Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ИБО ВЪЗКРЪСНА УБО?

Много неща се промениха от 10 ноември 1989 г. насам, но едно остана непокътнато и дори бе доразвито във времето - привилегиите на управляващите. Нещо повече - охраната и специалните режими, осигурявани от Националната служба за охрана (НСО), която досущ като своя предшественик - легендарното Управление за безопасност и охрана (УБО), не подлежи на абсолютно никакъв граждански контрол. Не толкова като държавна структура, колкото като стоки и услуги, които тя е длъжна (по неизвестно какъв ред) да осигури на клиентите си.Незнайно по каква логика и процедура от десетина години кръгът на лицата, за които НСО има щастието да се грижи, непрекъснато се увеличава. При това - тайно и полека, с решения на Министерския съвет. Колко удобно, нали? По принцип Националната служба за охрана е на подчинение на президента, но нейният живот и дейност се осмислят и се изпълват със съдържание от правителството. Доста наивно е човек да си мисли, че при това положение НСО е слуга на двама господари. По простата причина, че... господарите са много и продължават да се множат като марокански скакалци. Освен на членове на семействата на президента, вицепрезидента, председателя на Народното събрание и на министър-председателя, НСО осигурява охрана и специален превоз на над 15 категории богоизбрани персони, определени с решения на Министерския съвет. (Тези решения явно са класифицирана информация и затова не се появяват в информационната система Дакси - бел. ред.).Но има и още нещо. Макар и да изглежда копие на предишното УБО, Националната служба за охрана (в този си вид) определено надмина предшественика си в старанието си да угоди на своите клиенти. И преди, и сега въпросните клиенти и семействата им се вардят от немалък брой спецслужители на УБО или НСО, които са на бюджетна издръжка. Но докато тоталитарната държава не даваше отчет на когото и да било, днес нещата би трябвало да са коренно различни. Защото звучи несериозно (меко казано) данъкоплатецът да осигурява заплата на висококвалифициран гард от НСО, чието основно задължение е да... разхожда дакела на предишния парламентарен шеф Йордан Соколов, нали? Определено може да се заяви, че началникът на НСО ген. Димитър Владимиров е роден с късмет: той получи поста от първия демократично избран президент Желю Желев (през 1991 г.) и май е най-дълго задържалият се на служба висш държавен служител. Толкова ли идеално работят подчинените му, или генералът е идеалният ръководител? Да видим. Преди няколко години служители на НСО бяха заподозрени като съучастници при кражба на медни покриви от резиденцията в Евксиноград, но от вътрешното разследване така и нищо не излезе. По-късно охранител от същата служба задигна 200 лв. от дома на тогавашния вицепремиер Евгений Бакърджиев, но случката бе потулена по подобаващ начин. Пак гардове се оказаха замесени в ограбването на сините депутати по време на партиен семинар в курорта Боровец, но разследването бе проведено така, че цялата работа да излезе чисто криминална. През април 1997 г. шофьорът на Жорж Ганчев от НСО загина при странна катастрофа край Черния кос. На 28 август 1999 г. джип на НСО, обслужващ тогавашния външен министър Надежда Михайлова, катастрофира по пътя за Златни пясъци. На 14 март 2001 г. служителят на НСО Стефан Янчулев загина при тежка автомобилна злополука край с. Мурсалево, докато екскортираше малтийския президент Гуидо де Марко. На 24 март 2001 г. автомобилът на НСО (част от кортежа на баварския министър на правосъдието Манфред Вайс) се преобърна на разклона за с. Казачево на път за Троянския манастир. На 25 август 2001 г. на изхода на летище София шофьорът на бившия вицепремиер Костадин Паскалев размаза жигулито на Лиляна Райченова (дъщеря на актьора Рачко Ябанджиев), която загина на място. На 28 март 2002 г. шофьорът на НСО Кирил Василев в нетрезво състояние и с голяма скорост помете две таксита и рани двама души пред столичния хотел Принцес. На 1 май 2002 г. до с. Антон, в резултат от тежка катастрофа с президентския кортеж, е ранена 45-годишната стоматоложка Евгения Алексиева. На 28 октомври 2002 г. на автомагистрала Хемус в крайпътна канавка катастрофира служебният мерцедес на министър Дикме, управляван от самонадеян водач на НСО. На 16 ноември 2002 г. автомобил на НСО от президентския кортеж се удари челно в автобус на пътя Симитли-Разлог. Тогава на място загина охранителят полк. Пламен Бачев, а двама гардове - полк. Димо Вълчев (който е управлявал колата) и майор Юлиян Михайлов, са ранени. Неколкократно в скандали бяха забърквани и заместници на шефа на НСО. Все още има хора, които си спомнят как д-р Желю Желев, ставайки държавен глава, взе със себе си и личния си шофьор Васил Креснички. Той обаче не го назначи на щат в президентството, а го уреди с чин... подполковник от НСО.Преди шест-седем години гръмна скандал с друг висш офицер от службата - подп. Петър Маринчев. Името му бе завъртяно около фалиралата КРИСТАЛБАНК и бившия Клуб 777. По онова време стана ясно, че подполковникът е осигурявал почасова работа на неколцина от по-дискретните гардове в НСО при седмиците, а в знак на признателност Маринчев стана... акционер на трезора. И когато работата се размириса достатъчно, в ход бе пусната старата хватка с вътрешната проверка, обещанията за санкциониране на виновните и... дотук.И още едно име на НСО-служител бе пуснато в масова употреба пред 1999-2000 г. - Максим Велков. След ремонта на кабинета Костов името му бе забъркано в петролни далавери от югоембаргово време, въртени с участието на фирма Булс и за сметка на семейство Елена и Иван Костови. Вярно е, че всичко това бе отречено като смехотворно, при това веднага. Но също така е вярно и друго - нароченият Максим Велков бе освободен от работа в НСО хем без обяснения, хем тихомълком.Без никакви публични обяснения останаха и още две случки, в които бе замесена Националната служба за охрана (НСО). Години наред гардове на НСО събирали всякаква информация за обектите, които охранявали и предавали тази информация на човек в президентството. Този факт нагнетил отношенията между изпълнителната власт и президентската институция, но кой знае защо не бе проверен нито от спецслужбите на МВР, нито от прокуратурата. Горе-долу по същия начин утихна и скорострелният скандал, развихрил се през ранната пролет на 2001 г., когато стана ясно, че НСО е наемала джипове и мерцедеси (за вицепремиера Петър Жотев, за министъра без портфейл Александър Праматарски и т. н.) от фирмата, стопанисваща по онова време столичния базар Илиянци. Не направи особено впечатление и още една новина, тиражирана непрекъснато от медиите в периода 2000-2001 г.: главният прокурор Никола Филчев е пазен от общо 27 гарда на НСО - по девет човека на смяна...... Съвсем естествено е в една нормална държава да съществуват служби, които се грижат за безопасността и сигурността на управляващите. Още по-естествено е обаче статутът и дейността на тези служби да бъдат уредени със закон и да подлежат на някакъв вид контрол. Докато у нас е точно обратното - нито нормативното уреждане на нещата е факт, нито са изяснени задълженията на въпросните служби към държавата и данъкоплатеца (тези задължения не бива да се бъркат с професионалните отговорности на гардовете). Чудно докога ли?

Facebook logo
Бъдете с нас и във