Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

И Гранична полиция ще мори калинките

Калинката, кацнала на върха на Държавен фонд Земеделие преди две години, е показателен пример, че невинаги щастието трябва да се търси в посоката, в която тя ще отлети. Както е известно, бившата изпълнителна директорка на фонда Калина Илиева получи условна присъда от три години с пет години изпитателен срок заради менте-дипломата си за висше образование, благодарение на която седна в директорския стол в ДФ Земеделие. Оказа се, че освен фалшивата университетска тапия Илиева е представила още четири документа - менте, само и само да гребне от меда, който предлага земеделската администрация.


Калина отлетя и се скри от очите ни, след като Софийският районен съд й даде попътен вятър с условната присъда. Поучителният й опит обаче едва ли е стигнал до очите и ушите на стотиците Калинки , които продължават да вярват, че документът менте и железни порти отваря, и даже в кошарата вкарва... И по тази причина са готови да платят на когото трябва, за да го притежават. Примерите са много и разнообразни.


В края на май испанската полиция залови престъпна група от петима души, занимавала се с подправяне и с разпространение на документи за самоличност в продължение на няколко години. Разследването започнало, след като властите се натъкнали на фалшиви лични документи - предимно румънски и български. Полицаите иззели осем подправени лични карти. Лидерът на бандата е молдовец, който заедно с колегите си се занимавали с


легализиранена документи на гастарбайтери

от Източна Европа. Освен лични карти те подправяли български и румънски паспорти и шофьорски книжки, за което прибирали сериозни суми.


Испанските разследващи получили оперативна информация, че един от участниците в групата трябва да пренесе партида фалшиви документи за самоличност от Барселона до Палма. Те претърсили автомобила му и открили пет подправени лични карти. По време на разследването били арестувани и двама бизнесмени от Майорка, които осигурявали фалшиви трудови договори на нелегални имигранти срещу такса от 750 евро. Благодарение на договорите чужденците успявали да се сдобият с разрешително за работа и за постоянно пребиваване в кралството. Така мечтите на гастарбайтерите ставали реалност.


Нашенските мафиоти също не седят залудо и работят по въпроса. Пак в края на май тази година пловдивски полицаи неутрализираха група, занимала се с изкупуване, преправяне и разпространение на фалшиви български документи, поръчани от 44-годишен пловдивчанин, който организирал по-нататъшното им преправяне. Инициативният пловдивчанин приемал заявки за изготвяне на фалшиви документи на турски граждани, желаещи да преминават свободно границите на ЕС. Освен това организирал и превоза им в страната, като контактувал с двама превозвачи от Врачанска област. Те поемали чужденците на българо-турската граница и ги транспортирали до границата ни с Румъния.


Документите подправял 40-годишен майстор

също от Пловдив. При претърсване на два адреса в града на тепетата са намерени изкупени истински документи за самоличност, заготовки за фалшиви, снимки и компютърна конфигурация. В апартамента на един от организаторите полицаите иззели две компютърни конфигурации, лаптоп, цветен принтер, скенер, преносима памет, съдържаща 152 файла със сканирани български документи за самоличност, специализиран софтуер, множество заготовки за документи, специално фолио и ламинат. Открити са испанска шофьорска книжка, преправена лична карта и голям брой снимки с прикрепени към тях данни за ЕГН, имена, ръст и тегло. Намерени са също дипломи за средно образование, ловни билети, свидетелства за съдимост, множество печати на различни държавни институции.


Производството на фалшиви документи има и друго приложение. Например с помощта на фалшива лична карта и подправени документи всеки може да придобие действаща фирма заедно със сметките й. Кражбата на фирми е доста разпространено престъпление и у нас. Най-напред измамниците отиват в Агенцията по вписванията, откъдето се сдобиват с копия от документацията на набелязаната фирма, както и с лична информация за собствениците. После се подготвят фалшиви протоколи от общо събрание на компанията, с които се удостоверява, че управителят е сменен. Сетне измамникът се връща в агенцията за пререгистрация на фирмата на негово име и мечтата му да има проспериращ бизнес е изпълнена.


За онези, на които не им стиска да минат по този път, съществуват и други пътечки, които да ги изведат до желания връх. На 26 май тази година великотърновските криминалисти се сблъскаха със случай, в който 65-годишният С.Т. от село Керека се опитал с фалшиви документи, за да се сдобие с пенсия. За това сигнализирали служители от социалното осигуряване и от НОИ, които се усъмнили в достоверността на подаденото удостоверение и на образеца от трудова книжка. При проверките полицаите установили, че С. Т. на два пъти е представил подправени документи за удостоверяване на трудов стаж. Сега вместо пенсия го чака съд.


Фалшифицирането на документи е същинска индустрия, срещу която се борят


един куп служби, дирекции, звена и експерти

Основно с това престъпление се занимава Главна дирекция Борба с организираната престъпност. Такава дейност имат и служителите от Главна дирекция Криминална полиция, в централната й структура и регионалните звена. На опашката на борците срещу ментетата се нарежда и Държавната агенция Национална сигурност. Срещу измамите със средства от еврофондове, които в огромната си част се осъществяват с подправени или неистински документи, се бори дирекция АФКОС на МВР, която пък е партньор на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Отделно във Върховната касационна прокуратура съществува и спецотдел, чиято основна задача е разследването на такива престъпления.


Както се вижда, борци с фалшификаторите дал Господ. Тези дни обаче стана ясно, че към тях в най-скоро време ще се присъедини още един. Става дума за Националния център за борба с фалшиви и подправени документи, който ще функционира към Главна дирекция Гранична полиция. Появата му е резултат от реализирането на проект на Фонд за външни граници на ЕС, който отпуска средства. Центърът се учредява според програмата на Фонда от 2011 г., предвиден е бюджет за изграждането му от 528 000 евро.


Националният център ще има централен офис в София, филиал на морската граница Бургас и на българо-турската граница в Свиленград. От началото на 2012 г. МВР е задвижило процедурите по няколко малки обществени поръчки за доставка и оборудване на центъра с лаптопи, с резервни части, с аксесоари и консумативи. Започнало е и обучението на служители, в рамките на три семинара и четири курса, за които са отпуснати близо 50 000 лева. Първият семинар на тема Дигитални печатни техники е проведен във Видин през май тази година. Участниците са били запознати с оригинални печатни техники и образци, начините за тяхното фалшифициране. В началото на юни в Петрич европейски експерти са обучавали български граничари на тема Биометрия - въвеждане на биометрична информация в документите, процесите по събиране на данните и проверка на различните индикатори като снимка, пръстови отпечатъци, ирис, ретина. Участниците са разисквали приложението на съвременните решения за автоматичен граничен контрол (е-гейтове) и признаците за разпознаване, установени в последните случаи на фалшификация на биометрични документи.


Проблемът с фалшивите и подправените документи действително е сериозен. Но съществуването на много субекти в борбата срещу тази престъпност поражда съмнение, че се разпиляват сили и енергия. А ние сме царе в тази област, особено ако друг плаща масрафа. Не е тайна, че постигането на Шенгенските критерии е възможно и с проекти от Фонда за външни граници. Европейската комисия вече одобри по годишната му програма за 2011 г. 11 проекта за Гранична полиция на обща стойност над 13 000 000 лева. Изграждането на центъра за борба с фалшификатите също е част от финансирането. Въпросът е парите така да се усвоят, че да се почувства ефект в борбата с тази престъпност. Парите са чужди, но срамът ще е наш, ако това не се случи...

Facebook logo
Бъдете с нас и във