Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

И ОТ БОМБИ ЗА СПЛАШВАНЕ ГЛАВА НЕ БОЛИ

Успоредно с омаловажаването на поръчковите екзекуции до степен криминално убийство на битова основа (виж стр. 1) шефовете на т. нар. компетентни органи предприеха офанзива и в още една посока: свеждане на бомбените атентати до ниво празнична заря по никое време. За разлика от показните разстрели обаче, за които информацията няма как да бъде укрита, в случая с бомбите процедурата е по-облекчена: за една бомба се кажат по две-три думи, за друга бомба се напишат четири-пет изречения (пълни с недомлъвки), а за трета и четвърта бомба просто се мълчи. Така, както би мълчал трудовак с начално образование, ако го изправят на държавен изпит по висша математика.
Във вторник срещу сряда (21 и 22 ноември) три самоделни взривни устройства вдигнаха последователно на крак обитателите на столичния ж.к. Люлин - 4, жителите на Варна и на Несебър.
Пръв поведе бомбеното хоро варненецът Веселин Марешки, който минава за един от най-големите търговци на лекарства в България. На 21 ноември, около 22 часа, бомба-самоделка съсипа една от аптеките му в черноморската столица. По време на покушението бизнесменът бе зад граница и по телефона обясни на местните медии, че няма никаква представа за причините, поради които някой е потрошил една от аптеките му. За разлика от Веселин Марешки, пресцентърът на МВР въобще не обърна внимание на атентата и не публикува в ИНТЕРНЕТ страницата на ведомството дори една дума за случая.
Пет часа по-късно, на 22 ноември около три през нощта, мощен взрив разтърси бл. 419 в столичния ж. к. Люлин. За разлика от първия инцидент, този път шефовете на МВР великодушно позволиха на служителите си в пресцентъра да пуснат в сайта на министерството дописка по случая. Но не в рубриката Новини, а в Информационен бюлетин, където намират място главно съобщения за битови зулуми, кръчмарски свади и тротоарни схватки.
Добре че криминалните репортери са в състояние да разгадаят дори и най-енигматичното съобщение, процедило се в публичното пространство през гъстата мрежа от условности и височайши разпореждания, които спъват нормалната работа на МВР-пресцентъра. В противен случай българската общественост никога нямаше да се сети, че обектът за сплашване в Люлин се казва Ивайло Георгиев, че носи екзотичния прякор Иво Пифа и че само преди три седмици беше арестуван, защото се е опитал да разстреля бившия си съдружник и комшия по квартал - 56-годишния Александър Божилов.
По данни на криминалисти в продължение на две години Иво Пифа и Александър Божилов въртели общ бизнес с леки коли втора употреба. На 27 или на 28 октомври те се скарали за някакви пари и през следващите два дни не успели да се разберат. На 30 октомври двамата отново се видели, но пак не могли да намерят изход от ситуацията.
На 31 октомври, около осем и половина сутринта, Иво Пифа се обадил на съдружника си и го помолил да слезе пред входа за малко. Нищо неподозиращият Божилов изпълнил молбата, но съпругата му се усъмнила, че нещо не е наред, излязла на балкона да види какво става и... едва не припаднала: още след първите няколко думи между двамата Пифа извадил пищов, започнал да стреля по съдружника си и, след като изпразнил пълнителя, изчезнал в неизвестна посока.
Александър Божилов е откаран светкавично в Пирогов, а при операцията хирурзите вадят най-малко три куршума от корема и един ръката му. Няколко дни по-късно Иво Пифа е арестуван, но в момента е на свобода срещу парична гаранция от 10 000 лева. По данни на МВР той е регистриран за хулиганство, но не е осъждан. Допреди две-три години Иво Пифа се е препитавал чрез пласиране на дрога, но след това се преквалифицирал и започнал да прави пари от крадени автомобили. Пак по данни на ченгета от известно време Иво Пифа започнал да се друса с хероин, а след това дошли и скандалите със съдружника му Александър Божилов.
Само двайсетина минути след екшъна в Люлин бомба разбуди и жителите на Несебър. Взривното устройство е избухнало пред офиса на Стройконтрол, собственост на бившия строителен надзорник в общината Минко Минков. Във фирмата на равни начала участва и синът на Минко Минков - Яни. Той е съпруг на адвокат Светлана Наумова и затова нейната кантора е в същия офис.
За това бомбено покушение пресцентърът на МВР също не отрони дори една дума, което очертава една... много неприятна тенденция: медиите да бъдат информирани само за бомбите срещу мутрите и бизнесмените с екзотични прякори, докато за останалите фойерверки да се мълчи.
За какво става дума при покушението срещу варненския аптекар Веселин Марешки най-вероятно ще научим, когато той се прибере от странство, даде показания и... полицията разкрие извършителите и поръчителите на атентата.
Кой и защо е взривил входната врата на Иво Пифа също е малко вероятно да научим, защото, ако той и Александър Божилов са част от схема за търговия с крадени коли, разследването няма да стигне доникъде. Или поне няма да стигне до поръчителите на атентата, защото подобен прецедент - разбита престъпна структура за трафик на крадени автомобили - поне в България няма.
Колкото до несебърския взрив, там работата е още по-деликатна. Първо, защото е твърде вероятно Минко Минков или синът му да са спънали туристическите амбиции на някой мастит софиянец, за когото законите са врата в полето, а магистратите са не слуги на Темида, а негови лични прислужници. И второ, защото съпругата на Минков-младши - Светлана Наумова, е бивш заместник областен управител на Бургас по линия на НДСВ (2001-2005 година). При това - назначена с личните протекции на жълтия губернатор Иван Витанов, който в момента е... адвокат не на друг, а на небезизвестния несебърски бизнесмен Димитър Желязков-Митьо Очите.
А защо трябва да говорим за някаква укривателска тенденция в МВР-информирането за бомбените атентати ще стане ясно сега. Преди около месец, по волята на своите височайши шефове, пресцентърът на МВР премълча за друг взрив, разбудил част от елитния столичен кв. Лозенец. На 22 октомври призори, под леката кола на 42-годишния Тошко Георгиев - Форд Фиеста, избухва бомба самоделка. Пораженията по автомобила не са кой знае колко сериозни, но по-интересно е друго. Инцидентът е отразен скромно само от два всекидневника, които се задоволяват да опишат живота и дейността на мишената по преразказ на съседите и... толкоз .
Според портрета на Тошко Георгиев, публикуван в единия всекидневник, навремето той е бил банков служител, след това работил известно време във финансово-брокерска къща, а сега е счетоводител в голяма фирма. А според животоописанието на Георгиев, тиражирано от другия всекидневник, той е 42-годишен столичанин, който не е известен на полицията и не е заплашван.
Смешна и тъжна работа, защото тази история е толкова дебела, че няма накъде повече.
Какво е работил преди 42-годишният Тошко Георгиев, отдавна не е интересно. По-важното е, че днес той е съсобственик в пет търговски дружества, участва в управлението на други пет фирми, има си едно ЕООД и е... директор на Българска рейтингова агенция АД, собственост на 35-годишния Никола Симеонов Янков и на Браво Инвестмънс ООД, чийто пък управител и съсобственик (с 20%) е... Тошко Георгиев.
Другото, което е интересно и заради което (най-вероятно) МВР е предпочело хладнокръвно да запази мълчание около самоличността на мишената, е 34-членният Рейтингов комитет към агенцията, в който (според сайта на агенцията) се мяркат имената на Асен Друмев - изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, Валентин Златев - изпълнителен директор на Лукойл България, Йордан Христосков - управител на НОИ, и т. н.
Доколко списъкът на този Кредитен комитет е актуален, засега е трудно да бъде преценено, защото доста лица в него фигурират с позициите си отпреди години: Красимир Катев - като заместник-министър на финансите, и Георг Цветански - регионален мениджър на Дойче банк.
За щастие на правосъдието обаче не така стоят нещата с оперативните работници и дознателите, които се занимават със случая. Въпреки че те също мълчат като риби, оттук-оттам Параграф 22 успя да научи, че разследването върви в няколко основни посоки, свързани с житието и битието на бомбената мишена: Над 300 000 лв. невърнати дългове, участие в съмнителна приватизация, консултиране на Киро Японеца в строителния бизнес, финансови консултации на няколко български общини - Елин Пелин, Русе, Каварна и др.
В интерес на истината, във всичко изброено дотук няма нищо срамно. Всеки дължи на някого пари - според Бялата книга за приватизацията на НДСВ от 2002 г. в страната са извършени над 6000 незаконни и най-малко два пъти повече съмнителни сделки, а Киро Японеца е с чисто съдебно минало. Затова е много интересно да научим кой и защо накара пресцентъра на МВР да скрие от медиите бомбения атентат срещу Тошко Георгиев, след което да замълчи и за другите два атентата - във Варна и в Несебър. Другото е работа на дознателите и прокурорите по делото. (§22).

Facebook logo
Бъдете с нас и във