Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Идентифицират Октопода в съдебната система

Предсказаната в предишния брой на Параграф 22 операция Зъбобол в съдебната система, изглежда, набира ход. Докато премиерът Бойко Борисов спазва,
макар често и про форма
джентълменското споразумение със съдебната власт за избягване на взаимни нападки, вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов не спира да кори магистратите. Паралелно с обещанията всеки да си почисти къщичката, пактът за ненападение предвещава по-скоро блицкриг, отколкото траен мир. Показателен е отказът на Цветанов да дойде на заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС) в четвъртък(11 март), за което получи два дни по-рано настоятелна покана. Вицепремиерът изпрати писмо до съвета, че е възпрепятстван заради многото си ангажименти, но би се радвал в бъдеще да се проведе подобна среща. Иначе казано Цветанов отсвири т. нар. правителство на съдебната власт и му даде да се разбере, че нещата са прекалено ясни, за да се обясняват. ВСС отвърна с нова покана за среща и уточни, че ако служебните ангажименти не позволяват Цветанов да участва в това заседание, поканата остава за следващото на 18 март. Освен да му поискат сметка за изказванията, кадровиците на Темида настояват срещата да се проведе и с благовидния мотив за обсъждане на въпроси, свързани с подобряване на взаимодействието между МВР и ВСС в борбата с престъпността.
Сигнал, че непосредствената подготовка за решителен сблъсък е започнала, станаха думите на Цветанов отпреди две седмици: В МВР има много тревожна класифицирана информация за съдебната система и ако бъде обявена, ще падат зъби! По-деликатно, но също заканително Борисов го допълни: Стискам зъби, но не затварям очи.
В тази обстановка на тревожно очакване заместник главният прокурор Валери Първанов обяви миналата седмица, че прокуратурата проверява 60 магистрати за корупция. Образувани са 20 досъдебни производства, а по останалите 40 случая се правят прокурорски проверки. Не стана ясно само дали Първанов говори като магистрат и опитва да осуети или поне да омекоти атаката срещу колегите си от съдебната система. Или действа повече като съюзник на изпълнителната власт. Вероятно и двете предположения имат своите основания, защото след горещата новина за разследваните и проверявани магистрати последва охлаждане на очакванията - бе казано, че сред проверяваните за корупция нямало шефове на прокуратури или съдилища, така че не ставало дума за Октопод-а в съдебната система. Не ставало дума за организирана престъпност, но пък немалко разследвания се провалили, тъй като за прилагането на специални разузнавателни средства срещу магистратите изтичала информация и от МВР, и от съда. Принос към тезата, че се работи по изолирани случаи, а не по съдебен Октопод, даде и градският прокурор Николай Кокинов. Той обясни, че липсват доказателства за участие на разследваните в организирана престъпна група: Във всяко стадо има мърша, това важи и за прокуратурата, и за съда. Ако получим някакви доказателства, ще започнем да работим по тях.
Още тогава се наби обаче на очи
необяснимата липса на темата за Красьо Черния
Първанов и Кокинов казаха достатъчно, но скриха доста повече. Откъде се взеха тези 60 проверявани и разследвани магистрати? Нямат ли връзка с мегаскандала с тайния до неотдавна кадровик? Защо имената и деянията на тези магистрати не се съобщават, след като е извън съмнение, че са наясно с предприетите срещу тях действия, и щом аргументът, че това ще попречи на разследванията и проверките, е несъстоятелен? И откъде-накъде Първанов и Кокинов заключават, че Октопод в съдебната система няма, при положение че централизираната схема за търговия с влияние на диспечера Красьо Черния е най-висшата форма на организирана престъпност изобщо? В демократичните държави съдебната система е висшият гарант за справедливост и ред - купиш ли я, както правеше с чужди пари Красьо, с държавата и демокрацията е свършено. И още един въпрос - щом се проверяват и разследват магистрати, от огласяването на чиито деяния ще падат зъби, очакват ли се арести?
В понеделник (8 март) Цветанов прекъсна рязко амнезията на Първанов и Кокинов и ги върна към спомена за Красьо Черния. Не стига това, ами посочи директно Октопода в съдебната система. Висшият съдебен съвет (ВСС) е абсолютно компрометиран и вероятно е рожба на Октопода, заяви Цветанов. Дясната ръка на премиера съобщи, че три дни по-рано е провел тайна за медиите среща със Съюза на съдиите в кабинета на главния прокурор Борис Велчев. Аз специално смятам, а и съдиите донякъде са съгласни с това, че сегашният ВСС е абсолютно компрометиран, че за съжаление в този си състав ВСС направи назначенията в цялата съдебна система. За мен винаги остава въпросителната дали Красьо Черния не е част от кадровиците, които са във ВСС. Дали октоподите не са част от промените, които станаха във ВСС? Защото, смея да кажа, че може би по някакъв начин е имало и някакво влияние при подбора и избора на представителите на ВСС, а оттам нататък винаги може да се направи предположение за натиск при дадено кадрово решение за избора на даден съдия, прокурор и т. н., заяви Цветанов.
Впрочем малко преди Цветанов да посочи ВСС като рожба на Октопода, сходни откровения направи в интервю председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев, който спомена за задкулисни договорки при излъчването на представители от магистратската квота в съвета. Пенчев обясни, че се е случвало хора, които имат влияние върху определен брой делегати на събранията, да се договарят помежду си за набиране на гласове за своите фаворити. За да се пресече тази практика, Пенчев предложи представителите на магистратурата във ВСС да се избират чрез пряк вот по апелативни райони. Пенчев също говори за Октопод в съдебната система, както и в останалите власти.
Каквото и да възразят критиците на Цветанов, в случая той удря в десетката. Зад недъзите на съдебната система стои една
безконтролна структура
която я управлява. Откакто се е родил ВСС, той все е обект на преустройства и компромиси. От досегашните му пет състава само два изкараха пълния си петгодишен мандат. Останалите три съвета паднаха жертва на апетита за назначаване на свои хора, които да кадруват в полза на съответните политически и бизнес групировки. Тази надпревара за овладяване на съдебната власт започна с окопаването на бившите тоталитарни кадри, после се разви в класическа шуробаджанащина и стигна до формиране на структури от мафиотски тип, в които политически сили, олигарси и магистрати вършат престъпления, но няма кой да ги изобличи.
Параграф 22 вече писа, че Висш съдебен съвет, при пълното недоверие към него, на практика вече няма. Всичко, което ВСС върши в момента в опит да се закрепи на ръба, е процедурно, но не и обществено легитимно. Безочието на повечето негови членове е безгранично и се прояви с пълна сила в поведението им след разкритията за опасалата цялата страна чудовищна корупционна схема за назначаване на магистрати и за избор на съдебни началници. А тя предполага безгранични корупционни възможности за извращаване на правораздаването и за отравяне на живота на онези, които разчитат на него, за да бъдат защитени законните им права. След първоначалния стрес поведението на ВСС след скандала издаде стремеж да се запази статуквото с козметични промени. Обявеният мораториум върху назначенията продължи ден до пладне и вече никой не знае какви неведоми сили движат оздравителните процеси в съдебната система. Доскоро не се споменаваше за наличие на СРС, които да документират съдържанието на разговорите с Красьо Черния. Сега се оказва, че СРС са прилагани и са образувани досъдебни производства. Ако е пак заради контакти с Красьо, това означава, че най-сетне трябва да влезе в действие наказателният текст за търговия с влияние, която е същността на корупционната схема. В контекста на тези разсъждения се оформя извод, че има проблеми с конституционно прогласената независимост на съдебната власт в България. Въпреки че
проблеми с тази независимост
има не само у нас. Със специален закон от 2004 г. във Франция например прокурорите стават зависими от министъра на правосъдието, на когото се дава право да се намесва във всяко дело и да насочва процедурата. Подобен дисциплиниращ контрол на изпълнителната власт е наложен и над съда при т. нар. съдии на разположение. Например наказателен съдия, за който се сметне, че е твърде мек в правораздаването от гледна точка на префектурата, може лесно да бъде прехвърлен в сферата на семейното право. От 2009 г. пък магистратите са малцинство в натоварения с кадровите решения френски Висш съдебен съвет, повечето от членовете на който се назначават от президента и от председателите на двете камари на френския парламент. Тези реформи са в съзвучие с препоръките на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която в свой доклад от края на януари ни подреди сред най-корумпираните страни в цяла Европа. В доклада се препоръчва нещо, от което нашите съдии вероятно са изтръпнали - специализирани екипи да разследват съдебните решения, за които има подозрения, че не са безпристрастни. Всичко това означава контрол върху съдебните актове. Не само инстанционен, в рамките на съдебната система, но и външен, който да може да се задейства далеч преди влизане в сила на окончателния съдебен акт. И най-важното - чрез този механизъм да се пресичат порочни действия, които биха могли да поставят под съмнение справедливостта на процеса и движението му в разумни срокове.
Параграф 22 също посвети доста страници на тази тема. Правомощията на Висшия съдебен съвет трябва да се променят из основи. Той трябва да има изключително консултативни и контролни функции и в никакъв случай да няма последната дума в кадруването. Да отговаря само за дейността на съдиите, защото е крайно време да се проумее, че мястото на прокуратурата в комплект със следствието е в изпълнителната власт. Така е в повечето от другите страни, а дори там, където законодателството прогласява, че тези органи са част от независимата съдебна власт, правосъдният министър има решаващи правомощия по отношение на дейността им. Докато прокуратурата е част от съдебната система, няма да спрат упреците, че работи немотивирано и проваля определени дела в съглашателство със съда.
Най-важната дейност на съвета би трябвало да е свързана не с назначения и дисциплинарни наказания, а с контрол над правилното правоприлагане. Това е бездната в българското правораздаване, която поглъща всички добри идеи и обрича на провал положените усилия. Висшият съдебен съвет, от който имаме нужда, не трябва да е кръг от заседнали на държавната софра съдебни чиновници, а набор от квалифицирани, опитни и неопетнени юристи, чиято дума тежи в обсъжданията по конкретни дела. Това е крайно необходимо, въпреки баналния аргумент, че има опасност такъв ВСС да се превърне в един вид четвърта извънсъдебна инстанция. Ако подобна контролна (макар и недефинирана като отделна инстанция) функция съществуваше досега, безобразните действия и актове на съдии и прокурори можеха да бъдат пресечени, преди да е станало прекалено късно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във