Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ХАПЧЕ ПО ХАПЧЕ... ВЗРИВ ИЛИ СВИНЕЦ!

Миналата седмица Параграф 22 писа за проваленото разследване на покушението срещу 39-годишната софийска аптекарка Христомира Атанасова. Тя бе взривена в колата си на 9 октомври 2002 г. сутринта на едно от най-оживените места в столицата - до Седма гимназия, на ул. Цар Иван Шишман. Първоначалната реакция на МВР бе повече от странна: безсмисленият бомбен атентат бил насочен срещу самото МВР и гражданския мир в страната. Първо - защото нямало никакви данни жертвата да се е занимавала с незаконна дейност, и второ - покушението било извършено на около 500 м от сградата на вътрешното ведомство. А това, само по себе си, било демонстрация на изумителна наглост от страна на бандитите.Само месец по-късно МВР запя съвсем друга песен, но съвсем забрави да снеме от себе си ореола на мъченик и бомбена мишена. Днес Параграф 22 продължава темата за смъртта на Христомира с уговорката, че всичко онова, за което ще стане дума по-долу, е просто една хипотеза. Която може и да не е вярна, но казва ли ти някой? След като никой досега не е ровил в тази посока... Въпросът кой е истинският получател на кървавото послание, изправило на нокти държавата преди една година, бе възбуден от странната реакция на бащата на загиналата аптекарка Живко Стефанов. Още в първите минути след взрива, отнел живота на дъщеря му, той изплака пред репортерските камери и микрофони, че е станала ужасна... грешка. Въпреки трагизма на ситуацията и естествената неспособност на човек да разсъждава нормално в подобна ситуация, думите му още тогава оставиха тягостното усещане за нещо мъгляво и недоизречено.Още по-странен е фактът, че на 25 октомври 2002 г. в сейф на Ангелина Стефанова (майката на Христомира) ченгетата откриват 90 000 щ. долара и 250 000 лв. в брой, около 500 гр. златни накити и куп още ценности и документи. Майката не е в състояние да обясни произхода на съкровището в сейфа й, защото е в кома след мистериозен инцидент. Според съпруга й, парите са от продажби на имоти в столицата и във Видин, както и спестени средства от работата му в чужбина. Още тогава Живко Стефанов отсича категорично, че инцидентът няма нищо общо с тези пари, макар животът често да е доказвал точно обратното. Примерно - някой е разбрал за заровеното съкровище, започнал е да ги рекетира и като е видял, че не се поддават - гръмва дъщерята.Според изявленията на Живко Стефанов пред репортери, той дълги години е работил във Фармахим. Всичко за моята научна дейност го има в архивите. То може да се извади и да се докаже във всеки един момент, че аз не съм работил в тази сфера, категоричен е той в отговора на въпрос дали по социалистическо време се е занимавал с производството на ефедрин (вид синтетична дрога).Експерти твърдят, че от ефедрина до производството на амфетамин има само една къса крачка. Още повече че услужлив източник на информация от МВР преди време разпространи версия, според която Христомира била убита заради баща си. В смисъл такъв, че престъпна организация е поискала той да произвежда дрога за нея или да й предостави формулата на успеха, но... човекът отказал. Засега категорични доказателства, че Живко Стефанов се е занимавал с нелегалното производство на синтетична дрога от 1989 г. насам няма, или поне те не са станали публично достояние. По-задълбоченото ровене в криминални хроники обаче вади на бял свят доста факти, които предизвикват доста разнопосочни въпроси.На 11 октомври 2001 г. антимафиоти задържат 44-годишния Адел Абдо Саркис - ливански гражданин, заподозрян в извършване на криминални престъпления на територията на цялата страна. В къщата му (в столичния кв. Драгалевци) са открити пушка Браунинг с оптичен мерник, карабина SRL с оптика, пушка Спас 15 (12-и калибър), пушка Браунинг (12-и калибър), пушка Маверик, пистолет Зиг Зауер, револвер Смит енд Уесън и голямо количество боеприпаси за тях. По време на обиска са намерени още около един килограм златни бижута и над 100 000 долара в брой. По време на разпитите е установено, че Саркис е пристигнал в България през 1991 г., две години по-късно е станал български гражданин и се занимавал с внос и износ на най-различни неща. По случая е било образувано следствено дело, в хода на което е установено, че ливанецът притежава оръжието незаконно, а за произхода на златото и парите не дава смислено обяснение. Въпреки това, след неколкодневен престой зад решетките, той е освободен срещу парична гаранция. На 19 март 2002 г. е извършен първият атентат срещу Саркис (за него Параграф 22 писа още в бр.12 от 23 март 2002 г.). Около три и половина през нощта неизвестни килъри причакали кервана на ливанеца и направили на решето както мерцедеса на Саркис, така и джипа (Тойота) на охраната му. При огледа след стрелбата полицаите преброили 25 дупки от куршуми по двете коли и събрали на мястото на засадата 35 гилзи от автомат Калашников.Според антимафиоти, с които екип на Параграф 22 разговаря тогава, поне от десет години Адел Саркис е вътре с двата крака в наркотрафика, а покушението срещу него било заради седемцифрен дълг в долари, който Саркис трябвало да възстановява на българска силова групировка. По случая бе образувано следствие и всичко приключи.На 14 ноември 2002 г. Саркис стана обект на втори, този път по-успешен атентат. Неизвестен килър го сгащи край столичното кафене Калипсо (на ъгъла на ул. Костенски водопад и Селиврия) и откри срещу него огън с автомат. Саркис бе откаран в Пирогов с рана в рамото, докато бодигардът му (криминално проявен нашенец) бе улучен във врата и откаран във Военномедицинска академия. По случая бе образувано ново следствено дело, но седмица по-късно Саркис напусна и Пирогов, и страната. Каква е евентуалната връзка между бурната дейност на ливанеца и атентата срещу Христомира?Името на Адел Саркис нашумя през 1998 г., когато бе разбита нарколабораторията в с. Опицвет. Според разследването на НСБОП, фабриката на Кристиян Младенов е финансирана от пазарджишката финансово-брокерска къща Юнона монета, собственост на Саркис Адел и Матар Фарай Алдулеа.Освен това, според информационната система ДАКСИ, фармацевтичното битие на Адел Абдо Саркис (Саракис по регистрация) не свършва с голите инвестиции: чрез свои хора той е контролирал дейността и на пазарджишката Фармекспрес, която дистрибутира и търгува с лекарства в цялата страна. Фирмата е регистрирана в Пазарджишия окръжен съд още през 1993 г. (ф. д. N2508) и продължава да съществува. На всичко отгоре няколко дни след атентата срещу Христомира (в бр.41 от 12 октомври 2002 г.) БАНКЕРЪ писа:Кървавият бомбен атентат насред София, при който загина 39-годишната Христомира Атанасова, може би е свързан със смъртта на пазарджиклията Дочо Панов (49 г.), съсобственик на веригата Социални аптеки д-р Спасов. Трупът на Панов беше намерен на 28 май 2002 г., захвърлен в една нива в района на 9-и километър край Пловдив. По време на огледа е констатирано, че смъртта е настъпила на 27 май около 13 ч. вследствие на огнестрелна рана в слепоочието. До трупа е открито и оръжието на престъплението. Разследването е водено по две основни версии - самоубийство заради дългове и убийство заради неуредени сметки. Установено е, че Панов е дължал над 3 млн. лв. на НЗОК и на десетки частни кредитори. Според източници на БАНКЕРЪ, в Пазарджик е образувано предварително производство за изясняване на евентуалната връзка между атентата срещу Атанасова и самоубийството на Панов. Съществуват данни, че Христомира Атанасова е имала бизнес отношения с пазарджишки колеги и ги е снабдявала със стока. Именно тези бизнес отношения са станали причина родителите на Христомира Атанасова (също фармацевти) да са заплашени няколко пъти, а случката с майката на Христомира - Ангелина Стефанова, не е никакъв нещастен инцидент, а предупреждение. (Десетина дни преди да бъде взривена колата на Христомира Ангелина Стефанова е посетила изложба на лекарства в сградата на бившата софийска Централна баня. Там тя се подхлъзнала, ударила си лошо главата и изпаднала в кома.) Според източниците на БАНКЕРЪ, пазарджишките криминалисти дори имали заподозрян в извършването на двете престъпления, но с оглед на оперативно-следствената тайна отказаха повече информация... Какво може да бъде добавено още към така подредения пъзел? Едно късче само: на 26 ноември 2002 г. дванайсет дни след втория атентат срещу Саркис и седмица след изчезването му зад граница в столичния кв. Лозенец бяха разстреляни неговият пазарджишки партньор Матар Фарай Алдулеа и ливанецът Фейсал Закка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във