Параграф22 Weekly

На старта на председателството:

"Хладнокръвно" - по нашенски

Ако днес Бойко Борисов беше главен секретар на МВР, със сигурност щеше да ръководи блокадата на село Луково.
S 250 ff695022 fbc4 435d bd4f 8ca436ee5d0b
S 250 87a1ec75 3c3c 44e2 8393 84b34b8dd2a7

Зле потръгна новата 2018 година за управляващата коалиция. Първо хората й се пошашавиха от кървавото шесторно убийство в  Нови Искър, после неизвестен стрелец гръмна благодетеля на ГЕРБ, бизнесмена Петър Христов, и най-накрая президентът Румен Радев нахока управляващите на свикания от него Консултативен съвет по национална сигурност (КСНС), че е необходимо усъвършенстване на модела за борба с престъпността, така че да бъде гарантирана сигурността на българските граждани.

 

Шокът за върховете на държавното управление е очевиден. В навечерието на откриването на председателството на Съвета на ЕС вниманието на обществеността беше приковано не към събитието на годината, а към Нови Искър, където бяха разстреляни шестима души. И се наложи премиерът Бойко Борисов да напусне парфюмирания брюкселски облак и затъвайки до шия в нашенското блато, лично да очертае задачите пред оперативния щаб по издирването на убиеца, за да бъде  бързо заличен  негативния отзвук от драмата.

Резултатът от височайшата намеса е подобен на онзи от прословутата спецакция на МВР, проведена през  декември 2003 година. Тогава барикадиралият се в къщата си в Харманлийско Тодор Димов Тодоров -Чакъра загина след 24-часова престрелка със  стотина полицаи и с близо 30 барети, ръководени от главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов.

Както е известно, след гибелта на Чакъра МВР и прокуратурата бяха категорични, че Тодоров се е самоубил, взривявайки граната под тялото си. Тази версия обаче издишаше пред ширещите се твърдения, че Чакъра е бил взривен след изстрел с гранатомет. В подкрепа на това се появи заключение на един съдебен лекар, че тялото на Тодоров е било запалено, след като е убит от попадението на бойната глава на ракетата.

Последвалата ексхумация на тялото на Чакъра допълнително разклати  официалната версия. А години по-късно Европейският съд в Страсбург осъди България заради брутална употреба на полицейска сила, несъвместима с реалната обстановка и нарушаване правото на живот на Тодор Димов - Тодоров-Чакъра. Споменавайки поименно Бойко Борисов като човека, ръководил операцията, съдът постанови България да плати 50 000 евро на двамата синове на Чакъра и на съпругата му Вера, както и 4684 евро на адвокатите им.

В новоискърската кървава драма обаче нещата са доста по-пипнати и вероятността да се наложи намеса на Европейския съд е нищожна. Оказа се, че посоченият от МВР и от прокуратурата  като  извършител Росен Ангелов, по прякор Горския човек, също се е самоубил. Разследването, което трябваше да докаже това, обаче бе улеснено по няколко причини. Най-напред самоубийството удобно бе извършено в изоставена къща, която според плана  предстояло  да бъде обискирана по време на операцията по издирването на Ангелов. Тоест  местопрестъплението априори е запазено чисто и при тези обстоятелства не са възможни  каквито и да е други версии.

Второ, никой не е чул изстрела, с който Горския човек е сложил край на живота си. Най-напред е странно как и защо психиката на човек - с вече изградена от прокуратурата репутация на опасен, хладнокръвен и трениран, се е сринала, за да посегне на живота си. След това още по-интересно е как в една спецоперация по блокиране и издирване на престъпник на определен периметър никой не е чул изстрела - въпреки наситеното полицейско присъствие в района. Дали защото в сюблимния момент Росен Ангелов е решил да не притеснява допълнително издирващите го от няколко дни уморени полицаи и преди да натисне спусъка, е монтирал заглушител на пистолета си, както сочеше една от плъзналите информации по случая? Няма как да разберем, защото пред лицето на смъртта всеки е сам. А още повече  -  човек като Росен Ангелов...

Трето, няма как експертизата от аутопсията на откритото в изоставената къща тяло да не докаже, че това е Росен Ангелов, задочно обвинен в убийството на шестимата от къщата на ужасите в Луково, както емоционално я наричаха всички телевизионни репортерки. И всичко става ясно, а случаят с шесторното убийство и последвалото самоубийство на извършителя може да мине в графата "Приключени"...

Може. Но вместо това случаят продължава да предизвиква въпроси и версии, които нарастват с бързината на снежна топка, търкулнала се от върха на планината. В ядрото й е въпрос, на който и досега няма категоричен отговор: какво всъщност се е случило вечерта на 31 декември срещу 1 януари в Луково?

На това питане не можаха да отговорят нито главният секретар на МВР Младен Маринов, нито главният прокурор Сотир Цацаров, нито заместникът му Боби Сарафов, които даваха необясними брифинги в средата на нищото и далеч преди да бъде изяснен окончателно случаят. И явно бързайки да изпълнят указанията на премиера, не успяха да обяснят смислено кой кой е в драмата, какво ги обвързва, кой кога и къде е убит. Вместо това чухме интерпретации, че са застреляни професионално с контролни изстрели в главите, че кървавото престъпление било свързано с бизнеса на една от жертвите, че в дъното на всичко е една фатална жена... Явно в обърканите си мозъци  телевизионните репортерки си представяха как извършителят отвлича любимата си Кети Кюхова в гората, застрелва я и я хвърля в близкия бунар, за да не я намерят и да не свържат трупа с него, въпреки че майка й и дъщеря й са наясно за връзката им. Както и всички Фейсбук приятели на издирвания от девет години Росен Ангелов, който мирно и тихо си бачкал в сервиза на един от тях. Представят си още как по пътя към къщата, където са останалите, убиецът изоставя БМВ-то на Неделчо, с когото Кети съжителства, без да се опасява, че могат да намерят отпечатъците му по волана. А след като изпотрепва всички в къщата, почва да събира гилзите и да мести телата, за да почисти местопрестъплението, така че да обърка разследващите. И за капак гръмва и кучето...

Е, няма как след подобни оперативни информации случаят не само да не влезе в папката "Приключени", но да продължи живота си по всички канони на конспиративните теории. 

Капоти, или що е то разследване

През далечната 1966 г. един известен американски писател експериментира с нов повествователен жанр. Новаторът смесва факти от реалния живот и фикция, а получилият се текст е определен от литературните изследователи като "факшън". Писателят е Труман Капоти, творението му се нарича "Хладнокръвно" и е връх в творческата му кариера.

Романът е прекрасен пример за истинско разследване. Всичко започва от криминална колонка в "Ню Йорк Таймс": "Богат фермер, жена му и двете им деца бяха открити мъртви в дома им днес. Убити са с пушка от близко разстояние, докато са били вързани и със запушена уста. Следи от борба няма и нищо не е откраднато. Телефонните жици са били срязани."

Капоти започва собствено разследване и сам разкрива убийците Дик Хикок и Пери Смит. След като успява да ги убеди да говорят пред него, те разказват подробно целия си живот, от детството до нощта на убийството. Разговорите с тях обаче не са достатъчни на Капоти да отговори на един-единствен въпрос: какво е провокирало двамата да отнемат човешки живот. Писателят се среща с всички, с които са се срещнали в някакъв момент и Дик, и Пери - познати, близки приятели, случайни хора.- за да си обясни поведението на извършителите. Всяко мнение е описано, всеки детайл от местопрестъплението - подробно анализиран. Резултатът са 6000 страници, които Капоти в продължение на шест години трупа като материал. На седмата година откакто е прочел  въпросната  колонка във вестника е публикуван и  романът "Хладнокръвно". Само за една година от него са продадени 6 млн. екземпляра.

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във