Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

И УСПЕХЪТ В ПАМПОРОВО СЕ ОКАЗА МНОГО ШУМ ЗА НИЩО

Хубаво е, че в София съдилищата я карат така, както винаги са я карали - бавно, напоително и с чувството, че цялото време на вселената е пред тях. В противен случай те биха обезоръжили и биха свалили от пиедестала на всенародната любов фаворита в предизборната кампания за кмет на столицата още преди две-три седмици. И то не за друго, а защото на бял свят щеше да лъсне тъжната истина, че съдебнопроцесуалната успеваемост на уникалните полицейски операции през последните четири години е повече от трагична.
Малко е да се каже, че нито един от т. нар. удари в София, заради които бившият главен секретар на МВР бе възпроизведен в Полицай № 1 на България за всички времена, не е приключил с осъдителна присъда дори на първа съдебна инстанция. По-лошото обаче е, че напоследък взеха да се пукат и провинциалните атнимафиотски балони, надувани по поръчка на генерала. В разгара на кандидаткметската кампания в столицата например откъм Смолян долетя вестта, че от прословутата масова хайка срещу мутрите в курорта Пампорово, проведена в средата на януари 2005 г., също нищо няма да излезе. На 20 октомври, Смолянският окръжен съд произнесе втора оправдателна присъда по дознание, образувано след историческата операция на НСБОП, РДВР-Пловдив и РДВР-Смолян, по време на която - на 14 срещу 15 януари 2005 г., в курорта бяха арестувани (според тогавашните хвалби на МВР-служители) не една и две, а цели 51 въоръжени и дрогирани мутри.
Малцина вече си спомнят, че на 15 януари (събота) МВР излъчи съобщение, че само благодарение на бързата и адекватна намеса на спецченгетата от Антитерор на НСБОП и на полицейските подразделения от регионалните дирекции на вътрешните работи в Пловдив и Смолян елитният курорт Пампорово е спасен от окървавяване, а България - от срамно балканско петно върху европейското й лице.
Според официалното съобщение на 14 януари сутринта в НСБОП е получена оперативна информация, че пловдивските сикаджии, предвождани от бившия борец Стоян Ненчев-Цеко (вицепрезидент на Клуб 777 до края на 1994 г.) ще делят курорта със смолянските сидакжии на Христо Халваджиев-Халвата (приятел от детинство на Красимир Маринов-Големия Маргин и на Николай Маринов-Малкия Маргин), така както си знаят: в пряк сблъсък, с помощта на дрога, бухалки и пищови.
На 14 януари привечер съвместната операция на НСБОП, РДВР-Пловдив и РДВР-Смолян е разработена, към 2.30 часа сутринта на 15 януари курортът е блокиран от полицейски части, а половин-един час по-късно хайката приключва с пълен успех. На място са задържани 49 биячи и три проститутки, а ден по-късно в ръцете на полицията попадат още двама от сикаджиите, успели да се измъкнат от обръча.
По време на операцията са иззети 11 пистолета, множество метални боксове, ножове, бейзболни бухалки, телескопични полицейски палки и наркотици. Описани са надлежно всички луксозни возила, с които безработните младежи (по документи) са пристигнали в курорта. А от проверките в информационните масиви на МВР станало ясно, че две трети от тях са с присъди и с висящи дела за най-различни престъпления - кражби, грабежи, рекет, дрога и т. н.
Акцията е превантивна, защото имахме информация, че предстои масово сбиване. Местните мутри си бяха довели подкрепления от цялата страна, лаконично обобщи на 15 януари по обед тогавашният главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов. Според източници на Параграф 22 обаче в акцията не е имало нищо превантивно, защото в НСБОП и РДВР-Смолян са знаели за конфликта между бившите ортаци от Пловдив и Смолян още от началото на туристическия сезон (края на ноември - началото на декември 2004 година).
В началото на януари 2005 г. обаче напрежението между двете сикаджийски крила достигнало връхната си точка. Емисари на Цеко и Халвата взели да обикалят из улиците и из фоайетата на хотелите в Пампорово и да питат всеки по-едър турист за коя групировка работи, а гардове завардили входовете на хотелите и с шамари и ритници пропъждали проститутките на конкуренцията от тях.
След полицейската акция на 14 срещу 15 януари петима от задържаните са оставени зад решетките за 72 часа с прокурорско постановление за незаконно притежание на оръжие, докато останалите 46-ма биячи са освободени. Освен това главсекът на МВР съобщи, че е понижил в редови патрулни ченгета началниците на служба КОС (Контрол на общоопасните средства) в три пловдивски районни полицейски управления (РПУ), защото са дали разрешителни да носят пищови на криминалнопроявени типове и на хора, на които оръжие по закон не се полагало.
В типично свой стил, на 15 януари по обед, тогавашният главен секретар на МВР организира специална пресконференция, на която обяви: С моя заповед порицавам - това е най-тежкото наказание преди уволнение, поради простата причина, че не можем да ги уволним, иначе бихме ги уволнили веднага: началника на Първо РПУ-Пловдив подполковник Иван Иванов; началника на Второ РПУ-Пловдив подполковник Валери Паранов; началника на Трето РПУ-Пловдив полковник Димитър Ставрев; началника на Пето РПУ-Пловдив полковник Чавдар Дежанов и майор Илко Димитров - началник на РПУ-Асеновград.
Няколко дни по-късно балонът започна да издиша. На 21 януари Чепеларският районен съд осъди на една година условно (по бързата процедура) 28-годишния Димитър А., задържан за незаконно притежаване на газов пистолет Блоу Магнум (Вlow Magnum 2000), преработен в боен. В мотивите на съда се казва, че наказанието е наложено в превес на смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства и чисто съдебно минало.
Колкото и да е неприятно, зад тази формулировка не се крие нищо друго освен едно: доказателствата за вината на Димитър А. или не са били достатъчни, или не са били събрани така, както повелява Наказателнопроцесуалният кодекс (НПК).
Месец по-късно още един сикаджия, арестуван по време на операцията в Пампорово, прегърна свободата поради недобре свършена работа. В средата на февруари Чепеларският районен съд оправда Валентин Хаджиев, задържан за притежаване на газов пистолет - също Блоу Магнум (Вlow Magnum 2000), незаконно преработен в боен, плюс 17 патрона с метални сачми. Този път районните магистрати изобщо не си играха на деликатност и в прав текст обявиха, че в протокола за предаване на пистолета не е записан неговият фабричен номер.
Не може да се установи дали точно пистолетът, представен като веществено доказателство, е иззет от подсъдимия. Едно оръжие се индивидуализира освен по марката и по фабричния номер, който е уникален - се казва в мотивите на съда. - След като в протокола за предаване на оръжието не е отбелязан фабричният му номер, не може да се установи дали вещественото доказателство, представено пред съда, е оръжие на подсъдимия. Присъдата не може да почива на предположения, категорични са чепеларските магистрати.
Не по-различна бе картинката и на третото дело, тръгнало след операцията в Пампорово и приключило по безславен начин. На 20 октомври Смолянският окръжен съд оправда Деню Памуков, който на 15 януари през нощта бе арестуван за притежание на 0.209 грама наркотично вещество. След изтичането на 24-часовото полицейско задържане Памуков е освободен, но на 17 януари е обявен за национално издирване, защото от Смолянската окръжна прокуратура не успели да го разпитат. Няколко дни по-късно обаче Делчо Памуков се предава доброволно, Смолянският окръжен съд му налага мярка за неотклонение... подписка и след още осем месеца го оправда. Поради допускане на груби процесуални нарушения и поради липсата на доказателства. Тоест - поради несвършена работа от страна на полицейското дознание и на прокуратурата. Чудно какво ли ще се случи с останалите 48 досъдебни производства, образувани в дните след блестящото отчитане на перфектната (иначе) операция в курорта Пампорово?

Facebook logo
Бъдете с нас и във