Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ГУЩЕРЪТ ИЗЯДЕ СВЕЩЕНАТА КРАВА

Емил РадкоўАко човек прочете внимателно абсолютно всички публикации, тиражирани в първите няколко дни след разстрела на Фатик (на 19 август), с изненада ще установи, че за него не се знае почти нищо. На всичко отгоре част от сведенията така се разминават, сякаш в тях се разказва за съвършено различни хора. Сигурно е, че припознатият българин Филип Павлов Найденов е роден през 1963 г. в Истанбул (на турски името му се произнася Фатих Исмет Шабан) и е син на легендарния трафикант на оръжие Исмет Рашид Тюркмен Шабан. В края на 60-те години (според едни източници) или в средата на 70-те (според други) на миналия век Шабан и семейството му припознават България като своя втора родина. В някои медии се промъкна информацията, че той е избягал от Турция, защото е получил смъртна присъда за комунистическа дейност, но източници на Параграф 22 твърдят друго: в ония години той е бил активист на забранената в южната ни съседка Кюрдска работническа партия (ПКК) и е трябвало да увисне на въжето, защото е снабдявал кюрдските партизани с оръжие. Заради контрабандната си дейност Исмет Тюркмен е персона нон грата в Западна Европа и е обявен за международно издирване от десетина полицейски служби. В България обаче той е приет изключително радушно, моментално е взет на отчет от Второ главно управление на Държавна сигурност (контраразузнаването - днес Национална служба за сигурност) и става един от основните дистрибутори на Кинтекс. По онова време външнотърговската централа е контрабандирала (т. нар. скрит транзит) основно оръжие, алкохол, цигари и психотропни вещества в Турция, Близкия изток и Африка. В списъците на доверените лица, с които Кинткекс работи, Исмет Тюркмен винаги е фигурирал на едно от челните места, но това не значи, че той е бащата на скрития транзит или пък е бил негов главен мениджър. По данни, с които Параграф 22 разполага, в периода 1975-1985 г. в България намират постоянно убежище поне двайсетина колеги на Тюркмен, съвсем надлежно взети на отчет от Държавна сигурност и Софийско градско управление на МВР. Те също заработват за Кинтекс с пълна сила.Номенклатурната сюжетна линия в соцбитието на Фатик е свързана с лъскавите автомобили. Според едни публикации именно той бил собственикът на първото Порше в столицата, според други - на първото Ламборджини, а според трети - на първото Ферари. Автомобилно бижу (независимо от това каква марка е било то) и вечно пълните джобове били отворили пред Фатик вратите на софийската номенклатурна младеж начело със сина на тогавашния министър на културата Георги Йорданов и цялата рокерска снобария, събираща се на култовото кафене Гъза на слона (на бившия площад Йорданка Николова, днес - Журналист). По онова време начело на моторизирана кохорта е небезизвестният Калин Балев (син на члена на Политбюро на ЦК на БКП Милко Балев), Тимоти (син на личната секретарка на Тодор Живков) и т. н. В различни периоди от време към рокерите се присъединяват и трите принцеси: Жени Живкова - която няма нужда да бъде представяна, Боряна Кубадинска - дъщеря на Пенчо Кубадински (член на Политбюро на ЦК на БКП и председател на Отечествения фронт), и Бояна Българанова - внучка на БКП-легендата Боян Българанов и бъдеща (в края на 70-те години) съпруга на един от най-популярните футболисти на Левски Емил Велев - Кокала (днес и двамата жители на Израел)...Истината обаче е ма-а-лко по-различна. Защото като син на баща си (човек от соцелита, живеещ в елитния квартал Бояна и награден от Тодор Живков с орден Стара планина) Фатик просто е бил част от тази тайфа. Той е израснал заедно с тях, дишали са един и същи номенклатурен въздух, ходели са на море в едни и същи резиденции...... Силовата сюжетна линия в живота на Фатик започва също толкова романтично: след як пердах Исмет Тюркмен записал сина си да тренира... борба, където съдбата го срещнала с цяло съзвездие бъдещи приятели и партньори: Илия Павлов, Васил и Георги Илиеви , Младен Михалев (Маджо), Дмитрий Минев (Димата Руснака), Христо Асенов (Бацата), Петър Петров (Патерицата), Димитър Джамов и т. н.В средата на 80-те години групата се разпилява, за да се събере през зимата на 1990 година. От рухването на социализма са минали само няколко месеца, но момчетата вече са готови да заработят първия си милион. Осведомени твърдят, че по това време Фатик вече бил достатъчно навътре в бизнеса на баща си и дори е имал на разположение няколко собствени контрабадни канала.За първи път печалноизвестното словосъчетание бивши спортисти се появява през 1992 г., когато се случват две събития. В края на зимата от Прага са докарани 12 борчета, арестувани за трафик за крадени коли. Сред тях са Иво Карамански (гребец, застрелян на 20 декември 1998 г.) и Дмитрий Минев (Димата Руснака) - един от основните акционери на застрахователна компания СИК.Второто събитие се разиграва малко по-късно, но на другия край на България: от военното поделение в Звездец (Бургаско) изчезват 600 пистолета Макаров. От проведените оперативноиздирвателни мероприятия става ясно, че в кражбата са замесени варненски борчета (водени от Христо Асенов - Бацата), но полицията и следствието се оказват безсилни да докажат дори това.Големият взрив, раздробил структурата на бившите спортисти (и ги разделил на групи от смъртни врагове), настъпва в началото на лято'92. Версиите за раздора са най-различни, но една от тях постепенно се налага в публичното пространство: разправията е била за лидерство и пари. А през август същата година стотина софиянци имат късмета да наблюдават на живо и първия екшън: борческа бригада нахлува в столичното казино Севастопол и го съсипва с бейзболни бухалки и метални пръти. Тъкмо тогава група по-наблюдателни граждани изведнъж откриха, че съперничеството между бившите спортисти напълно съвпада с едно друго съперничество - между ексченгетата от МВР и куките от бившата Държавна сигурност.Хората около Карамански, нашумели по-късно като каратистите, избраха за своя първа база казино Севастопол, наето от Иван Иванов - бивш криминалист в Софийско градско управление на МВР, и от Христо Величков - бивш директор на националната полиция. Структурата на бившите борци пък окупира столичния хотел Орбита, където по странно стечение на обстоятелствата се оказаха регистрирани няколко офиса на о. з. ген. Любен Гоцев - бивш шеф на бившето Първо главно управление на ДС. Циреят се пука през октомври 1993 г., когато в София е създадена Асоциация за самозащита на гражданите срещу престъпността Защита. Тя е оглавена от доц. Цветан Цветанов (разстрелян през август 1994 г. и баща на т. нар. структура на каратистите), тогавашния депутат от ДПС Иван Палчев и от кикбоксьора Слави Бинев. За кратко в управителното тяло на Защита присъства и тогавашният председател на Прокуратурата на Въоръжените сили ген. Лилко Йоцов, но само след месец се маха оттам. Повод за решението му стават кървавите събития, започнали на 16 ноември 1993 г. с погрома в спортния комплекс Дескрим. Около пет и половина следобед 50 борци нахлуват в комплекса, пребиват де когото видят от каратистите и отвличат Слави Бинев. Официално оповестеният мотив за екшъна е спор за електронно устройство за разблокиране на автомобилни защити, което струвало... 300 000 щ. долара. Неофициално обаче сражението се е разиграло в отговор на опитите подземният свят да се пренареди с помощта на държавата.Няколко часа по-късно Слави Бинев е пуснат да си ходи (преди това е бил пребит с шомполи от автомати) след драматичен разговор между Цветан Цветанов и Илия Павлов. По случая бе образувано следствено дело, а трима от обвиняемите - Димитър Джамов, Красимир Маринов (Големия Маргин) и Димата Руснака, се спасяват в Гърция. Кървавите екшъни продължават и в началото на 1994 г., когато само за четири дни София наистина заприлича на Чикаго от началото на миналия век. На 11 януари пазарджишките борци на Иван Ангелов (Кобрата) и каратистите се изпозастрелват в жк Дружба, на 12 януари избухва престрелка пред казино Севастопол, при която е ранен Младен Михалев (Маджо), а на 14 януари (четири часа след арестуването на Иво Карамански) се разиграва касапницата в жк Белите брези, където за първи път се изпозастрелват български ченгета. Макар от различни служби...През цялото това време Фатик успя не само да остане сух и да съхрани бизнеса, но и да остане на ти с всички крила и перца на борческата структура едновременно. Защото междувременно се бе осъществило още едно роене: след екшъна в Дескрим ВИС-1 (основана в дома на бивш служител на бившето УБО от Васил Илиев, Пенчо Младенов и Пело Стоев) стана една от най-големите охранителни фирми на пазара, докато бъдещите акционери на СИК прегрупираха силите си и се наложиха в публичното пространство като структурата Аякс (кръстена на едноименния столичен хотел на Симеоновско шосе).Тук трябва да бъде направено едно отклонение от спортната тема. То е свързано с една легендарна личност, която също не е между живите. Става дума за един от най-добрите приятели на Фатик - Венци Джоков, който през последните години преди 10 ноември 1989 г. е държал лоби-бара на Японския хотел (любимо заведение на Фатик преди демократичните промени) и първата истинска столична дискотека в Медицинска академия (заедно със сегашния общински банкер Любомир Павлов). Освен това е бил основен играч на черната борса за грамофонни плочи и прохождащия пиратски видеопазар.Та през 1994-1995 г. Венци Джоков е собственик на дискотека Лас Вегас (в столичния кв. Иван Вазов), собственик в сянка на Кранцлер мюзик (днес Ка мюзик и представител на звукозаписния гигант И Ем Ай (EMI)) и контролира българския офис на тютюневия концерн Реемтсма. На всичко отгоре той поддържа изключително доходоносни бизнесвръзки с богатия на пари и беден на стоки и развлечения Краснодарски район в Русия, където открива първата съвременна дискотека (Лас Вегас, естествено) и при всяко негово посещение там го срещат като... цар.Едно от по-невидимите занимания на Джоков (наред с контрабандния износ на алкохол, цигари и хранителни продукти за Краснодар) е да урежда спорове между неизправни длъжници и изнервени кредитори. Десетки са бизнесмените, които трябва всяка вечер да му палят свещ, че ги е отървал от мускулестите инкасатори, без косъм да падне от главите им (срещу подобаващо заплащане, разбира се). Независимо от това, дали те са се представили като висаджии или сикаджии... ... В средата на 1995 г., когато всички охранители станаха застрахователи, откъм Западна Европа долетя вестта, че от трафик на крадени коли и нарушения на югоембаргото (главно продажби на петрол и оръжие) българската организирана престъпност е успяла да заработи около 3 млрд. г. марки. През 1996 г. тогавашният седесар Стефан Софиянски печели кметската надпревара в столицата, а шеф на предизборния му щаб е Любомир Павлов. Две години по-късно най-богатата общинска фирма Софийски имоти става основен спонсор на футболен клуб Славия (всъщност собственост на СИК), а не след дълго и съсобственик на клуба. (За разпределението на паркингите и чистотата в София отдавна всичко се знае и сега няма да си припомняме банални неща.)В края на 1997 г. Фатик тихомълком се отдръпва от сцената и сякаш изпада в професионална летаргия. Според осведомени това се дължи на тежкото заболяване на баща му, който през пролетта на 1998 г. умира.Оттогава до 19 август тази година, когато бе разстрелян, няма данни Фатик да се е забърквал в нещо по-сериозно. Което изобщо не означава, че той е сдал багажа като бизнесмен. Напротив - продължил е да се развива, но в други посоки и явно с други партньори. Това обаче е тема на един следващ разговор...

Четете още

Банкеръ Weekly

Гръцките банки отново се капитализират

Докато "Юробанк" и "Алфа банк" все още омайват частните инвеститори, "Националната банка на Гърция" и "Пиреос" ще разчитат предимно на държавни инжекции. Още »
Банкеръ Weekly

Дълг или акции купи Спас Русев?

Как при запор се продава "Виваком"?
Едва когато всички съдебни спорове приключат, ще може да се говори за истинската продажба на "Виваком" и евентуалното консолидиране на собствеността й. Още »
Банкеръ Weekly

Доларът включи автопилот

Сривът на юана и на пазарите на суров петрол обсебиха умовете и смразиха сърцата на инвеститорите Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във