Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ХОРАТА НА ФИЛЧЕВ ПАК СЕ ПОДИГРАХА С МВР

Преди десетина дни - на 16 юли, новият председател на парламентарната група на НДСВ Станимир Илчев публично обеща, че ще ускори приемането на МВР-предложенията за ремонт на Наказателния кодекс, които да доведат до повишаване на ефективността на борбата срещу фалшификаторите на валута. Той хвърли тежката си дума в присъствието на десетина от най-големите експерти на Европол в бранша начело с Маурицио Варанезе - ръководител на групата за борба с фалшификациите в Европол, Мартин Мунд - специалист по фалшификациите в Европейската централна банка, и неколцина експерти от американските спецслужби. За най-голямо съжаление обаче хубавото в тази история свършва дотук. И то не заради някакви съмнения, че г-н Илчев няма да удържи да обещанието си. Напротив - статистиката сочи, че той винаги е изпълнявал поетите ангажименти. Факт, в който е заровен трагизмът на жеста му, направен в името на европейското бъдеще на МВР и на България.Поредното доказателство, че българските орли на правосъдието нито имат някакво намерение да се борят с организираната престъпност, нито пък им пука от този общоизвестен факт, се разигра на 14 юли. И то в присъствието на европейските и американските гости, пред които Станимир Илчев пое нелекото си обещание. Сякаш като на учение (или като демонстрация на възможности пред високите гости) в онзи слънчев понеделник пловдивските антимафиоти разбиха една от най-съвършените печатници за производство на евроментета, базирана на две места - в Пловдив и в Първомай. По време на акцията са открити големи количества фалшиви документи и банкноти (по 100, 200 и 500 евро), заготовки, компютьрна техника и травълчекове. Според информацията, разпространена веднага след успешната операция, с помощта на Европол е установено, че 1000 от пловдивско-първомайските ментета вече са заловени в три европейски страни, като качеството им е било изключително високо.И още нещо стана известно тогава: в перфектно организираната полицейска операция били взели участие и представители на Окръжната прокуратура и Окръжната следствена служба в Пловдив. Безспорен е фактът, че по време на полицейската операция е арестуван тарторът на престъпната структура - 34-годишният Георги Панев, известен като Жоро Четворката. Странна обаче бе свенливостта, с която от МВР съобщиха, че Жоро Четворката попада в ареста за фалшификация на пари за... трети път. За сефте той е задържан с още трима души през август 2001 г., като в печатната им база са открити 3 млн. г. марки и 500 000 щ. долара. През септември 2002 г. групата на Четворката излиза на свобода, защото изтекъл едногодишният им срок за задържане, без в съда да е внесен обвинителен акт. Четири месеца по-късно (през декември) Жоро Четворката отново е арестуван, но чак в Кюстендил. Този път компания му прави 36-годишната пловдивчанка Станка Калоферова (влязла в криминалните хроники с псевдонима Станка Милионерката). По време на задържането им Четворката и Милионерката разполагат с над един милион фалшиви евро в брой. Не знаем кой и кога го е пуснал - обясниха сконфузено след акцията на 14 юли пловдивски криминалисти.Тук му е мястото да вметнем едно уточнение: с каквито и нецензурни думи да бе описал главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов тази кретенска (без извинение) случка - едва ли някой щеше да му направи фасон. Напротив. Защото голямата заслуга за разиграването на кюстендилския фарс с Жоро Четворката принадлежи единствено и само на държавното обвинение, начело с главния прокурор Никола Филчев. ПОРЕДНИЯТ МВР-УСПЕХКюстендилската афера на Жоро Четворката започва в началото на септември 2002 г. в австрийския курортен център Залцбург. Чрез специални разузнавателни средства по друга разработка тамошни полицаи подслушват няколко разговора между двама австрийски бизнесмени (гравитиращи около местна престъпна структура) и пловдивчанката Станка Калоферова, която е с двойно гражданство (българско и австрийско). За късмет на австрийските ченгета българката и бъдещите й партньори не се познават лично, след което на уговорената среща се явяват... двама агенти под прикритие. За контактите на Станка Калоферова с бизнесмените от Грац и за стартиралата операция австрийците уведомяват българските си колеги, от които получават обещания за пълно съдействие.На 10 септември 2002 г. Станка Калоферова пристига в България, придружена от австрийските си партньори. Още със стъпването на родна земя тя установява контакт с неколцина от бившите си приятели в Пловдив. Сред тях са Георги Панев - майстор фалшификатор, който току-що е излязъл на свобода след едногодишен престой зад решетките (този случай е описан в отделен текст). Целта на сгледата е производството на 6 млн. евроменте, които трябва да бъдат продадени на австрийските бизнесмени. За най-голямо изумление на австрийците, мострите на Четворката са брилянтни. А допълнителната гаранция за качеството им - фалшификатите да са с различни серийни номера, хвърля агентите в див възторг. Поръчката е направена моментално и според договорките пловдивчани трябва да напечатат общо 6 млн. ментета в банкноти по 50, 100 и 500 евро. Сделката трябва да бъде финализирана в Скопие, където австрийците ще си платят целия масраф.На 19 декември 2002 г., около 23.40 ч., пред кюстендилския хотел Пауталия са арестувани Георги Панев (Жоро Четворката), Станка Калоферова (Милионерката) и пловдивчаните Ахмед Асан, Димитър Филипов (Дамаджаната) и двамата му бодигардове - Велин и Георги. Всички те са сгащени в автомобилите им - Мерцедес, БМВ и Опел Омега, без да има накъде да мърдат. Единственият, който успява да се измъкне от клопката, е кюстендилецът Валентин Коларски (бивш митничар), който е трябвало да осигури минаването на стоката през ГКПП-Гюешево. На 21 декември 2002 г. ръководството на НСБОП дава специална пресконференция по случая. На медиите е съобщено, че операцията е проведена едновременно в Пловдив и Кюстендил, а общата сума на заловените ментета е около един милион евро. На същата пресконференция става ясно, че във връзка с разбиването на международната престъпна структура ген. Бойко Борисов и шефът на националната полиция ген. Васил Василев са пътували до Виена, а заместник-директорът на НСБОП полк. Великов е отскочил до македонската столица. Още същата нощ (на 19 срещу 20 декември 2002 г.) всички задържани пловдивчани - Димитър Филипов (Дамаджаната) и двамата телохранители на Дамаджаната, са пуснати да си ходят. От разпитите им станало ясно, че те са използвани като транспорт и охрана от Пловдив до Кюстендил и хабер си нямали за какво всъщност става дума. Малко по-късно е освободен и другият пловдивчанин - Ахмед Асан. Зад кюстендилските решетки (с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража) остават само Станка Милионерката и Жоро Четворката.ПОРЕДНИЯТ ПРОКУРОРСКИ ПРОВАЛПротивно на всякаква логика, по случая са образувани две (!?) следствени дела - в Пловдив (за производство на неистински парични знаци) и в Кюстендил (за притежание на неистински парични знаци). Срещу главните действащи лица в аферата - Станка Калоферова и Георги Панев (по кюстендилското дело), са повдигнати обвинения по чл.244 от НК: Който прокара в обращение подправени парични знаци и който си служи с такива, като знае, че са подправени, или внесе в страната такива знаци, се наказва с лишаване от свобода до осем години. Същото наказание се налага и на лице, което държи такива знаци в особено големи количества. И резултатите от прокурорското хитроумие не закъсняват. В Кюстендил никой не свършва нищо съществено, защото ментетата не са измъкнати от ръцете на Милионерката или на Четворката, а са открити в сак, който пък е намерен в една от колите.Пловдивското следствие също стига до никъде, тъй като Жоро Четворката не е заловен с ментетата под тепетата, а на двеста километра по-нататък - през два съдебни окръга, в трети! На всичко отгоре е провалена и операцията на австрийските ченгета, които по никакъв начин не могат да докажат, че пловдивско-кюстендилските милиони са предназначени за сенчестите бизнесмени от Грац... и тъй нататък. Какво трябваше да направи главният прокурор, за да избегне поредния международен конфуз, към който той (явно) никак не се чувства съпричастен? Нищо повече, освен да упражни правото си и да приложи разпоредбите на закона така, както трябваше. А не по начин, за който само той и хората около него смятат, че е правилен.Става дума за чл.172а, ал.3 от Наказателнопроцесуалния кодекс, която през декември 2002 г. гласи следното: Когато делото представлява фактическа или правна сложност, както и когато това се налага от значителен обществен интерес, главният прокурор на Република България може да разпореди разследването да се извърши от следователите от Националната следствена служба...По онова време обаче главният прокурор (кой знае защо) мразеше Националната следствена служба и пращаше там дела само тогава, когато хептен нямаше накъде да мърда. Но най-нелепото в цялата тази случка е друго. В продължение на цели седем месеца (от декември 2002 г. до юли 2003 г.) нито един от подчинените на Филчев не се престраши и не предложи на шефа си да обедини двете дела срещу Жоро Четворката. Въпреки че и прокурорите в Кюстендил, и техните колеги в Пловдив много добре осъзнаваха цялата процесуална абсурдност на ситуацията.И закономерното се случи - Жоро Четворката бе освободен, за да продължи да прави онова, което умее най-добре. Вярно - почти веднага бе заловен отново, но какво от това? Поредният български резил отдавна е изконсумиран и никой в Европа няма намерение да връща лентата обратно. Оттук нататък каквото и да се случи с Четворката няма никакво значение. Дори и още утре да получи двайсет доживотни присъди наведнъж...

Facebook logo
Бъдете с нас и във