Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

И СЕ ПИТА В ЗАДАЧАТА: В ЧИЙ ДЖОБ Е НОВИЯТ ГЛАВЕН ПРОКУРОР?

От няколко дни битката за наследника на Никола Филчев навлезе в решителната си фаза и се изостри до степен на невъзможност. Основанието за това твърдение се крие както в привидното мъртвило, налегнало публичното пространство, така и в тоталното безразличие, обладало слугите на Темида. В това обаче няма нищо странно, защото открай време българският политически елит, особено когато е на власт и трябва да взема важни решения, предпочита да се скрие от обществеността и да уреди проблемите тихомълком.
Според общоприетото мнение тази практика е наложена от Симеон Сакскобургготски, който за последен път говори открито на 6 април 2001 г., когато произнесе прословутото си първо обръщение към нацията.
Това обаче е голословно твърдение. Още от началото на демократичните промени, започнали на 10 ноември 1989 г., политическият ни елит винаги се е държал като мома на седянка. Докато е с останалите в голямата одая пред огнището, тя е плаха, свенлива и бузите й са вечно румени от пиперливите закачки и дяволитите погледи на момците. Шмугне ли се обаче с избраника на сърцето си под сайванта - майко мила, за какви дивни и разюздани страсти иде реч...
И наистина - едно бързо връщане назад във времето ще установи, че най-важните решения за България са вземани точно по схемата, по която върви днес битката за новия главен прокурор: остър дебат между политическите противници - кратко затишие, придружено с мимолетни медийни прояви на отделни персони - сключване на задкулисни споразумения - оповестяване на окончателните резултати. Като се започне от т. нар. дебат около присъединяването на България към ембаргото, наложено от ООН над Югославия през 1992 г., мине се през включването във войната срещу Сърбия през 1999 г. и се стигне до присъединяването към коалиционната окупация на Ирак през 2002 година.
Тук трябва да бъда споменати и куп други вътрешнополитически сделки между постоянните участници в управленския битпазар - червената левица, синята десница и актуалните за момента центристи, сред които неизменно присъства ДПС. Поради липса на достатъчно място обаче ще трябва да се ограничим само с няколко от задкулисните договорки, нанесли на съдебната система... непоправими щети:
- приемането на конституцията през 1991 г., с която прокуратурата и следствието бяха вкарани в съдебната система;
- приемането на Закона за съдебната власт през 1994 г., с който съдът и следствието бяха донякъде реформирани, но болшевишкият модел на държавното обвинение бе съхранен;
- разбиването на Националното следствие през 1998 г. на 29 независими служби (28 окръжни и една специализирана) и прехвърлянето на следствените арести към Министерството на правосъдието;
- унищожаването на помощникследователския апарат през 1999 г. и създаването на полицейското дознание;
- фактическото ликвидиране на следствието, което започна през март 2004 г. и приключи през октомври 2005 г. с приемането на новия Наказателнопроцесуален кодекс...
Много и много още са доказателствата, че през първите 16 години на българската демокрация политическият елит е решавал съдбата на съдебната система по всякакви начини, с изключение на един: чрез равноправен диалог с магистратите (те все пак са професионалисти), от който всички - включително и обществото - да имат полза.
Онова, което дава основание да се твърди, че политическият елит винаги е бил единен в стремежа си да държи в пълното подчинение съдебната система, е съвсем очевидно, независимо от приказките на някои негови представители. Казано с две думи - от разпускането на Великото народно събрание през есента на 1991 г. насам нито една управляваща коалиция не е поправяла грешките, които нейните предшественици във властта са правили и срещу които тя - като опозиция - е роптала и протестирала.
Единственият подобен опит бе направен през лятото на 2002 г., когато правителството на НДСВ уж с охота внесе в Народното събрание прословутия проект със 107 изменения на Закона за съдебната власт. Въпреки че многократно сме писали за него, днес отново ще му посветим малко време, защото драматичните събития, разиграли се преди три години, имат много голям пръст в сегашната безизходица около избора на нов главен прокурор.
Та в проекта на жълтите за генерален ремонт на Закона за съдебната власт фигурираше една разпоредба - чл.28, който гласи:
(1) Висшият съдебен съвет разглежда предложения:
1. за председател на Върховния касационен съд, направени от пленума на Върховния касационен съд;
2. за председател на Върховния административен съд, направени от пленума на Върховния административен съд;
3. за главен прокурор, направени от общото събрание на прокурорите от Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура;
4. за директор на Националната следствена служба, направени от общото събрание на следователите от Националната следствена служба.
(2) Предложения за решение по ал. 1 може да прави и всеки от членовете на Висшия съдебен съвет.
Както вече е известно, в края на юли 2002 г. 39-ото Народно събрание прие проекта за изменение на Закона за съдебната власт (ЗСВ) в пълния му блясък, той бе обнародван в бр.74 на Държавен вестник от 30 юли и трябваше да влезе в сила на 2 август същата година.
Непосредствено след приключването на съдебната лятна ваканция обаче председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров изпрати прясно ремонтирания ЗСВ в Конституционния съд (КС), който в средата на декември 2002 г. отмени 44 от общо 107-те изменения като противоречащи на основния закон. А сред бастисаните поправки се оказа и току-що споменатата разпоредба на чл.28, ал.1 от Закона за съдебната власт.
Кой знае защо жълтото управляващо мнозинство и правителството на Симеон Сакскобургготски не се осмелиха да попитат шефа на ВКС Иван Григоров и тогавашния конституционен съдия Георги Марков (влязъл в ролята на говорител на КС) с какво общото събрание на магистратите от Върховната касационна прокуратура и от Върховната административна прокуратура ще нарушат конституцията, ако предложат на ВСС свой кандидат за главен прокурор.
Вместо това НДСВ и ДПС преглътнаха горчивия хап и отвърнаха на удара година и пет месеца по-късно. През април 2004 г. те отново ремонтираха съдържанието на чл.28 от Закона за съдебната власт, като завинаги отрязаха възможността на бившия (вече) конституционен съдия Георги Марков да оглави Върховния административен съд. Така че в актуалната си редакция въпросната разпоредба вече изглежда така:
(1) На Висшия съдебен съвет се предлагат за избор с тайно гласуване кандидатурите за председател на Върховния касационен съд, за председател на Върховния административен съд и за главен прокурор.
(2) Предложения за решение по ал. 1 могат да правят не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието, при откриване на процедура за това, но не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата или в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелствата по чл. 29, ал. първа.
Колкото и невероятно да звучи, тази нищо и никаква разпоредба на Закона за съдебната власт е... големият капан, който жълтите заложиха пред сегашната управляваща коалиция и който обрича на тотален провал избирането на такъв главен прокурор, за какъвто всички говорят: да е сравнително млад; да владее поне два чужди езика; да е отличен професионалист; да е носител на високи морални и нравствени качества. И накрая - новият главен прокурор трябва да е юрист, който е еднакво добре приет както от българските слуги на Темида и от оперативния състав на МВР, така и от експертите на Европейската комисия.
Иначе казано - в сегашния си състав 25-членният Висш съдебен съвет няма никакви шансове да се разбере и да избере идеалния наследник на Никола Филчев. Причината е проста - петимата членове на съвета от прокурорската квота не могат да се дишат с шестимата си колеги от съдийската квота заради скандалите около ремонта на Съдебната палата. По закон членовете на ВСС от парламентарната квота са 11, но по състав те са изявено аморфна структура и в изключително редки случаи демонстрират някакво единомислие. Колкото до двамата представители на следствието, тяхната позиция може да бъде описана с жаргонния израз според зависи: веднъж гласуват със съдиите, веднъж - с прокурорите, а трети път... - по принцип.
Това уточнение е изключително важно, защото с изменението на чл.28 от Закона за съдебната власт през април 2004 г. новият главен прокурор задължително трябва да получи одобрението на 17 от членовете на ВСС. Което в така описаната конфигурация е почти изключено да се случи от първия или от втория път. Стига, разбира се, да не ни връхлети някоя изненада и коалиционните партньори - БСП, НДСВ и ДПС, вече да са се споразумели. Не само с хората от своята квота във ВСС, но и с тримата членове на съвета по право: все още главния прокурор Никола Филчев и председателите на ВКС и ВАС - Иван Григоров и Константин Пенчев.
Точно тук му е мястото да се върнем на темата със задкулисния пазарлък, който - без никакво съмнение - продължава да се вихри около личността на бъдещия главен прокурор. Засега изобщо не е известно кой точно ще се нагърби с неблагодарната задача да седне в най-горещия стол в държавата през следващите седем години. Със сигурност обаче е ясно, че той ще трябва да запази основните принципи за работа на държавното обвинение, наложени от Никола Филчев: централизация на властта до степен на абсурд, безпрекословно подчинение на личния състав и никакъв контрол от страна на каквито и да било външни лица. В противен случай процедурата за избор на нов главен прокурор щеше да е започнала още на 22 декември, основните кандидати за поста отдавна щяха да са готови с концепциите си за бъдещето на прокуратурата, а политическият елит и широката общественост щяха знаят в чии ръце ще попадне една от най-важните институции в държавата.
Всъщност на 22 януари всичко ще стане ясно, защото тогава Висшият съдебен съвет е длъжен да открие процедурата за избор на нов главен прокурор. Тоест - само месец, преди Никола Филчев да освободи поста. А това означава, че за пореден път битката ще започне тогава, когато всичко е уредено и наследникът на Никола Филчев е спазарен на политическо ниво. А как ще се казва той - зависи от това, с кого е станала сделката: с прокурорите или със съдиите във Висшия съдебен съвет.

Facebook logo
Бъдете с нас и във