Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

И ПЕТКОВ КАТО ХАМЛЕТ: ДА БИЕШ ИЛИ ДА НЕ БИЕШ...

Искрено и лично, Законът и ние, Размисли и страсти, Частен случай... Което и от тези телевизионни предавания да си избере човек, безпроблемно би открил подходящата гледна точка към случая със смъртта на благоевградския бизнесмен Ангел Димитров-Чората. Със сигурност обаче някои реакции на политическото и професионалното ръководство на МВР след бруталния инцидент преди месец, при който Чората издъхна, могат да намерят място само в едно тв шоу - Господари на ефира.
Ако човек тръгне да анализира оправданията, с които вътрешният министър Румен Петков, неговият заместник, отговарящ за работата на полицията - Камен Пенков, и главният секретар на ведомството - ген. Илия Илиев, направиха опит да замажат истината за смъртта на Чората, четивото най-вероятно ще прилича на Война и мир - огромно по обем и интересно като съдържание.
Както вече е известно, на 10 ноември - навръх 16-ата годишнина от началото на демократичните промени в България, благоевградският бизнесмен Ангел Димитров-Чората бе пребит до смърт при опит да бъде респектиран. В хайката срещу него са участвали не по-малко от петима служители на РДВР-Благоевград.
Първоначално за инцидента бяха оповестени няколко версии: Чората носел две дози кокаин, уплашил се и получил инфаркт; Чората се сбил с полицаите, но по време на схватката изведнъж се хванал за сърцето и рухнал; Чората се сдърпал с ченгетата, но успял да се отскубне и побягнал, но се спънал и се ударил лошо по главата...
Не по-малко злополучен се оказа и опитът на бившия вече шеф на РДВР-Благоевград - ген. Богомил Янев, да оправдае действията на своите подчинени. Още на 13-14 ноември той обяви, че по време на аутопсията съдебните лекари били установили наранявания по тялото и по главата на Чората. Той обаче бил починал от кардиогенен шок (т. е. от пръсване на аортата) защото травматологичните увреждания по тялото, получени в резултат на физическата сила, приложена от полицейските служители, не са пряка причина за смъртта.
Безспорно обаче най-голямото безумие се разигра в началото на декември, когато близките на Ангел Димитров обявиха, че той е убит съвсем умишлено. А причината, според тях, е повече от очевидна: Чората имал достатъчно данни за връзките на местните ченгета и магистрати с покойния му ортак Васил Горчев-Кьоравия, който бе застрелян на 20 януари тази година.
Само за няколко дни - между 5 и 8 декември, кабинетите си опразниха ген. Богомил Янев - директор на РДВР-Благоевград, кап. Мирослав Писов - началник група в РЗБОП-Благоевград, и началникът на РЗБОП - полк. Александър Костов. За сметка на това обаче вътрешният министър Румен Петков обяви, че ченгетата, участвали в респектирането на Ангел Димитров, остават на работа, докато вината им не бъде доказана по надлежния ред, т. е. от следствието, прокуратурата и съда.
А накрая, за да докаже, че нищо в цялата драма не е случайно, бившият вече шеф на РДВР-Благоевград - ген. Янев, обяви: Не е вярно, че някой е искал смъртта на Чората. Напротив, той ни трябваше жив, защото знаеше много за организираната престъпност в региона. От два месеца го разработвахме за канали за трафик на наркотици, хора и контрабандни стоки и бяхме събрали достатъчно доказателства срещу него....
Ето точно тук е заровено кучето, което вътрешният министър Румен Петков задължително трябва да изрови, ако иска оттук нататък някой да вярва на онова, което говори и обещава. Според официалната легенда Чората е умрял не само без да е съден, но и без срещу него да е било образувано дори едно следствено дело.
Този факт, ако отговаря на истината, е изключително притеснителен, защото първото участие на Чората в групово престъпление е още през 1993 г., когато той и колегите му от бившата структура Бизнес интернешънъл - Николай Механджийски, Радослав Балев, Васил Горчев, Георги Георгиев-Жъчката, Георги Тодоров-Гурвата и т. н., отвличат с цел откуп и пребиват един благоевградски бизнесмен.
А последното арестуване на Чората е през ноември 2003 г., когато край Разлог бе разбит цех за производство на синтетична дрога, покрай който изгоря контраразузнавачът Петър Миленов-Пухкавия.
И някъде там, по средата (т. е. - в периода 1999-2001 г.), Ангел Димитров е станал контингент на финансовото разузнаване и спецслужбите, защото има данни, че участва в схеми за изпиране на мръсни пари. Според тази информацийка Чората е син на Райчо Димитров, собственик на охранителна фирма Гранит, осигурявала доскоро охраната на корпусите на Югозападния университет Неофит Рилски. Срещу Димитров-старши от години се води дело за конфискация на четири недвижими имота и 10 леки коли, за чиито произход Райко Димитров няма логично обяснение. Искът за конфискация е заведен от Благоевградската окръжна прокуратура...
Другата посока, в която трябва да погледне министър Румен Петков, преди отново да декларира, че ще брани с всички сили и средства авторитета на повереното му МВР и регионалните му дирекции, е следната: до момента в Благоевград няма нито една полицейска операция, организирана срещу организираната престъпност, която да е приключила със следствено дело и съдебен процес. Нито една! И то независимо от това по какъв повод е стартирала въпросната операция - дрога, трафик на проститутки, контрабанда, рекет, крадени коли, незаконна приватизация, незаконна сеч и т. н. Като за съществуването на този абсурд вина носят не само ченгетата и техните началници, но и цяла камара следователи, прокурори и съдии.
Също толкова нелепа е и работата на т. нар. компетентни органи по въпроса с разкриването на поръчковите убийства и мистериозните изчезвания, заради които през последните няколко години подземният свят в Югозападна България е изправен на нокти.
Първият и най-верен сподвижник на двамата най-пресни покойници - Васил Горчев-Кьоравия и Ангел Димитров-Чората, който се спомина още през май 1995 г., е Николай Механджийски. Той бе взривен в собствения си гараж с 500-грамова бомба самоделка, задействана с дистанционно устройство. А трупът на другата голяма фигура от бившата групировка Бизнес интернешънъл - Радослав Балев, бе намерен на 18 май 2004 г. в 57-метрова пропаст между македонските градове Кичево и Дебър. На 1 май 2001 г. той тръгва за Македония с половин килограм кокаин, но няколко дни по-късно просто изчезва от лицето на земята.
Не по-различна е и съдбата на куп други дела, чиито герои приживе са всявали ужас в региона: Светослав Иванов-Голямата Мърла от Кюстендил (разстрелян на 27 срещу 28 август 2003 г.), на Росен Бойчев-Бандита от Благоевград (изпарил се на 25 септември 2003 г.), на Стефан Назъров-Брежанеца от Петрич (изчезнал безследно в края на септември 2003 г.), на Пламен Мавров-Гипса от Дупница (разстрелян на 2 срещу 3 октомври 2003 г.), на Ангел Стефанов-Гяволето от Дупница (убит на 12 януари 2004 година)...
Така че е хубаво, дето министър Румен Петков е непреклонен, че когато трябва, неговите подчинени могат и да вдигат ръка срещу непослушника. Лошото обаче е, че поне засега няма никакви изгледи МВР да промени политиката си и да разкрива истинските причини, поради които някой служител е вдигнал ръка. А промяната съвсем спокойно можеше да започне от Благоевград...

Facebook logo
Бъдете с нас и във