Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

И В ИТАЛИЯ АДВОКАТИТЕ МНОГО ЧЕСТО БОЛЕДУВАТ

Винченцо Сгуби е наказателен съдия в Окръжния съд на гр. Падуа, Италия. Той бе един от шестимата експерти на Европейската комисия, които през юни 2004 г. посетиха България, а два месеца по-късно докладите им накараха тогавашните управляващи от НДСВ и ДПС да излязат от кожите си и да наговорят куп нелицеприятни и обидни слова за квалификацията на евроинспекторите и за качеството на техния труд.
Мнозина сигурно са забравили, но преди година и половина британският наблюдател Байрън Дейвис написа в доклада си следното: Несъмнено България е най-слабата брънка в района, що се отнася до борбата с организираната престъпност. Страната няма ефективни структури за борба с организираната престъпност. Сред властите цари посредственост и изобщо не се бърза с приемането на правни инструменти в подкрепа на битката с организираната престъпност. България трябва да направи видими стъпки, за да убеди Европа, че е способна да победи гангстерите, които свободно се разхождат по улиците и се убиват един друг. В дирекцията на Националната полиция подходът при подбора на кадрите не е напредничав и се насърчава шуробаджанащината....
Още на 20-21 август 2004 г., когато докладите на шестимата експерти бяха преведени на български и станаха публично достояние, тогавашното МВР-ръководство - в лицето на вътрешния министър Георги Петканов, евроинтеграционният заместник-вътрешен министър Бойко Коцев и главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов - организираха такова публично разпъване на клетия британски експерт, че той - най-вероятно - е запазил само... лоши чувства от България и завинаги я е изличил от съзнанието си като географско понятие. В което не би имало абсолютно нищо странно, защото обобщеният образ на евроексперта, кодиран в тогавашните трескави медийни изяви на министър Петканов, заместник-министър Коцев и ген. Борисов, изглеждаше така: Байрън Дейвис е обикновен квартален инспектор, който никога не е заемал отговорен полицейски пост на Острова. Освен това той е пенсионер, съставил е доклада си като е извадил отделни изявления на ген. Борисов и - вместо препоръки - е изказал лично мнение.
Нещо повече. В интервю за столичен всекидневник (публикувано на 22 август 2004 г.) министър Петканов обяви следното: Докладът на Байрън Дейвис е клюкарски, неточен и почива на остарели данни. А ден по-късно ген. Борисов поднесе на медиите още по-сензационна новина: Поисках от британската полиция Скотланд ярд да изпрати свои експерти, които да проверят изводите в доклада на Дейвис....
Три-четири дни след офанзивата на МВР-ръководството ген. Борисов направи опит да замаже конфузната ситуация, но не успя. Квартален инспектор - обидно ли е? Това е мечтата на толкова много хора! - патетично възкликна той в ефира на БНР. - Казах, че длъжностната му характеристика е такава. Това е все едно да се обидя, че съм милиционерски началник! Да, такъв съм...
Уви! Генералското разкаяние, колкото и нестандартно да беше поднесено, не донесе очакваното опрощение от страна на Европейската комисия и през октомври 2004 г. абсолютно всички лични мнения на шестимата експерти - Байрън Дейвис (Великобритания), Юка Саволайнен (Финландия), Рупърт Вайнинг (Великобритания), Изабел Арнал (Франция), Даниел Вебер (Австрия) и Винченцо Сгуби (Италия), буквално бяха преписани в годишния доклад на ЕК.
Неотдавна Винченцо Сгуби отново се отби за малко в България, защото на семинара за магистрати - Практическо приложение на новия Наказателнопроцесуален кодекс, проведен в Пловдив, той изнесе лекция на тема Досъдебно производство в Италия. Статут на пострадалия в наказателното производство.

Г-н Сгуби, от години най-острите европейски критики към България са посветени на тромавата и неефикасна съдебна система и на нежеланието на държавата да се пребори с корупцията. Смятате ли, че в Италия сте се справили с тези проблеми окончателно и вашата съдебна система работи бързо, ефективно и безкомпромисно по отношение на мафията и на корупцията в държавния апарат и сред магистратите?
- Що се отнася до корупцията в италианската съдебна система, за наше щастие това явление вече е маргинален, страничен проблем. Разбира се, случва се от време на време обществото да бъде скандализирано от някой корумпиран магистрат. Миналата година например един магистрат на много високо ниво бе осъден за корупция по гражданско дело. Процесът срещу него нашумя много, защото медиите и обществеността придобиха навика да следят под лупа подобни дела от тяхното начало до самия им край.
Кой тогава е големият проблем, с който не можете да се преборите?
- О, проблемите ни не са един и два. Нашата съдебна система например е формализирана. И то толкова силно, че човек понякога остава с впечатлението за съществуването на самоцелно въведени правни норми, зад които не се крият реални процесуални потребности.
Ще кажете ли конкретно какво имате предвид?
- Да, разбира се: гарантирането на процесуалните права на обвиняемите и на подсъдимите. На пръв поглед тези гаранции изглеждат прекалено големи и сякаш помагат на престъпниците да не влизат в затвора бързо и на всяка цена. Истината обаче е, че нормативният формализъм възпитава у полицаите, прокурорите и съдиите чувство за отговорност към закона, кара ги да бъдат стриктни в работата си и да изпипват делата си докрай. При това - без да превишават правата си или да злоупотребяват с правомощията си, дадени им от държавата. Другият по-съществен проблем е, че в италианската съдебна система обвинителният уклон все още е доста силен и цялата доказателствена тежест продължава да пада главно върху органите на досъдебното производство. Тоест - у нас все още хората смятат, че ако един човек е изправен пред съда с обвинителен акт, той задължително е престъпник и непременно трябва да влезе в затвора.
Но нали в Италия полицията и прокуратурата също са длъжни да събират доказателства както за вината на дадено лице, така и за неговата невинност? Тоест - когато те не могат да докажат нечия престъпна дейност, просто не внасят в съда обвинителен акт срещу него?
- По принцип е така, но аз имах предвид нещо друго. В процеса на реформи, в италианската съдебна система бяха въведени най-различни законови гаранции за - образно казано - свършване на цялата работа в хода на предварителното разследване. Докато в англосаксонската съдебна система, която действа във Великобритания и Съединените щати, нещата са по-различни. Там предварителното разследване е доста разкрепостено, следствената тайна е относително понятие, а полицията и прокуратурата са оставени да действат относително свободно и без да е нужно да преодоляват кой знае какви бюрократични пречки. За сметка на това обаче при тях съдебното следствие (т. е. - съдебното дело) има централната роля в процеса на доказване и то е формализирано изключително много. Така че едновременното гарантиране и на двете фази в наказателния процес продължават да ни създават определени неприятности...
Само с това ли се изчерпват проблемите на съдебната система в Италия?
- Не, разбира се. Един от най-неприятните ни проблеми е свързан с давността на престъпленията. В Испания например когато заподозреният бъде привлечен като обвиняем по дадено дело, т. е. - той разбира, че срещу него е образувано наказателно преследване, срокът на давност спира да тече. В Италия обаче давностните срокове са уредени в процесуалния закон така, че те в никакъв случай не могат да бъдат прехвърлени от една съдебна инстанция в друга. И в резултат на това ограничение много често дела на първа инстанция приключват с осъдителна присъда, но впоследствие - на въззивна или на касационна инстанция - процесът умира поради изтичането на съответния давностен срок. Наистина целта на този процесуален институт е едно лице да не отговаря за престъпление, което е извършено прекалено дълго назад във времето. Според мен обаче е крайно време това положение леко да се промени. И то така, че когато въпросното лице знае, че срещу него се извършват конкретни процесуални действия, давностните срокове просто да не текат.
И само толкова? Италианските магистрати би трябвало да са най-щастливите на земята...
- О-о-о, дълбоко се заблуждавате. Доколкото съм запознат, един от големите проблеми пред българското правосъдие е отлагането на делата заради тежкоболни или прекалено заети адвокати. Трябва да знаете, че в Италия адвокатите също боледуват страшно много. Разбира се, у нас има правила, според които съдията може да прецени дали съответната болест наистина не позволява на адвоката да се движи. И, ако реши, че не бива да се доверява на представеното медицинско свидетелство, той може веднага да изпрати съдебен лекар на визитация в дома на болника. Що се отнася до другата причина за неявяването на адвокатите - прекалената професионална натовареност - италианското законодателство е категорично: всеки адвокат е длъжен да уведоми съдебния състав веднага щом разбере за друг свой неотложен ангажимент.
Какво означава това?
- Да приемем, че аз съм адвокатът и днес имам процес в Рим, който се отлага за след три месеца. Утре обаче трябва да отида в Милано по друго дело със задържан човек, което също се отлага за след три месеца. Според нашето законодателство процесът в Милано има предимство, защото обвиняемият вече е задържан и му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража. Аз обаче съм длъжен да уведомя съдията в Рим за ангажимента си в Милано, за да може той навреме да предупреди останалите участници в делото, че заседание няма да има. Освен това аз трябва да докажа пред съдията, че не мога да бъда заместен от друг адвокат в моята кантора нито в единия, нито в другия процес. Ако не изпълня някой от тези свои ангажименти, римското дело ще продължи на датата, определена от съдията, но... с участието на друг адвокат.
Г-н Сгуби, в Италия програмата за защита на свидетелите действа от десетилетия, докато България е новобранец в тази област. За сметка на това обаче тук всички се надяват, че именно защитените от държавата свидетели ще помогнат за повишаване на ефективността в борбата срещу организираната престъпност и корупцията. Според вас подобен оптимизъм оправдан ли е, или след няколко години ще отчетем, че и това не помага?
- В Италия програмата за защита на свидетелите се оказа основно оръжие в борбата с организираната престъпност. След кървавите атентати от 1992 г., при които загинаха много хора и бяха взривени безценни паметници на изкуството, хората направо се вдигнаха на бунт. Масовото недоволство принуди доста от мафиотските босове да променят живота си така, че днес - 14 години по-късно, те все още са живи и са на свобода. Едновременно с това държавата също принесе своята жертва в името на спокойствието и гражданския мир. Тоест - ние освободихме предварително от наказателна отговорност някои от тези хора, а те ни върнаха жеста, като ни дадоха солидна информация от първа ръка за процесите в подземния свят и главните действащи лица в тях. Последва цяла поредица от масови арести и шумни съдебни процеси, които приключиха с тежки осъдителни присъди. Така че тази система функционира. Разбира се, наред с всичко това съществуват и норми, които ни задължават да не вярваме безпрекословно на защитените свидетели и да доказваме техните показания и чрез други процесуални способи. Като цяло обаче ползата от програмата за защита на свидетелите е безспорна и много скоро, надявам се, вие сами ще усетите силата й.

Facebook logo
Бъдете с нас и във