Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ИМАМЕ САМО ЕДИН ПРОБЛЕМ: ТРЯБВА ДА СПАЗВАМЕ ЗАКОНА

Росен Димчев Димов е роден на 19 април 1957 година. През декември 1981 г. завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски, а през 1983 г. става правоспособен юрист. От 1 април 1983 г. до 20 февруари 1984 г. е юрисконсулт на Автокомбинат - Пловдив. От 20 февруари 1984 г. до 14 февруари 1991 г. е младши прокурор и заместник районен прокурор на Пловдив, а от 14 февруари 1991 г. до 10 април 1992 г. е съдия в Пловдивския военноокръжен съд.
На 13 април 1992-ра Росен Димов е назначен за ръководител на Пловдивската окръжна прокуратура, а на 16 март 1998 г. е избран за ръководител на Пловдивската апелативна прокуратура. От 1998 до 2003 г. той е член на Висшия съдебен съвет, а на 24 януари 2004 г. е избран за председател на Асоциацията на прокурорите в България.
Росен Димов е женен и има две деца.

Г-н Димов, след два месеца влизаме в Европейския съюз. Смятате ли, че прокуратурата вече е готова да работи по европейски? Или тепърва има какво още да учите?
- Независимо от негативното отношение, насаждано в обществото през годините, аз смятам, че прокуратурата успешно извървя своя дълъг път - от хаоса, през прекаленото затягане, до сегашното състояние, което може да се характеризира като... период на усилено нормализиране. Така че ние сме готови да влезем в ЕС и в никакъв случай не смятам, че работим по-лошо от други прокуратури, с чиято дейност сме се запознавали в други държави.
Сигурен ли сте?
- Тъй като аз отговарям за Пловдив, мога да дам информация само за него. Според последните статистики на МВР, за деветте месеца на 2006 г. тук са произнесени толкова осъдителни присъди, колкото в София, Бургас и Варна взети заедно. Така беше и през миналата година, защото по данни на правосъдното министерство Пловдивският окръжен съд има (цитирам по памет) издадени около 805 осъдителни присъди, докато в София-град те са 840, а във Варна - около четиристотин.
Значи през 2005-а сте на второ място...
- По бройки - да. В действителност обаче Пловдив е много по-напред, защото София-град е с 1.3 млн. жители, а в Пловдивска област живеят около 400 000 души. Съотношението на магистратите е също в полза на столицата. Продължава обаче да ни тревожи проблемът със сроковете за разследване, който тръгна от състоянието на следствието през годините на прехода. За съществуването на този проблем има съвсем обективни причини, от които бих откроил две - изключително честите изменения на наказателните закони и нестабилността на следствието като институция. Колкото до субективните причини за неспазването на процесуалните срокове, те също са публична тайна - ниска квалификация, небрежност и - за съжаление - умишлено протакане на делата. Много тревожно започват да стоят тези въпроси и в дознанието.
Очевидно всичко това е известно. Какво обаче направихте през годините, за да бъдат елиминирани поне субективните причини за протакането на делата?
- Най-общо казано - правихме каквото можем и ни позволяваше закона.
И по-точно?
- Безкрайни проверки и писане на напомнителни писма - като отвод на съответните следователи и дознатели, назначаването на нови и предложения за дисциплинарна отговорност на виновните, това е. По закон не можехме да направим нищо друго и затова прокуратурата не бива да бъде обвинявана за хилядите неприключени дела, прекратени по давност.
Новият НПК ще ви помогне ли да сложите ред в досъдебното производство? Днес повече правомощия ли имате отпреди десетина години например?
- Най-малкото в новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) отчетливо и ясно е казано, че прокурорът е ръководител на цялото предварително производство, че може да провежда самостоятелни процесуални действия и че той носи отговорност за качеството на обвинителните актове.
Но това го имаше и в стария НПК, нали?
- Имаше го, но с половин уста и не се прилагаше, както трябва. Преди пет-шест години ние усетихме къде точно се къса връзката между разследването и прокуратурата в хода на предварителното производство...
Къде точно се е късала тази връзка?
- Оказа се, че големият проблем при нас бе изключително честото връщане на делата от прокуратурата към следствието, като резултат на слабо взаимодействие
И какво направихте, за да я закърпите?
- Аз и директорите на окръжните следствени служби (б. ред. - в Пловдивския апелативен район влизат шест съдебни окръга - Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Хасково, Смолян и Кърджали) издадохме съвместна заповед, с която задължихме следователите, преди да приключат делата си с обвинителни заключения, да ги внасят при наблюдаващите прокурори за последно уточняване на детайлите. И когато един прокурор е казал: Да, делото е готово, внасяйте го с обвинително заключение, след това да няма право да го върне за доразследване.
А какво може да стори, ако се окаже, че по делото има още работа?
- Вариантите са два - или внася делото с обвинителен акт в съда и си носи последствията за несвършената работа, или довършва предварителното разследване сам. Тоест - ние направихме това, което по-късно залегна и в новия Наказателнопроцесуален кодекс.
Пак ще повторя: в стария НПК също имаше текстове, които разрешаваха на прокурора да разпитва, да събира доказателства и т. н.
- Имаше, но те не му бяха вменени като задължения, а бяха описани като възможност за извършването на отделни процесуално-следствени действия. Докато ние, със споменатата преди малко заповед, ги вменихме като задължения на следователите и прокурорите още през 2000-2001 година.
Г-н Димов, нека ви попитам нещо странично: толкова ли сме глупави българите, че всичко трябва да ни бъде описано изрично в конкретен нормативен акт? Нали все още съществува принципът за духа и буквата на закона?
- Очевидно и очевадно е, че когато липсва субективно желание за творческо прилагане на закона, се налага администриране и изрично описване на правата и задълженията в нормативната уредба.
Меко казано, това звучи доста обидно. Според мен, когато едно правомощие или задължение е описано в закона като възможност, не би трябвало да звучи като отказ за неговото прилагане. Защо изрично трябва да пише Еди кой си е длъжен да...?
- Аз лично нямам логично обяснение. В стария НПК беше казано, че прокурорът има право да извършва отделни следствени действия, когато това се налага в интерес на разследването, а дори при една от поредните промени тази възможност бе изцяло отнета. А сега в НПК изрично се казва: ако си ръководил дознанието или следствието правилно - няма проблем. Но ако не си ръководил като хората, ще си довършиш работата сам и няма да ангажираш другите органи. Както вече споменах, тази крачка ние я направихме още преди пет-шест години. Ето защо върнатите за доразследване дела при нас неизменно се движат в незначителен процент. За 2005 г. върнатите дела са само 1.5% от броя на общо приключените дела с мнение за предаване на съд. От досъдебните производства, внесени с обвинителни актове в съда, са ни върнати 8% от следствията и 4% от дознанията. И още - само 0.68% от нашите подсъдими се разминават с оправдателни присъди, без да има значение дали те отговарят пред закона за леки или за тежки престъпления.
Значи органите на досъдебното производство в Пловдив са готови за Европейския съюз, така ли?
- Готовността за пълноправното ни членство в ЕС зависи единствено от субективното желание да се спазва законът. В този смисъл ние наистина сме готови, защото отдавна сме изкоренили най-порочната практика в работата си. Според нея, прокурорът си седи в кабинета, без да се интересува от хода на разследванията, които наблюдава. И се произнася само тогава, когато му донесат съответната преписка на крака. Ако разговаряте с колегите от Пловдивските прокуратури, ще видите, че между тях и Областната дирекция на полицията (бивша РДВР-Пловдив - бел. ред.) е създадено такова взаимодействие, че през последните няколко години нямаме никакви проблеми с качеството на полицейските дознания. Същото е положението и с образуваните бързи производства, които до неотдавна ни създаваха изключително големи ядове.
Какво имате предвид?
- За да отговорят на натиска, оказван им от ръководството на МВР, редица полицейски служби започнаха да образуват бързи производства, както се казва - за щяло и за не щяло, а прокурорите... безропотно се съгласиха с това. Впоследствие се оказа, че бързото в този тип производство бяха само образуването и отчитането им, защото същинската работа по тях се оказваше много по-тежка от очакваното. И резултатът беше печален - процесуалните срокове не се спазваха, бързите производства се преобразуваха в дознания, а смисълът от бързото производство се губеше безвъзвратно. След мини реформата обаче работата потръгна и днес около 1% от бързите полицейски производства се преобразуват в дознания. Този процент за мен е повече от нормален, защото в хода на едно разследване могат да възникнат всякакви ситуации, след които на бял свят да изникнат най-различни обстоятелства. Но едно е да преобразуваш 30-40% от бързите производства в дознания, а съвсем друго е да преобразуваш само един процент от тях.
А много ли са дознанията, които сте преобразували в следствени дела?
- В момента нямаме нито едно, защото в новия Наказателнопроцесуален кодекс подобна опция не съществува. Но и преди това процентът беше минимален, не повече от 10-15% и то основно за да ползваме по-дългите срокове на следствието.
Значи при вас преходът от следствие към дознание е плавен, така ли?
- Да. Преди няколко години утвърдихме график, по който прокурорите всяка седмица са в полицейските управления. А от началото на годината в РПУ-тата бяха отделени специални помещения за прокурорите и днес те са си там - в управленията.
Постоянно или само когато се наложи?
- Във всички пловдивски РПУ-та има по един постоянно присъстващ прокурор, който се определя по график. Освен това, през определен период от време, но не по-малко от три пъти в годината, ние ревизираме тотално работата на полицейските управления с всички произтичащи от това последствия.
Какво им ревизирате на полицаите и дознателите?
- Всичко - спазването на процесуалните срокове, точността на актовете и качеството на работата им.
И какво ги правите онези дознатели, които нарушават процесуалните срокове, примерно?
- Реагираме съобразно правомощията си по закон. Когато хванем полицай, че не спазва сроковете или че нарушава нормативната уредба, процедурата е следната. Най-напред уведомяваме прекия му началник и искаме от него да накаже подчинения си. Ако това не помогне, т.е. местният началник не може или не иска да се справи, уведомяваме Инспектората в МВР. При този вариант случаят приключва с вътрешна проверка и с доклад, след който провинилият се полицай може да бъде санкциониран по три начина: с обикновено дисциплинарно наказание, с дисциплинарно уволнение или с изхвърляне от системата на МВР и образуване на наказателно производство срещу него. Отделно от това общите ревизии, които периодично правим, задължително завършват с конкретни препоръки към ръководствата на отделните РПУ и Областната дирекция на полицията в Пловдив.
Напоследък отново се заговори, че първоначалният срок за използване на специалните разузнавателни средства (СРС) трябва да бъде увеличен от два на шест месеца. Смятате ли, че това ще помогне в битката срещу мафията?
- По принцип наблюдението на дадена организирана престъпна структура е сложен процес, който понякога продължава доста време. Скоро американски прокурор сподели в медиите, че те нямат за това срок.
Да, има случаи, при които това наблюдение отнема седем-осем, че и повече години...
- За съжаление наистина има случаи, когато цялото общество знае, че еди-кой си е организиран престъпник, само ние не знаем, защото... още го наблюдаваме. Така че от гледна точка на удобството и с оглед техниката на разследването - да, веднъж дадено разрешение за прилагане на СРС наистина може да важи и за по-дълъг период от време, примерно - шест месеца. Ако говорим обаче за гаранции за законност, през един по-кратък период от време - както е в момента - съответните служби е добре да доказват пред съда необходимостта от по-нататъшното прилагане на специалните разузнавателни средства. И то чрез наблюдаващия прокурор, защото това е единственият механизъм за контрол върху службите на МВР.
А трябва ли контролът върху СРС-тата да се върне на прокуратурата?
- В смисъл не съдът, а прокуратурата да издава разрешения за специални разузнавателни средства и да удължава сроковете на тяхното прилагане?
Да, така както беше до 1998 година.
- Този контрол не може да бъде върнат на прокуратурата, въпреки че би било много удобно.
Защо да не може, след като вътрешният министър явно е на друго мнение?
- Прокуратурата е хем орган за надзор за законност, хем е ръководител на предварителното разследване и защитава обвинителната теза в съда. Този дуализъм много често ни поставя в деликатни ситуации и затова, за да няма вътрешни противоречия и възражения по време на съдебния процес, нормално е разрешенията за СРС да се дават от съда. Но при едно много важно условие - необходимостта от прилагането им да се доказва пред съда от наблюдаващия прокурор по делото, а не директно от МВР.
Нали такова е изискването на новия Наказателнопроцесуален кодекс?
- Да, но то бе записано в НПК едва сега. А практиката ни е пълна с куриозни случаи, когато тече предварително производство, а наблюдаващият прокурор и водещият следовател изобщо не знаят, че по делото е използвано специално разузнавателно средство.
Означава ли това, че новият НПК изобщо не е толкова лош, колкото се представя пред общността?
- Всеки, който добросъвестно е работил с кодекса от неговото влизане в сила на 28 април тази година, сигурно има забележки или претенции за ускоряване и опростяване на една или друга процедура. Според мен обаче с новия НПК съвсем спокойно може да се работи, стига да преодолеем прословутата си отрицателната нагласа, която по принцип имаме срещу всякакви нововъведения.
Смятате ли, че всички полицаи трябва да имат дознателски функции?
- Категорично да. Или ако не всички, то поне максимално широк кръг от полицаи трябва да разследват по-леките престъпления. Защото ако погледнем реално на нещата, от 1989 г. насам ние извървяхме много път, но... в кръг. И в момента се върнахме там, откъдето тръгна реформата на досъдебното производство: във всяка областна дирекция на полицията (преди Окръжно управление на Народната милиция) да има шепа хора, които единствено могат да разследват всички престъпления. И за какво беше тогава цялата тази хамалогия?
Не знам...
- Лошото е, че явно никой не знае.

Facebook logo
Бъдете с нас и във