Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

И ЗАМИРИСА НА... МЕЗЕ

Тъй нареченият обикновен българин отдавна е свикнал да коментира приумиците на управляващите с едно отдавнашно обобщение, което гласи: Тия пак ни взеха за мезе. Нещо подобно започна да се случва и с поредния скандал с нерегламентираното тиражиране на информация, придобита чрез специални разузнавателни средства (СРС). Тъкмо когато Висшият съдебен съвет реши, че истинската му работа по темата е да провери верни ли са фактите в писмото на Едвин Сугарев срещу главния прокурор, или всичко е плод я на заговор, я на болен мозък, и в публичното пространство се появи пълният вариант на скандалната стенограма. Под назидателното мото Нека хората четат, докато разследващите разследват. Като оставим настрана езика и стила в четивото, които издават въпиещо ниско ниво на грамотност и речников багаж, от въпросния текст изплуват две-три много любопитни неща. Първото е свързано с начина, по който е съставена въпросната пълна стенограма. От съдържанието на разговорите между замесените в интригата лица става ясно, че те са захванали нещо толкова сериозно, пред което подготовката на Априлското въстание (примерно) или световната конспирация около атентата срещу папа Йоан Павел Втори направо бледнеят. То не са поръчки от американското правителство, то не са милиони долари, преточени от едно място на друго, то не са чудеса. В този смисъл е много малко вероятно Живко Георгиев, Пламен Симов и Едвин Сугарев да са разговаряли помежду си за по минута-минута и половина, за да може в стенограмата въпросните разговори да пресъздадени най-много с по 15-20 реда. Оттук нататък вариантите са няколко:- пълната дешифровка на разговорите е спестена в стенограмата или от оперативния работник, или от неговия пряк началник, или от поръчителя на разработката;- редакцията на стенограмата е извършена някъде по пътя между МВР и прокуратурата или между прокуратурата и ВСС (и в. Труд, разбира се);- за пореден път обществеността е избудалкана, че това е цялата истина.Второто нещо е като как така опитно спецченге като Живко Георгиев (който в продължение на цяла петилетка върти преките си началници и цялото МВР на пръста си) е допуснал да бъде подслушван цели 6-7 месеца, без да се усети? И то при положение, че си играе с огъня, събирайки купища компромати срещу главния прокурор и правосъдния министър? Ако това е вярно - единственият изход за вътрешния министър Петканов и главсека Бойко Борисов е тутакси да уволнят всички преки началници, които са осигурявали на Георгиев заплата в продължение на години. Ако за малко си поиграем на психология и прочетем стенограмата и между редовете, едва ли ще се съмняваме повече от десетина минути, че... Георгиев най-вероятно е усетил опашката и от сърце се е позабавлявал с колегите си. Заедно с останалите от заверата, естествено. Само един пример: на 5 ноември Пламен Симов съобщава на Живко Георгиев, че ние с Еди (за Едвин Сугарев става дума - бел. ред.) сме стари приятели, както виждаш действаме в една посока.... Кога и как Пламен Симов е станал стар приятел с Едвин Сугарев, при положение че поетът разследвач заминава посланик в Монголия през 1997 г. и подава оставка като посланик в Индия в началото на тази година - един Господ знае. По-важното обаче е, че т. нар. оперативен работник не си е направил труда дори да провери кога и чрез кого двамата са се запознали (или пък си е направил такъв труд, но данната също е изпаднала от стенограмата). Третото нещо, което прави изключително впечатление, е, че в пълния вариант на стенограмата изведнъж се появява и варненският апелативен прокурор Васил Миков (на 24 октомври 2002 г.). За разлика от останалите, включително и от министър Станков, подслушването на Миков е абсолютно незаконно, тъй като той е магистрат и има конституционно уреден имунитет срещу подобни посегателства. Най-съвършеното безумие в цялата стенограма обаче е заключено в подслушания разговор между Пламен Симов и Николай Колев. Първо, защото оперативният работник изобщо не си прави труда да уточни за кой точно Николай Колев става дума - за Босия или за бившия военен прокурор и настоящ смъртен враг на Филчев. И второ, защото в раздумката (проведена на 28 октомври 2002 г.) става въпрос за някакво копие от документи на Специализираната следствена служба от миналата година (2001 г. - бел. ред.) за Кобурга и Николай Василев). Според оперативния работник двамата се разбрали Николай Колев да проучи въпросните документи.Оттук нататък в какви посоки може да литне необременената и богата фантазия на всеки средностатистически автор на политически трилъри ни е ясно. Като започнем от тогавашния директор на следствието Бойко Рашков, минем през Коалиция за България (чийто депутат е той в момента) и свършим в БСП-цитаделата на Позитано 20, където най-спокойно си съществува цяло съзвездие от бивши служители на тайните служби. И за финал - още едно доказателство, че цялата работа със стенограмата изглежда малко... по-така, е следното изречение, произнесено от Пламен Симов на 11 ноември 2002 г. (тоест цели четири дни, след като разработването на Живко Георгиев е прекратено): Не можем да ударим Филчев, без да ударим Симеон Сакскобургготски и тука медиите се плашат....В интерес на истината най-малко две трети от случките, описани в писмото на Едвин Сугарев, са публикувани в средствата за масова информация по времето, когато въпросният оперативен работник е ходил прав под масата (образно казано). А колкото до медийните страхове от Сакскобургготски - едва ли и хората, искрено вярващи, че премиерът може всичко, биха приели насериозно подобна шегичка. Щото, току-виж, и тях ги взели за мезе. Тип царска туршия...

Facebook logo
Бъдете с нас и във