Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ХЪРВАТСКИЯТ БАЛОН ПРОДЪЛЖАВА ДА ИЗДИША

За пореден път Параграф 22 се оказа прав, когато преди месец прогнозира, че делото за касапницата в столичното заведение Арт декор на 4 юни 2004 г. няма никакво съдебно бъдеще. В сряда (19 октомври) стана известно, че Софийският градски съд е върнал делото на Софийската градска прокуратура за допълнително прецизиране на обвинителния акт. Още на 24 септември тази година в бр. 38 Параграф 22 написа, че връщането на делото е абсолютно задължително, защото предварителното разследване е извършено повърхностно, а в обвинителния акт няма и дума за такива важни детайли като веществени доказателства, мотиви за извършване на жестокото престъпление и т. н.
Както вече е известно, на 4 юни 2004 г. в заведение Арт декор двама килъри, облечени като попове, разстреляха Димитър Христов-Митко Малкия и двама от гардовете му - Живко Митев и Калоян Савов. Други двама охранители - Владимир Гаманов и Стефан Железанов, бяха тежкоранени и оцеляха по чудо. На 6 септември 2004 г., когато избухна скандалът с хърватската фабрика за убийства, двама служители на СОТ - Юлиян Петров и Ивайло Танков, виждат снимката на хърватския гражданин Роберт Матанич в един столичен всекидневник. Точно тогава те се сещат, че три месеца по-рано - на 4 юни, са видели въпросната персона да кара лека кола в района на убийството и нервно да натиска клаксона. Двамата добросъвестни граждани уведомяват органите на МВР за спомена си и Матанич става обвиняем по делото за тройното убийство. Задочно, разбира се, защото още в края на август той е напуснал България.
Хърватинът е арестуван на 28 февруари 2005 г. заедно с приятеля си Томислав Марианович в хотел Инекс Крайна в гр. Неготино от сръбските спецчасти. У тях са намерени два 9-милиметрови пистолета - Глок и Застава (с по 15 патрона във всеки пълнител), един автомат и една ръчна граната. Той е осъден и в момента излежава двегодишна присъда в затвора в гр. Сремска Митровица за незаконно притежаване на огнестрелно оръжие и за съпротива на властта при задържането му в хотела.
След ареста му Върховната касационна прокуратура (ВКП) иска официално от сръбските власти да екстрадират Роберт Матанич, за да бъде съден за тройното убийство в Арт декор. Сръбските власти обаче отказват с мотива, че това може да се случи чак след 1 септември 2007 г., когато Матанич излежи присъдата си. За да придвижи делото, екип на Столичното следствие отива на крака при Матанич в затвора, но той отказва да дава каквито и да било обяснения.
На 13 септември тази година прокурорът по делото Владимир Йорданов го внася в съда, но обвинителната му теза е изградена единствено въз основата на свидетелските показания на двамата сотаджии. Според съдия Христина Михова обаче това изобщо не е достатъчно и тя връща делото с указания за допълнително разследване и за прецизиране на обвинителния акт. Оказа се например, че по време на следствието никой не се е сетил да свали отпечатъци от пръстите на хърватина и да ги сравни с отпечатъците по гилзите, открити в Арт декор.
Нищо подобно. Още миналата година изпратихме съдебна поръчка до сръбските власти с подобно искане, но те не ни отговориха. Сега ще им изпратим напомнително писмо и с това възможностите ни се изчерпват, каза за Параграф 22 прокурорът по делото Владимир Йорданов.
Каква ще е по-нататъшната съдба на делото за тройното убийство в Арт декор не е тайна. Най-вероятно сръбските власти няма да изпълнят съдебната поръчка на Софийската градска прокуратура, тъй като - ако бяха искали да помогнат на българските си колеги - те отдавна щяха да го сторят. При това положение, ако прокуратурата продължи да се инати, след три-четири месеца делото отново ще бъде внесено в Софийския градски съд (СГС) в абсолютно същия вид. Но в случая обвинението няма полезен ход. То или трябва да поддържа тезата за зловещата хърватска фабрика за убийства докрай, или трябва да спре делото до разкриването на истинските извършители. Признавайки си естествено, че е участвало доброволно в поредната правосъдна пародия.

Като лек полъх покрай умовете и сърцата на българската прогресивна общественост мина вестта, че един от членовете на хърватската организирана група за поръчкови убийства - Бранко Вуянович, се е предал в Загреб. Тази новина стана публичен факт в средата на септември, но изобщо не разтърси нито България, нито София, нито високите етажи на МВР.
Тъкмо обратното. Така наречените компетентни власти сякаш изобщо забравиха, че само преди една година се скъсваха от хвалби, че са разбили зловеща фабрика за убийства и наричаха хърватите с какви ли не епитети и прозвища. В крайна сметка обаче никой нищо не успя да докаже, а в публичното пространство остана да витае усещането, че някой смята обикновения българин за абсолютен абдал.
Според медиите в хърватската столица Загреб, след като се е предал на полицията - в присъствието на адвокат - Бранко Вуянович е бил разпитан и е бил пуснат да си ходи по живо-по здраво. Той е уведомил тамошните криминалисти, че през последната година безпрепятствено е пътувал в много страни из Европа и с учудване е разбрал, че българските съдебни власти го издирват за поръчкови убийства.
Оттук нататък идва ред на няколко много любопитни детайла. Вуянович е арестуван в средата на август 2004 г. покрай разследването на екзекуцията на Бай Миле. След 24-часови разпити в СДВР хърватинът успява да отключи белезниците си, да слезе пеша от третия или четвъртия етаж на дирекцията и да напусне сградата през централния й вход.
На 6 септември СДВР разпространи рекламните снимки на 12-те хървати и обяви, че те са отговорни за серия от поръчкови убийства - между пет и осем броя. На 9 септември МВР обяви, че единият от килърите - Иван Може, е арестуван и в момента е подсъдим за убийствата на полицая Кирил Живков и столичния бандит Асен Петров-Шаки.
Обвинението срещу него се крепи на две мистериозни късчета материя, напоени с кръвта на единия от ранените по време на касапницата, разиграла се на 31 август 2004 г. в букмейкърския пункт на Еврофутбол в кв. Княжево. Те са залепнали по чудодеен начин върху едната маратонка на хърватина (прелитайки разстояние от няколко метра) и са останали върху обувката цяла... седмица.
А последната загадка в случая (поне засега) е защо след титаничното разбиване на хърватската фабрика за поръчкови убийства един от нейните майстори - Бранко Вуянович, не е обявен за международно издирване с червената бюлетина на Интерпол? Тоест - като въоръжен и много опасен престъпник, който трябва да бъде заловен жив или мъртъв.

Facebook logo
Бъдете с нас и във