Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

И ЕВРОПА ВЗЕ ДА ХВАЛИ ПО БЪЛГАРСКИ

Само за една календарна седмица българинът се почувства нов човек. Или по-скоро - човек от нов тип, на когото не му пука от нищо. Като се започне от прясната кръв, шурнала от тялото на Мартин Влайков-Къдравия и оплискала жълтите павета около БНБ във вторник вечерта (20 февруари). Мине се през изумително тъпата идея на столичните общинари да обещаят (в сряда, 21 февруари) на Горни Богров 33 млн. лв. за боклука, без да има откъде да ги вземат. И се стигне до още по-изумителното праволинейно равнодушие (всенародно при това) към по-нататъшното развитие на скандала около т. нар. екологична мрежа Натура 2000.
В този ред на мисли, както обича да казва високопоставеният BG-чиновник, задължително трябва да бъдат споменати още няколко събития, превръщащи България в най-изумителния пълноправен член на Европейския съюз.
На първо място е пародията, наречена арестуване, обвиняване и освобождаване на заместник районния прокурор на Оряхово. Нейното разиграване започна още в средата на миналата седмица, но истински драматичните събития се разиграха едва преди четири-пет дни. Във вторник (20 февруари) Софийският апелативен съд освободи Димитър Викентиев Нинов, защото доказателствата за вината му са недостатъчни и стари като смъртта. В сряда обаче членовете на Висшия съдебен съвет (25-има юристи с над 15-годишен стаж, начело с главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища) решиха, че доказателствата са си наред и освободиха Димитър Викентиев Нинов от длъжност, докато наказателното дело срещу него не приключи. Безспорно обаче най-странното в цялата тази история е, че в края на миналата седмица стана известно, че срещу него са повдигнати три обвинения. В средата на отиващата си седмица заместник градският прокурор на София Роман Василев обяви в ефира на една национална телевизия, че обвиненията са 12 на брой, а вчера (петък, 23 февруари) се заговори... за десет обвинения срещу бившия вече заместник-прокурор на Оряхово.
На второ място в класацията е професионалното раздвояване на ВСС. В сряда кадровиците на Темида отказаха да уволнят дисциплинарно Яни Костов от Софийската районна прокуратура за около 3000 забавени и провалени преписки и досъдебни производства. В същото време обаче те образуваха специална комисия, която да отреже главата на онзи прокурорски началник, по чиято вина през последните няколко години в Районна прокуратура - гр. Кубрат, са замотани, забавени и изчезнали общо около... 6300 преписки и досъдебни производства.
На трето място идва ред на антипартийното пробуждане на Висшия съдебен съвет. Едва след единайсет месеца членовете на ВСС прозряха, че бившият председател на Варненския окръжен съд и настоящ обикновен магистрат Душана Здравкова незаконно върти политическа дейност като шеф на т. нар. Гражданско сдружение ГЕРБ.
За изясняване на въпроса те създадоха специална комисия, в която влязоха трима души от парламентарната квота на съвета - директорът на Националното следствие Ангел Александров (избран по предложение на ДПС), председателят на Софийския окръжен съд Владимир Иванчев и адвокат Любомир Цеков, които са членове на ВСС по линия на НДСВ. Причините, поради която в тази комисия няма човек на БСП, не са известни, но по-важното е друго: тримата магистрати имат за задача да установят политическата дейност единствено на Душана Здравкова, въпреки че ръководствата на регионалните структури на движението ГЕРБ са пълни с действащи магистрати и ченгета, на които също им е забранено по закон да се занимават с политика.
На следващото - четвърто място, се нарежда покушението над Мартин Влайков, който бе прострелян във вторник (20 февруари), около 20. 30 часа, в градинката пред Народния театър (само на десетина-петнайсет метра от сградата на БНБ). Според първоначалната информация очевидец разказал на ченгетата как след кратък словесен скандал с неизвестен опонент, онзи извадил... газов пистолет и гръмнал Марто, както е известен той, от близко разстояние в главата, гърдите и дясната предмишница.
В сряда стана известно, че пистолетът изобщо не е бил газов, защото от тялото на Мартин Влайков са извадени седем куршума, а полицията е започнала да проучва записите от камерите, монтирани на сградата на БНБ. А в четвъртък конците съвсем се оплетоха, защото се разбра, че разправията се е разиграла извън обсега на камерите, пистолетът е бил със заглушител, а в тялото на Къдравия е открит още един - осми, куршум.
Горе-долу по същия начин на българската общественост й бе обяснено що за човек е Мартин Влайков. Бивш висаджия, дясна ръка на Васил Илиев (до неговото убийство на 25 април 1995 г.), а след това и на брат му Георги Илиев (до екзекуцията му на 25 август 2005 година). Съдружник в модната агенция на ВИС - Ъндърграунд (днес Ексграунд), в музикалната компания София Мюзик Ентърпрайсиз (която по информация на хора от подземния свят през 90-те години на миналия век е имала вземане-даване предимно с фирми на бившите барети около Аполо и Болкан) и във фирма Сибилд БГ, в която от октомври 2006 г. Васил Божков-Черепа държи 51% чрез дружеството си Вабо 2005.
Според най-упорито разпространяваната версия Влайков е бил човек, на когото не може да се вярва, който непрекъснато поемал ангажименти, които не изпълнявал, и още по-непрекъснато трупал дългове. Като оставим настрана, че до момента нито една от работните хипотези на МВР, споделени с широката общественост покрай някоя поръчкова екзекуция, не е била доказана в съда, в случая с Мартин Влайков прави впечатление друго.
Ако той наистина е бил такъв некоректен бизнесмен, чудно как ли е оцелял през всичките тези години? Особено в обкръжението на сурови хора като братята Илиеви и Васил Божков, за които се знае, че органически не понасят две неща: някой да ги лъже и да ги разиграва или някой да лъже и да разиграва други хора, използвайки имената им като... бронирана жилетка примерно.
Освен това в петък стана известно, че Мартин Влайков наистина е имал два повода за притеснения, които обаче нямат нищо общо с нито един жив обитател на подземния свят. Става дума за това, че той трябва да получи голямо наследство, покрай което жилището му е било разбивано два пъти, а веднъж му дошли петима тежки гости по вечерно време, които Мартин Влайков пребил сам и наведнъж.
А другият повод е свързан със спор с негови колеги от шоубизнеса. До неотдавна Влайков е държал дискотека в бившето столично кино Македония (собственост на ВМРО), която войводата Красимир Каракачанов дал под наем на друга фирма. Новият наемател в продължение на два месеца отказвал да върне озвучителната и светлинната техника на Влайков, които той изплащал на лизинг, а проточилата се разправия е била съпроводена със заплахи по телефона и с изпращането на мускулести парламентьори. И накрая, сякаш за капак, Параграф 22 научи, че Мартин Влайков изобщо не е прострелян след внезапно избухнал спор, а по него е гърмяно най-малко от две места. Което означава само едно: докато е разхождал кучето си, той е попаднал в предварително устроена му засада...
Много са още събитията от седмицата, които наистина циментираха антимафиотския песимизъм на българина и които би трябвало да намерят място в своеобразната ни класация. В четвъртък например Пловдивският окръжен съд награди четирима наркотрафиканти с 56 месеца затвор за притежанието и продажбата на... 100 килограма амфетамин на обща стойност 3 млн. лева. Тарторите на групата - Юлиян Филипов и Борислав Йорданов, получиха по година и половина лишаване от свобода, а техните помощници - Юсуф Бирдар и Бисер Здравков, се разминаха с по 10 месеца лишаване от свобода.
А като стана дума за мафиоти, дрога и присъди, няма как да подминем и две събития, които са толкова величави по своето историческо значение, че би било срамота да ги пъхаме и оковаваме в някакви си там класации.
От 16 до 20 февруари на гости ни бе комисарят по въпросите на правосъдието в Европейския съюз Франко Фратини. По време на немного краткото си, но изключително делово посещение, той се видя няколко пъти с вътрешния министър Румен Петков, два пъти с главния прокурор Борис Велчев и по веднъж - с президента Георги Първанов, премиера Сергей Станишев, с коалиционния партньор Симеон Сакскобургготски, правосъдния министър Георги Петканов и шефа на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Николай Свинаров.
Казано на протоколен език, по време на всички свои срещи и разговори високият гост даде висока оценка за борбата с престъпността и корупцията, изрази задоволството си от напредъка на съдебната реформа след промените в конституцията и приветства огромните усилия на Румен Петков в борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта.
И още - на 19 февруари (понеделник), след визитата си в МВР и продължителния разговор с Румен Петков, Франко Фратини заяви буквално следното: Виждам конкретни подобрения в българската съдебна система след промените в конституцията.
Къде точно откри еврокомисарят въпросните подобрения в работата на съдебната система не е ясно, защото инспекторатът към Висшия съдебен съвет още не е създаден, проектът на новия Закон за съдебната власт все още не е внесен в Народното събрание, последните два ремонта на Наказателния кодекс съвсем откровено обслужват интересите на мафиотите, а новият Наказателнопроцесуален кодекс прави вкарването на бандитите и корумпираните държавни чиновници в затвора почти непостижима мечта.
Освен това правителството не изпълни ангажиментите си по Административно-процесуалния кодекс и до 31 декември 2006 г. не осигури нито една нормална сграда за 28-те регионални административни съдилища. Ръководството на вътрешното министерство не направи абсолютно нищо, за да реформира националните и специалните служби в МВР и да ги превърне в действително работещи структури. Административните началници на дознателите продължават да се месят в тяхната работа и да им казват кое разследване как да завърши и дали изобщо да завърши. А като цяло политическото и професионалното ръководство на МВР (и на Национална служба Полиция) продължават внимателно да прецеждат случаите, които трябва да бъдат засилени към прокуратурата или пък да станат обществено достояние.
Съвсем естествено по време на срещите си еврокомисарят Франко Фратини явно изобщо не е бил информиран от събеседниците си за тези неща, макар те да са... само капка в морето от проблеми, в което от години се давят българските слуги на Темида.
Онова обаче, което наистина изумява в случая, е какви точно са успехите на България в борбата срещу мафията и корупцията и защо те така силно впечатлиха Франко Фратини?
Колкото и усилия да положи, екипът на Параграф 22 не успя да се сети за други озаптени високи мафиоти освен братята Красимир и Николай Маринови (Големия и Малкия Маргин). Може би по време на някоя от срещите Франко Фратини е бил запознат и с досъдебното производство срещу другия виден сикаджия - Младен Михалев-Маджо, образувано неотдавна за далавери с горива и теглене на незаконен ДДС в размер на около 200 000 лева? Кой знае, но е малко вероятно, защото тази случка все още е една от най-ревниво пазените МВР-тайни.
Може би някой от събеседниците на еврокомисаря го е запознал с подробности от разследването на аферата по източването на 7.5 млн. евро от програма САПАРД? Най-вероятно и това не е вярно, защото в противен случай Франко Фратини не би изказал дори половин благодарност за промяната на съдебната власт към по-добро. По простата причина, че на 6 февруари 2007 г. Софийската градска прокуратура отново отказа да образува досъдебно производство за контрабандния внос на китайски зайци в Германия и Франция (поради липса на достатъчно доказателства). А в петък (23 февруари) Софийският апелативен съд отложи делото за мерките за неотклонение на четиримата задържани, защото... някой от Софийската градска прокуратура е забравил да осигури легализиран превод на материалите, пристигнали още преди две-три седмици (или месеца) от Германия.
Освен това, ако някой компетентен събеседник бе осветлил Франко Фратини в детайли за операцията по САПАРД, еврокомисарят със сигурност щеше да знае, че до онзи ден (буквално) единият от аферистите - Марио Николов, е бил гласен за поста заместник-министър на земеделието, а един от приятелите на другия задържан - Людмил Стойков, през март-април е трябвало да оглави Главна дирекция Борба с организираната престъпност (става дума за шефа на пернишката Областна дирекция на полицията - комисар Тодор Илиев).
И още - ако някой се беше похвалил с успешното разбиване на схемата за източване на САПАРД, създадена от Николов и финансирана от Стойков, Франко Фратини със сигурност щеше да знае, че те са прилагали още няколко подобни хватки, но не само с машини за месопреработвателната промишнесот, а с камиони, багери и друга едрогабаритна техника.
Но най-яркото доказателство, че т. нар. компетентни органи засега нямат намерение сериозно да борят мафията и да ограничат корупцията в държавния апарат, е... тяхното тотално мълчание по въпроса за новите схеми, по които организираната престъпност смята да работи след приемането на България в Европейския съюз.
По никому неизвестни причини от месец и половина някой непрекъснато се хвали, че е взел сериозни мерки за предотвратяване на ДДС-измамите в новите европейски условия. Според анализатори обаче в случая става дума за умишлено вдигане на пушилка, а междувременно организираната престъпност (по принцип) и някои по-недобросъвестни представители на средния и едрия бизнес (в частност) вече залагат на друга схема за печелене на бързи и големи пари: не чрез източване на ДДС посредством стройни фирмени вериги, завършващи с фиктивен износ, а чрез... криене на обороти.
И понеже от следващия си брой Параграф 22 започва по-сериозно да се занимава с тази тема, днес тя ще бъде маркирана само с един конкретен пример. Бизнесмен с екзотичен прякор докарва от Испания, примерно, пет контейнера с обувки или дрехи, затваря ги в свой склад в София и ги продава в рамките на две седмици и отчита пред данъчните, че е продал само един контейнер. И така - месец, след месец, докато не му дойде внезапна проверка. А случи ли се това, готовият отговор гласи: част от стоката се намира в складове из страната, а друга част е разхвърляна на консигнация и още не е реализирана.
Доколкото Параграф 22 успя да научи, в момента последният писък в подземния свят е регистрирането на фирми и фирмени клонове в Гърция, където вносът на китайски стоки не се облага с ДДС. А един от начините, по които пък вносът на стоки от Турция ще остава незабелязан от служителите на Агенция Митници и ГДБОП, е следният: на влизане в България камионът не се вкарва в информационната система БИМИС с уговорката, че ще бъде обмитен във вътрешна митница (примерно Кремиковци). По този начин камионът остава невидим за мобилните групи, а когато се появява в БИМИС - вече е късно: стоката не само е обмитена по занижени стойности, но вече е разтоварена в еди-кой си склад и пласирането й е започнало.
Така че българският оптимизъм на г-н Франко Фратини е прекрасен и ще ни свърши работа през март, когато Европейската комисия отново ще преценява дали да ни наложи предпазна клауза, или да ни остави да подишаме свободно още някой и друг месец. Още по-хубаво обаче щеше да бъде, ако този оптимизъм беше подплатен и с реални факти, а не само с думите на събеседниците, които са информирали г-н Фратини за реформаторските процеси в България. Всъщност, защо трябва да се учудваме, че все по-често и по-често еврочиновниците от Брюксел ще ни хвалят? Нали и те са наемни работници на заплата, които все някой ден ще трябва да обяснят какво точно са свършили, че хем България е в Европейския съюз, хем мафията й е все по-жива и все по-здрава?

Facebook logo
Бъдете с нас и във