Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ИМАМ ДВЕ НАСТОЛНИ ЧЕТИВА - ФАЙНЕНШЪЛ ТАЙМС И БАНКЕРЪ

vСтефан Кюркчиев е млад и амбициозен. Той е само на 31 години, но вече е заместник-председател на Софийския районен съд (СРС) и ръководител на Първа гражданска колегия. Не е в списъка на местните звезди и затова широките народни маси все още не знаят, че се е зарекъл да накара обикновените хора да повярват в българското правосъдие.
На 1 март тази година, по предложение на председателя на СРС Иван Колев, Висшият съдебен съвет назначи Стефан Кюркчиев на поста заместник-председател на съда. Освен това той бе натоварен и с нелеката задача да ръководи Първа гражданска колегия в СРС, която разглежда предимно облигационни и вещни спорове, молби за обезпечаване на бъдещи искове, дела срещу Топлофикация, Енергоснабдяване, Софийска вода, искови молби по Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, и... какво ли не още.

Стефан Кюркчиев е роден на 1 октомври 1974 г. във Велики Преслав. Основното си образование завършва в родния си град, след което е приет в шуменската Класическа гимназия. По онова време никой не му подсказва, че ще стане строг и справедлив съдия, защото с еднаква сила го теглят музиката, рисуването и фотографията. През 1992 г. обаче, когато до абитуриентския му бал остават само два срока, Стефан вече е взел окончателното решение - Право или Журналистика в Софийския университет Св. Климент Охридски.
През лятото на 1993 г. Стефан Кюркчиев се оказва на истински кръстопът. Той е приет и в двата факултета, но... няма кой да му подскаже правилното решение, защото родът му не разполага нито с юристи, нито с журналисти. След дълги размишления Кюркчиев достига до извода, че има по-голям талант за правото и се записва в Юридическия факултет.
Изобщо не съжалявам за избора си отпреди 13 години. Двете професии си приличат, защото преследват една цел по различни начини - помагат на хората и на обществото да се пречистят, да открият истинското и стойностното си аз. Мен обаче правото ме влечеше малко повече и затова се записах в Юридическия факултет - казва Стефан Кюркчиев. - Вярно, прапрадядо ми е бил мирови съдия във Велики Преслав, но след като нито един мой роднина не е избрал правото като професия, едва ли е редно да се хваля, че съм юрист еди-кое си поколение, категоричен е той.
Досущ като в гимназията, докато е студент Стефан Кюркчиев отново се раздвоява, защото много иска да работи като прокурор или като... юрист в банка.
По онова време смятах, че работата на държавния обвинител е по-атрактивна от адвокатската, следователската или съдийската професия - обяснява той. - От друга страна обаче, икономиката и най-вече макроикономиката винаги са ме привличали и затова по време на следването посещавах най-различни курсове. Най-трайният ми интерес бе свързан с Близкия изток, защото винаги съм искал да разбера откъде тръгва конфликтът там. Защо е цялото това напрежение в района и докъде би могло да ескалира то? Накрая смятам, че разбрах, но... за себе си, усмихва се Кюркчиев и отказва да сподели до какви изводи за по-нататъшната съдба на Близкия изток е достигнал.
След като се дипломирал през 1999 г., Стефан Кюркчиев започнал да сбъдва студентските си мечти, но... в обратен ред. Най-напред видял обява във вестник, че застрахователна компания търси млади юристи. Явил се на конкурс и го спечелил от раз, но след известно време решил, че трябва да потърси призванието си там, където му е мястото - в банковия сектор.
В разговора с представител на Параграф 22 той спести имената на двете финансови дружества, защото днес, като граждански съдия, се случва да гледа и техни дела. Другото, което Кюркчиев старателно премълчава, е дали пребиваването му във финансовата сфера му е донесло очакваното удовлетворение. Просто работата там ми помага днес изключително много, защото мога да напипам всяко слабо място, колкото и старателно да е прикрито то, споделя районният съдия, но веднага бърза да уточни, че никога досега не си е позволил лукса да злоупотреби с наученото от преди шест-седем години.
В края на 2001 г. Стефан Кюркчиев се явява на конкурс за младши съдия. Обявените свободни бройки са десет, а за тях се борят общо 800 души. Един от победителите е Кюркчиев, който в началото на 2002 г. започва работа като младши съдия в Софийския градски съд. Две години по-късно той става съдия в Софийския районен съд, а след още две години е избран за негов заместник-председател.
Желанието ми за ефективна работа в съдебната система надделя, защото тя дава възможност да променяме света около нас към по-добро. Вярвам, че нещата, дори и малките, зависят от нас. Хората са свикнали да приемат държавата като змей. По всякакъв повод те се питат къде е държавата, без да мислят, че тя е във всеки един от нас. Според масовото мнение държавата трябва да се намеси, за да бъде задържан един опасен престъпник. Но често хората не си дават сметка, че понякога държавата се свежда до полицая Иван, който трябва да го залови, прокурорът Петър, който трябва да повдигне обвинение, съдията Драган, който трябва да го осъди. Тези хора правят държавата. Гражданското общество у нас все още се създава. А това означава всеки един - от хлебаря до съдията - да си гледат работата. Да не оставят нещата, които зависят от тях, на някой друг или на държавата, убеден е Кюркчиев. Освен това, според него, във финансовата сфера хората стават специалисти в строго определени сектори, докато в съда човек се сблъсква с най-различни, но винаги истински житейски истории и съдби.
Можех да стана и прокурор, но исках да се занимавам с нещо по-всеобхватно, отколкото е наказателното право - обяснява заместник-председателят на Софийския районен съд (СРС). - За разлика от обвинителя, съдията не е ограничен - от гледна точка на своите функции. И когато иска, може да е наказателен съдия, а когато иска - може да работи и в гражданската колегия. Всъщност един наказателен съдия, който разглежда дела за банкови фалити например, трябва прекрасно да владее гражданската материя, защото в голямата си част тези дела обхващат именно нея, категоричен е Кюркчиев.
Той няма представа защо и по какви причини шефът на СРС - Иван Колев, го е избрал за свой заместник и за ръководител на Първа гражданска колегия. Знае обаче, че оттук нататък го чака много работа. Особено за подобряване на отвратителните условия на труд, в които са обречени да работят софийските районни магистрати.
Щатът на съдиите и на съдебните служители трябва да бъде разширен, но докато не се преместим в нова сграда, това е изключено да се случи. Кадровото обезпечаване на съда е много важно, защото то е основната предпоставка за бързина на процеса. Колегите не мързелуват, но делата са толкова много, че всеки един от нас работи и в събота, и в неделя, заявява Кюркчиев и... деликатно спестява каква хамалогия е надвиснала над него и 27-ината съдии в Първа гражданска колегия: стотиците дела срещу Топлофикация, срещу Енергоснабдяване и Софийска вода. А те, по най-приблизителни изчисления, в най-скоро време могат да надхвърлят 15-20 хиляди.
Съвсем скоро пред нас ще се появи още един проблем, за който никой в момента не мисли сериозно - обяснява Стефан Кюркчиев. - Става дума за безбройните потребителски кредити, които по една или друга причина не се обслужват. Стабилността на финансовата система се състои в това банките да събират навреме раздадените кредити, но все повече и повече кредитополучатели не искат или не могат да си връщат заемите. Всичко това минава и ще минава през моята колегия, което означава издаване на безброй изпълнителни листове. Всекидневно получаваме по около 100 молби от банки за издаване на изпълнителни листове, но истинската буря предстои, алармира Кюркчиев.
Въпреки битовите трудности заместник-председателят е обнадежден за бъдещето на колегията. Тук работят предимно млади хора, които са амбицирани да се докажат - казва той. - Тези хора носят новото, това значи, че съдебната система се реформира. Защото хората променят системите, държавите и обществата.
За разлика от мнозина свои колеги, заместник-председателят на Софийския районен съд не се притеснява да признае, че в малкото си свободно време изобщо не чете съдебни закони, а икономически и финансови вестници. Настолните му издания са две - Файненшъл таймс и в. БАНКЕРЪ.
Разликата между двете издания е, че Файненшъл таймс залага предимно на текущите новини, докато БАНКЕРЪ е по-аналитичен. Вашият вестник раздава всяка година награди за Банкер на годината и много добре представяте личностите, които определят икономическия живот в страната. Смея да твърдя, че БАНКЕРЪ е един от най-добрите анализатори на финансовия пазар и мисля, че в България е без конкуренция, категоричен е Стефан Кюркчиев. Нещо повече - съдия Кюркчиев споделя, че при първа възможност ще запише следдипломна квалификация по Икономика.
За художествена литература също не може да отдели много време. Последната книга, която е глътнал, е Мюнхен и това не е случайно. Романът разкрива истината за терористичния акт по време на олимпийските игри в баварската столица през 1972 г. и е вдъхновил Стивън Спилбърг за едноименния касов хит, който в момента върви по българските екрани.
Като ученик четях много. Семейството ми има много богата библиотека, защото дядо ми е събирал най-различни книги, най-старата от които е от 1914 година. А родителите ми имаха много успешен подход за моето възпитание. Когато задавах въпроси, те ме пращаха в библиотеката и ми казваха да взема еди-коя си книга и да я прочета, защото в нея бил отговорът на въпроса ми. И така - от питане на питане - аз просто изчетох цялата библиотека, спомня си с усмивка Стефан Кюркчиев.
Въпреки оскъдното си свободно време заместник-председателят на Софийския районен съд обича да ходи на кино и да слуша музика - класика и джаз. Безспорно обаче най-много обича да пътува и не крие, че иска да обиколи света. Ако не целия, то поне три важни за него държави - Израел, Мексико и Египет.
Единственото, за което завиждам на журналистите, е, че могат да отидат където си поискат - въздъхва съдия Кюркчиев. - И им завиждам не заради друго, а защото имат възможност да съхранят спомените си не с псевдоисторически сувенири или джунджурии, а с оригинален национален фолклор. Именно музиката е най-добрият начин да се запазят впечатленията от дадена култура, защото автентичността на самия народ е в музиката, смята той.
А накрая, за да докаже, че все още е верен на онази своя ученическо-студентска двойственост, той сподели с Параграф 22, че в личен план сегашната му амбиция е не да отскочи до Йерусалим, Кайро или до Мексико сити, а... да научи още два западни езика (освен английския и немския) - испански и френски. Докато по отношение на професията Стефан Кюрчкчиев ще продължи да преследва онова, в което се е заклел пред себе си, когато е облякъл черната тога: хората да получават правосъдие, а обществото да повярва, че ценностите действително съществуват.

Facebook logo
Бъдете с нас и във