Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

И МАЗНАТА АФЕРА НА ЦАНКО ДРЕНСКИ ВЛЕЗЕ В СЪДА

Дали прокуратурата понякога чете Наказателния кодекс така, както дяволът чете Евангелието? С такава питанка на ум наскоро Параграф 22 проведе твърде интересен разговор с висш прокурор. Попитахме го защо държавното обвинение не образува дело за лъжесвидетелстване срещу бивш виден функционер от МВР. Въпросното топченге бе сред основните действащи лица в процеса по едно от най скандалните знакови убийства у нас, благодарение на което делото приключи катастрофално съвсем наскоро.
Прокурорът ни отговори, че лъжесвидетелстването било много леко престъпление, наказанието малко и нямало смисъл да се захваща. На което Параграф 22 опонира, че все отнякъде трябва да се почне и дори най-лекото престъпление не бива да остава ненаказано.
Нямаше да си припомняме този разговор, ако на 20 март Благоевградската окръжна прокуратура не бе внесла в окръжния съд обвинителен акт за престъпление, извършено преди почти две петилетки - срок, достатъчен, за се забравят и стореното, и вината и най-вече полагащото се за това наказание по закон. След девет години ходене по мъките прочулият се като виден дедесар Цанко Дренски и познатите му Георги Стоянов, Лъчезар Петков и Живко Карадалиев най-сетне бяха обвинени в укриване на данъци в особено големи размери (чл.257, ал.1 във вр. с чл.256 от Наказателния кодекс). Става дума за 183 000 лв., които четиримата си прибрали покрай мазна афера с олио през 1998 година.
Това е второто обвинение срещу депутатския съпруг. В Софийския градски съд (СГС) срещу него се води и процес за съставяне на документ с невярно съдържание, където наказанието е до пет години, сиреч автоматично отпада наказателната отговорност и минава по административен ред. Тоест започва се от малко обвинение и се стига до по-голямото. Защото наказанието за ДДС-измамата е от две до осем години затвор.
Замисълът
В далечната 1998 г. Цанко Дренски е един обикновен български бизнесмен, който чакал своя звезден миг. По онова време той едва ли е предполагал, че ще дойде една сутрин и като в приказките ще се събуди до истинска царска депутатка. Със сигурност тогава той не си е и мислел, че освен като съпруг на народна избранничка от НДСВ ще се прочуе като ловък крадец на ДДС и ще се превърне в клиент на прокуратурата.
Преди обаче това да стане факт, съпругът на бъдещата царска депутатка Теодора Дренска все още бил удобно неизвестен. Той разполагал с две регистрирани фирми - Дренски Екс-90 ЕООД и Ливиа-95 ООД, които се занимавали с бутилиране и търговия с олио. Офисът на първото дружество се намирал в сградата на бившето АПК Средец в столицата. Там Цанко Дренски държал и цистерните за съхранение на олио, както и там бил изграден цехът за бутилиране.
Покрай бизнеса си Дренски се запознал с Живко Карадалиев, с когото поддържал добри търговски отношения. От своя страна Карадалиев имал бизнес в Петрич, където за него работел Георги Стоянов.
През юни 1998 г. Цанко Дренски и Карадалиев заминали на бизнес пътуване в Гърция, за да купят на едро рапично масло. Двамата знаели, че в град Фарсала има складове за олио и заради това директно се отправили натам.
В склада Дренски и Карадалиев се запознали с гръцкия бизнесмен Китциос Григориу, собственик на фирма DIEM S.A., която също се занимавала с масла и олио.
От дума на дума, тримата решили да врътнат общ бизнес. Те постигнали устна уговорка фирмата на Григориу да направи няколко доставки на рапично масло срещу 765 долара на тон. Стоката трябвало да пристигне в България през август и септември 1998 година.
Доволни от постигнатите споразумения, Дренски и Карадалиев се завърнали в страната. Фирмите и на двамата обаче нямали разрешително за внос на хранителни продукти, но Карадалиев бързо намерил разрешение на проблема.
Оказало се, че негов познат от Петрич - Лъчезар Петков, може да помогне. Той имал регистрирана фирма ЕТ Лъч-93-Лъчезар Петков-Петрич, която притежавали необходимите документи.
Съпругът на Дренска и Живко Карадалиев се срещнали с Лъчезар Петков, който склонил вносът на рапичното масло да става на името на дружеството му Лъч-93. В замяна Петков щял да получи комисиона под формата на масло.
Тук в играта се намесил и Георги Стоянов. Тримата се уговорили той да декларира стоката пред митницата и след това да я освобождава. За целта Дренски и Петков изготвили необходимите документи, с които упълномощили Стоянов да действа от тяхно име.
За мъжа на Теодора Дренска останал ангажиментът да осигурява парите за заплащане на доставките на фирма DIEM S.A., както и да покрие разходите по дължимите митни сборове. А транспортирането на рапичното масло ставало с цистерни, наети от Карадалиев и Дренски.
Далаверата
Кога точно на четиримата им хрумва да завъртят далаверата и да бръкнат в държавния джоб не става ясно. От обвинителния акт обаче се разбира, че групата е имала тънки познания в областта на ДДС-измамите и в случая била приложена отработена вече схема.
Стоката се товарела в складовете на фирма DIEM S.A. в Гърция. След приключване на работата Китциос Григориу или упълномощената от него Кициу Трияда издавали съответните фактури - подписани от тях двамата и подпечатани с печата на дружеството. После двамата чужденци давали на шофьорите на цистерните цялата документация - свидетелство за произход на маслото, фитосанитарен сертификат, декларация за износ и товарителница.
На излизане от Гърция, на митнически пункт - Промахон шофьорите предоставяли истинските фактури, издадени от DIEM S.A., в които била посочена действителната цена на рапичното масло - 765 долара за тон.
Когато цистерните влизали в страната, обаче, машината на измамата се задействала. Стоките се обмитявали на вътрешна митница в гр. Сандански.
Шофьорите били посрещани от Георги Стоянов или Лъчезар Петков. Те взимали документите и ги носели за обработка в митницата. Но според обвинителния акт пред служителите не са били представяни истинските документи. Подавани са фактури, които били с идентични номера с оригиналите, но цената на маслото била силно занижена. Вместо уговорените 765 долара на тон в документите била фиксирана сумата 300 г. марки на тон.
И така тон след тон, лев след лев. За да се изясни впоследствие, че в периода 16 юли 1998 г. - 17 септември 1998 г. групата на Дренски е осъществила 13 вноса на общо 738 т рапично масло, като са си спестили данъци в размер на 183 069 лв., се твърди в обвинителния акт.
В началото на далаверата Цанко Дренски стриктно спазвал уговорката и редовно плащал за получената стока. Но в един момент започнал да закъснява с паричните преводи, докато накрая въобще спрял да плаща. От обвинителния акт не става ясно каква е причината за финансовото затруднение на депутатския съпруг.
Но заради паричните проблеми се наложило Китциос Григориу да пристигне спешно в България и да си иска своето. Той се срещнал с Карадалиев и Дренски в офиса на последния. На срещата присъствал и изпълнителният директор на Папас олио АД Андониус Папатеодору, близък приятел на Китциос.
След кратък спор четиримата взели единодушното решение Дренски да дава на Папатеодору дължимите суми, пък той от своя страна да ги превежда в гръцка банка по сметка на фирма DIEM S.A.. По този начин били преведени около 150 000 долара, които депутатският съпруг занесъл на три-четири пъти в офиса на Папатеодору. За останалата сума Дренски и Китциос се уговорили да бъде изплатена в стоки - и по-точно слънчоглед. Но Цанко Дренски отново не спазил уговорката.
На 29 януари 1999 г. Папатеодору, от името на сънародника си, отново се срещнал с Дренски. Двамата подписали споразумение, според което вземанията на DIEM S.A. се прехвърлят на Папас олио. Постигната било и договорка до 28 февруари 1999 г. Дренски да изплати цялата сума, която дължи - общо 350 000 долара. Изпълнено ли е това споразумение, така и не става ясно от обвинителния акт.
Разследването
Обвинението не дава отговор и на въпросите кой, кога, как и защо е подал сигнала за далаверата, но още през 1998 г. срещу Дренски, Стоянов, Петков и Карадалиев е образувано дело. По неизвестни причини обаче след това работата на прокуратурата и следствието по случая е замразена. Следват седем години на подозрително мълчание. И така чак до края на юли 2005 г., когато същинското разследване най-сетне започва.
На 2 август същата година са задържани Дренски, Стоянов и Петков. Незнайно защо Карадалиев не се озовава в ареста, а на 5 август Благоевградският окръжен съд налага на тримата мярка за неотклонение парична гаранция. Дренски излиза срещу 2000 лв., а другите двама - срещу 1000 лева.
Напук на създадената вече традиция този път разследването не спира. Напротив, работата по случая се активизира дотолкова, че е назначена комплексна графична експертиза на издадените през 1998 г. фактури за внесеното олио. Тя установява, че подписите под фалшивите фактури са положени от един и същ човек. Вещите лица обаче не могат да установят кой точно е парафирал фактурите менте, защото подписите били с т.нар. произволна транскрипция, т.е. драскаш каквото ти скимне и както ти скимне.
Експертите установили още, че печатите във фалшивите документи не са на гръцката фирма DIEM S.A., въпреки че наподобяват нейните. Двата печата се различавали в размера и формата, вида, графичната рисунка на шрифта и разположението на елементите от текстовете.
При разпитите шофьорите на цистерните заявили, че в гр. Сандански били посрещани от Петков или Стоянов, които твърдели, че са представители на фирмата вносител. Двамата взимали от водачите на камионите всички документи, за да декларират стоката пред митницата и да платят всички митни сборове. След като приключвали с документацията, Петков и Стоянов упътвали шофьорите към пункта за разтоварване на стоката. Това ставало в складовете АПК Средец в София.
Там в повечето случаи шофьорите били посрещани от Дренски, който лично наблюдавал прехвърлянето на стоката от цистерните в неговите камиони. Понякога по време на разтоварването присъствал и Карадалиев.
Комплексната графична експертиза показала още, че в четири от 13-те митнически декларации фигурирал подписът на Стоянов. Заради това срещу него е повдигнато обвинение по чл.257 във връзка с чл.255 от Наказателния кодекс (НК), който гласи: Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери, като потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до две хиляди лева.
Обвинението изяснило, че в периода 4 август 1998 г. - 11 септември 1998 г. Стоянов е избегнал плащането на ДДС в големи размери. Той потвърдил неистина в подадените декларации, където е отбелязал ниска фактурна цена във валута на рапичното масло - предмет на внос, и така е укрил 49 159 лв. данъци.
Срещу цялата четворка е повдигнато обвинение по чл.257 във връзка с чл.256 от НК, което гласи: Който чрез използване на неистински документ получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери или даде възможност на друго лице да получи такава сума, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.
Дренски, Стоянов, Петков и Карадалиев не се признали за виновни по време на разпитите. Стоянов въобще отказал да даде обяснения, Дренски и Карадалиев категорично отрекли да са участвали в извършването на престъплението. Петков пък признал всичко - как са го замислили, как са осъществили престъплението, колко вноса са направили, как са подменяли документите.
Предстои Благоевградският окръжен съд да определи дата за процеса. Ако дотогава разследващите органи подхванат и някое от другите висящи производства, нищо чудно деветгодишното съдебно затишие около мазния Дренски да приключи най-сетне с присъда.

Facebook logo
Бъдете с нас и във