Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

И ДА ГО ЗАЛИЧАТ В ЗАКОНА, СЛЕДСТВИЕТО... ЩЕ РАБОТИ

Годишният анализ на Националната следствена служба (НСлС) за 2006-а започна по предварително начертания план-график. На 2 март, малко преди 10.00 часа, ведомственият паркинг на бул. Д-р Г. М. Димитров № 42 в столицата вече бе задръстен от автомобилите, с които шефовете и заместник-шефовете на 28-те окръжни следствени служби пристигнаха за високото мероприятие.
За най-голяма изненада на съдебните репортери, почти едногодишното действие на новия Наказателнопроцесуален кодекс (той влезе в сила на 28 април 2006 г.) по никакъв начин не се бе отразило на тяхното самочувствие.
Тъкмо обратното - по лицата на част от тях се четеше такава досада, сякаш някой насила ги бе докарал в столицата. А друга част от местните топ следователи демонстрираха такава увереност в утрешния ден, като че ли през последните седем-осем години лично те са ликвидирали както българската организирана престъпност, така и всички възможни мафии по света.
В интерес на истината, следователите имаха право да бъдат и отегчени, и доволни от себе си.
Както е известно, на 28 април 2006 г. новият Наказателнопроцесуален кодекс влезе в сила и близо 97% от престъпленията бяха прехвърлени за разследване в МВР. Вместо обаче досъдебното производство рязко да бъде отпушено и съдебните зали да се задръстят от подсъдими квартални бандити, босове на организираната престъпност и бели якички (с каквито обещания съдебните реформатори на Симеон Сакскобургготски омайваха Брюксел по време на целия си мандат), се случи точно обратното. МВР не успя да се организира така, че дознателите в движение да заместят следователите. А кадровото състояние на прокуратурата не й позволи да изпълни две от най-важните си мисии, заложени в новия НПК: да стане едновременно господар на досъдебното производство и пълноценен разследващ орган.
В интерес на истината, ръководството на Националната следствена служба (НСлС) се постара да отбележи по достойнство началото на поредния си възход, но не успя (през годините на прехода съдбата на следствието няколко пъти вися на косъм, но нито една управляваща партия не посмя да го ликвидира или да го реформира).
От пуста скромност то не огласи колко покани са изпратени и до кого. Но е факт, че церемонията по посрещането на високите гости започна и приключи за броени минути. Пръв пристигна главният прокурор Борис Велчев, съпроводен от солиден антураж, начело с единия от заместниците му - Камен Ситнилски. После дойдоха шефовете на двете върховни съдилища - Иван Григоров и Константин Пенчев, и... толкоз.
Вътрешният министър Румен Петков отчете присъствие чрез своя заместник Румен Андреев, който в предишното си професионално битие дълги години бе заместник-директор на следствието. А правосъдният министър Георги Петканов с такъв ентусиазъм реши да спази неписаната традиция - Петък, ден на майстора, че нито изпрати някой от заместниците си, нито пък се извини за отсъствието си с поздравителен адрес.
Без видимо да се притеснява, точно в 10.00 часа директорът на НСлС Ангел Александров произнесе кратко приветствено слово. В рамките на три-четири минути той припомни, че от края на април 2006 г. е в сила новият Наказателнопроцесуален кодекс (НПК), който по същество лиши следствените органи от компетенции по разследването на престъпността. След това Александров съобщи, че в началото на 2006 г. в следствието са работили 1124 магистрати, а от април нататък - едва 614 следователи. А накрая реши и уравнението по единствено правилния начин: В началото на миналата година в следствените служби е имало 36 000 дела, но към края на годината 29 000 от тях вече са приключени...
За да не бъде обвинен в замазване на обективната истина, Ангел Александров уведоми присъстващите, че по принцип е доволен от работата на подчинените си, но има две окръжни служби, които правели изключение от общото правило - в Пазарджик и във Варна. Там множество дела били прекратени по давност, но нещата няма да бъдат оставени така и в най-скоро време ще бъдат предприети съответни мерки и действия за подобряване на работата там.
С това задълженията на Ангел Александров като домакин приключиха и той даде думата на своя заместник - Румен Георгиев, който да прочете същинския анализ за дейността на службата през 2006 година.
Като начало докладчикът запозна аудиторията с големия законодателен проблем, обезличил следствието като институция: новият НПК, прехвърлил 97% от престъпленията за разследване от дознанието на МВР, което пък довело до съкращаване на следователските щатове наполовина.
После Румен Георгиев живописно пресъздаде враждебната атмосфера, в която са били потопени той и колегите му, като не забрави да обясни откъде продължават да извират отрицателните обществени нагласи към службата като такава: Негативно се отрази скептичното отношение на политици и представители на институции към професията следовател. Без да е предмет на договора за членство на България в ЕС, чрез медиите следствието бе обявено едва ли не за анти-европейска и бивша структура. С редки изключения, успешните усилия на следователи, се приписваха на други правозащитни органи.
А накрая заместник-директорът на НСлС направи закономерния извод, че въпреки всички усилия на политиците и медиите, през 2006 г. следствието се е представило блестящо.
Към 1 януари 2007 г. при следователите в страната има 3972 дела (явно останали неприключени - бел. ред.), т.е. с пет пъти по-малко, отколкото преди година, когато делата са били 18 884! Без прецедент е фактът, че в повече от половината съдебни окръзи вече има недостиг на дела и свободният ресурс се използва за разследване на дела от други области и за помощ на полицейските дознатели - заяви Георгиев. - Сагата с натрупаните, главно по вина на законодателя, дела в следствието приключи. Вече изпитваме абсурда на другата крайност. Надеждата е в това, че животът е по-силен. В случай че бъде направен внимателен прочит на статистическите данни, ще бъде опроверган абсурдът на новия НПК - да се възлагат за разследване от следствието на 3%, и то от т. нар. мъртви текстове в Наказателния кодекс, декларира още Румен Георгиев и... потъна в дебрите на сухата статистика.
По причини, които не са тема за широко обсъждане, Параграф 22 ще се въздържи от цитирането на доклада, прочетен от Румен Георгиев. Още по-малко пък ще си позволи да го преразказва, защото в НСлС все още смятат, че съдебните репортери или нищо не разбират, или интерпретират фактите некоректно и във вреда на следствието.
Едновременно с това обаче, без ни най-малко да обиждаме добросъвестните следователи, няма как да подминем няколко статистически данни. През 2005 г. (при пълен щат - 1124 магистрати), например, в следствието е имало на производство общо по 53 153 дела. Към 31 декември 2005 г. 26 620 от тях са били приключени, 7649 са им били върнати за доразследване, а 18 884 са останали висящи и са прехвърлени за работа през 2006-а. А според доклада за 2006-а, въпреки че от април нататък в следствието са останали само 614 магистрати, общият брой на делата е бил 34 624, от които 28 915 са приключени, а едва 5609 са останали висящи.
Защо, според директора на следствието Ангел Александров, през 2006 г. общият брой на делата е бил 36 000, а в анализа на службата те са 34 624 (т.е. с 1370 по-малко), е бял кахър. По-важното в случая е друго. През ноември 2005 г., когато младият все още вътрешен министър Румен Петков беше тръгнал да доказва кой вече командва парада, Националното следствие написа специален доклад за генезиса на организираната престъпност.
От това четиво, както и от няколкото медийни изяви на Ангел Александров по онова време, стана ясно, че от 1990 до 2005 г. в България са били образувани около 1 млн. наказателни производства. По данни на Националния статистически институт обаче всяка година в България влизат в сила средно по 28 000 присъди, независимо от това какви са те - осъдителни или оправдателни. Което с думи прости означава, че в периода 1990-2005 г. окончателно са били приключени 448 000 наказателни производства, докато останалите 552 000 дознания и дела са... потънали из деловодствата и архивите на МВР, следствието, прокуратура и съдилищата.
За съжаление на 2 март тази тема отново щеше да бъде подмината (както винаги), ако главният прокурор не беше дошъл с предварително научен урок.
По наши данни към днешна дата прекратените по давност дела са над 10 000, като около 3000 от тях са били образувани срещу известен извършител. Този проблем е от 15-20 години. Част от престъпниците са оневинени не от следствието или прокуратурата, а заради законодателни промени или текучество, но техният процент е много малък - обяви Борис Велчев. - Голяма част от престъпниците са били амнистирани заради липса на непрофесионализъм или наличието на корупция. Виновните лица трябва да бъдат посочени и е време да се помисли и за отговорността на административните ръководители в следствието и в прокуратурата, които са проявили безхаберие към работата на подчинените си, обобщи той и седна на мястото си с ясното съзнание, че току-що е... ритнал гнездото на осите с всички сили.
Нищо подобно. Дори и председателят на ВКС Иван Григоров, който допреди няколко години (по времето на СДС) бе убеден, че следствието е враг № 1 на правораздаването, с лека ръка подмина думите на Борис Велчев и върна мероприятието в познатия коловоз:
Който греши, би трябвало да има възможност и за заден ход, защото невинаги доброто намерение съвпада с доброто изпълнение, обърна се загадъчно Григоров към омърлушените следователи, но веднага побърза да ги успокои, че няма предвид точно тях: Нашите политици не са толкова интелигентни и затова не разбират потребността да се използва ресурса на следствието, изчетка той присъстващите за сметка на управляващата коалиция и нейния европейски продукт - действащия Наказателнопроцесуален кодекс.
Казано накратко, след тези думи на Иван Григоров доброто настроение в залата се върна, а председателят на ВКС така се въодушеви, че тръгна завинаги да спечели признателността на следователите. Или по-скоро - на техния директор Ангел Александров, който, както много добре е известно, е член на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота и по изричното настояване на ДПС.
Та, според Иван Григоров, в анализа за дейността на Националната следствена служба за 2006 г. всичко било точно, а самият доклад бил написан интелигентно и с чувство на литературност. И затова той се впусна да рецитира обемисти пасажи от току-що прочетения доклад, като преди всеки откъс правеше важното уточнение, че... цитира класика Ангел Александров или че използва сентенция от доклада на Ангел Александров.
За зла участ, след една негова подобна вметка залата изведнъж избухна в такъв смях, че Иван Григоров набързо реши да приключи с изказването. И в суматохата направи едно наистина историческо по своя характер обобщение: Ако политическата класа промени Наказателнопроцесуалния кодекс и възложи на следствието по-големи правомощия, тя ще покаже, че има доверие на главния прокурор и на следствието.
Колкото до последния голям гост - председателя на Върховния административен съд Константин Пенчев, на него не му остана нищо друго, освен да отчете присъствие по... подобаващ начин. Всяка година получавам покана за вашия годишен анализ, но никога досега не съм идвал, защото административният съд няма нищо общо със следствието. Сега обаче реших да дойда, защото разбрах, че на работа са останали само 614 души. И големият въпрос за мен е дали държавата ще държи на работа 614 високо платени пенсионери, или пък ще реши да ги използва както трябва, заяви той.
Единственият представител на т. нар. държава обаче - заместник вътрешният министър Румен Андреев, съвсем логично не пожела да сподели с бившите си колеги какви са настроенията в управляваща коалиция, въпреки че е член на политическия кабинет на червения Румен Петков.
С това най-интересното в годишния анализ за дейността на Националното следствие през 2006 г. свърши. За никого от присъстващите обаче не остана тайна, че дори и бъде заличено от НПК и Закона за съдебната власт, следствието пак ще продължи да работи. Не за друго, а защото до окончателното приключване на действително залежалите дела остават още... няколко парламентарни мандата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във