Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ИМАХМЕ СИ ХОРА ЗА ВСИЧКО: ЧИНОВНИЦИ, ЧЕНГЕТА, МАГИСТРАТИ...

По време на предварителното разследване за незаконното оръжие е установено, че Стоян Кръстев-Драгановеца наистина не е случаен човек. Според свидетелските показания на неговите ортаци, става ясно, че той прави първите си стъпки в големия бизнес още през 1990-1991 г., а една петилетка по-късно е един от некоронованите крале на незаконния хазарт в два региона - в Разград и по поречието на Струма, и за него срамен бизнес няма. С други думи, когато потрябва - продава оръжие, когато се наложи - търгува с дрога, а покрай другото дава и пари срещу свирепи лихви.
Според българското наказателно законодателство никой не може да бъде осъден единствено по свидетелски показания. В случая обаче по-важното е, че делото срещу Драгановеца от 1999 г. така си остава - свито до незаконното притежание на оръжие и дрога, въпреки изобилието от информация, изсипана от ортаците на Драгановеца пред следствието. И понеже слугите на Темида в Перник с лека ръка загърбиха тази информация, днес публикуваме в обобщен вид най-важното от нея. Пък който не вярва, че всичко това е истина, да погледне протоколите от разпитите - те все още са си там - в т. нар. корици на делото, което поне от две-три години отлежава във Върховния касационен съд:

Отначало Стоян имаше пет собствени покер-автомата, а други десет държеше заедно с някакви сърби. Постепенно избутахме сърбите от бизнеса, останахме сами и организирахме собствено производство на покер-автомати. Само за две години покер-автоматите ни станаха 300, като имахме зали из цяла България: Разград, Исперих и Лозница; Перник и Радомир; Дупница и Бобов дол; Благоевград, Кресна, Сандански, Петрич и с. Тополница.
Отначало тези автомати работеха без никакво разрешение, защото такова не се изискваше. През 1993 г. обаче, когато лицензирането стана задължително, заедно със Стоян Кръстев занесохме лично в Министерството на финансите, на секретаря на Комисията по хазарта, един куфар с пари.
Не му знаем името на този човек, но си го спомняме много ясно - среден на ръст, леко накуцващ с единия крак, а кабинетът му беше на третия етаж в министерството. В куфара имаше 22 000 марки, Стоян Кръстев остана в стаята насаме с него и след малко излезе с разрешителното, издадено на фирма ЕТ Иван Иванов - ОМ. Акцизът го плащахме във вид на специални стикери за покер-автоматите на данъчните в Перник. Обикновено давахме пари за 10-15 автомата, а всички останали покер-автомати в страната ги легализирахме с ксерокопия на тези стикери. Всичко, което се изкараше от покер-автоматите, Стоян Кръстев вкарваше в пернишката заложна къща Фламинго, която по онова време официално не беше регистрирана никъде.
По-късно, когато лицензионният режим се затегна, Стоян изкара още три разрешителни на името на ЕТ Иван Иванов - ОМ. За целта даде по 1000 марки на разрешително на някакъв от Комисията по хазарта в Министерството на финансите. Още по-късно, през 1998 г., когато режимът наистина стана много строг и ние трябваше да лицензираме всичките си автомати, избрахме 20 от най-силните обекти и лицензирахме само тях. А за останалите един човек от Перник срещу 200 марки на комплект ни направи фалшиви документи - полицейските печати, разрешителните от кметството, договорите за наем на залите, архитектурните книжа. Общо сме му платили 4000 марки за всичко.
За да минат документите през Министерството на финансите, Стоян се свърза с друг свой човек в Комисията по хазарта. Цялата операция ни струваше 9600 марки, две златни гривни, часовник Ролекс, две кози и един пръч. Гривните струваха общо 1150 долара, а часовникът - 2000 долара, и бяха купени от София, а козите и пръча Стоян ги взе от фермата си в село Лилянци. Седмица по-късно човекът на Стоян в хазартната комисия беше уволнен, но не заради нас.
За да работят нормално залите ни, ние продължавахме да плащаме акцизи за 20 автомата, а в действителност работеха двеста. Имахме си един данъчен инспектор, който получаваше по 1000 г. марки на месец, за да ни покрива. После него го махнаха и дойде друг. Той беше по-скромен и получаваше по 500 г. марки месечно, но въпреки това направи покрай нас общо 3000 г. марки.
По-късно Стоян реши да работи направо с началничката на Пернишката данъчна служба, която получи от нас общо 3000 г. марки, както следва: в началото на 1998 г. - 1600 г. марки, а в началото на 1999 г. - 1400 г. марки. Освен това въпросната госпожа си имаше две игрални зали в Перник и един ресторант в София, за които нашият човек й направи фалшиви документи. Тя си плати по 200 г. марки за комплект, но не знаеше, че става дума за фалшификати.
През 1998 г., Стоян подари един мобифон на шефа на данъчната служба в Кюстендил. Апаратът от нас, сметките за разговорите - от него. Мобифонът беше Максон и струваше 533 г. марки. Поводът за подаръка бяха новите ни две зали в Кюстендил, които заработиха няколко седмици преди да имаме разрешителни за тях.
През всичките тия години си имахме хора и в икономическата полиция в Перник. На ченгетата сме давали различни пари, но обикновено тарифата се движеше между 300 и 500 г. марки месечно. За да ни казват, кога тръгват на проверки с данъчните. Предупрежденията ни трябваха както за игралните автомати, така и за заложната къща Фламинго.
Общо, по това време, на заплата при Стоян бяха още няколко ченгета от други служби, няколко следователи и един съдия. Причината е, че повечето от нас си бяхме от контингента - с по 10-15 висящи преписки за извършени престъпления. Плащал е различно, в зависимост от услугата. Веднъж един негов служител сгази с колата си човек. Следователят получи 400 г. марки и промени спирачния път на колата. А съдията го осъди условно, въпреки че нашият човек вече имаше друга присъда. За този си жест съдията получи 1500 г. марки, които му даде лично Краси Кралчев (онзи с оръжейните угризения на съвестта - бел. авт.).
Подобна е схемата, по която за нас работеше и един от пернишките прокурори. Разликата е, че жената на прокурора и Стоян въртят съвместно едно заведение, което се казва Драгановец. И, ако някой не ни вярва, нека провери с кого Стоян е ходил в Турция да празнува посрещането на 1999 година.
... Стоян винаги е разполагал с много и най-различно оръжие. Всякакви пистолети - Макаров, Браунинг, Маузер, ТТ и един револвер Питон; ловна карабина, автомат Калашников, като над 80% бяха с изтрити номера. Виждали сме още ловни пушкала - ижовка и туловка, автомати Заги и Узи. И взрив, много взрив, който му го караха от Разград - С-4, амонит и тротил. С все фитилите и капсул-детонаторите.
... Докато имаше пазар, продавахме и дрога, главно кокаин. Започнахме със 100 грама, после качихме на 200, а накрая - на 400 грама. От всеки 100 грама печелехме чисто по 1000 марки. Дрогата я взимахме от София, карахме я до Перник, като я криехме между краката си в памперси и я продавахме на едни турци. Какво те са правили с нея - не знаем...
Лошото в случая е, че органите на МВР, следствието и прокуратурата също не са знаели какво се е случвало с дрогата на Драгановеца. Но още по-лошото е, че никой не си е направил труда да научи... Въпреки че - до повторим заради разсеяните читатели - този разказ се съдържа в материалите по делото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във