Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ИДЕЯТА ЗА СПЕЦЗВЕНОТО СЕ ОКАЗА ПОЛЕЗНА

ВИЗИТКА
Божидар Джамбазов е роден на 26 юни 1972 г. в Ямбол. Завършва право в СУ Св. Климент Охридски през 1997 година. Веднага след това почва работа като младши съдия в Софийския градски съд, но година по-късно започва като младши прокурор в Софийската градска прокуратура (СГП). През 2001 г. става редови обвинител в Софийската районна прокуратура, а три години по-късно е повишен в СГП.
На 15 ноември 2006 г. Висшият съдебен съвет го назначава за заместник градски прокурор на София. Същия ден той бе определен и за ръководител на спецзвеното към СГП, което се занимава с тежки и общественозначими дела.

Г-н Джамбазов, преди няколко седмици съставът на спецзвеното към Софийската градска прокуратура (СГП) бе подменен и се преместихте временно в сградата на Националната следствена служба (НСлС). Каква е вашата равносметка за тази година след сформирането на спецзвеното?
- Идеята беше да се види как ще се работи в една структура, различна от тази в Софийската градска прокуратура. Доволен съм, разбира се, от работата на целия отдел. Бяха приключени почти всички дела, с изключение на делото за Топлофикация-София. Но тук трябва да кажа, че делата около софийското парно в момента са два пъти повече, отколкото в началото, когато почнахме.
Сега остава съдът да се произнесе по внесените от нас обвинителни актове. Това, което още мога да кажа, е, че колегите, които бяха в състава на първата група, работиха изключително професионално. Може би обаче натоварването беше по-голямо, отколкото очаквахме.
Защо? Нали идеята беше да се работи по около пет дела на човек, не повече.
- Наистина всеки си мисли, че като имаш по 5-6 дела, то нещата са много по-леки и може по-лесно да се организира работата. Оказа се, че не е така. Ние разглеждахме много тежки и обемни дела. Но в крайна сметка колегите успяха да се справят с тези производства. Не беше тайна, че делата се олицетворяваха с конкретни прокурори, които излязоха пред медиите и това също се оказа стимул да се работи по-ефикасно. Защото всички ние бяхме постоянно в светлините на прожектора, ако мога така да се изразя.
Как можем обаче да говорим за положителни резултати и за полезност от спецзвеното, при положение че няколко обвинителни акта бяха върнати и даже имаме вече една оправдателна присъда? Говоря за оневиняването на прокурора от Софийската районна прокуратура Станислав Гюров.
- Разговарял съм с колегите и всеки един от тях е убеден в правотата и в тезите си, които са залегнали в обвинителните актове. Не сме работили с целта всички дела да завършат с обвинително заключение. Има едно-две дела, които бяха прекратени. Което, мисля, е критерий за обективна работа. Но това, което е хубаво от опита със спецзвеното, е, че много неща от наказателния процес станаха явни.
Например?
- Да вземем връщането на делата. У нас за съжаление е нормална практика съдът да връща делата на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения. Това е въпрос на законодателна преценка, тези дела не са нито първите, нито последните, които са върнати от съда.
Тези актове не могат да бъдат атакувани от прокуратурата, тя е длъжна да ги изпълни. Аз лично не съм привърженик на идеята делата да се връщат. Смятам, че съдът трябва да има максимална свобода да обсъжда делата, защото в крайна сметка е за това - когато фактите са установени, той да може каже дали е извършено престъпление, какво е то и може да реши делото. За съжаление сега съдът е ограничен само до това, което е посочено в обвинителния акт, а аз не мога до го приема като нормална практика.
А що се отнася до оправдателната присъда, доколкото знам, колегата я е протестирал пред Софийския апелативен съд. Наблюдаващият прокурор твърди, че има престъпление и смята да защити тезата си пред другите две съдебни инстанции - въззивната и ако се наложи - касационната. Нали съдът е за това - да намери истината.
Така е, но в крайна сметка обществото имаше по-големи надежди по отношение на ефективността на спецзвеното. Да си върши работата перфектно, да няма издънки...
- Знам, ние го усещахме още от самото начало, и, честно казано, не ни харесваше да се превръщаме малко или много в герои. Всички ние сме колеги в Софийската градска прокуратура, не сме някаква елитарна организация в СГП. Това просто е една нова форма на разследване, която сме решили да приложим по някои дела с оглед по-бързото им приключване. В крайна сметка акцентът беше именно това - производствата да се приключат по-бързо. А след това съдът да каже кой е прав и кой не е. Никой не може да се ангажира и да каже каква ще бъде окончателната присъда.
Да, но по-бързото невинаги е по-качествено. От бързане могат да се допуснат грешки, които понякога са фатални.
- Не съм съгласен. Никой не ни е поставял ограничения за два-три месеца да приключим делата. Точно заради това времето се разтегли до шест месеца, защото в процеса на работа възникват нови и нови неща, по които трябва да се извършат процесуалноследствени действия и които ние не можем да пренебрегнем. Разследването е един отворен процес, никой не може да ни каже какво ще се случи след два-три дни. Събирането на нови доказателства, разпит на свидетели - всичко това води до установяване на нови факти, които може да се наложи после да бъдат проверявани допълнително, да бъдат изискани нови доказателства. Така че в никакъв случай не бих казал, че колегите са бързали и са подхождали припряно към работата си. Аз не бих се съгласил, че качеството на работа е свързано с оправдателна или осъдителна присъда.
Защо?
- Защото в нашия процес всички събрани доказателства в хода на досъдебното производство подлежат на проверка от съда. Тоест всички разпитани свидетели трябва да дадат показания отново и пред съда. Нямаме гаранция, че това, което е казано пред разследващите органи, ще бъде потвърдено по същия начин и в съдебната фаза. Имали сме много случаи, когато свидетелите вече не си спомнят в съдебната зала нещата такива, каквито са били разказани от тях по време на разследването. Един от вариантите за изход от това положение е да се провеждат разпити пред съдия. Но по някои дела има стотици свидетели и ние не можем за техните показания да ангажираме съдия.
Не е ли по-добрият вариант прокуратурата да селектира свидетелите по важност и само основните да бъдат разпитани пред съдия?
- Съгласен съм и някои колеги правят именно това. Но и самите съдии са много натоварени и е много трудно веднага да бъде извикан някой от тях, за да разпита свидетел. Освен това има случаи, в които очевидец в съдебна зала казва, че не си спомня нищо и не може да потвърди това, което е казал пред съдията на по-ранен етап.
В такива случаи на кои показания ще даде вяра съдията? На тези от досъдебната фаза или на дадените в съдебната зала?
- Това вече е преценка на самия съд. Той решава какво да прави с показанията на такива свидетели.
Като стана дума за съда, не е ли редно да има специално определени съдии, които да са дежурни по разпити на свидетели в досъдебната фаза?
- Това практически е невъзможно. Ще ви дам пример. Имаме 50-ина прокурори - и ако всеки от тях реши в един и същи ден да проведе разпит на свидетел пред съдия, тогава какво правим? Според мен трябва да има повече доверие към органите на досъдебното производство, особено при провежданите от тях разпити на свидетели. В крайна сметка държавата плаща на дознателя и на следователя да си вършат работата, а едно от техните задължения е да разпитват свидетели. По тази причина казваме - разпит пред съответния орган. Не разбирам защо трябва да има някакви съмнения към дознателя или следователя, когато той е провел разпит на някой свидетел. Още повече че свидетелите се подписват под протоколите от разпита. Така че мисля, че е редно разпитите пред досъдебните органи да могат да се ползват и от съда. Нали затова е съдията - да прецени на кого да вярва. Той ще преценя показанията заедно с всички събрани по делото доказателства.
Тезата не само ваша, но и на цялата прокуратура, и то от години. Но засега никой не ви чува.
- Така е. Но ние с колегите ще продължим да говорим, докато някой ни чуе. Защото това само забавя процеса.
Смятате ли, че делата, по които работи спецзвеното, щяха да приключат за този срок, ако прокурорите си бяха останали в СГП, а не бяха отделени?
- Не съм убеден. Колегите в СГП са изключително натоварени. А делата на спецзвеното трябваше да приключат бързо и качествено. И пак ще се върна на оправдателната присъда, за която споменахте. Сещам се, че има редица случаи, когато различни състави постановяват коренно противоположни присъди - примерно оправдателни на първа инстанция, а осъдителни на въззивна, или обратното. И в това няма нищо страшно, това е нещо нормално. Заради това има втора и трета инстанция, които трябва да намерят истината. Трябва ли да кажем, че когато има осъдителна присъда на първа инстанция, а въззивната я отменя и издава оправдателна, някой е действал непрофесионално?
Напротив, можем. Някъде има някаква грешка, дали умишлена или не, но не може, ако са събрани сериозни доказателства, едната инстанция да те осъжда, а другата да те оправдава напълно.
- Това вече се отнася до работата на колегата - дали обвинителният акт действително е подкрепен от доказателствата по делото.
Кой трябва да извърши тази проверка - прекият началник, по-горестоящата прокуратура, Инспекторатът?
- Това е въпрос, на който може да отговори ръководството на прокуратурата. Винаги когато има някакви съмнения, трябва да се правят проверки. Между другото, такива се извършват.
Я да се уточним. Вие сте заместник градски прокурор на София, т.е. заемате ръководна длъжност. Не е ли редно в това си качество да правите проверка на обвинителните актове, защото ви е гласувано доверие? Освен това сте определен и за шеф на спецзвеното.
- Не съм съгласен. Градският прокурор и неговите заместници - това са административни длъжности, определени в Закона за съдебната власт. Тоест осъществява се административен контрол. Всеки прокурор си носи отговорността за актовете, които постановява. Те са възрастни хора и знаят какви могат да бъдат последствията, ако не си свършат работата. Заради това я вършат и се справят добре.
А шефът на спецзвеното носи ли отговорност?
- Аз не се изживявам като началник. Опитвам се да не се натрапвам в работата на колегите ми, да не им преча. За мен е по-важно всеки от тях да има необходимите условия за работа, да бъде обезпечен с нужните материални и технически средства и да има спокойствие, за да си върши работата. Никога не бих си позволил да се намесвам в работата по дела, които не са мои.
Т.е. по отношение на работата всички сте равни.
- Точно така.
Как работихте със следователите и дознателите?
- Аз съм доволен от организацията на работата. Ръководството на Националната следствена служба (НСлС) ни оказа пълно съдействие. Младите колеги от дознанието, които от година се занимават с тежки икономически дела, имат възможност да черпят от опита на следователите. Няма какво да се лъжем. Всеки човек има нужда от помощ, когато работи по такива дела. Не сме имали никакви проблеми с комуникацията и с колегите. Надявам се да продължим така и в бъдеще.
Съставът на спецзвеното се промени. Защо на новия състав му бяха дадени само две дела - за далаверите в Софийски имоти и срещу Евелин Банев-Брендо?
- Спецзвеното е една отворена структура. В момента има необходимост да се отделят малко повече хора по тези две дела, които да бъдат оставени спокойно да ги работят, защото са големи и тежки. Но това не означава, че утре например няма да дойдат още дела.
Като приключите с делото Топлофикация, ще напуснете ли звеното?
- Нека да не говорим за това сега. Основната ми цел е да приключа всичките дела около Топлофикация-София. Но не мога да кажа какво ще се случи. Топлофикация се оказа едно доста сложно дело. Започнахме да работим в една насока, в един момент излязоха още много неща. Все пак проверяваме десетгодишен период от време, през което Валентин Димитров е управлявал дружеството. Трябваше ми повече време. При икономическите дела се работи предимно с документи. А както се сещате, те не са подредени. Не можеш да отидеш, да вземеш една папка и да кажеш - а, ето тук има престъпление.
Напротив, търсим и най-малките части от един пъзел, който трябва да наредим. А след това трябва да разберем как е станало присвояването, източването или друго престъпление. Без проследяване на цялата верига не можем да бъдем обективни.
Всъщност на каква фаза е делото за шефа на софийската топлофикация?
- На 20 декември започнахме да предявяваме материалите по т.нар. дело Шибър за присвояване срещу Георги Рогачев, Емил Антонов, Лина Абланска, Мая Стоилова и Валентин Димитров. Като приключим, ще седна да напиша обвинителния акт и после ще го внеса в съда. А по другите дела срещу Валентин Димитров ще ми трябва малко повече време.

Facebook logo
Бъдете с нас и във