Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЯСТРЕБИТЕ НА ТЕМИДА ЗАПЯХА ЛЕБЕДОВА ПЕСЕН

За първи път в най-новата история на България слугите на Темида направиха нещо, заради което представителите на останалите две власти (законодателна и изпълнителна) могат само да им целуват ръце: свалиха картите си четири месеца по-рано, вместо да изчакат до последния момент и да извият (за пореден път) ръцете на парламента и на правителството. Миналият петък (27 юни) вечерта председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров изведнъж бе осенен от прозрението, че на 3 октомври изтича мандатът на конституционния съдия Пенка Томчева от съдийската квота, която седна на неговото място през 2000 година. За да попълни празнината, която ще зейне чак след четири месеца, Иван Григоров (по неизвестен засега технически способ) спешно привика всички магистрати от Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) на общо събрание, за да изберат наследника на г-жа Тончева. Тъй като обстоятелствата наистина явно са форсмажорни, мероприятието бе проведено в понеделник (30 юни). Както можеше и да се очаква, с високата чест да стане конституционен съдия бе удостоен председателят на ВАС Владислав Славов, който е и председател на Съюза на юристите в България. Още същия ден стана ясно и името на човека, който пък трябва да седне на неговия стол - конституционния съдия Георги Марков (той е от квотата на президента). Неговият мандат също изтича наесен, заедно с мандатите на колегите му Димитър Гочев и Тодор Тодоров от парламентарната квота в Конституционния съд.Изброяването на тези подробности е важно, за да се забележи нарушаване на Закона за Конституционния съд (ЗКС). В неговия чл.4, ал.1 пише, че Конституционният съд се състои от 12 съдии. Една трета от тях се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента на републиката, а останалите четирима се избират на общо събрание на съдиите от ВКС и ВАС.По каква процедура става този избор е описано в чл.5, ал.1 от Закона за Конституционния съд. И понеже става дума за хора, които са се нагърбили с тежката задача да раздават правосъдие и да принуждават останалите да спазват законите, въпросният текст ще бъде цитиран до последната запетайка:Три месеца преди изтичане на мандата на съответните съдии председателят на Конституционния съд предлага на председателя на Народното събрание, на президента и на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд да изберат, съответно да назначат, нови съдии.Ето точно това изобщо не се е случвало до момента: доколкото Параграф 22 знае - председателят на КС Румен Янков все още не е обърнал официално към институциите, в чиито квоти предстои да зейнат (както вече казахме) празнини. С две думи - това означава, че изборът на Владислав Славов за конституционен съдия може да се приеме за опорочен, и то... неволно.Никой не трябва да се заблуждава, че председателят на ВКС Иван Григоров дълбоко в себе си не желае Владислав Славов да отиде в КС и затова изборът е направен нарочно с процедурни недостатъци.Напротив - отстраняването на Славов от съдебната система (чрез изпращането му във високопрестижния Конституционен съд) е отколешна мечта на хардлайнерите в съдебната система, начело с председателя на ВКС и главния прокурор Никола Филчев и активно подпомагани (иззад кулисите) от бившия парламентарен шеф Йордан Соколов. По простата причина, че от 1996 г. (когато бе избран за шеф на ВАС) насам Владислав Славов не позволи да се случат няколко неща. Отказа да вземе публично страна в битката за надмощие между съдебната и изпълнителната власт, която не е спирала нито за миг още от 1990 година. През 1998-2001 г. Славов категорично не пожела да участва в поредицата несполучливи експерименти със съдебната система (в тях най-дейно участие взеха бившият шеф на МВР Богомил Бонев, тогавашният парламентарен шеф Йордан Соколов, правосъдният министър (1997-1999 г.) Васил Гоцев и обикновените тогава сини депутати Димитър Абаджиев, Иван Димов и Юрий Юнишев). И накрая - по време на седемгодишния си мандат като председател на Върховния административен съд (ВАС) Владислав Славов нито веднъж публично не се скри зад калпавото законодателство, тежкото наследство от тоталитаризма или... международното положение. Напротив, той и колегите му превърнаха ВАС в добре смазана машина и доказаха, че когато човек иска да си върши работата, той просто си я... върши.Спираме дотук с лиричните отклонения, макар те да изясняват до голяма степен трескавостта, с която бе извършен (засега) кадровият кадрил по върховете на съдебната система. Формалните причини, довели до цялата тази галимация, са няколко. Първата от тях е неясното бъдеще на конституционния съдия Георги Марков, чийто мандат (както стана дума вече) изтича през есента. По професия той е адвокат на свободна практика и ако не бъде избран за наследник на Владислав Славов, ще трябва да излезе на свободния адвокатски пазар. Другите две възможности (твърде съмнителни обаче) пред Георги Марков са или да стане платен председател на управителния съвет на ПФК Левски, или платен вицепрезидент на Българския футболен съюз. Втората причина за бързането е, че в началото на декември тази година изтичат едновременно мандатите на Владислав Славов и на Висшия съдебен съвет (ВСС). Ето защо хардлайнерите, за които стана дума, бързат да си назначат свой човек за председател на ВАС, защото не се знае какво ще решат членовете на следващия Висш съдебен съвет. По закон половината от тях - 11 души, се избират от парламента, а това означава едно: НДСВ ще си подбере такива магистрати, на които може да има доверие. В тази посока е и предположението, че изборът на нов председател на ВАС трябва да стане преди ремонта на Закона за съдебната власт (ЗСВ), след който се очаква шефовете на двете върховни съдилища да се избират с квалифицирано мнозинство (т.е. - за тях трябва да гласуват две трети от 25-мата членове на ВСС). Нещо, което е абсолютно невъзможно да се случи в мандата на сегашния съвет по ред причини, които са тема на друг разговор. Според скромното мнение на екипа, списващ Параграф 22, Георги Марков трябва да стане шеф на ВАС заради съвсем друга - и то стратегическа - причина: хардлайнерите трябва да се окопаят здраво по върховете на съдебната система и спокойно да дочакат както ремонта на конституцията, така и края на съдебната реформа.По закон председателите на двете върховни съдилища и главният прокурор са членове на ВСС по право. Както вече стана дума - половината от останалите 22 места в съвета се запълват от парламента. Останалите единайсет обаче са грижа на самите магистрати, които трябва да изберат шестима съдии, трима прокурори и двама следователи. Въпросният избор става на отделни делегатски събрания, а гласуването е тайно. Членове на ВСС стават онези магистрати, за които са гласували повече от половината делегати на събранията.Оттук нататък интригата губи смисъла си: прокурорите ще изберат онези свои представители, за които гласува г-н главният прокурор. С избора на свои хора няма никакви проблеми и шефът на ВКС Иван Григоров. Досега мозайката беше разбърквана от Владислав Славов, но ако Георги Марков го наследи - и в административния сектор проблемите отпадат.Колкото до избора на двамата следователи - практиката през последните пет години показва, че там нещата са петдесет на петдесет: единият е опозиция, другият прави онова, което... трябва да направи.Окупирането на властта във Висшия съдебен съвет е изключително важно и по ред други причини. През декември 2002 г. Конституционният съд отмени 44 от поправките в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Част от тях бяха призвани да разтоварят съдебната система от някои несвойствени за нея функции, а с тях да се занимава правосъдният министър. След като това не стана, Антон Станков обеща, че в следващото издание на ЗСВ с тези функции ще бъде натоварен Висшият съдебен съвет.Едва ли е необходимо подробно да бъде описвано какво точно може да направи Висшият съдебен съвет, ако мнозинството от членовете му са зависими от волята и желанията на тримата големи. Ето защо ще изброим само някои от основните му правомощия, чрез които цялата съдебна система може да бъде държана във вечен шах:- назначава директора на Националната следствена служба (в момента тя е без титуляр, защото бившият й шеф Бойко Рашков стана депутат, но наследникът му ще бъде избиран от следващия ВСС);- контролира дейността и парите на Националния институт на правосъдието, където магистратите ще повишават квалификацията си с оглед периодичната атестация на професионалната им пригодност;- пише обобщен годишен отчет за дейността на съдебната система, базиран на отчетите на прокуратурата, следствието и съда;- държи ключа от хазната на съдебната система и се разпорежда с изразходването на извънбюджетните приходи;- становището му е задължително при назначаването на инспекторите в Министерството на правосъдието, т.е. - на хората, които единствени по закон имат право да контролират дейността на следствието, прокуратурата и съдилищата (с изключение на двете върховни съдилища и двете върховни прокуратури);- дори след премахването на имунитета в конституцията, за да бъде разследван един магистрат, пак ще е необходимо разрешение от ВСС...Според статистиката мандатът на главния прокурор свършва през 2006 г., председателят на ВКС сдава поста през 2007 г., а бъдещият шеф на ВАС - чак през 2010 година. И накрая няколко думи за заглавието. Колкото и мрачна да изглежда перспективата именно Георги Марков да оглави Върховния административен съд, с този свой ход хардлайнерите в съдебната система най-после доказаха, че правосъдието и законността не са единствената им грижа. Като тоталното политизиране на високите етажи на съдебната система е най-малкият проблем в случая (колкото и да не си го признават, и Иван Григоров, и Никола Филчев, и Георги Марков дължат шеметните си кариери основно на СДС и политическите им пристрастия не са тайна за никого).По-важното е, че нито един магистрат досега не посмя публично да коментира дали Георги Марков е най-подходящата кандидатура за този пост. Не за друго, а защото в продължение на няколко години той заемаше два поста, които нямат нищо общо с битието му на конституционен съдия - председател на управителния съвет на Левски (професионалният футболен клуб си е чисто търговско дружество) и вицепрезидент на Българския футболен съюз (БФС). Вярно е, че според Марков в това нямало нищо нередно, защото той не бил получавал възнаграждения нито от Левски, нито от БФС. Също така е вярно обаче и друго - важно е какво пише в глава осма на основния закон Конституционен съд:Чл. 147., ал.5: Положението на член на Конституционния съд е несъвместимо с представителен мандат, със заемане на ДЪРЖАВНА или ОБЩЕСТВЕНА ДЛЪЖНОСТ (курсивът наш - бел. ред.), с членство в политическа партия или синдикат и с упражняването на свободна, търговска или друга платена професионална дейност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във