Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Илюзията Защитен свидетел

Фигурата на защитения свидетел излезе на сцената с гръм и трясък през 2006 г. - когато започна първото дело за подготовка на тройно убийство, срещу братята Маргини. Стана ясно, че прокуратурата разчита на показанията на един от групата за мокри поръчки - Велин Добрев, известен като Вили Моториста. Той се оказа първият у нас защитен обект по силата на приетия в средата на 2005 г. Закон за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство (ЗЗЛЗВНП). Американските експерти, които консултираха правосъдното министерство при подготовката на закона, уверяваха, че за повече от три десетилетия, откакто в тяхната страна има подобен закон, не е загинал от отмъщение нито един свидетел - стига да е спазвал правилата, предвидени в закона.
Пет години по-късно защитените свидетели се очертават като абсолютен хит в наказателното правораздаване у нас и стават все повече. Вили Моториста призна обаче, че се страхува за живота си. Градският прокурор Николай Кокинов пък заяви в началото на месеца в телевизионен дебат: Смея да твърдя, че нямаме пробив, нямаме наранен свидетел, нямаме убит защитен свидетел. Но присъстващият в студиото адвокат Васил Василев не беше толкова доволен: Борбата с престъпността в момента е като на филм. Разчита се на рекламния ефект от разни шумни акции и се разиграват циркове със свидетели с качулки, зад паравани и в тайни стаи, където ги водят. И накрая се появява един протокол и още от първото му изречение става ясно къде работи свидетелят - откъде, къде, от коя година и от каква възраст се познава с този, срещу когото дава показания.
Двамата са в голяма степен прави. Но правотата им може и да се оспори. Истината е, че правният институт на защитения свидетел е абсолютно необходим и може да вгорчи живота на престъпниците, стига да бъде добре уреден и да се прилага от правилните хора.
Защитата на свидетеля става на първо място по правилата на Наказателнопроцесуалния кодекс(НПК). Член 123, ал.1 гласи: Прокурорът, съдия-докладчикът или съдът по искане на свидетеля или с неговото съгласие вземат мерки за неговата незабавна защита, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота или здравето на свидетеля, на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения.
Освен че защитата по НПК е доста ограничена и се изразява само в осигуряване на лична физическа охрана на свидетеля от органите на МВР или в запазване в тайна на неговата самоличност, тя се оценява и като недостатъчно бърза. Проблемът е не само в неудачната редакция на чл.123, ал.1, където вместо вземат мерки за неговата незабавна защита би трябвало да пише: вземат незабавно мерки за неговата защита. Тази дреболия е свързана с липсата на института на т. нар. Спешни защитни мерки, които да се осъществяват още преди всички други предвидените в НПК и ЗЗЛЗВНП. Става въпрос за следното: за да наложи защита по НПК, съдията или прокурорът трябва да направят преценка и да обосноват акта си, като посочат обстоятелствата, които налагат да се осигури защита. Докато стигнат до този извод, върху свидетеля може да бъде упражнено въздействие да се откаже от намеренията си да говори или той да бъде убит. Твърде вероятно е така да стоят нещата примерно с Боби Цанков и когато е беседвал с прокурора Кокинов преди убийството и все още да не е имал статут на защитен свидетел. Не стана ясно и какъв е бил статутът на убитата през 2007 г. Йорданка Запрянова, преди да даде показания срещу Евелин Банев-Брендо, бил ли е под защита Иван Петров-Сапата, който реши да даде информация за похитителите на Киро Киров. В САЩ главният прокурор е оправомощен да предприема светкавични защитни мерки, преди да е направил писмена оценка на обстоятелствата, които я налагат. В повечето развити страни също има ред за спешна защита.
Много въпросителни и съмнения се появиха около октоподите. Догадките кой е основният анонимен свидетел в делото - Александър Томов или Пламен Тимев-Ганди, определено поставят под съмнение способността на правозащитните органи у нас да опазят ефективно тайната за самоличността на свидетеля. Ако Томов го разпознават по публичните лакардии за Кремиковци и ЦСКА, как излезе на светло Ганди? Явно нещо във вътрешните правила за движение на акта, с който се налага защита, в прокуратурата между нея и съда, не е наред. Защото според чл.123, ал.4 от НПК в акта на съответния орган за осигуряване на защита на свидетеля се посочват не само обстоятелствата, които налагат осигуряването на защита, видът на защитната мярка, идентификационният номер, който се дава на свидетеля, неговият подпис, но се вписват и данни за самоличността на защитения. Ще рече, той не е анонимен за онези, които имат достъп до въпросния акт. И ако тези хора са различни от следователя, прокурора или съдията, няма особена полза от ограничителния текст на следващата ал. 5: Непосредствен достъп до защитения свидетел имат съответните органи на досъдебното производство и съдът, а защитникът и повереникът - ако свидетелят е посочен от тях.
Но слабите места в уредбата на защитения свидетел в НПК са дреболия в сравнение с тромавата процедура по специалния ЗЗЛЗВНП, която допуска едва ли не неограничен брой лица да видят информацията за свидетеля. Законът възлага т. нар. Програма за защита на Съвета по защита на застрашени лица. Негов председател е министърът на правосъдието, а членове - един от неговите заместници, заместник-министър на вътрешните работи, заместник-председател на Върховния касационен съд, заместник главен прокурор и заместник- директор на Националната следствена служба. Тези хора се събират в тридневен срок след направено предложение за включване в програмата за защита и вземат решение дали това да стане. Но понеже са началници, същинската работа вършат съвсем други хора - т. нар. Бюро за защита на застрашените лица. Бюрото за защита е цял отдел към главна дирекция Охрана на правосъдното министерство, а в правилника за прилагане на ЗЗЛЗВНП пише, че се състои от сектори, ръководи се от началник, а щатът и съставът му се определят от правосъдния министър по предложение на шефа на ГД Охрана. Така че в крана сметка малцина могат да кажат колко човека имат реален достъп до личните данни на защитения свидетел.
В този закон има и неща, които допълнително разколебават склонността към свидетелстване. Според чл.18, ал.3 споразумението между защитеното лице му и Бюрото по защита няма характер на гражданскоправен договор по смисъла на Закона за задълженията и договорите. Това означава, че ако на защитеното лице се случи нещо лошо, държавата не носи отговорност за вреди, настъпили от неизпълнение на споразумението. В същото време държавата може по всяко време да прекрати споразумението, ако реши че защитеното лице не изпълнява задълженията си без уважителни причини. Едно от тези задължения е да съобщава незабавно на Бюрото по защита всяка информация, свързана с предмета на наказателното производство, която му е станала известна. Това на практика го превръща в агент, защото такава информация може да бъде получена предимно от криминалния контингент и противоречи на друго негово задължение по закон - да избягва контакти с криминално проявени лица.
Заслужава внимание още един тънък момент. Една от най-ефективните мерки е защита на свидетеля чрез извеждането му в чужбина. Повтарят ни непрестанно, че тя не се прилага, защото е прекалено скъпа. Дали всъщност е така? Цитираните вече американски експерти споделиха още преди пет години пред медиите някои числа, които хвърлят безпощадна светлина по темата. Според разказа им американската програма, която е далеч по-всеобхватна (включва дори защита на потенциални свидетели, използване на бронирани коли, на хеликоптери и т. н.), а защитните мерки по нея често продължават до живот, по онова време е имала бюджет от 32 млн. долара. С тези пари са били защитавани годишно 17 000 свидетели. У нас свидетелите досега са вероятно най-много десетки и не е ясно защо тлъстият бюджет на правосъдното министерство да не достига такива цели.

Facebook logo
Бъдете с нас и във