Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ НЕ Е ПАРТИЯ, НО ЯВНО НЕ СТРАДА ОТ ЛИПСА НА ПРИЯТЕЛИ

Точно преди една година и девет месеца Параграф 22 (бр.28 от 16 юли 2005-а) отпечата един много тъжен материал, озаглавен Жълтите бизнесмени надскочиха себе си. В тази публикация бе описана епохалната битка, която добричкият безмитен оператор Валентин Ников, собственик на фирма Панчатантра ЕООД, води срещу държавата от 14 и половина години насам. И то само с една-единствена цел: държавата, в лицето на финансовото министерство и МВР, да изпълни договора си с него и да му позволи да работи нормално и по закон.
Досущ като в кошмарен сън обаче поне до момента всички усилия на бизнесмена Ников се увенчават с пълен неуспех, въпреки че с неговия случай са се занимавали високопоставени хора от шест правителства, които (поне официално) нямат нищо общо помежду си: на Филип Димитров (1991-1992 г.), на проф. Любен Беров (1993-1994 г.), на Жан Виденов (1995-1997 г.), на Иван Костов (1997-2001 г.), на Симеон Сакскобургготски (2001-2005 г.) и на Сергей Станишев (от лятото на 2005 година).
Според абсурдната статистика на нашия главен герой по неволя, откакто през декември 1991 г. печели конкурса за два безмитни магазина - на ГКПП-Йовково и ГКПП-Дуранкулак (и двата на територията на РДВР-Добрич), Валентин Ников е работил нормално (цифром и словом) не повече от четири години. През останалото време той е в София, за да убеждава отговорните фактори, че не е камила. Или пък е в черноморската столица, за да дава обяснения пред Варненската военноокръжна прокуратура. Или пък е в Добричката съдебна палата по някое от многобройните дела, по които той е или ищец, или ответник.
А когато се спре за няколко дни в родния град, при семейството си, Валентин Ников започва да пише. Но не мемоари или криминален роман, а жалби, молби и сигнали до всички възможни инстанции и институции, които имат нещо общо с неговия случай. Като се започне от Народното събрание и Министерския съвет, мине се през Министерството на финансите и МВР и се свърши с главния прокурор и Върховния административен съд.
Онова обаче, което превръща историята на Валентин Ников в перфектен сюжет за трилър, е едно много деликатно обстоятелство: от края на 1991 г. той е подложен на системен тормоз, защото не се вписва в нечия схема за безмитна търговия по българо-румънската граница. И понеже срещу Ников са пуснати в ход почти всички механизми, по които отделни чиновници мачкат и рекетират българския бизнес - уж от името на държавата, но в полза на частни корпоративни интереси - задължително трябва да бъдат припомнени два основни момента от предишната ни публикация.
Формалният повод, заради който предишният директор на Национална служба Гранична полиция ген. Валери Григоров (днес той е съветник в политическия кабинет на вътрешния министър Румен Петков) буквално изхвърля Валентин Ников от ГКПП-Дуранкулак е неплатен наем в размер на около 22 500 лева. Този факт обаче е прах в очите на наивниците, защото ако някой е искал договорните отношения с бизнесмена да бъдат уредени по нов начин, той е имал на разположение цели... четири години да стори това (виж карето Хронология за спомен).
Вторият момент е свързан с финала на предишната ни публикация, който гласи: На 22 юни 2005 г. сбитото описание на 14-годишната драма на Валентин Ников легна и върху бюрото на главния прокурор Никола Филчев. Ако той образува следствено дело по случая, като нищо може да установи един от незаконните механизми, по които политическата власт през годините бе трансформирана в икономическа. И понеже Параграф 22 никога не е робувал на ината си, ще подскаже и откъде трябва да започне разследването на интригата: от заповедта на председателя на Комитета по туризъм от 28 юни 1991 г., с която социалистическият мастодонт Кореком бе разцепен на три самостоятелни фирми: Софком, Сииком и Кореком. А месец и половина по-късно - на 8 август 1991 г., Министерството на финансите и ГУ Митници обявиха фаталния за Валентин Ников конкурс за безмитни оператори...
Бившият вече главен прокурор Никола Филчев обаче не си мръдна пръста, за да изясни т. нар. обективна истина, и затова днес продължаваме оттам, докъдето спряхме преди година и девет месеца.

Процедурни игри
На 26 август 1991 г. председателят на Комитета по туризъм (името на човека изобщо не фигурира в документа) издава Решение № 145-А-2, което е посветено специално на една от издънките на бившия Кореком - варненската Държавна фирма Сииком. С въпросното решение тя е преобразувана в акционерно дружество, чийто уставен капитал (100% държавна собственост) е 3.345 млн. тогавашни лв., а за негов временно управляващ е назначен Алекси Иванов Алексиев.
Сииком ЕАД е регистрирано от Варненския окръжен съд на 29 август 1991 г., но ден по-рано - на 28 август, управителят Алекси Алексиев (след регистрацията на АД-то той вече става титулярен генерален директор) подава документи за участие в конкурса за безмитни оператори, въпреки че съдебната регистрация е едно от задължителните условия за това.
На 2 декември 1991 г. тогавашният министър на финансите Иван Костов издава прословутата вече Заповед № 196, с която обявява победителите в конкурса. В нея черно на бяло е записано, че Сииком има право да разкрие безмитни магазини на следните ГКПП-та: Силистра, Кардам, Пристанище Бургас и Варна - Морска гара.
Въз основа на тази заповед на 19 декември 1991 г. между тогавашния директор на Главно управление Митници Евгени Узунов и генералния директор на Сииком ЕАД Алекси Алексиев е подписан договор за извършване на валутна търговия. За разлика от заповедта на Иван Костов обаче в този договор се казва, че Сииком има право да извършва валутна търговия само на три ГКПП-та - Силистра, Пристанище Бургас и Варна - Морска гара.
Дали ГКПП-Кардам е пропуснато неволно, или с някаква задна мисъл днес може само да се гадае. Факт обаче е, че от гледна точка на големия бизнес този пункт не е атрактивен за безмитна търговия, защото през него минават само международни влакове. А тяхната обработка започва още от гара Кардам, която пък е на пет километра от българо-румънската граница и на заветното ГКПП влаковете спират само за по няколко минути.
Докато ГКПП-Дуранкулак и ГКПП-Йовково са друга бира. Пътникопотокът там върви денонощно и целогодишно: леки коли, автобуси с туристи, бизнес делегации с микробуси, ТИР-ове и пешеходни куфарни търговци - каквото душа иска. Единственият проблем е, че на двете ГКПП-та единственият лицензиран безмитен оператор от българска страна е Валентин Ников и неговата Панчатантра.
Решението на деликатния нормативен проблем е открито по възможно най-елементарния начин. На ГКПП-Дуранкулак работата му просто трябва да не върви (независимо по какви причини), защото Сииком има дъщерно дружество в северната ни съседка - Торидекс, което има лиценз за безмитен оператор на ГКПП-Дуранкулак, но... от румънска страна.
А на ГКПП-Йовково работата е уредена още по-елементарно. Още през 1992 г. тогавашният шеф на ГКПП-то - подполковник Ранчо Николов (вече покойник), урежда Сииком ЕАД да работи, без то да има това право. Съвсем естествено, ръководството на Сииком ЕАД връща жеста на полк. Ранчо Николов и още през 1992 г. назначава дъщеря му за управител на незаконния магазин на ГКПП-Йовково. А няколко години по-късно, когато подполковникът се пенсионира, ръководството на дружеството назначава и него на работа. Естествено - на обекта, управляван от дъщерята на Николов.
Сблъсъкът със закона
Колкото и да е очевадно това разминаване с нормативната уредба (включително и със сега действащото законодателство), номерът минава по три причини. Първо, защото ГКПП-Йовково е на два-три километра от ГКПП-Кардам. Второ, защото служителите на Сииком в Йовково оформят документите с официалния печат, предназначен за магазина им на ГКПП-Кардам. И трето, защото всички длъжностни лица - от Гранична полиция, от Главно управление Митници, от данъчната администрация в Добрич и т. н. - просто... си затварят очите пред това дребно разминаване.
Доколкото Параграф 22 успя да научи, през последните 12 години официалните власти - в лицето на финансовото министерство и Районна митница - гр. Добрич, правят само един опит да установят истината за съществуването на Сииком-магазина на ГКПП-Йовково. На 14 януари 1994 г., работна група в състав: Кирчо Кирчев - ръководител на Митническо и валутно направление в Районна митница - Добрич, Красимир Борисов - отговорник на Митнически пункт - Йовково, Росица Попова - главен данъчен инспектор в ТДУ - Добрич, и Божидар Божилов - служител на Националната служба за сигурност в РДВР-Добрич, извършват документална проверка на валутен магазин в безмитна зона ГКПП-Йовково, собственост на Сииком АД, гр. Варна.
А в констативния протокол (Параграф 22 разполага с копие от документа) четиримата записват, че Сииком няма разрешение да оперира на територията на ГКПП-Йовково, че съгласно договор Сииком трябва да преведе за 1991 г. на ГУ Митници 600 000 тогавашни лева - за магазините си на ГКПП Силистра и ГКПП-Пристанище Бургас - но превежда 900 000 лв., и че дружеството извършва валутна търговия не на конкурсна основа, а в нарушение на изискванията на чл.3 и чл.11 от Наредба № 1 на МФ от 24. 07. 1991 г. за условията и реда за разрешение за извършване на безмитна търговия.
Размяна на местата
За първи път, Сииком ЕАД е извадено на тезгяха от Агенцията за приватизация (АП) на 25 април 1996 г., но преговорите с потенциалните купувачи на 80% от дружеството се провалят. Две години и половина по-късно - на 3 ноември 1998 г., АП прави втори опит за раздържавяването на Сииком, този път съгласно Наредбата за реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции, обнародвана в Държавен вестник, бр. 111 от същата година.
За съжаление в масивите на информационна система Дакси няма данни по какъв начин се е развила тази процедура. За сметка на това обаче в средата на 2002 г. Сииком вече е 97-процентова собственост на софийското дружество Сага - Ком, в което пък съдружници са Георги Чопев и Стефан Холиолчев.
(Между другото преди две години и половина Чопев бе собственик на столичната дискотека Ескейп, в която на 10 ноември 2003 г. мутрите на покойните вече висаджии Константин Димитров-Косьо Самоковеца и Антон Милтенов-Клюна се биха и стреляха с мутрите на сикаджиите Красимир и Николай Маринови-Големия и Малкия Маргин и на застреляния година по-късно Дмитрий Минев-Димата Руснака).
Според Дакси, приватизираното Сииком АД се управлява от Никола Бучков, а негови първи помощници са Ахмед Моунла и Нели Иванова. Чужденецът, който пребивава в България с швейцарски паспорт, е съдружник на Георги Чопев и Стефан Холиолчев в няколко фирми от империята Сага. А Бучков и Иванова са съдружници в почти едноименното варненско дружество Сийком ООД, в което най-много дялове (25%) има бившият генерален директор на държавно Сииком ЕАД - Алекси Алексиев. От 2001 г. до 2005 г. той бе депутат от НДСВ в 39-ото Народно събрание и член на две парламентарни комисии - по икономическа политика и по околната среда и водите.
За последно, темата за ГКПП-Йовково бе повдигната в публичното пространство непосредствено след парламентарните избори през юни 2005 година. Поводът е, че Министерството на финансите (МФ) обяви конкурси за 13 безмитни магазина поради изтичане на лицензите на шестте фирми, които ги стопанисват. А пет от тези дружества: Сииком, Софком, Панчатантра, Аидатур и Кореком - Принцес, са кандидатствали за досегашните си обекти. Казано на най-обикновен език, това означава само едно: 14 години след влизането си на ГКПП-Йовково Сииком АД продължава да работи там незаконно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във