Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЯМБОЛСКИ ОБЩИНАРИ НЕ СЛУЧИХА НА ЖЕРТВА

Трудно е човек да си представи, че за един декар край селски мегдан могат да избухнат страсти, подобни на ония, възбудили Троянската война. От известно време насам десетки държавни и общински служители са изправени на нокти, защото лицето Тодор Теохаров (трудовата му биография публикуваме отделно) е решил да брани интересите си докрай.Началото на неговата драма се губи през далечната 1927 г., когато баща му Теохар Тодоров Теохаров купува в родното си село Генерал Инзово, Ямболско, един декар земя и така затваря фамилния имот от едната страна на мегдана (останалите парцели там са на неговите братя). През 1943 г. Теохар Теохаров почива и завещава на съпругата си (освен парчето земя) къща, хан, гостилница, обор, плевня и още няколко по-малки помощни постройки. На следващата година обаче майката на Тодор Теохаров ослепява. Тя дава под наем хана и гостилницата, където кметството настанява селското начално училище. През 1960 г. Общинският народен съвет в с. Генерал Инзово отчуждава парцелите около площада, за да го преустрои. Чичовците на Теохаров, са обезщетени по тогава действащото законодателство, докато бащиният му имот е заграбен и върху него ТКЗС построява фурна, хлебарница, двуетажен магазин със сладкарница и цех за закуски. Тези обекти са предоставени на тогавашния селкооп за стопанисване, а през 1991 г. попадат в ръцете на местния Ликвидационен съвет. Година по-късно, ямболското село Генерал Инзово (в което я са останали да живеят 400-500 души, я не) се сдобива с пет потребителни и земеделски кооперации и голямото възстановяване на собствеността започва. Селските хубости, построени върху имота на Теохаров са разпределени между кооперациите Единство, Прогрес, Зора, Златен клас и Надежда, които в продължение на седем години правят с тях каквото си искат, защото никой от шефовете им не очаква, че Теохаров ще си поиска някога въпросния декар. През ноември 1997 г. обаче на бял свят се появява Законът за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, известен още като Закона Лучников, и на 28 август 1998 г. Тодор Теохаров подава молба до бургаския областен управител (по това време Ямбол е в състава на Бургаска област) да му върне бащиния имот. Около година по-късно тогавашният губернатор на Бургас Христин Петров възстановява собствеността на Теохаров с решение № РД-07-10 от 11 януари 1999 г., което не е обжалвано и затова влиза в сила. Ямболската община Тунджа (в която се намира Генерал Инзово и още 28 села в региона) обаче не изпълнява решението на бургаския губернатор, защото преписката за имота била... изчезнала. Тодор Теохаров пуска нова молба до бургаския областен управител, с която го уведомява за изпаряването на документите. На 16 февруари 1999 г. Христин Петров издава допълнение към първата си заповед (под № РД-07-100) и за втори път разпорежда на община Тунджа да върне имота на човека. Това допълнение също не е обжалвано и също влиза в сила. Общинарското размотаване и хартиената война между Теохаров и т. нар. заинтересувани страни продължава чак до 30 май 2000 г., когато най-после той е въведен във владение от ямболски съдия-изпълнител.Спазвайки законовите процедури, през пролетта на 2000 г. аз заведох дело срещу тогавашния кмет на община Тунджа Костадин Георгиев за обезщетение за незаконно съборените сгради, строени навремето от баща ми. Първоначално делото тръгна благоприятно за мен, но най-изненадващо в съдебния състав влезе съдия Маргарита Георгиева и работата се закучи, сподели пред Параграф 22 Тодор Теохаров. Като човек, който цял живот си е вадил хляба с разкриване на далавери и с разобличаване на дребни и едри спекуланти, Тодор Теохаров веднага прави насрещна проверка на съдия Георгиева (в служба ЕСГРАОН и РДВР-Ямбол) и резултатите го смаяли. Оказало се, че въпросната магистратка е дъщеря на кмета Георгиев, който пък е ответник по делото. Теохаров веднага сезира Върховния административен съд (ВАС) за този конфликт на интереси. С решение на ВАС съдия Георгиева е отстранена от делото, а случаят е възложен за решаване от тогавашния председател на Ямболския окръжен съд Дияна Петкова. На 11 май 2001 г. Тодор Теохаров печели делото, а решението на Ямболския окръжен съд гласи, че той трябва да получи обезщетение във вид на компенсаторни записи на стойност 6813 лева. След като получих решението на съда, аз изпратих нотариални покани до всички ползватели на постройките върху бащиния ми имот, с които ги уведомих, че или трябва да опразнят заеманите от тях сгради, или да седнем на една маса и да си уредим сметките като бели хора - продължи да описва патилата си Тодор Теохаров. - За себе си бях решил, че ще ги оставя да ползват помещенията, защото това е добре за селото. Единствената ми претенция - ако това изобщо е най-точната дума - беше да подпишем договор, да фиксираме в него някакъв наем и те да го платят със задна дата - от 1999 г., когато собствеността ми върху имота бе реално възстановена. Оттогава обаче - вече три години, нищо не се случва, обобщи той.Илюзиите на Теохаров, че след местния вот на 26 октомври 2003 г. случаят му ще бъде решен по закон, рухват по-бързо и от пясъчна кула. Седмица след изборите той се среща с новия кмет на община Тунджа Георги Георгиев, от когото получава най-горещи уверения, че проблемът му ще бъде решен. На практика обаче през следващите няколко месеца не се случва нищо подобно. Напротив - чиновническата гвардия в Ямбол се обединява в единен фронт срещу Теохаров, твърдо решена да му вземе имота дори с цената на очевидни закононарушения. Първата копка е направена в началото на 2004 г., когато началникът на отдел Териториално и селищно устройство (ТСУ) в община Тунджа Мариела Сивкова прави нещо уникално: издава две скици за скандалния имот - едната на името на Теохаров, а другата - на името на незаконните ползватели, без собствеността на земята да е променяна изобщо. От своя страна главният архитект на общината Тунджа издава на ползвателите удостоверение за търпимост по параграф 16, ал.1 от Закона за устройство на територията. (Според цитираната разпоредба, сградите върху имота на Теохаров не могат да бъдат съборени и могат да бъдат продавани или отдавани под наем. Единственото условие е техните собственици да докажат, че ги притежават законно: чрез нотариален акт, договор за покупко-продажба, акт за дарение или пък че са ги получили като наследство), но пропуска да уведоми за това собственика на земята под търпимите сгради. А накрая данъчното подразделение Местни данъци и такси - Ямбол, също не остава по-назад и през април издава... две данъчни оценки на въпросния имот. Едната е на името на собственика на земята Тодор Теохаров, а другата - на името на ползвателите на сградите, построени върху терена. Оттук нататък историята се развива в две посоки. Теохаров уведомява Ямболската районна прокуратура, че шефката на общинския отдел ТУС, главният архитект на община Тунджа и Местни данъци и такси вършат беззакония, защото съгласно чл.92 от Закона за собствеността собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Докато ямболското районно обвинение обаче реши какво трябва да прави, шефовете на кооперация Надежда правят изненадващ ход: на 23 март 2004 г. ямболският нотариус №170 - Петър Костадинов, издава на Потребителна кооперация Надежда от с. Генерал Инзово нотариален акт № 88 за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение. Става дума за кафе-аперитив от 170 кв. метра, вдигнато през 60-те години върху бащиния имот на Теохаров. Хватката, по която ръководството на кооперацията, начело с председателя Марко Касъров, получава заветната бумага, е покъртителен. Собствеността е доказана чрез двете скици - на общинското ТСУ и на Местни данъци и такси, чрез удостоверението за търпимост на главния архитект на община Тунджа, както и чрез показанията на три възрастни свидетелки от с. Генерал Инзово, които потвърдили, че кафенето е на ПК Надежда.Един от козовете на нотариус Костадинов е, разпоредбата на чл.79 от Закона за собствеността, която гласи: Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Ако нотариус Костадинов обаче бе изпълнил задължението си и бе извършил обстойна проверка на случая (както му повелява чл.483 от Гражданскопроцесуалния кодекс), той щеше да установи, че съгласно чл.84 от Закона за собствеността и чл.116 от Закона за задълженията и договорите давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство. С други думи - създадената през 1992 г. ПК Надежда по никакъв начин не може да владее добросъвестно кафе-аперитива в продължение на 10 години, защото през 1999 г. собствеността на Теохаров върху имота е възстановена, през 2000 г. той е бил въведен във владение, а през 2001 г. е обезщетен за незаконното събаряне на бащината му къща и хан.Реакцията на Тодор Теохаров е повече от очаквана. Той изпраща жалби до всички инстанции, имащи нещо общо със случая му, сред които Дирекцията за национален строителен контрол, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, районната и окръжната прокуратура в Ямбол, до Върховната касационна прокуратура. Писанията на Теохаров обаче не правят впечатление на никого, въпреки че в тях става дума за куп интересни неща. Примерно - как е възстановявал 23 пъти документи, изчезващи периодично от преписката му в Бургаската областна управа. Или пък как, когато Ямбол става областен център, от Бургас изпращат по неговия случай папка с 57 документа, но областният управител на Ямбол получава само... 17 от тях. Как бащите на неколцина от сегашните заможни жители на с. Генерал Инзово са влезли преди 50 години в ТКЗС-то с по два декара земя, а наследниците им са излезли оттам (през 1990-1991 г.) с по... 300-400 декара, възстановени в реални граници. Последните две препоръчани писма заминават за Ямбол на 3 ноември. В тях Теохаров е запечатал по една искова молба срещу кооперация Надежда (за отменяне на нотариалния акт за кафе-аперитива) и срещу кооперациите Единство, Прогрес, Зора и Златен клас (за изплащане на дължими наеми със задна дата от 1999 година). Двете писма са приети в Ямболския районен съд на 5 ноември, но до момента дати за началото на делата не са насрочени. Кой е тойТодор Теохаров е роден на 18 април 1936 г. в ямболското село Генерал Инзово. През 1954 г. започва работа като инспектор в Управление Търговия на Окръжния народен съвет - Стара Загора, а в края на 60-те години става негов шеф. През 1969 г. Тодор Теохаров става директор на Държавно търговско предприятие Марица-изток, а след няколко години е назначен за директор на Главна инспекция по търговия и услугите - клон Стара Загора, която покрива няколко региона: Стара Загора, Ямбол, Сливен, Хасково и Кърджали. На 11 декември 1981 г. името му гръмва в цяла България, защото по негови материали за злоупотреби е освободено цялото Бюро на Окръжния комитет на БКП, плюс още няколко души от Окръжния народен съвет и Окръжното управление на милицията в Стара Загора. През 1982 г. Тодор Теохаров е изтеглен в София и е назначен за началник на отдел Методология в Централното управление на Главна инспекция по търговия и услугите (ГИТУ), където остава до 10 ноември 1989 година. На 1 септември 1990 г. Великото народно събрание създава Държавната инспекция за борба с корупцията (правоприемник на бившия Комитет за държавен и народен контрол и на ГИТУ), а Тодор Теохаров е назначен за неин заместник-председател. През 1992 г. обаче тази инспекция е ликвидирана от правителството на СДС и той се озовава на борсата за безработни. Година по-късно става старши съветник на премиера проф. Любен Беров, а през 1996 г., навръх рождения му ден, тогавашният министър-председател Жан Виденов го пенсионира.

Четете още

Параграф22 Weekly

ТЕМИДА ИМА НУЖДА НЕ ОТ МЕТЛА, А ОТ ПРАХОСМУКАЧКА

Тъкмо човек си помисли, че родните слуги на Темида са взели да се очовечават и са на път да загърбят съществуването си на свещени крави, и току някой ербап магистрат... Още »
Банкеръ Daily

"БАНКЕРЪ" връчи своите награди

Вестник "БАНКЕРЪ" връчи за 22-и път наградите "Банкер на годината" на стилна церемония Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във