Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ИЛЮЗИЯТА НЕЗАВИСИМ ПРОКУРОР

От известно време руската съдебна система все по-упорито прави опити да съблече тоталитарната рубашка, която силом й бе надяната преди повече от осем десетилетия. Преди две петилетки в Москва и в няколко областни града стартира пилотен проект, чиято задача бе да провери на живо плюсовете и минусите в работата на съдебното жури в първоинстанционното съдопроизводство. А от три-четири години в руската Дума тихо и кротко се работи върху... създаването на институцията независим прокурор. Според идеолозите на проекта, независимият прокурор ще бъде специален обвинител, който ще се номинира от президента на Русия и ще се назначава от Съвета на федерацията. Той няма да е подчинен на главния прокурор, няма да се отчита пред него и няма да получава пари от правоохранителен или правозащитен орган. Въпреки че обсъждането на идеята вече е в доста напреднал етап, притесненията на мнозина руски депутати, че могат да бъдат споходени от американския синдром, стават все по-силни и по-силни.През лятото на 1999 г. Конгресът на САЩ отказа да продължи срока на действие на закона за независимите прокурори. Лидерите на двата политически мастодонта зад Океана - Демократическата и Републиканската партия, някак едновременно достигнаха до парадоксалното откритие, че независимите прокурори са се оказали... не съвсем независими. Нещо повече - след разследването, проведено от независимия прокурор Кенет Стар (разнищил издъно сексскандала Бил Клинтън - Моника Люински), нацията буквално изпадна в шок. Но не толкова от непристойното поведение и моралния облик на своя президент, а от съвсем друг факт - докъде може да стигне независимият прокурор при липсата на всякакви ограничения. Милиони американци останаха потресени от лекотата, с която Кенет Стар обърна с хастара наопаки както служебните взаимоотношения в държавната администрация, така и личния живот на президентската двойка, на техните помощници, роднини, приятели и познати.По всеобщо мнение опитът чрез институцията на независимите прокурори да се ускори развитието на гражданското общество и утвърждаването на демократичните ценности е претърпял пълен провал. За това прозрение, според щатски анализатори, са били необходими около три десетилетия и... 17 независими прокурори.Идеята за независимите прокурори се ражда в разгара на борбата между американския Конгрес и администрацията на Ричард Никсън, започнала през 1974 г. по повод аферата Уотъргейт. Лично засегнат от гръмналия скандал с подслушването на вражеския щаб, разположен в хотел Уотъргейт, републиканецът Никсън прави няколко опита да попречи на разследването, но не успява и през лятото на същата година подава оставка. Следващите четири години десетки видни американски политици и юристи прекарват в умуване върху една задача: как да предпазят интересите на високопоставените държавни служители (в това число на президента и неговия екип), на конгресмените и на сенаторите от... домогванията на федералните органи, имащи право да разследват подобни афери. В крайна сметка задачата е решена и на бял свят се появява институцията на независимите прокурори, която юридически е оформена в специален Акт за правителствена етика от 1978 година. Според този документ, дейността на около 70 висши ръководители на САЩ и техните помощници може да бъде разследвана по следната процедура: специална съдийска комисия назначава независим прокурор, който е натоварен с разследващи функции, но не е подчинен нито на изпълнителната власт, нито на законодателната. (В САЩ министърът на правосъдието е и главен прокурор.) Първият независим прокурор в историята на Щатите се казва Артър Кристи, който през 1979-1980 г. разследва Хамилтън Джордан (шеф на административния апарат в Белия дом по времето на Джими Къртър) по подозрения за употреба на кокаин. В края на маратона независимият прокурор Кристи обяви, че Хамилтън Джордан е невинен и срещу него няма да бъдат повдигани никакви обвинения. Едно от най-скандалните независими разследвания в САЩ бе посветено на скандала Иран - контри през втората половина на 80-те години. След осемгодишна къртовска работа на прокурор Лоурънс Уолтън, бяха постановени 14 обвинителни присъди, включително и на тогавашния министър на отбраната Каспар Уайнбъргър и Оливър Норт от Агенцията за национална сигурност.Именно по време на разследването на Иран - контри се появиха и първите съмнения доколко независим е независимият прокурор. Техни автори бяха републиканците, които виждаха в старанието на прокурора Уолтън... пръста на демократите. Десет години по-късно, в разгара на сексскандала Клинтън - Люински, палачинката се обърна и демократите заклеймиха враговете си, че поддържат прекомерното усърдие на независимия прокурор Кенет Стар. Резултатът от петгодишното разследване е известен: прокурорът Стар върна лентата назад чак до тийнейджърските години на Бил Клинтън, повдигна срещу него 12 обвинения, а накрая Конгресът постави ребром въпроса за отстраняването му от президентска длъжност. В крайна сметка Клинтън изкара втори президентски мандат, жертвата Моника понаправи някой и друг лев (продавайки историята си наляво и надясно), а американският данъкоплатец се прости с... 60 милиона долара. Ей така - за едното ровене из чаршафите на най-могъщия човек на планетата. Както се казва по друг повод и на други географски ширини - капката Клинтън преля чашата на търпението и в средата на 2001 г. САЩ се върнаха към добрата стара практика - разследването на сериозните и деликатни случаи се поверява в ръцете на специален прокурор с разширени пълномощия, който си е обвинител от кариерата, подчинен е на министъра на правосъдието и действа в рамките на неговите инструкции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във