Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ХРАБЪР ПЕНСИОНЕР ПОГНА ГОРДОСТТА НА УНГАРИЯ

Пенсионер от Велико Търново вече втора година води дело срещу унгарската национална авиокомпания Малев. Жалбата на 77-годишния Петър Петров е за дискриминационно отношение, проявено към него и съпругата му като клиенти на компанията, и за нанесени имуществени вреди в размер на 2327 лева. Делото е образувано на 25 юли 2006 г. във Великотърновския районен съд, а на 11 декември с. г. му е даден ход. На 20 февруари 2007 г. унгарската авиокомпания депозира искане за прекратяване на делото с аргумента липса на международна компетентност на българския съд да разглежда подобни спорове.
След дълго умуване преди около две седмици Великотърновският районен съд съвсем необяснимо си посипа главата с пепел, уважи претенцията на унгарците и прекрати делото. Петър Петров обаче няма никакво намерение да се предава без бой, обжалва определението на районния съд и... печели своята първа малка победа. На 29 юни (миналия петък) Великотърновският окръжен съд отмени първоинстанционното определение и върна делото на Великотърновския районен съд за разглеждане.
Историята, заради която Петър Петров обяви война на унгарския национален авиопревозвач Малев, е банална. На 4 януари 2005 г. той и съпругата му се прибирали в България от Женева, където прекарали коледните и новогодишните празници със семейството на дъщеря им. Въпреки че съпрузите носели два куфара и една чанта, служителката на Малев отказала да чекира техните куфари и им казала, че трябва да доплатят още 669 швейцарски франка (2327 лв. по тогавашния курс на БНБ) за 25 кг свръхбагаж.
На отиване към Женева пътувахме със същата авиокомпания. Тогава носехме на дъщерята и внуците българско сирене, кашкавал, колбаси и играчки. Багажът ни беше два пъти по-голям, но никой нищо не ни каза и не сме плащали допълнително. На връщане носехме със себе си два куфара и една чанта, която щяхме да вземем с нас като ръчен багаж. Служителката на Малев обаче се заяде и каза, че ако не искаме да плащаме, ще трябва да махнем част от багажа - разказа Петър Петров след края на заседанието във Великотърновския окръжен съд. - Поисках да пренаредим багажа на място, но ми беше отказано с мотива, че от съображения за сигурност подобни операции в района на летището са забранени. Според служителката трябвало да се върнем в хотела, да изхвърлим излишните неща, да пренаредим багажа си и след това да се върнем обратно на летището. Тази препоръка обаче бе абсурдна за изпълнение, защото до полета ни оставаше само половин час. Така че бяхме принудени да платим исканите допълнително 669 швейцарски франка, припомни си още Петър Петров.
За най-голямо изумление на семейство Петрови с влизането си в самолета те станали свидетели на странна гледка: десетина други пътници, с по три-четири куфара и големи сакове под мишница, трескаво се щурали напред-назад и се чудели къде да ги оставят.
Едва тогава се почувствах наистина омерзен. Значи разните му там англичани, германци и швейцарци могат да внасят в салона на самолета колкото си искат багаж, а с нас се заяждат само защото сме българи. Още тогава реших да защитя правата си по съдебен път, защото не може да се отнасят с мен като с втора категория човек само защото съм българин, ядоса се отново Петър Петров. На всичкото отгоре в София той и съпругата му установили, че куфарите им са отваряни и част от багажа им липсвал. Двамата обаче решили да не се занимават с този проблем, защото трудно биха могли да докажат къде точно са ги отарашили - в Женева или на родна земя.
В периода януари-юни 2005 г. Петър Петров прави два опита да реши проблема мирно и тихо, но жалбите му до представителството на Малев в София сякаш се разтварят във въздуха. Едва третата му жалба, в която той заплашва унгарците, че ще свика пресконференция на тротоара пред бюрото, предизвиква лек смут сред унгарските авиослужители, който е овладян по най-баналния чиновнически метод от епохата на развития социализъм: Петър Петров получава уведомление с изходящ номер и дата, в което се казва, че сигналът му е препратен към централата на компанията в Будапеща.
След още четири месеца (някъде през октомври-ноември 2005 г.) българинът получава нов хабер, този път от отдел Връзка с клиенти на авиокомпанията. Вместо да получи очакваното удовлетворение обаче Петър Петров е обладан от... нов прилив на патриотична ярост, защото официалното становище на Малев е повече от пренебрежително: въз основа на показанията, дадени от служителката на авиокомпанията на женевското летище, станало ясно, че на 4 януари 2005 г. семейство Петрови е имало 25 килограма свръхбагаж и затова заплатените 669 швейцарски франка нямало как да бъдат възстановени.
„Не искам да ми връщат франковете, защото отдавна съм ги прежалил. Искам да се извинят публично и на мен, и на България за нанесената обида и за дискриминационното отношение към нас като българи, заяви Петър Петров и се закани, че ако тук не успее, ще заведе дело срещу Малев в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Където, убеден е той, със сигурност финансовите възможности на унгарската авиокомпания няма да впечатлят никого.

Facebook logo
Бъдете с нас и във