Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ИМАНЯРИ ЛИ ПИШАТ ЗАКОНА ЗА ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА?

Проф. Йорданка Юрукова е родена в София. Завършила е история с профил Археология в Софийския университет Свети Климент Охридски. Специализира нумизматика в парижката Сорбона, където защитава и докторска дисертация. През 1962 г. се връща в София и печели конкурс за научен сътрудник в Археологическия институт при БАН. През 1974 г. става старши научен сътрудник, а през 1983 г. защитава докторска дисертация. От 1987 г. е професор, а през 1993 г. е избрана за директор на Археологическия музей. Автор е на девет книги (пет от които са издадени и в чужбина). Като свои най-значими професионални успехи определя научните си разработки в областта на тракийското монетосечене.Г-жо Юрукова, неотдавна беше отбелязана 110-годишнината на Археологическия музей. По утвърдена вече традиция политическият елит ви подари поредната порция обещания, че нещата ще се оправят. Смятате ли, че това може да стане с приемането от Народното събрание на проектозакона за паметниците на културата?- Последната редакция на този законопроект е доста голямо недоразумение, според мен. Най-напред много ме учуди, че за първи път от толкова години (все пак аз работя от 41 години в областта на музейното дело) един нормативен документ се приема по този начин - без широко обсъждане в средите на специалистите. Той бе подготвен от някаква комисия, в която действително може да се каже, че имаше представител на Археологическия институт, но този представител не беше номиниран от страна на ръководството и не зная доколко, заедно с още един наш колега, те са защитили интересите на археологическата наука и на музейното дело като цяло. Видях проекта в неговия завършен вид при внасянето му в парламентарната комисия по култура и в него има неща, които много стряскат. От една страна, те са казани неясно и отварят вратички за по-нататъшни спекулации, които могат да имат тежки последствия за десетилетия напред и трудно ще се поправят. От друга - проектозаконът е в цялостно противоречие с конвенции, които ние сме приели в областта на музейното дело и археологията, и особено Малтийската конвенция, която България е задължена да изпълнява. Най-много се опасявам от проблема за концесиите - този въпрос в проекта като че ли е разрешен, но фактически точно тук се крият бъдещите трудности. Защото концесионерите, ако следваме закона за концесиите, са хора, които придобиват изцяло правата върху един обект. И ако този обект е археологически, то те придобиват права не само върху използването му за туристически цели, но и върху неговото проучване. Може ли при това положение някой да знае какво ще стане с намирането на паметниците, тяхното съхраняване и така нататък.Не е ли регламентиран по някакъв начин контролът върху тези дейности?- В проектозакона такъв регламент няма. В него е записано, че Археологическият институт ще дава разрешения за разкопки, но не е прецизирано дали създадената тук междуведомствена комисия ще може да налага административни наказания и да отпуска известни средства. Би трябвало държавата поне за големите си обекти да отпуска средства за проучване и съхраняването на паметниците. После, не само че не е разрешен проблемът с иманярството, но аз се питам и дали не се откриват нови вратички за него. Защото как ще се попълват частните колекции? По какъв начин, след като у нас не е уреден кардиналният въпрос за търговските къщи, които да са създадени, регламентирани и да са под контрола на държавата? Ако ги има тях, иманярите няма да отиват в Мюнхен и Виена, а ще продават у нас и държавата ще знае какво е намерено. Държавните музеи пък, както е навсякъде в този свят, към който се стремим, ще могат да откупуват паметниците на цените, които са обявени в каталога. Не на тръжните, а на началните цени. Те ще избират това, което е най-ценно, а останалото ще попълва частните музеи.Кои са заинтересованите това да не стане?- Мисля, че зад обикновените иманяри, които често са бедни и безработни хора, стои мрежата от посредници. Тя е много добре организирана. Според мен, в момента в България има две такива структури, които не бих искала да назовавам без сигурни доказателства.Може ли да се пресече незаконната търговия с паметници на културата?- Много съм мислила за това и не смятам, че до всеки археологически обект трябва да бъде поставен полицай. Но централизираната покупко-продажба може да покаже на специалистите откъде идват определени предмети. Това е един от най-практичните изходи от ситуацията. Добре, но когато един иманяр изкопае незаконно такъв предмет, как ще го продаде?- Задавате много основателен въпрос, но да не забравяме ситуацията със създаването на частните колекции. Откъде те ще вземат своите експонати? Хем създаваме частни колекции и частни музеи, хем не казваме откъде ще се вземат експонатите. От раклите на бабите? Няма такова нещо! В такава приказка просто никой не вярва. Има още нещо много опасно - в законопроекта се подразбира, даже до известна степен е казано конкретно, че министърът на културата ще има право да разпорежда прехвърлянето на паметник от един музей към друг - ако един музей има нещо в повече, би могъл да го даде на друг музей, а той пък би могъл да го продаде или размени. Тази размяна-продажба също открива място за много спекулации. Открива, защото всички знаем, че основно правило в музейното дело е, че когато нещо е регистрирано в даден музей, то не може да бъде изнесено от него.Почти всички граждански организации, свързани с културата, се обявиха против проектозакона, но въпреки това той беше внесен в Народното събрание. Какъв е изходът сега, според вас?- Доколкото знам, между двете четения в парламента основни промени и поправки не могат да се правят. Не виждам изход от хаоса, който би създал такъв закон, и единственото е вносителите да си го изтеглят. Друг път няма. В него например има и един специален раздел за копията. Това може да е предмет на отделен нормативен акт, на един правилник, но не и на самия закон. Законът не може да се занимава с направата на копия. Моля за извинение, но за мен този законопроект не е направен от специалисти, а от дилетанти, които не разбират особеностите на музейното дело. Същевременно се страхувам, че в неговата направа участват и хора, които са заинтересовани точно такъв закон да бъде приет. И това е тъжното.

Facebook logo
Бъдете с нас и във