Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

И МВР СЕ ЗАГРИЖИ ЗА СЪДБАТА НА МИРЧО ЦИГАНИНА

Преди четири дни кръвта на вътрешния министър Румен Петков проговори и с почти едномесечно закъснение той се намеси в спора между Столичната следствена служба (СтСлС) и Софийската градска прокуратура (СГП) на тема Дали Мирчо Циганина трябва да бъде арестуван?
Както е известно, бизнесменът Мирчо Митюв Петков, по-известен с екзотичния си прякор Мирчо Циганина, е роден в гр. Койнаре. Това населено място се намира в Плевенска област, а преди появата на Мирчо неговият най-известен гражданин е бил покойният Пеко Таков - дългогодишен член на Политбюро на ЦК на БКП, баща на небезизвестния телевизионер Янчо Таков и бивш тъст на всенародната певица Лили Иванова. А намесата на вътрешния министър в междуведомствения скандал около източването на Държавния резерв е колкото странна, толкова и... обяснима.
Според добре осведомени източници, пожелали имената им да не бъдат цитирани, във вторник (22 август), в осем часа сутринта, Румен Петков се е срещнал с посланика на Русия в София - Анатолий Потапов. За най-голяма изненада на Негово превъзходителство обаче сгледата, на която той пристигнал с всички реквизити на дипломатическия протокол - кола с официалните знамена на Русия и България, охрана, преводач и т. н., се оказала... неформална. А единствената тема на раздумката между шефа на МВР и извънредния и пълномощен посланик на Русия в България била сведена до една-единствена точка от дневния ред: Може ли г-н посланикът да накара руския гражданин Андрей Смирнов да престане с писането на доноси срещу Мирчо Петков?
От гледна точка на историята и вековната дружба между двата славянски народа, днес вече никак не е интересно как братушката Анатолий Потапов е отговорил на неприличното предложение, направено му от Румен Петков. По-важното в случая е защо вътрешният министър се нагърбва с разрешаването на случай, заради който би трябвало да уволни поне... половината МВР. След което да предложи на премиера Сергей Станишев и на главния прокурор Борис Велчев да сторят същото в поверените им институции.
Доколкото Параграф 22 успя да разбере, високата среща е уредена по доста сложна схема. По линия на вътрешния министър е работил бившата легенда на Левски - Пламен Николов, президент на футболен клуб Спартак-Плевен, който е спонсориран от Мирчо Циганина. А заслугата да започне кандардисването на руския дипломат е на втория български космонавт Александър Александров, с когото Мирчо има не един и двама общи познати и приятели.
В паметната явка няма нищо случайно. На 3 август Софийската градска прокуратура не позволи на Столичната следствена служба да привлече Мирчо Циганина като обвиняем по две дела за източването на Държавния резерв и да го задържи поне за 72 часа. След неколкодневен скандал, разгорял се главно в медиите, на 9 август въпросните две наказателни производства срещу Мирчо Петков бяха изтеглени в Националната следствена служба и бяха обединени в едно дело. А на 11 август един столичен всекидневник публикува интервю с Мирчо Петков, в което той се изкара едва ли не най-честния крупен бизнесмен в бившия соцлагер. Там той обвини руснака Андрей Смирнов във всички смъртни грехове и упрекна (непряко, разбира се) БАНКЕРЪ и Параграф 22, че от две години слугуват на руснаците и пишат клевети по негов (на Мирчо) адрес.
Конкретният повод, заради който вътрешният министър Румен Петков е задействан да разговаря с посланикът на Русия в София - г-н Анатолий Потапов, обаче е доста по-различен и съвсем прозаичен. В началото на септември в столицата пристига цял отбор руски адвокати и предприемачи. Тяхната цел е да видят с очите си докъде са стигнали делата, които те са завели през годините срещу Мирчо Петков за измами, неизпълнени договори и невърнати пари.
Съвсем естествено в споменато интервю Мирчо Циганина изобщо не отронва и дума за предстоящото юридическо и бизнес нашествие. И това не е случайно, защото въпросните дела са седем на брой - исковете в тях са на обща стойност около 2 млн. щ. долара, а зад тях стоят все личности, на които бизнес елитът в Русия от години сваля шапка, както се казва по друг повод.
Колкото и да звучи невероятно, разказват, че възходът на Мирчо Петков започва от една изумителна случка, разиграла се преди петнайсет години в Москва.
През eсента 1991 г. Мирчо Петков е в столицата на Русия по работа, навърта се около своя стар другар Борис Хаймовски и търси подходяща сделка, от която да изкара някой и друг лев. По стечение на обстоятелствата въпросният Хаймовски познава достатъчно добре както актуалния бизнес елит на Русия, така и някои по-първи обитатели на тамошния подземен свят.
Един прекрасен ноемврийски ден всепризнатият бос на руската мафия Вячеслав Иванков-Япончик моли Борис Хаймовски да отнесе на новата му приятелка, която живее на другия край на Москва, скъп дар - убийствено кожено палто до земята, струващо над 100 000 щ. долара.
Като разумен човек, който оценява предложенията, на които няма как да откаже, Борис Хаймовски грабва палтото, взима за дружинка своя приятел Мирчо Петков и тръгва да изпълни заръката на Япончик.
Поне засега не е известно чия е идеята, но по средата на пътя дългото кожено палто е разменено в една заложна къща за по-късо, след което новата придобивка е връчена на девойката, а разликата между цените на двете палта, която е малко над 50 000 щ. долара, е разделена.
За зла участ, малко по-късно Япончик кани приятелката си на концерт и я моли да облече подаръка му. В уговорения час девойката слиза от таксито, хвърля се на врата на благодетеля си и започва горещо да му благодари за скъпия жест и уважението. Вместо да се разтопи от нежност обаче Япончик отстъпва няколко крачки назад, оглежда момичето от главата до петите и с най-свиреп глас я пита защо го унижава и идва на срещата с... чуждо палто.
Какво се случва, след като недоразумението между Вячеслав Иванков и девойката е изгладено, не е за разказване. На крак е вдигнат целият подземен свят на Москва, а заповедта е кратка и ясна: Двамата наглеци да бъдат открити на всяка цена!
Усетил накъде духа вятърът, Борис Хаймовски се свързва със своя приятел Андрей Смирнов. По онова време той е един от уважаваните бизнесмени в гр. Рязан, неговата охранителна фирма - в която работят над 90 бивши служители на КГБ и военните специални служби - се грижи за сигурността на Рязанския нефтохимически комбинат.
За да изгрежда всичко като истинско, Хаймовски представя Мирчо Циганина като бивш комсомолски секретар на Главболгарстрой - Москва, и като достоен българин, с когото може да се работи, след което лъже, че Япончик ги рекетира, защото двамата не го пуснали в съвместния си бизнес.
Веднъж налапал въдицата, Андрей Смирнов скрива Борис Хаймовски и Мирчо Петков в една правителствена резиденция край Рязан и ги държи под ключ почти цял месец.
Всъщност под ключ е доста силно казано, защото през тези три-четири седмици през убежището на Хаймовски и Петков се извървява целият политически и бизнес елит на Рязан, а Мирчо изведнъж се преражда в... мажоритарен собственик (с 51% от капитала) на пет българо-руски ООД-та - Митам, Алтаир, Телзит, Тандем и Болорос.
Явно узнал къде и при кого са се скрили двамата, Япончик отменя смъртните им присъди, но при едно условие: те възстановяват стоте хиляди долара за палтото и плащат 100 000 долара глоба, а той забравя за нанесената обида.
В края на декември 1991 г. Борис Хаймовски и Мирчо Петков напускат Рязан и се връщат в Москва с идеята българинът да се прибере в родината си. Няколко дни по-късно обаче Мирчо се обажда на Смирнов и му казва, че са поканени от Япончик на стрелка в ресторанта на хотел Украйна (става дума за ултимативна среща, на която даден проблем задължително трябва да бъде решен. В противен случай виновниците биват ликвидирани, независимо от последиците).
Картината, която Смирнов и хората му заварват, е повече от драматична: Япончик невъзмутимо се храни, обграден от плътен кордон бодигардове. Пред чинията му са натрупани 150 000 долара, а Хаймовски и Петков - с опрени в главите пищови, са наврени под масата и мислят кога ще издължат на Япончик и останалите 50 бона в зелено.
За щастие на Мирчо Петков, сред охранителите на Смирнов се намира бивш служител на КГБ, който е работил 15 години в Китай, владее всички възможни бойни изкуства, може да борави с 36 вида оръжие и знае още толкова начини за елиминиране на противника с голи ръце. И което е по-важно, няколко години по-рано въпросният човек е имал вземане-даване с Япончик и двамата се познават отлично. Ето защо бившият кагебист прави знак на Смирнов и хората му да не се месят, отива при масата на Япончик и му казва: Този ни трябва, а с онзи прави каквото искаш! След като получава мълчаливото съгласие на Япончик, човекът грабва Мирчо Петков като куфар, изнася го навън, натоварва го на една от колите и го спасява от почти сигурна смърт.
През декември 1992 г. бизнес дружбата между Рязан и Правец е скрепена завинаги, защото на 25 декември, на купона по случай първия рожден ден на Митам ООД, Андрей Смирнов и хората му връчват на Мирчо ключовете за... 12-местен пътнически самолет ИЛ. Като подарък и в името на успешния бизнес, който само пет години по-късно приключва катастрофално за тях, тъй като общият размер на щетите, нанесени им от Мирчо Петков, надхвърля... 7 млн. долара. При това - без лихвите и без пропуснатите ползи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във