Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ХЕЙ РЪЧИЧКИ, ХЕЙ ГИ... ТРИ

На 15 май (сряда) двама търговци на плутоний бяха заловени в с. Раданово, община Тръмбеш, Великотърновско, докато пътували с такси към Старата столица. Целта на воаяжа била да изтъргуват с неизвестно засега лице 33 плутониеви датчика. Официалната МВР-информация е категорична, че бившите съпрузи Даниела Цонева и Емил Симеонов са поставени под наблюдение след получен сигнал. Те не са криминално проявени, а шофьорът на таксито, което са наели от Свищов до Велико Търново (където е трябвало да се срещнат с купувача на стоката), не е знаел какъв товар вози. От сделката пишмантърговците са щели да заработят около 1300 лева. На 16 май (четвъртък), след 24-часов престой в предварителния арест, двамата са освободени под парична гаранция в размер на 300 лева. Съдът е отказал да ги остави зад решетките или да им определи по-висока гаранция, тъй като Даниела Цонева и Емил Симеонов са безработни и нямат криминално минало. Срещу тях е заведено следствено дело по обвинение за съхраняване на силнодействащи отровни вещества. Максималната присъда, която могат (евентуално) да отнесат за подобно престъпление, е две години затвор. След изследване на датчиците е установено, че те са произведени в Русия и са със сертификат за качество от 1990 година. Този факт обаче не успокоил полицията и експертите, тъй като срокът им на годност бил изтекъл. На датчиците, разбира се, защото плутоният би могъл да бъде използван поне още няколко години,докато се... полуразпаданеСпоред директора на РДВР-Велико Търново, подобен род машинки се използват за няколко неща. Най-невинните сред тях сред тях са шантаж и рекет, а най-опасните - производство на разнокалибрени ядрени оръжия.Тези думи на майор Драгомир Димитров аргументират хвалбата на великотърновските ченгета, че Цонева и Симеонов са закопчани след неколкомесечно наблюдение, а не са арестувани по случайност. Но в никакъв случай не дават отговор на въпроса: Ако това наистина е така, защо те са арестувани преди покупко-продажбата, а не са проследени до финализиране на сделката? Както се прави навсякъде по света, за да се установи кой е прекупвачът и кой е истинският клиент? Тоест - да бъде разбита цялата престъпна структура (в случай че има такава)?Но, ако по време на наблюдението е установено, че престъпна структура няма и двамата са нагазили в радиоактивния бизнес от обикновена неграмотност и с единствената цел да припечелят някой и друг лев - защо те не са закопчани още преди да седнат в таксиметровата кола? И да не излагат на риск например нищо неподозиращия шофьор?Никой все още не е казал дали шефът на РДВР-Велико Търново е прав, че от такива датчици може да се сътвори ядрено оръжие и какво количество от тях е необходимо да бъдат събрани на едно място - петдесет, сто или двеста. Истина обаче е, че още в зорите на родната демокрация (1990-1992 г.) откъм Съветския съюз долетя тревожната вест, че тамошната организирана престъпност е изнамерила съвсем непозната и абсолютно немислима (не само за мафиотските структури в развитите демокрации) форма за елиминиране на неудобните: чрез радиоактивна таблеткаНикой не бива да се лъже, че въпросната таблетка се разтваря в сутрешния чай или обедния борш. Нищо подобно. Тя се слага на определено за целта място (основно в тапицерията на любимото кресло вкъщи или под работния стол в офиса) и... толкоз. Две-три седмици по-късно (в зависимост от вида на таблетката и радиацията, която излъчва) и човекът престава да създава проблеми. Но онова, което най-много човърка мисълта, е откъде Даниела Цонева и Емил Симеонов знаят за съществуването на тези датчици, как са се добрали до тях и защо. И още нещо смущава - защо двамата са обвинени за притежаването и съхраняването на силно отровни вещества, след като плутоният е нещо съвършено различно и за този тип престъпления си има цял специален раздел в Наказателния кодекс? В него са описани много точно още отговорностите и наказанията както на истинските собственици на радиоактивните датчици, така и на хората, задължени по закон да контролират тяхното съхранение...Дали случайно или не, преди осем години по същия повод, но на друго място, група обитатели на триъгълника Свищов-Ловеч-Велико Търново са арестувани за незаконен трафик на радиоактивни материали.Смъртоносните кълбетаНа 30 август 1994 г. в Националната следствена служба е образувано дело N111 срещу Румен Илиев Маринов (от Свищов), Лазар Христов Недков и Коста Иванов Костов (и двамата от с. Садовец, Ловешко) и Христо Петров Йорданов (от гр. Левски). Четиримата са обвинени по чл. 354, ал. 1 от Наказателния кодекс за това, че на същата дата пред столичния хотел Плиска в съучастие са придобили и държали незаконно силнодействащи радиоактивни източници, които не са наркотик, и са поставени под особен режим. Наблюдаващият прокурор от Софийска районна прокуратура им определя мярка за неотклонение Задържане под стража.На 5 септември 1994 г. са повдигнати обвинения и на останалите участници в аферата, разкрити по време на разследването - Красимир Стойчев Първанов и Иван Борисов Иванов (и двамата от София) и на Младен Митков Рацов (от гр. Левски). Софиянците са тикнати зад решетките с мярка за неотклонение Задържане под стража, а Рацов е пуснат на свобода, като му е определена мярка за неотклонение Подписка.Трагикомичната история започва на 17 септември 1993 г., когато Красимир Първанов минавал покрай фирма Радиоизотопи в софийския квартал Горубляне и както си вървял - изведнъж погледът му бил прикован от няколко метални топки оковани в клетки. Първанов неиздържал на изкушението и моментално си съставил план за придобиване на съблазнителните кълбета. Няколко часа по-късно, въоръжен с два сака, той проникнал в двора на Радиоизотопи и около 21 ч., след кратка схватка с решетките, сложил ръка върху заветното богатство. Според обвинителното заключение, той е отворил чрез сила пет хранилища на радиоактивни източници и е извършил кражба на 16 броя от тях, съхранявани в малки контейнери. Впоследствие взел такси и откарал двата сака с радиоактивните източници в кв. Дружба, като вечерта ги оставил в храсти, намиращи се в близост до жилищния блок, в който живее. След няколко дни обвиняемият взел саковете с радиоактивните източници и пак с таксиметрова кола ги откарал в района на кв. Симеоново и ги заровил в полите на Витоша.От приложената към следственото дело съдебномедицинска експертиза е видно, че откраднатите от обвиняемия Първанов радиоактивни източници представляват сериозна опасност за живота и здравето на хората и спадат към силнодействащите вещества. Същите представляват още по-голяма опасност, когато се съхраняват от лица без съответно разрешение и познания в тази област....Втората част от сагата започва през май 1994 г., когато Първанов се свързва с Иван Иванов и му съобщава, че има нещо за продан. Когато разбрал за какво точно става дума, Иванов начаса се включил в далаверата и предложил да приберат стоката у тях (в ж.к. Младост) за по-сигурно. Първанов моментално откопал кълбетата и ги закарал в апартамента на партньора си. Иванов обаче вече бил размислил за вероятната опасност, ако държи саковете зад фикуса в хола си, и двамата свалили багажа в мазето му. След което се втурнали да търсят купувачи.В края на май 1994 г. Красимир Първанов се свързал с Румен Маринов, показал му стоката, свищовлията се съгласил да участва и дал на Първанов 50 000 лв. (стари) аванс срещу бъдещи печалби. От своя страна Иванов също не стоял със скръстени ръце и за една бройка не направил големия удар - да продаде всички радиоактивни топки накуп на някакъв сръбски бизнесменПо неясни - за далавераджиите, причини обаче сделката се провалила.Постепенно кръгът на посветените в нея се разширил, а последният акорд трябвало да бъде ударен на 30 август 1994 г. пред хотел Плиска. Там седмината щели да предадат мостри от стоката на една жена, позната на Коста Костов. Окончателната цена, определена от Румен Маринов, под която групата не трябвало да пада по време на пазарлъка, била: - 750 г уран 238 - 1 млн. долара;- 4.2 кг атомно гориво уран 235 и 600 г плутоний 339 - 700 000 долара;- 10 г плутоний, смесен с барий - 30 000 долара.Срещата между страните по сделката станала точно в 11. 00 часа. Купувачката (Татяна Димитрова от Червен бряг) продължила да играе ролята си (поне според показанията й по време на разследването тя е съобщила, че се е включила в аферата от чисто любопитство!?) и наистина е поискала мостри от стоката. После дала вартбурга си на Румен Маринов и Лазар Недков, които отскочили до блока на Иван Иванов в Младост, взели три от контейнерите и се върнали обратно пред хотела. Връчили ключовете на собственичката и... зачакали резултатите.За да бъде всичко като истинско, Димитрова се качила на колата си, отпрашила към хотел Орбита, където щяла да разгледа на спокойствие бъдещата покупка. Когато обаче отворила сака и видяла маркировката по контейнерите си глътнала езика от изумление и страх От обвинителното заключение не става ясно какво е правила тя през следващите няколко часа, но около 17.30 ч. отново цъфнала пред хотел Плиска. С идеята да разтури сделката и да върне взривоопасната стока на собствениците й. Там обаче Димитрова станала обект на рутинна полицейска проверка, при която с готовност предала контейнерите на ченгетата и надълго и нашироко им разказала как стоят нещата. Час по-късно първата четворка от групата е прибрана на топло, а няколко дни след това в ареста попадат и останалите. На 30 ноември 1994 г. разследването приключва и материалите по делото, заедно с обвинителното заключение, са пратени в Софийска градска прокуратура, тъй като по време на разследването е преценено, че именно тя е компетентна да наблюдава дела от подобен род. Проверка на Параграф 22 установи, че до 20 май (понеделник) тази година делото не е връщано в Специализираната следствена служба (правоприемник на Националната следствена служба) за доразследване нито веднъж. Информация за това: дали то изобщо е стигнало до съдебна зала, също не бе открита.

Facebook logo
Бъдете с нас и във