Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

И В ТЮРМАТА РИБАТА СЕ ВМИРИСВА ОТКЪМ ГЛАВАТА

Ако народът е прав и рибата се вмирисва откъм главата, Върховната касационна прокуратура едва ли ще може да сложи ред в българските затвори и арести само с една гола проверка и десетина машинописни реда с изводи (виж стр. 4). Тъкмо обратното - сега е времето елитът на държавното обвинение да запретне ръкави и не само да констатира мизерните битови условия зад високите белокаменни зидове, а да открие кой е виновен за нищетата, в която тънат лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите. На пръв поглед подобна задача изглежда непосилна. Това обаче съвсем не е така, защото в Министерството на правосъдието, в Главна дирекция Изпълнение на наказанията и в самата прокуратура има стотици и хиляди сигнали за закононарушения, извършвани в продължение на години от надзиратели, инспектори по социалната дейност и чиновници от администрацията на затворите и следствените арести. Един от най-показателните примери за това, че държавното обвинение отдавна можеше поне да инициира въвеждането на някакъв ред зад решетките, е Софийският централен затвор, управляван от Димитър Райчев. През 2000 г. Цветелин Кънчев-Дон Цеци беше осъден от тогавашния председател на Софийския окръжен съд Нели Куцкова на шест години затвор за изнудване и побой. Присъдата му влезе в сила през лятото на 2001 г., а през зимата на 2002 г. Параграф 22 писа, че за предсрочното освобождаване на циганския барон е изработена брилянтна схема: ръководството на Софийския централен затвор променя първоначално строгия режим на изтърпяване на наказанието му в общ режим, след това го назначава за писар в ТПО Казичане, а накрая Дон Цеци се разболява тежко и го пускат да се лекува в цивилно болнично заведение (или в домашни условия), докато излежи цялата си присъда. За най-голямо съжаление на ромския лидер, тогава този номер не мина и затова година по-късно - през пролетта на 2003 г., в ход влезе резервният вариант: прокурор от Софийската окръжна прокуратура авансово употреби текст от Наказателния закон, определен да влезе в сила на 1 януари 2004 г., и обяви, че Дон Цеци е... излежал половината от шестгодишната си присъда. Този път хватката успя и през август 2003 г. Цветелин Кънчев бе освободен предсрочно за примерно поведение. На 27 април 2005 г. вицепрезидентът Ангел Марин най-сетне сложи точка на затворническата агония на Цветелин Кънчев, като го помилва, а преди три дни (в понеделник, 16 май) Параграф 22 се сдоби с конкретно доказателство, че за престоя на Дон Цеци в Софийския централен затвор и раболепното (меко казано) отношение на длъжностните лица към него далеч не всичко е казано.Става дума за Заповед № 1-1079-3 от 28 февруари 2003 г., издадена от главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията Петър Василев. И понеже този уникален по своето съдържание документ е подминат дружно от всички съответни органи и инстанции, Параграф 22 публикува онази част от него, в която се говори за Дон Цеци. При това без никаква редакторска намеса: Дисциплинарното производство е образувано въз основа на сигнално писмо от директора на НСБОП ген. Румен Миланов, за подадена информация за груби нарушения на режима за изпълнение на наказанието на лишения от свобода Цветелин Цанов Кънчев. Назначената по този повод служебна проверка потвърди обосноваността на по-голяма част от получените сигнали.Осъденият Кънчев е настанен в помещение извън охраняемата зона на затворническото общежитие в Кремиковци по заповед на началника на общежитието подполковник Венцислав Острев. Предоставена му е възможност за безконтролни срещи със съпругата му, с близки и приятели по всяко време на денонощието. При огледа на обитаването от Кънчев помещение бяха иззети над 10 литра твърд алкохол, вино, деликатесни колбаси, салати и други мезета в големи количества. С мълчаливото съгласие или по изрична заповед на подполк. Острев, Цветелин Кънчев многократно е напускал затворническото общежитие Кремиковци по нерегламентирани поводи. В някои случаи дори е ползвал служебния автомобил на началника на общежитието.Лишеният от свобода Цветелин Кънчев е толериран и от началника на Софийския затвор г-н Димитър Райчев. С неубедителна аргументация и шаблонни декларации за примерно поведение и спазване на режимните изисквания Кънчев е награждаван многократно с домашен отпуск. Въпреки наличието на достатъчно сигнали, че затворникът е поставен над режимните изисквания, Райчев не е упражнил необходимия контрол върху подчинените си служители...Действията на началника на Софийския затвор (Димитър Райчев - бел. ред.) и на началника на затворническото общежитие Кремиковци - подполк. Острев, представляват виновно неизпълнение на вменените им със Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН) и Правилника за прилагане на ЗИН права и задължения и в този смисъл са нарушение на служебната дисциплина, които пораждат дисциплинарна отговорност, съгласно разпоредбите на Закона за МВР.... За разлика от редакторската намеса обаче коментарът в случая никак не е излишен, защото главният директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията Петър Василев задоволява стремежа си към законност по възможно най-баналния начин: шефът на затворническото общежитие Кремиковци - подполк. Венцислав Острев, е наказан с Порицание, а началникът на Софийския централен затвор Димитър Райчев е наказан с Писмено предупреждение. Двете дисциплинарни наказания са наложени за срок от шест месеца, каквото и да означава това, след което зад високите стени на тюрмата отново настъпва спокойствие, но... не задълго. В началото на юли 2004 г. гръмна вестта, че Върховната касационна прокуратура (ВКП) е образувала предварително производство срещу началника на Софийския централен затвор Димитър Райчев за престъпление по служба. Делото е възложено на Столичната следствена служба, а на Райчев му е наложена мярка за неотклонение парична гаранция от 3000 лева. Според осведомени, следственото дело срещу Райчев е било образувано за това, че в периода 2003-2004 г. той е пускал редовно в домашни отпуски затворници рецидивисти. По закон това е абсолютно недопустимо, но поне до днес не се е намерила сила, която да отстрани Райчев от поста му до приключване на въпросното следствено дело. Само за пълнота на обзора ще напомним, че миналата есен отново се наложи да пишем за началническите врътки в Софийския централен затвор (СЦЗ) и по друг повод. По онова време все по-упорито се говореше, че на 30 юли 2004 г. сикаджията Милчо Бонев-Бай Миле бил разстрелян, защото две години по-рано взел 3 млн. долара, но не осигурил свободата на международния мафиот Сретен Йосич. Според източници на Параграф 22 обаче през юли 2002 г. нещата с освобождаването на сърбина стоят малко по-различно: той е трябвало да бъде изведен от затвора по схемата Дон Цеци - настаняване в стационара на затвора с тежка диагноза и под чуждо име, а после - лечение под постоянен лекарски контрол в цивилна болница. Тази акция претърпя провал, защото тогавашният директор на НСБОП ген. Румен Миланов получил оперативна информация, че около Йосич нещо се мъти, и предупредил главния прокурор. От своя страна Никола Филчев моментално пратил в затвора (със съдействието на вътрешния министър Георги Петканов) двайсет-трийсет барети, които да оправят нещата. По време на проверката Йосич е бил открит в най-тъмното кьоше на затворническия стационар, завит презглава на легло, върху което не е имало абсолютно никакви опознавателни знаци: имената на пациента, какъв е той - осъден, подсъдим или обвиняем, в кой отряд се води на отчет, от какво заболяване страда и т. н.

Facebook logo
Бъдете с нас и във