Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ХЕМОРОИДИТЕ НА ТЕМЕРУТА ВЪРНАХА КЛЮНА ЗАД РЕШЕТКИТЕ

Спор няма - от ден на ден пациентите на Темида стават все по-хитроумни и са на път да засенчат дори легендата за Одисей и падането на Троя. От край време Параграф 22 пише за адвокатските и лекарските хватки, чрез които най-разнокалибрени бандити разиграват съдиите като мечки на синджир, но случилото се в сряда (27 октомври), надхвърли и най-смелите ни прогнози: на делото срещу небезизвестния Антон Милтенов-Клюна един от ключовите свидетели не се яви, защото страдал от... свирепи хемороиди. Според болничния лист човекът се гърчел в такива нечовешки мъки, че не можел да стои прав, камо ли да прекара няколко часа върху дървената пейка в съдебната зала. За най-голяма изненада на защитата Софийският районен съд обърна гръб на хуманизма и даде ход на делото, по което Антон Милтенов-Клюна е подсъдим, за подбуждане към лъжесвидетелстване (чл. 290, ал.1 от Наказателния кодекс). Според обвинителният акт на различни неустановени дати в периода ноември 2002 г. - февруари 2003 г. Милтенов е подбуждал неустановен брой пъти братята Мартин и Радослав Иванови, известни като Душманина и Темерута, да лъжесвидетелстват пред следовател. Иначе казано, зад тази мъглява формулировка не се крие нищо друго, освен натискът, на който Милтенов е подлагал Душманина и на Темерута, за да му осигурят алиби за нощта на 16 август 2002 г., когато неговите хора не успяха да убият най-върлия му конкурент в наркобизнеса Илиян Варсанов. За услугата според прокурора по делото, братята щели да получат от Клюна по една заложна къща и сарафско бюро. Но, тъй като те отказали, неидентифицирани до момента съучастници на Милтенов упражнили насилие над двамата и им причинили телесни повреди. По време на предварителното производство полицията, следствието и прокуратурата не са успели да открият къде и по какъв начин Клюна и хората му са натискали братята Мартин и Радослав. За сметка на това обаче по категоричен начин било установено, че едно от подбужданията към лъжесвидетелстване било осъществено не къде да е, а в... следствения арест на ул. Майор Векилски, където Клюна бе запрян от януари до април 2003 г. за покушението над Версанов. Именно по това време Радослав Иванов-Темерута ходел на свиждане на Клюна по негова молба. На тези срещи Антон Милтенов постоянно го навивал да излъже следователя по делото за атентата срещу Варсанов - Петър Калчев, но... безуспешно. Радослав не е отказвал срещите, защото го било страх от Клюна, но така и не се поддал на натиска и не излъгал следователя...Кой знае защо, в сряда (27 октомври) в съдебната зала се оказа, че именно храбрецът Радослав Иванов-Темерута страдал от такива жестоки хемороиди, че не можел да си стои на краката от болки. Адвокатите на Клюна поискаха делото да бъде отложено заради неявяването на ключовия свидетел, но номерът им не мина. Ето защо те поискаха обвинителният акт да бъде върнат на прокуратурата, тъй като в него липсвали точната дата и мястото на съставянето му. Това противоречало на тълкувателно решение на Върховния касационен съд от 7 октомври 2002 г., но съдът остана глух и за процесуалното щение, тъй като пропуските не били съществени. Виждайки, че няма мърдане, адвокатите на Антон Милтенов-Клюна обърнаха тоягата с дебелия край и поискаха отвод на съдията Алексей Трифонов. Мотивът на защитата бе, че районният магистрат погазвал закона и не се съобразявал с него. Кой точно закон е стъпкал съдия Трифонов, не стана ясно, но адвокатските номера продължиха и след като на делото бе даден ход. Според защитата съдът трябвало да проведе съвместен разпит на двамата братя, защото ако те давали показания един по един, щели да се наговорят какво точно да отговорят. Освен това адвокатите на Клюна поискаха съдът да изпрати писмо запитване до Софийската градска прокуратура дали там са постъпвали молби за свиждане с Милтенов, докато той е бил в следствения арест, от кого са били подадени тези молби и кой е разрешавал свижданията. Върхът обаче бе, когато защитата на Милтенов поиска от съда да призове като свидетел в залата не друг, а следователя по делото за атентата срещу Варсанов - Петър Калчев, който трябвало да обясни дали някой не му е нареждал да провежда свиждания на Клюна с различни хора. За най-голяма изненада на присъстващите в залата, съдът уважи всички искания на адвокатите на Милтенов. Отхвърлено бе единствено искането за съвместен разпит на основните свидетели на обвинението Радослав и Мартин Иванови, които през последната година и половина са имали възможност да се наговарят поне... стотина пъти.По това дело нароченият за наркобос от МВР Антон Милтенов-Клюна бе арестуван на 21 юни тази година. На 23 юни Софийският районен съд не пожела да остави Клюна зад решетките, защото имал друга постоянна мярка за неотклонение - домашен арест, но седмица по-късно Софийският градски съд постанови Милтенов да отиде в ареста. Дознанието по жалбата на Радослав и Мартин Иванови бе образувано още в началото на 2003 година. Според материалите, предоставени на съда по делата за мярката за неотклонение на Клюна през лятото, Милтенов е направил опит да принуди трима души по телефона чрез бележки и чрез пряк контакт да излъжат пред следствието и да осигурят алиби на Антон Милтенов за вечерта на 16 август 2002 г., когато е извършен неуспешният атентат срещу Илиян Варсанов. Това дело е образувано на 17 август 2002 г. и по него Клюна е обвиняем като поръчител на покушението, заедно с половин футболен отбор хора: Димитър Вучев-Демби, Рехджан Реджеб Низан-Роко, Бисер Илиев, Александър Валентинов-Зелката, Кирил Кърнолски-Бакшиша, Цветан Деянов, Росен Пенев и Георги Нацев. Няколко са детайлите, които накараха безпристрастните наблюдатели да обвинят градските магистрати в тенденциозност. Най-напред престъплението подбуждане към лъжествидетелство на две и повече лица се наказва с лишаване от свобода до три години (чл.293, ал.2 от Наказателния кодекс). Тоест - то попада в групата на т. нар. леки престъпления, които в изключително редки случаи са съпроводени със задържане под стража. Другото смущаващо в случая бе, че същият Софийски градски съд бе наложил на Клюна парична гаранция и домашен арест за далеч по-сериозни престъпления - предумишлено убийство (до 20 години затвор) и притежаване на наркотици с цел продажба (от десет до петнайсет години затвор). Но безспорно най-притеснителното (от гледна точка на закона естествено) бе, че братята Иванови са се оплакали за натиска на Клюна още преди 19 месеца. Дознанието по случая е било образувано на 30 март 2003 г. и, ако адвокатите на Клюна искаха клиентът им да излезе на свобода, отдавна да са поискали от съда да прекрати наказателното преследване срещу клиента им поради липса на доказателства.

Facebook logo
Бъдете с нас и във