Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ГРЕШКАТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБВИНЕНИЕ

В Параграф 22, бр. 11 от 18 март 2006 г., публикувахме материал, озаглавен Всички обичат Велчев? Логиката на тази дописка бе следната. Въпреки политическите си пристрастия и приказките, че новият главен прокурор е креатура на президента Георги Първанов и неговият избор е резултат от сделка между коалиционните партньори, след встъпването на Велчев в длъжност две трети от партийните лидери се строиха пред неговия кабинет с идеята да му предадат едни много важни материали за корупция по върховете на властта. А поуката, както се казва по друг повод, е много тъжна. Въпросните партийни лидери едва ли си падат толкова по новия главен прокурор, но тичат през глава при него, защото или искат да му се подмажат, или искат да си разчистят сметките с конкуренцията чрез репресивните държавни органи.
Днес, една година, два месеца и две седмици по-късно, съвсем спокойно можем да публикуваме същата дописка, но... с далеч по-подходящо заглавие: Всички лъжат Велчев. Вярно, част от партийните водачи все още продължават да го заливат с какви ли не сигнали и информации, обладани от тайната надежда, че един ден той все пак ще посегне на политическите им опоненти. Но също така е вярно и друго.
Лидерското дистанциране от Борис Велчев не се дължи на неговата нерешителност или пък на нежеланието на държавното обвинение (като институция) да разследва елита на държавата. Просто... в 90% от случаите сигналите и данните за корупция по високите етажи на властта или са чисти компромати, или работата по тях се проваля по други причини. Примерно - бойкот от страна на нисшестоящи прокурори, следователи и ченгета; нежелание от страна на полицията и специалните служби в МВР да събират и предоставят на прокуратурата годни за съд доказателства; тотален отказ на изпълнителната власт да съдейства на държавното обвинение; размиване на аферата чрез раздухване на съпътстващи скандали; вкарване на конкретния проблем в измислена конспирация от международен мащаб и т. н.
А един от най-показателните примери за хипотезата, че колкото и да иска, Борис Велчев не може да разбие нито една корупционна схема с участието на високопоставен държавен чиновник, политически лидер или висш магистрат, е историята с т. нар. скандал между директора на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров и министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров.

Този скандал медиите регистрираха с начална дата 25 април, когато шефът на НСлС внесе във Висшия съдебен съвет (ВСС) предложение за дисциплинарното уволнение на един от следователите по делото срещу Вальо Топлото - Татяна Шарланджиева. Какво се случи по-нататък всички прекрасно знаят, затова няма смисъл да си припомняме познати неща. Факт обаче е, че седмица по-късно обикновената случка Следовател обслужва потенциален обвиняем по наказателно дело (точно така, тази история е необикновена само защото имената на участниците в нея станаха публично достояние) прерасна в мегаскандал, от който се разтресоха и три световни столици - Брюксел, Вашингтон и Москва.
Ако беше по-решителен и не се притесняваше чак толкова за политическия и гражданския мир, на 2 май Борис Велчев трябваше да образува не само дело срещу бившата следователка Татяна Шарланджиева и нейната съмишленичка в изпълнителната власт - бившия заместник-министър на икономиката и планирането Корнелия Нинова, но да подкара и останалите герои в сагата с голямата баданарка (както се казва по друг повод).
Тоест - да образува още пет-шест досъдебни производства срещу неизвестен извършител, всяко от които да разследва по една конкретна сюжетна линия. Примерно - Румен Овчаров - за престъпление срещу правосъдието и съпричастност към бизнеса и наказателните проблеми на фронтиера Красимир Георгиев; Ангел Александров - за престъпление срещу правосъдието, злоупотреба със служебно положение и институционално обслужване на частни корпоративни интереси; изпълнителният директор на Булгартабак холдинг Христо Лачев - за набеждаване в рекет и лъжесвидетелстване; Делян Пеевски - за злоупотреба със служебно положение и институционално обслужване на частни корпоративни интереси и т. н.
Другият вариант пред Велчев бе да се задоволи само с образуваните до онзи момент (2 май) две наказателни дела - срещу Вальо Топлото и срещу Шарланджиева и Нинова, като разпореди в техния ход да бъдат събирани доказателства и за вината на останалите.
Кой знае защо обаче главният прокурор стъпи върху първия тънък лед, попаднал му пред очите, и разпореди на хората си да образуват... предварителна проверка по чл.119 от Закона за съдебната власт. Тоест - да водят разговори и разпити, които нямат никаква процесуална стойност и по време на които техните събеседници могат да лъжат колкото си искат, защото винаги могат да се отметнат от думите си... съвсем безнаказано.
Точно поради тази причина ентусиазмът за разкриване на обективната истина, който през последната седмица на април всички участници в скандала демонстрираха, в средата на май вече взе да изфирясва. И то с такава сила, че към края на едномесечния срок на проверката и главният прокурор Борис Велчев, и неговият заместник Камен Ситнилски се видяха принудени да признаят поражението си с оправданието няма доказателства, има само думи срещу думи.
И как ще има доказателства, след като всички участници прекрасно знаят, че дори и да излъжат по време на разпитите, дори да укрият някакви важни документи или случайно направени записи на телефонни разговори и дружески беседи, нищо няма да им се случи?
Точно поради тази причина едно от прегрешенията на Ангел Александров - натискът над Корнелия Нинова с цел лобиране пред Комисията по хазарта в полза на фирма Дилот ЕАД, мина и замина просто така. Чу се веднъж-два пъти, че всички много са озадачени защо шефът на следствието се застъпва за фирма, която не може да докаже произхода на парите си, но по-далеч не се стигна. А би трябвало, защото историята с тази фирма е много по-дебела, отколкото изглежда.
Най-напред, според информационната система Дакси, това акционерно дружество е собственост на британската офшорна компания Нейта холдинг лимитид (Nata holding limited). Тоест - то е като стотици други дружества, развиващи в България бизнес за милиони (включително и в сферата на хазарта). По-интересното обаче е, че в управителния съвет на Дилот ЕАД фигурират имената на две личности, които по всяко време на денонощието могат да докажат произхода на... колкото си пари поискат.
Първата личност е една от легендите на българския тепих - Александър Томов, който през 90-те години на миналия век, заедно с другото светило - Боян Радев, бяха основен буфер между силовите структури на бившите борци и държавата. Освен това Александър Томов дълги години е бил съдружник с друг майстор на тепиха - Димитър Джамов, и продължава да е съдружник с двукратния олимпийски шампион Боян Радев.
Втората личност се казва Павлина Стефанова Николова, която дори е шеф на УС на Дилот ЕАД. На пръв поглед името й е непознато на широката публика. В частност обаче финансовите й възможности също могат да бъдат причислени в категорията почти неограничени, защото зад гърба си тя има солидната подкрепа на икономическата структура около Диема груп, която всяка година купува телевизионните права на клубните футболни шампионати в Англия, Испания и Франция, а наскоро купи и тв правата за Европейското първенство по футбол през 2008 година. Та как такива хора не могат да докажат произхода на парите си, е по-скоро смешно, отколкото странно. Стига, разбира се, да не беше много тъжно...
Горе-долу същият е и натюрелът на другата много голяма интрига, която е свързана не само с директора на Националното следствие, но и с още две длъжностни лица: изпълнителния директор на Булгартабак Христо Лачев и бившия заместник-министър на държавната политика при бедствия и аварии Делян Пеевски.
Както вече е известно, Ангел Александров няма да бъде разследван за изнудването, което той упражнил (!?) върху Лачев с идеята всеки месец да получава по 150 000 лв. рекет от държавния тютюнев монополист. Мотивът, с който държавното обвинение отказа да образува дело срещу Александров, звучи логично: Лачев по никакъв начин не може да докаже твърденията си, защото веднъж той е бил натиснат от Александров на четири очи, а веднъж - пред свидетел, който категорично отрече да има нещо общо с тази история.
За да стане по-ясно какво точно се е случило, трябва да направим едно отклонение. В миналия си брой в. БАНКЕРЪ написа, че на 23 май шефът на Булгартабак е обещал да осигури на прокуратурата свидетел, който да разкове Ангел Александров. Човекът обаче бил в чужбина и щял да се върне едва след няколко дни - на 28 май.
В понеделник, тази персона наистина бе разпитана от заместник-ръководителката на Софийската градска прокуратура Иванка Трифонова, която води проверката, а резултатът се оказал... трагичен. Бизнесменът Иван Стаменов, по-известен в определени среди с екзотичния си прякор Иван Дебелия, категорично отрекъл да е присъствал на каквото и да било натискане, но за сметка на това познавал човек, който можел да разкаже повече за случая. След което произнесъл име, от което на прокурор Трифонова й паднала шапката (в буквалния смисъл на думата): заместник-директорът на Столичната следствена служба Петьо Петков.
Въпреки че ситуацията много наподобявала някакъв театър на абсурда, Иванка Трифонова привикала колегата си на разпит, по време на който станало ясно само едно: че той няма абсолютно никаква представа с каква цел е бил въвлечен в интригата.
Какво ще се случи оттук нататък е трудно да бъде предвидено. Според обясненията на главния прокурор Борис Велчев неговият глас Маргарита Попова и заместник-шефката на СГП Иванка Трифонова работата по Ангел Александров и Румен Овчаров продължава, но като част от предварителното разследване срещу Корнелия Нинова и Татяна Шарланджиева. Тоест - по реда, предвиден в Наказателнопроцесуалния кодекс и с всички последствия от това: разпити пред съдия, събиране на писмени и гласови доказателства за пред съда и т. н. Придружени, разбира се, със заплахата, предвидена в Наказателния кодекс за лъжесвидетелстване, набеждаване и умишлено въвеждане в заблуждение на досъдебните органи.
Всичко това стана известно в четвъртък предиобед (31 май), когато Борис Велчев, Маргарита Попова и Иванка Трифонова огласиха резултатите от проверката, образувана по т. нар. скандал Александров - Овчаров. Няколко минути по-късно публичното пространство изведнъж се опразни откъм сензационни разкрития, трогателни интервюта и взаимни закани за съдебна разправа с враговете.
Ето защо никой от по-възрастните българи не бива да се учудва, че истерията около т. нар. скандал Александров - Овчаров много наподобява финала на прословутия виц, с който през 70-те години бяха възвестени първите крачки на BG-проституцията като професия: Я, с' аа ривеш? А га яде кифтета, що ни рива?
На всичко отгоре в петък (1 юни) Софийският апелативен съд окончателно пусна на свобода Вальо Топлото срещу парична гаранция, така че... крадете спокойно, деца! Майка Темида си знае работата...

Facebook logo
Бъдете с нас и във