Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ИГРИЧКИ НА ДРЕБНО ПАК ОТЛОЖИХА ДЕЛОТО СРЕЩУ ИВАН МОЖЕ

Текстилни неразбории и ведомствен инат пак отложиха делото за касапницата на 31 август 2004 г., при която бяха разстреляни столичният полицай Кирил Живков и софийският бандит Асен Петров-Шаки, а трима от хората на Шаки - Евтим Евтимов, Димитър Хубавенски и Петър Петров, бяха ранени. На 17 септември стана ясно, че произходът на прословутите парченца материя, напоени с кръвта на Евтимов и свалени от едната маратонка на Иван Може, все още не е установен. Ако по време на предварителното разследване столичните криминалисти и следователи бяха събрали и други доказателства за вината на хърватина, проблемът нямаше да е никакъв. В случая обаче обвинителната теза е изградена единствено върху въпросните парченца и е пълен абсурд, че днес - цяла година след откриването на въпросните парченца върху маратонката на Иван Може, все още никой не знае дали те са от плат, от кожа или от някакъв синтетичен материал. Съгласно протоколите от процеса срещу Иван Може, започнал в Софийския градски съд на 5 април 2005 г., комплексната текстилна експертиза е назначена от председателя на състава Владимир Астарджиев на 9 юни и трябваше да бъде готова месец по-късно - на 13 юли. Според указанието на съда, три вещи лица - текстилен технолог, обувен специалист и химик - трябваше да изследват състава на двете късчета материя и да кажат те от маратонката на Иван Може ли са, или пък са от дрехите на ранения Евтим Евтимов. Освен това адвокатът на хърватина - Николай Беров, поиска вещите лица да уточнят и още нещо: дали въпросните парченца, ако са окаже, че са дрехите на Евтимов, са отрязани и умишлено лепнати върху маратонката на Иван Може, или пък са се озовали там по естествен път - в резултат на сблъсъка между куршума и тъканта. За най-голямо изумление обаче в продължение на един месец съдия Владимир Астраджиев не успява да открие в списъка на правосъдното министерство с вещите лица имената на хората, способни да изпълнят експертизата. Ето защо на предпоследното съдебно заседание - на 13 юли, той отлага делото за 17 септември и обявява, че ще изпрати писма до всички възможни институции в България, които биха могли да установят произхода на кървавите парченца. На последната сбирка по делото за убийството на Кирил Живков и Асен Петров-Шаки (миналата събота) съдия Астарджиев обяви, че най-вероятно експертизата ще бъде възложена на военната лаборатория към Генералния щаб на Българската армия или на Националния институт по криминалистика и криминология (НИКК) към МВР, защото само тези две ведомства са отговорили на писмата му, при това - положително. Явно знаейки, че на 17 септември няма да се случи нищо особено, адвокатът на хърватина - Николай Беров, предпочете да се посвети на важни семейни дела в провинцията (според писмото му до председателя на съдебния състав) и не се появи в залата. Преди да насрочи дата за следващото заседание, съдия Владимир Астарджиев докладва за развитието и на още една интрига. На 6 април адвокат Николай Беров пуска молба до Софийската военноокръжна прокуратура, в която настоява от МВР да бъде изискана справка, в която да бъдат уточнени три неща: кога е арестуван Иван Може, къде е държан в периода 1 септември 2004 - 9 септември 2004 г. и кои длъжностни лица са го разпитвали. След тримесечно чакане на 9 юни (по настояване на защитата) председателят на съдебния състав Владимир Астарджиев разпорежда на Софийската военноокръжна прокуратура да изиска от МВР същата справка, но отново нищо не се се случва. А би трябвало, защото в материалите по делото зее доста притеснителна празнина от... хронологично естество.Според МВР и обвинението хърватинът е задържан на 5 септември. В показанията си по време на предварителното следствие обаче Иван Може твърди, че е арестуван на 3 септември. А мярката му за неотклонение задържане под стража, е наложена от Софийския градски съд чак на 10 септември. Тоест - поне едно денонощие, след като е изтекъл 72-часовият предварителен арест с прокурорско постановление. Въпреки че заради подобно разминаване в датите, последвано от грубо процесуално нарушение, всеки нормален съд по света отдавна щеше да е освободил подсъдимия срещу парична гаранция (или пък да прекрати изобщо наказателното преследване срещу него), отговорът на Софийската военноокръжна прокуратура - закъснял само с шест месеца - е повече от зашеметяващ: молбата на Николай Беров не е задвижена, защото към нея не е приложено пълномощното, с което Иван Може го е назначил за свой адвокат. И нито дума по въпроса, че на 9 юни съдът също е разпоредил на Софийската военноокръжна прокуратура да изиска тази справка от МВР. Нямайки какво друго полезно да свърши, на 17 септември съдия Владимир Астарджиев обяви, че делото продължава на 2 ноември. Стига, разбира се, ръководството на Софийската военноокръжна прокуратура да проумее, че разпорежданията на съда са задължителни дори за държавното обвинение. Защото отсега е ясно, че експертните мъки за установяването на материята, от която са произведени двете окървавени парченца, ще продължат още четири месеца. И то в най-добрия случай...

Facebook logo
Бъдете с нас и във