Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

И МАФИЯТА ЗАПЯ ДА ЖИВЕЙ, ЖИВЕЙ ТРУДЪТ

За най-голяма изненада вътрешният министър Румен Петков направи същата грешка като предшествениците си Любомир Начев (1994-1996 г.), Богомил Бонев (1997-1999 г.) и Георги Петканов (2001-2005 година). Преди три месеца той се предовери на собствената си партия и рамо до рамо с колегите си от прокуратурата, следствието и финансовото министерство се впусна в авантюрата описване на мафиотите в доклад. А днес, когато провалът на начинанието вече е факт, изведнъж се оказа, че Румен Петков е сам в окопа. Нещо, което за него може и да е новина, но за останалите участници в шоуто е най-обикновена тактика за оцеляване.

Пръв се усети финансовият министър Пламен Орешарски, който от началото на септември започна все по-рядко да се появява в компанията на Петков, Филчев и Александров, докато накрая съвсем се покри. В неговото дистанциране няма нищо учудващо, тъй като Пламен Орешарски е човек на точните сметки, сърбал е политическата попара няколко пъти досега и прекрасно знае какво се случва, когато чорбаджията тегли чертата и сметката се окаже невярна: трябва да бъде открит конкретният виновник за провала. А в случая с всеобщия антимафиотски порив премиерът Сергей Станишев и президентът Георги Първанов няма кого друг да посочат, освен... него и три от подопечните му структури: Агенция Митници, Главна данъчна дирекция и Агенцията за финансово разузнаване.
За негово съжаление шефът на МВР Румен Петков не успя да се измъкне навреме и падна в един капан, изкопан преди около три месеца и половина от ръководството на собствената му партия и от висшата номенклатура в съдебната система. Най-напред той се оказа единственият министър в кабинета на Сергей Станишев, който нямаше полезен ход при влизането си в изпълнителната власт.
Ако Румен Петков си беше позволил лукса да обяви публично поне част от информацията за вечната дружба между организираната престъпност и официалните структури на властта, скрепена по време на жълтото управление и съхранявана грижливо в МВР, коалицията БСП-НДСВ-ДПС щеше да се разпадне. И то с такава сила, че през следващите 15 години България трябваше да бъде управлявана от временно правителство.
Ако Румен Петков си беше позволил лукса публично да обяви истината за състоянието, в което заварва МВР, той просто трябваше моментално да си подаде оставката, да си направи няколко пластични операции и да емигрира в чужбина. Като тук не става дума за кой знае какви сензационни разкрития, а за разобличаване на няколко порочни практики, което би довело до разкъсването на няколко омагьосани кръга.
Казано в по-прав текст, положението в МВР е следното. Роднинските и приятелските назначения са заличили дори смътните представи за критериите, по които става назначаването в МВР. Високите началници в системата на вътрешното ведомство никога не носят лична отговорност (включително и наказателна) за поведението на корумпираните си подчинени.
Случаите, в които служители на МВР нарушават законите, професионалния етичен кодекс или извършват криминални престъпления (съгласно действащото законодателство това са три различни казуса), задължително се разглеждат като изолирани инциденти.
По традиция следствените дела, съдебните процеси и дисциплинарните производства срещу корумпираните служители на МВР са секретни и обществеността никога не разбира по какъв начин са завършили те.
Гражданският контрол върху дейността на службите в МВР е по-скоро залъгалка за наивници, отколкото механизъм за предпазване на обществото от възраждане на полицейщината. Като тук не става дума за шестте национални служби (Полиция, Сигурност, Жандармерия, Гранична полиция, Борба с организираната престъпност и Пожарна и аварийна безопасност), а за останалите дирекции под шапката на т. нар. Обща администрация.
По принцип тези структури нямат нищо общо с оперативните функции на МВР и тяхната дейност би трябвало да е публична, защото именно там се заплитат част от най-сериозните корупционни кръгове в системата: Човешки ресурси, Материално-техническо осигуряване и социално обслужване, Инспекторат, Финансово и ресурсно осигуряване, Националния институт по криминалистика и криминология (НИКК), Института по психология и т. н. Като се започне от доставките на горива и техника, мине се през контрола над меверейските фирми и се стигне до процедурите за назначаване, атестиране и уволняване на ченгетата и служителите.
Но онова, което Румен Петков задължително трябваше да направи, бе да анализира оперативно-издирвателната дейност на МВР през последните четири-пет години и да отговори публично на най-наболелия въпрос: Защо службите на вътрешното ведомство не са разбили нито една организирана престъпна структура, а са елиминирали само обикновени изпълнители на ниско и средно ниво?
Тъжно звучи, но фактите са си факти. Въпреки блестящите отчети и хилядите медийни гастроли по света и у нас в България няма нито един случай, при който от мулето, заловено с един килограм хероин на границата, т. нар. компетентни органи да са стигнали до наркобоса, поръчал и платил доставката. Вярно, има разбити лаборатории за производство на дрога, има и заловени пратки от по 100-200 килограма. Но няма дело, в чиито корици (както се казва на професионален жаргон) да са попаднали всички участници в схемата - от пласьорите на улицата, през обитателя на селската прогимназия в полите на Витоша до хората във властта, на които той се отчита.
По същия начин - с малко работа по същество, но с много медиен шум - т. нар. компетентни органи не разбиха нито една престъпна организация и в другите бизнес отрасли на мафията: производство на фалшива валута, трафик на проститутки, контрабанда, незаконен хазарт, бракониерска сеч и нелегален износ на дървесина, източване на ДДС, измами с инвестиционни бонове, далавери с недвижими имоти, трафик на крадени автомобили, незаконно строителство и т. н.
И понеже тази истина много боли, Румен Петков предпочете да изиграе ролята на дисциплиниран партиен войник. Той замълча в името на тристранната коалиция и на политическата стабилност, но... освободи напрежението в погрешната посока: втурна се да прави списък на престъпниците с повече от две висящи дела и доклад за генезиса на мафията. При това - с ясното съзнание, че подобни начинания са обречени на пълен провал, но поне за отбиване на номера собствената му партия и колегите от прокуратурата и следствието ще застанат зад гърба му.
Именно това е причината, поради която Румен Петков на два пъти през последните десетина дни (на 17 и 20 ноември) публично заяви, че на 21 ноември (понеделник) списъкът и докладът ще бъдат готови и тяхното съдържание ще стане обществено достояние.
Нищо подобно. По време на маститата среща, в която наистина взе участие антимафиотският елит на България, се разигра цирк, какъвто дори криминалните репортери ветерани не помнят да се е разигравал през последните 10-12 години.
Най-напред се оказа, че положението с организираната престъпност в страната изобщо не е толкова страшно. Вътрешният министър Румен Петков заяви, че е предоставил на прокуратурата 95 папки с материали срещу 131 лица. Главният прокурор Никола Филчев очерта насоките, по които ще се работи по тежките престъпления, които общо са 43. А директорът на Националното следствие Ангел Александров обяви, че от 26 август (денят след убийството на Георги Илиев, когато на практика стартира операция Респект - бел. ред.) до момента Столичното следствие е приключило 582 разследвания срещу 476 души, а до 15 декември ще бъдат приключени още 91 разследвания срещу 37 лица.
След това стана ясно, че прокуратурата е категорично против да бъдат оповестявани каквито и да било имена от списъка с бандитите, които имат повече от две висящи дела.
А накрая дори и децата осъзнаха, че борците срещу мафията отново са ни взели на мезе. Във вторник (22 ноември), по време на срещата си с финансовия министър Пламен Орешарски и с шефовете на митниците, данъчните и финансовото разузнаване, главният прокурор Никола Филчев обяви новия враг на демократична България - гражданите, които са декларирали доходите си, но не са внесли дължимите данъци. И всички вкупом забравиха за организираната престъпност, за нейния генезис и за срастването й с властта. Поне до деня, в който не падне следващият труп.

Facebook logo
Бъдете с нас и във