Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

И ДРЕБНИТЕ РИБИ НЕ ГИ СЪДЯТ

На 6 януари 2003 г. бургазлията Росен Скендерски бе разкъсан от бомба на кръстовището между столичните булеварди Драган Цанков и Д-р Г. М. Димитров. Веднага след инцидента МВР съобщи, че Скендерски е стар познайник на органите на реда и е обявяван за национално издирване за убийство, извършено в Сливен няколко години по-рано. Случаят бе възложен на Столичната следствена служба и през пролетта работата по делото приключи, защото Скендерски се бил самовзривил. Горе-долу по същото време откъм МВР изтече още една една любопитна информация: преди седем години Скендерски е бил задържан за убийството на полицаите Йордан Бинев, Красимир Трошанов и Ангел Ангелов в столичния ж. к. Люлин, извършено на 3 май 1996 година. Арестът станал през лятото на 1996 г., когато криминалистите влезли в дирите на бургазлията Росен Скендерски и на съучастника му Тошко Пеев, издирвани за друго убийство - на пазач в Сливен, извършено по сходен начин. Двамата работели сами и в полицията не разполагали за техни връзки със СИК, ВИС или друга групировка. По време на акцията за задържането им в София, ръководена от топкриминалиста полк. Ботьо Ботев, Пеев е бил убит, а Скендерски бил предаден на Националната следствена служба. В хода на разследването било установено, че Росен Скендерски няма нищо общо с разстрела на полицаите. Подозренията срещу него за убийството на сливенския пазач също паднали. Той обаче бил оставен зад решетките, тъй като имал висящо дело за грабеж на корейско семейство през 1995 г., по което са му повдигнати и други две обвинения - за използване на подправен паспорт и за незаконно притежаване на пистолет Макаров със заличени фабрични номера. Впоследствие обаче Росен Скендерски бил пуснат срещу парична гаранция и изчезнал от полезрението на правоохранителните и правозащитните органи. Така накратко може да се обобщи информацията за лицето, с която те разполагат. Но според документите, с които Параграф 22 разполага, от всичко написано за Скендерски дотук са верни само името му, датата на неговата смърт и висящото му дело за корейския грабеж. А историята всъщност е следната: през лятото на 1995 г. бургазлиите Росен Скендерски и Тодор Пеев пристигат в София и влизат в бригадата на небезизвестния Данчо Гиздов (поради неизменното му участие в повечето нашумели битки и конфликти част от неговата трудова биография публикуваме отделно).На 19 декември същата година, около 5 ч. сутринта, на паркинг в ж. к. Хаджи Димитър те извършват първия си столичен въоръжен грабеж. Плячката е тежкотоварен камион Мадара Европа, пълен с месо и колбаси на стойност 900 000 лева (около 12 000 щ. долара).Схемата на обира е позната: двамата разбойници изчакват шофьора на камиона Марко Марков и придружаващия го охранител да заспят дълбоко, след което Скендерски и Пеев чупят прозорците, нахлуват в кабината и пребиват сънените си още жертви. Шофьорът Марков е натикан в багажника на тъмносиня Лада и е откаран в кв. Бенковски, където отново е пребит и пуснат да си ходи. Охранителят на стоката (известен само като свидетеля Донков) не само отнася солидна порция бой, но е намушкан и няколко пъти с нож. На всичкото отгоре бандитите открадват и служебния му пистолет АП. Плячката е разтоварена в колбасарския цех на Иван Тодоров, намиращ се в кв. Бенковски, а камионът е изоставен на Околовръстното шосе, недалеч от с. Подгумер. По време на първоначалния оглед в кабината му е намерен патрон, изпаднал от пистолета на Скендерски при презареждане. Експертизата установява, че оръжието е 9-милиметров Макаров.Делото по случая (N266 от 1996 г.) е възложено на Националната следствена служба (НСлС) и в края на юни 1997 г. е спряно, защото... извършителите не са разкрити. Това звучи изключително несериозно (меко казано), защото по това време Росен Скендерски се намира в ареста на Националната следствена служба по друго дело, но водено от същия следовател (!).Повествованието изисква пак да се върнем назад във времето - на 3 февруари 1996 г. Росен Скендерски и Тодор Пеев, в компанията на Данчо Гиздов и неколцина от хората му, купонясват във висаджийската дискотека Домби на ул. Граф Игнатиев. По едно време към веселбата се присъединяват Борислав Ангелов, Антон Тодоров и Мирослав Иванов. Малко след полунощ бурната веселба преминава в спор между Борислав Ангелов и Данчо Гиздов за жена и цялата тумба се изсипва на улицата, за да могат опонентите да се разберат по мъжки. След първите думи прозвучали първите шамари, а след тях разправията прераства в масов бой. Двамата бургазлии се сражават на страната на Гиздов. Скендерски е набит от Борислав Ангелов.Пристигналите ченгета усмирили развилнелите се мутри. Кой знае защо обаче те пуснали побойниците да си вървят, вместо да ги откарат за разпит в полицията. Борислав Ангелов, Антон Тодоров и Мирослав Иванов моментално отпрашили към жилището на Ангелов в ж.к. Дружба (бл.407, вх.А), като се обадили на Славчо Мечкарски и му заръчали да ги чака в кафето до блока. Росен Скендерски и Тодор Пеев също тръгнали към Дружба, но с друга идея - да си отмъстят за претърпяното унижение, и то сериозно. Пътьом те минали през квартирата си и се въоръжили с един картечен пистолет Скорпион и с два обикновени пищова - АП-то (откраднато при обира на камиона в Хаджи Димитър) и Макаров (с който е простреляна корейката Бае - другото престъпление, за което разследват Скендерски). Двамата отмъстители успели да стигнат до блока на Ангелов преди враговете си и се скрили във входа му. Малко по-късно нищо неподозиращите Ангелов, Тодоров, Иванов и Мечкарски приближават апартамента на Борислав. На десетина метра от входа ги посреща викът на Скендерски: Лягайте долу гъзари, ей сега ще ви е... майката, последван от градушка от куршуми.За тяхно щастие четиримата не изпълнили заръката на Скендерски и вместо да залегнат - хукнали, накъдето им видят очите в тъмницата. Виждайки, че вече няма по кого да гърмят, бургазлиите също изчезнали от полесражението. По случая е образувано дело N292 от 1996 г. по описа на Националната следствена служба и, както вече бе казано, е възложено на следователя, работещ по делото за грабежа в кв. Хаджи Димитър. На 12 декември 1997 г. делото за стрелбата в Дружба е изпратено в Софийската градска прокуратура с мнение Скендерски да бъде съден. Оттам нататък следите му се губят. През май 1998 г. бургазлията е освободен срещу парична гаранция, тъй като според Наказателнопроцесуалния кодекс максималният срок за задържане под стража в досъдебната фаза на производството е две години. До 6 януари 2003 г., когато Росен Скендерски се самовзриви, нито едно от делата му не бе приключило дори на първа съдебна инстанция. Никой така и не си мръдна пръста, за да установи и още нещо: по какви причини Росен Скендерски и Тодор Пеев са дошли да живеят в София. И то веднага, след като на 10 юни 1995 г. в родния им град Бургас бе разстрелян тарторът на Първа частна милиция Георги Николов (Жоро Мечката). Не е работено и по друга тема - професионалните взаимоотношения между Росен Скендерски и Данчо Гиздов в периода 1998-2003 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във