Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ГРИЖАТА ЗА ЗЕМЯТА - ЗАХАРНОТО ПЕТЛЕ НА ОПОЗИЦИЯТА

Скандалите около втората вълна от конституционни поправки показаха, че на две трети от депутатите изобщо не им е ясно какво трябваше да гласуват. Ето защо по време на дебатите те кротко дремаха по местата си, четоха вестници, решаваха кръстословици или пък с детско любопитство разучаваха новите си мобилни телефони. Колкото до останалите народни представители, включени в отбора на знаещите - те работиха главно в три направления: за себе си, за партията си и срещу... интересите на избирателите си. Ако някой си мисли, че тези думи звучат силно, нека прегледа стенограмите от парламентарните разправии, проведени по време на трите заседания (на 26 януари, на 17 и 18 февруари) и да изчисли кой депутат по какви теми е вземал думата и колко са били конструктивните идеи в изказванията му. Резултатите от подобно проучване биха били повече от смразяващи: в дебатите са участвали главно шефовете на парламентарните групи и неколцина от дежурните партийни оратори, темата на препирните е била само една, а конструктивните идеи... николко. Не за друго, а защото всички оратори посветиха силите си единствено за ограничаване на възможностите чужденци да купуват земя. При това те сториха това така всеотдайно, сякаш световната мафия вече напира зад вратата, за да похарчи и последния си евроцент за някой и друг декар евтин български чернозем. Като най-яростен противник на премахването на конституционното ограничение за продажбата на българска земя на чужденци се открои левицата. Оставайки верни на традицията да говорят едно, а да вършат друго, на 26 януари червените депутати най-напред единодушно гласуваха поземлената конституционна поправка на първо четене, след което категорично се обявиха против бъдещото разграбване на свещената българска земя от страна на разни политически търгаши и спекуланти. Няколко минути след приключване на първото гласуване (за разлика от обикновените закони, поправките в конституцията минават не на две, а на три четения) заместник-председателят на Народното събрание Любен Корнезов обяви, че левицата в най-скоро време щяла да внесе свой специален проект по въпроса. Според него, всеки чужденец ще може да си купи българска земя само при две условия: ако е граждани на ЕС и ако я използва за земеделски цели. Възползвайки се от бедността на българите, недобронамерени чужденци с политическа цел могат да изкупят на безценица земята, а това поставя под въпрос суверенитета на България, заяви драматично г-н Корнезов на 26 януари, но не срещна абсолютно никакво разбиране у политическите си опоненти в другите сектори на пленарната зала.Сякаш случайно г-н Корнезов и съпартийците му забравиха да уточнят по какъв начин купуването на 1500-2000 декара пустеещи ниви в Тракия, Дунавската равнина или Подбалкана ще подкопае устоите на държавата и ще застраши нейния суверенитет. Тази работа обаче бе свършена от няколко патриотично настроени медии. В продължение на близо месец те обилно и с умиление обясняваха как гордият български земеделец не трябва да слугува на алчния чужденец, как албанските наркотрафиканти ще изкупят на безценица обработваемата площ на България и ще я застроят, как кръвожадните руски мафиоти веднага ще се налапат с български декари и ще започнат да диктуват голямата политика. Още по-случайно г-н Любен Корнезов и съпартийците му не внесоха обещания на 26 януари проект и на следващите две конституционни заседания (на 17 и 18 февруари), но разиграха същата сценка: роптаха, роптаха срещу възможността чужденци да купуват българска земя и... гласуваха за. А накрая, за да не остане някой с впечатлението, че не са изпълнили патриотичния си дълг, те се похвалиха с огромния си принос за приемането на историческата европоправка. Към тях, естествено, се присъединиха и другите опозиционни партии, които също не се посвениха да си припишат заслугите за поземлената поправка в конституцията.Всъщност почти от зората на демокрацията всеки чужденец, който наистина е решил да притежава българска земя, е могъл да стори това безпроблемно. През 1991 г., когато Великото народно събрание работеше върху първата демократична конституция на България, грижата за земята отново натежа и в основния закон беше включен един текст - чл.22, чиято ал.1 звучи изключително патриотично: Чужденците и чуждестранните юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя освен при наследяване по закон. В този случай те следва да прехвърлят собствеността си.Днес вече никой не помни какви точно мисли и чувства са вълнували великите депутати преди близо 14 години, но само няколко секунди след приемането споменатата първа алинея от чл. 22, те обзавеждат този член и с втора алинея, която гласи... точно обратното: При определени със закон условия чужденците и чуждестранните юридически лица могат да придобиват право на ползване, право на строеж и други вещни права. А какво точно са имали предвид великите депутати под понятието при определени условия е описано в Търговския закон. Според него всяка фирма, регистрирана в България, има право свободно да купува земя, независимо от произхода и гражданството на нейните собственици. В този смисъл опозиционните тревоги за българската земя са си най-обикновени бели кахъри по предизборно време. Защото, ако сърцата на социалистите например наистина се стопляха от милите спомени за златните реки от жито и натежалите клони на овошките, досега те имаха десетки поводи да се противопоставят. Както на вандалския разгром на селското стопанство, на аферата с връщането на земята в реални граници, така и на масовия пладнешки грабеж с компенсаторните бонове. И още нещо направи много неприятно впечатление по време на парламентарните дебати около поземлената поправка на конституцията. Става дума за начина, по който депутатите изразяваха тревогата си от бъдещото нашествие на богатите и злонамерени чужденци. Най-често използваните фрази бяха от типа: Те ще изкупят земята на безценица, Те ще оставят българина без земя, Те ще заграбят земята и т. н. Но никой не стана и не защити от трибуната поне собствените си избиратели с думите, че българинът изобщо не е толкова глупав, за да не направи разлика между нашенските мутри и европейските мошеници. И че онзи, който обича земята си и смята да си вади хляба със селско стопанство, няма да я продаде дори по 2000 евро за квадратен метър. Ето това е основният проблем, за който от парламентарната трибуна не се чу и една дума: как чужденците биха купували на воля българска земя, ако никой не иска да им я продава?Другата странна защитна теза в дебата бе, че след приемането ни в ЕС цената на земята щяла да скочи и вместо по 500 лева квадратния метър, ще се продава за по 700-800 евро. Сън в лятна нощ, е написал преди векове гениалният Шекспир по друг повод. Дрън-дрън, та пляс, формулирал е казусът българския селски мъдрец преди стотина години. За да струва една българска нива колкото в Полша, Чехия, Италия, Германия и Португалия, да речем, тя трябва да е поддържана и да не е натровена от химикали. Освен това край нея да тече чиста река, а наоколо да няма незаконно сметище или предприятие убиец, чието ръководство предпочита да плаща под масата на компетентните ведомства, а не да построи пречиствателни съоръжения. И накрая, за да се дооформи лелеяната европейска цена, чуждестранният собственик на българската нива трябва да се чувства комфортно в страната: да не се стряска посред нощ от мисълта какви ще бъдат изкупните цени на заранта; да не разпределя бъдещите добиви според вноските, които трябва да отчислява на контролните органи, за да не пострада бизнесът му; да е сигурен, че като прибере зърното, няма да се намери някой враг, който да му запали хамбара от четири страни, и т. н.Всъщност, ако трябва да се разсъждава държавнически по темата за европейското бъдеще на българската земя, още другата седмица парламентът трябва да приеме нова поправка на конституцията, която да гласи горе-долу следното: всяко физическо или юридическо лице от Европейския съюз има право да си купи колкото декари иска, ако те са сред онези 30-35% пустеещи обработваеми площи, разхвърляни на около 2 млн. парчета от по два-три декара всяко. И още нещо трябва да сторят депутатите, ако наистина имат намерението да направят нещо по въпроса: да отчуждят със закон за държавни нужди всички обработваеми земи, пустеещи от 10 години насам, да ги платят по сегашните им пазарни цени, а след това да ги окрупнят и да ги продадат на когото трябва, т. е. на хора, които искат и могат да печелят от тях. Причината за тези радикални предложения е, че Европейският съюз е отделил за България около 2 млрд. евро агросубсидии. В момента шансовете да не ги получим са повече от реални, защото за година и половина-две е абсурдно да бъде преборена сегашната раздробеност и примитивна обработка на земята. А и е известно, че ЕС ще субсидира земеделието на дадена държава не заради броя на земеделските стопани в нея, а за вида, количеството и качеството на обработваемите й площи. Но управляващите по никакъв начин не се стреснаха от това и отложиха за неопределеното бъдеще куп работи, които бяха обещали да свършат до подписването на договора с ЕС: закона за земята, закона за комасацията, имотния регистър, националния кадастър и т. н. И последното, което не пожелаха народните избраници да обяснят на електората си по време на дебатите за конституционния ремонт, е какво печелят обикновените собственици на земя, след като нямат право да я продават на чужденци до 2014 година? Най-бързият отговор гласи, че те няма да спечелят абсолютно нищо. По простата причина, че докато забраната у нас падне, европейският златен експрес отдавна ще е профучал покрай милата ни татковина, за да спре завинаги в Чехия, Словения, Унгария, Словакия и другите нови (днес) членки на ЕС. По данни на наши и международни анализатори в периода 2011-2015 г. на Стария континент ще бъдат инвестирани около 1.6 трлн. евро в проекти, свързани само със собствеността на земята. Обикновеният българин пък ще има право да продава земята си след 2014 г., но дали ще има на кого. Просто всички нормални инвеститори вече ще са похарчили парите си някъде другаде. И тогава наистина ще удари часът на албанската мафия...

Facebook logo
Бъдете с нас и във