Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

И СЛИЗА ФИЛЧЕВ ОТ ПРЕСТОЛА...

Край нямат приумиците на държавното обвинение. Тъкмо реши човек да посъветва правителството и парламента как могат да вкарат слугите на Темида в правия път, като ги изкара виновни например за демографския срив, и... някой прокурор вземе, че му мине път.
Ей го в понеделник (9 януари) президентът свика Консултативния съвет по национална сигурност, който реши да възстанови демографския блясък на България чрез осигуряване на равен достъп до качествени медицински услуги; възстановяване и увеличаване на ефективността на училищното, детското и майчиното здравеопазване; разширяване на профилактиката и ограничаване на заболеваемостта; рязко намаляване на детската смъртност и за подобряване на детското и майчиното здраве; криминализиране на посегателствата срещу деца и злоупотребите с родителството; утвърждаване ролята на семейната институция. Тоест - чрез мерки, които трябва да бъдат взети от жреците на няколко от най-силно корумпираните обществени сфери - здравеопазването, образованието, социалните грижи и... съдебната власт.
В четвъртък по обед (12 януари) обаче информационната ситуация вече беше друга. Пресслужбата на прокуратурата разпространи факс, в който се казва следното:
По разпореждане на главния прокурор Никола Филчев екип от прокурори при Върховната касационна прокуратура извършва проверка за законност на работата на Агенцията за финансово разузнаване и други компетентни органи по приложението на Закона за мерките срещу изпирането на пари и Правилника за приложението му...
Повод за проверката са зачестилите случаи на сигнали до Върховната касационна прокуратура и до Министерството на вътрешните работи, които Агенцията за финансово разузнаване, изпраща без да съдържат данни за изпиране на пари, както изисква закона. Тези незаконосъобразни действия от страна на Агенцията за финансово разузнаване тормозят гражданите, спъват развитието на пазарното стопанство и затрудняват работата на разследващите органи...
Няколко са народните поговорки, с които може да бъде квалифицирана последната (засега) приумица на главния прокурор Никола Филчев (неговият мандат изтича на 22 февруари): Де го чукаш, де се пука, Нерде Ямбол, нерде Стамбул, Хем сърби, хем боли и т. н. Която и от тях да си изберем, следващите няколко изречения се редят от само себе си.
От гледна точка на приоритет № 1 за България - приемането ни за пълноправен член на ЕС на 1 януари 2007 г., на главния прокурор изобщо не би трябвало да му хрумва, че може да раздуха измислен скандал с Агенцията за финансово разузнаване, след което да тръгне и да го потушава по незаконен начин - чрез предварителна проверка, заличена от Наказателнопроцесуалния кодекс още през май 2003 година.
От вътрешнофирмена гледна точна обаче този ход би трябвало да изглежда много хитър. В момента из високите етажи на прокуратурата върви последното разместване на хората, останали докрай верни на Филчев. А около полите на Темида вървят усилено преговорите, дебатите и дискусиите за името на новия главен прокурор и при какви условия държавните обвинители във Висшия съдебен съвет няма да препъват процедурата.
По закон прокурорите в 25-членния ВСС са петима, но по негови си начини Филчев може да си осигури гласовете на поне още четирима симпатизанти. По този начин той може да блокира избирането на нов главен прокурор (за което са нужни 17 гласа за), след което ръководството на държавното обвинение ще попадне в ръцете на заместник главния прокурор и шеф на ВКП - Христо Манчев. Поне за известно време...
А такова време е нужно. Не само на най-близките съратници на Никола Филчев, но и на неговите леви и десни ръце из страната. Прокуратурата е единствената тоталитарна структура, която успя да просъществува цели 16 години след демократичните промени на 10 ноември 1989 г. и чиято дейност не подлежи на абсолютно никакъв ефективен контрол. През последните седем години обаче тя се превърна в перфектно смазана машина за образуване на поръчкови дела и проверки, чрез които да държи в състояние на постоянен стрес не само българските бизнесмени и политици, но и чуждестранните инвеститори.

Именно заради тази привидно законна дейност от есента на 1999 г. насам главният прокурор демонстративно отказва да предостави на ВСС (който по конституция е върховен ръководен орган в съдебната система) разгърнатото щатно разписание на Върховната касационна прокуратура (ВКП). В момента абсурдът стигна дотам, че ВСС, който е и първостепенен разпоредител с бюджета на съдебната власт, няма никаква представа колко прокурори и служители са назначени на щат във ВКП, колко прокурори от страната са командировани за по няколко месеца във ВКП, в какви отдели и секции работят те и за какво харчат пари.
Съгласно чл. 126, ал.1 от конституцията, структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата. Първата редакция на чл.82, ал.3 от Закона за съдебната власт, влязъл в сила през 1994 г., гласи: При Върховния касационен съд има Главна прокуратура, ръководена от главен прокурор. Този текст просъществува до 11 ноември 1998 г., когато управляващото мнозинство на ОДС най-после реши да изпълни конституцията и в момента разпоредбата на чл.82, ал.2 от ЗСВ гласи: При Върховния касационен съд има прокуратура, ръководена от заместник на главния прокурор.
Общоизвестен факт е (включително и за Висшия съдебен съвет), че във Върховния касационен съд (ВКС) има три колегии - наказателна, гражданска и търговска, в които работят 85 магистрати и около 120-140 служители в неговата администрация. Съгласно логиката на конституцията и на Закона за съдебната власт горе-долу същият брой магистрати и чиновници би трябвало да работят и във Върховната касационна прокуратура (ВКП), но това изобщо не е така.
Според непроверена информация от бивши и настоящи членове на ВСС (защото проверена, сиреч официална, информация на тази тема не съществува) във ВКП постоянно работят не по-малко от 150-170 прокурори. Колко от тях обаче са на щат там и колко непрекъснато се стичат от страната, защото са командировани за по шест месеца - това е известно единствено на Никола Филчев.
И резултатът е налице. Единствената справка за дейността на прокуратурата, станала публично достояние през последните... 16 години, се намира в ИНТЕРНЕТ сайта на ВСС, където е публикуван отчетът за дейността на съдебната система през първите шест месеца на 2005 година. Разпечатана на хартия, тази справка едва ли би глътнала повече от два машинописни листа. По-същественото е, че Националната следствена служба и съдилищата са предоставили на ВСС всичко, което е необходимо за един отчет - брой на магистратите и на служителите, общ брой на делата, брой на различните видове дела (наказателни, граждански, административни и др.), месечна и годишна натовареност на един магистрат и тъй нататък. В справката на прокуратурата обаче подобни подробности няма. Тя започва с две ударни изречения, които гласят: През първото полугодие на 2005 г. районните, окръжните и апелативните прокуратури в Република България са работили по 208 271 преписки, от които 171 555 са новообразувани. Общо решените за периода преписки са 173 878, или 83.5 процента....
И завършва с още по-ударната констатация: Налице е ръст със 7.5% на образуваните досъдебни производства. При значително увеличение на образуваните за отчетния период дела се констатира ръст на приключените досъдебни производства със 7.9 процента. Висок е и процентът на внесените прокурорски актове в съда, респективно предадените на съд лица, спрямо приключените от разследващите органи дела с мнение за съд (82.2 процента)....
По никакъв начин няма да умуваме как през декември МВР обяви, че за единайсетте месеца на 2005 г. са регистрирани 112 426 криминални престъпления, как за първите шест месеца на миналата година в Националното следствие е имало на производство общо 38 673 дела (стари и новообразувани), а прокуратурата отчита работа по... 208 271 преписки.
Всъщност истината за отчайващата продуктивност на съдебната система не е в отчетите за свършената работа, а в старателно укриваната истина за несвършеното през годините. Именно заради това несвършено българските слуги на Темида в Европа са по-известни като слуги на Мафията...
По усреднени данни на МВР, прокуратурата, следствието и Националния статистически институт (с точна статистика държавата не разполага, защото няма нито единна система, нито обща методология за водене на подобен вид статистика) от 1990 г. насам в България се извършват средно по 200 000 престъпления годишно. Тази цифра се приема за относително достоверна, защото през най-мирната година от прехода (1990-а) регистрираните престъпления са около 100 хил., докато през най-бурната - 1994-а, са регистрирани над 350 хил. престъпления.
За сметка на това, информацията на Националния статистически институт за броя на делата, приключили с влезли в сила присъди (без значение дали те са осъдителни, или оправдателни), е далеч по-точна и... неподлежаща на никакъв коментар: от 1989 до 2004 г. (данните за 2005 г. все още не са публикувани) са приключили с някакъв вид присъда само... 289 808 наказателни производства (следствени дела и дознания). Иначе казано, ако през първите 15 години на прехода са извършени общо 3 млн. престъпления, българските слуги на Темида са приключили така, както се полага по закон - с мотивирани присъди - едва 10% от тях.
В интерес на истината поне от десет години магистратите непрекъснато обясняват, че отрицателната им ефективност се дължи само и единствено на постоянното политическо издевателство над тях. Осъществявано, естествено, чрез непрекъснати промени на трите основни нормативни акта: Наказателния кодекс (НК), Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ). А логиката им (на магистратите) е желязна (уж): съдебната власт не пише и не приема законите, а само ги прилага.
И наистина, доколкото е свежа историческата памет, от 1990 г. насам НК и НПК са изменяни около 60 пъти, а ЗСВ, който влезе в сила през 1994 г., е претърпял само двайсетина ремонта.
По никакъв начин обаче законодателят (какъвто и да е бил цветът на партийната му книжка) не е правил две неща. Първо - не е променял или подменял основното задължение на съдебната власт - да доказва престъпленията, да изправя виновниците пред Темида и да ги наказва. И второ - по никакъв начин никой не е пречил на Висшия съдебен съвет да изработи вътрешни механизми за очистване на съдебната система от некадърниците и от корумпираните.
А един милион неприключени наказателни дела - резултат, заради който досега няма нито един наказан, говори само за едно: съдебната система си е най-обикновена масонска ложа, в която търсенето на вътрешна отговорност изобщо не е работа на външния свят. През 1999 г. Никола Филчев обеща да разбута блатото на криворазбраната колегиалност, но направи точно обратното - циментира прословутото статукво и го впрегна да работи за нуждите на висшата съдебна номенклатура. Всичко останало са приказки за наивници, в които и Европа вече не вярва. Дано!

Facebook logo
Бъдете с нас и във