Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

И ТОГАВА... СПРЯ С ЕДНА РЪКА БЪРЗИЯ ВЛАК

БЕЗРАЗБОРНА СТРЕЛБА...С ГАЗОВ ПИСТОЛЕТ ПАРАЛИЗИРА ПОЛИЦАИМедийната предизборна кампания на ген. Бойко Борисов започна така, както започна и кариерата му на главен секретар на МВР - устремно, с обемисти публикации за успехите на МВР под неговото лично ръководство, с напоителни и изпълнени с драматизъм репортажи за безпрецедентното му мъжество и невиждано хладнокръвие. За последно група вестникари удариха една героична баданарка на генерала в понеделник и вторник (18 и 19 април), когато той за две минути разубеди самоубиец.Според водевилните интерпретации на инцидента, в неделя (17 април) около 23.20 ч. пияният Евгени Беневречки превъртял, барикадирал се в апартамента си - на шестия етаж в бл. 223 в столичния ж. к. Дружба, и открил безразборен огън от балкона. Районът моментално бил отцепен от полицията, а стълбището пред входната врата на Беневречки се задръстило от обикновени ченгета, командоси и психолози. Всички техни опити да обезвредят стрелеца се увенчали с неуспех, защото той периодично заплашвал, че ще се самоубие, и придружавал заканите си с изстрели. И понеже всички отдавна са забравили за какво става дума, ще си позволим да цитираме произволно избран репортаж от мястото на събитието, публикуван в един столичен всекидневник: Генерал Бойко Борисов влезе в ролята на парламентьор и за две минути разубеди пиян софиянец да не се самоубива. До намесата на главния секретар на МВР полицаи близо два часа се опитваха да влязат при мъжа, който стреляше напосоки в жилището си и от балкона на 6-ия етаж. Над 20 униформени от Осмо РПУ блокирали входа. Последвали нови изстрели. Гърмежите от жилището изплашили ченгетата, които хукнали надолу по стълбите с викове: Бягайте, този стреля, има три пистолета. Полицаите докладвали на своите началници, че не могат да влязат при барикадиралия се, защото е въоръжен. Пристигнали подкрепление от СДВР и психолог от МВР. След напрегнатите разговори стрелецът изхвърлил от балкона единия си пистолет, а през вратата - втория. Към 1.10 часа дошъл Бойко Борисов и се качил до шестия етаж. Беневречки разбрал, че пред вратата му е генералът, и поискал да разговаря единствено с него. Главсекът влязъл вътре. Това било използвано от спецчастите и само след две минути Беневречки бил изкаран гол до кръста с белезници на ръцете. Само хладнокръвието на полицаите, техният професионализъм и бързите им действия спасиха живота на хората и на самия стрелец, който бе опрял пистолет в слепоочието си, каза пред Фокус Борисов. Беневречки бил отведен в Пирогов, а по-късно - в отрезвителя. Пред ченгета той споделил, че страда от любовна мъка, а обектът на неговите желания бил мъж. Съседи пък разкрили, че доскоро той лежал в лудница.За нормалния европеец е трудно да осъзнае по какъв начин над 30 редови полицаи и спецченгета не са могли да озаптят един пиян стрелец, въоръжен с три пистолета. Още по-трудно обаче е за проумяване защо всички те, в продължение на два часа, са се щурали като пияни хлебарки, чудейки се какво да правят. И не се е намерил нито един командос, който примерно да се спусне с въже от горния етаж и с два-три шамара да укроти развилнелия се Беневречки. Глупаво е човек да се заяжда с колегите си, но едва ли изречението Пиян откри безразборна стрелба с газов пистолет от шестия етаж звучи по-умно. Да не говорим за фундаменталното обобщение на ген. Борисов, според когото само хладнокръвието на полицаите, техният професионализъм и бързите им действия спасиха живота на хората и на самия стрелец, който бе опрял пистолет в слепоочието си. За бързината и хладнокръвието на полицаите вече казахме. Другото важно уточнение е, че пистолетите на Беневречки са били... газови. Което означава, че дори да е замерял хората с тях от шестия етаж, трудно би застрашил нечий живот. Горе-долу по същия начин звучи казаното и написаното по повод на невероятно успешната операция Хамелеони (подробности на стр. 6), която стана публично достояние в понеделник (18 април). Според публикациите на следващия ден, в разбиването на международната наркоорганизация са участвали полициите и специалните служби на 12 европейски държави, но до момента са известни само пет от тях - България, Турция, Германия, Холандия и Македония. Не по-различно е положението и с количеството на заловения хероин, което в някои медии е 705 килограма, а в други - 605 килограма. И накрая, всички заловени единайсет наркотрафиканти са получили от германския съд общо... 65 години затвор. Тъжното в случая е, че за да бъде подчертан международният успех на бъдещия народен представител от Пловдив-област или от Благоевград, никой от хроникьорите не си направи труда да пресметне, че за по 60 кила хероин всеки от трафикантите е получил по някакви си пет и половина години затвор. А преди време, само за някакви си 500 грама, Софийският окръжен съд прати известния наркобарон от Сандански Васил Маникатов зад решетките за... 16 години.Върхът на генералския предизборен сладолед обаче бе близнат във вторник и сряда (19 и 20 април), когато целокупното медийно братство отрази посещението на Борисов в Сливен. Той беше там, за да открие нещо, което изобщо не му е работа да открива като главен секретар на МВР: сливенския информационен център НАТО-ЕС, изграден от Асоциацията на завършилите Колежа по отбраната на НАТО. Вместо обаче да среже протоколната трикольорна лента и да обяви, че бъдещето на НАТО зависи от дейността на сливенския информационен център, ген. Бойко Борисов се отплесна на кандидатдепутатски теми. Най-напред той обяви, че през нощта (18 срещу 19 април - бел. ред.) в гр. Джиде, Саудитска Арабия, са заловени 300 000 хапчета каптагон при съвместна акция на саудитските, турските и българските служби. Какво са правили българските служби, че не са хванали хапчетата още на ГКПП-Капитан Андреево не е известно. По-интересното е, че въпросните таблетки били произведени в нарколабораторията, разбита в софийското село Пасарел на 25 януари тази година. Всяка таблетка има едно специално лого и едни ръбчета, по които анализаторите установяват коя таблетираща машина е удряла. В Саудитска Арабия са задържани и арестувани няколко души, но сред тях няма българин. За първи път опитваме и успяваме стоката да бъде пропусната, да тръгне, да мине и да стигне до конкретните получатели в Саудитска Арабия. След подобни мащабни операции следват наказания сред престъпниците и те са смърт. Надявам се след реформата в съдебната система те да отидат по-бързо в затвора, заявява още ген. Борисов пред камерите и микрофоните на десетки медии.Именно с изчисленията покрай пасарелската лаборатория е свързана и една от най-големите мистерии, съпътстващи наркоуспехите на ген. Борисов. Според изчисленията на неговите хора, когато тя бе разбита, от заловените над 200 килограма чист амфетамин (над 200 000 грама) било възможно да се произведат общо 7 тона (7 млн. грама) дрога за пазара. Съгласно неписания рецептурник на международната организирана престъпност, един грам чист наркотик може да бъде разреден най-много в пропорция едно към шестнайсет. Тоест - от всички 200 000 грама амфетамин-база, открити в Пасарел, би могло да бъдат ударени най-много два милиона хапчета. Които в никакъв случай не струват 1 млрд. долара и не могат да тежат... 7 тона. Но най-важното нещо в случая е, че на 25 януари 2005 г., по време на операцията в с. Пасарел изобщо не е открита никаква таблетираща машина, която да е наудряла заловения каптагон в Саудитска Арабия. Образ и подобие СРЕЩНАХ СЕ С ВАРЕЛА НА ТРЕТИЯ ЕТАЖИз бюлетина на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки Уважаеми господине,Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към точка 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен недооценяване на обстоятелствата. Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шестетажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В точка 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в точка 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви...

Facebook logo
Бъдете с нас и във