Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ИМАНЯРСКАТА МАФИЯ ЗАПЯ ОДАТА НА РАДОСТТА

Най-сетне българската Темида доказа, че е мъжко момиче. Но не от ония с ватенките, дето свирят с два пръста, докато командват движението на кулокрана или вдигат две торби цимент с една ръка. Не! Нашата Темида е от онези представителки на нежния пол, чието поведение е описано от поетите като подводен водовъртеж. Отгоре, на повърхността водата е спокойна и гладка като в домакински леген. Двайсет сантиметра по-надълбоко обаче нещата са съвършено различни и могат да бъдат обрисувани с една-единствена дума: ад! И независимо от това какво точно е попаднало в пастта на стихията - човек, камион, луксозна яхта или петролен танкер с водоизместимост 100 000 тона - всичко излиза като от месомелачка. Негодно нито за повторна употреба, нито за рециклиране (на български - претопяване). С две думи - прошка няма!Много са доказателствата, които човек може да приведе в подкрепа на подобна теза. Онези 50 000 следствени дела, забатачени през последните 7-8 години, с които периодично някой запълва работното си време и оправдава месечната си заплата, са само дребни подробности от пейзажа. И причината е само една: въпросните дела не са стигнали още до съд, тяхната съдба може да бъде проследена, а виновниците за мотането им - посочени с пръст. Може и поименно. Освен това тези дела далеч не са онова обективно отражение на ненаказаната престъпна действителност в България, на която сме свидетели през последните 12 години. Както неведнъж Параграф 22 е писал - от началото на демокрацията у нас са извършени поне 2 милиона престъпления. Двайсет и пет процента от тях (поне) да бяха станали обект на разследване и съд - да сваляме шапка на Темида и да целуваме ръцете и краката на слугите й по три пъти на ден. Защото, както и да ги смятаме, 500 000 окончателно решени дела са си впечатляваща цифра, нали? Ето защо за онова, което наистина се случва в същинския храм на богинята, както и за действителния брой на личните, фирмените, държавните и междудържавните драми, отлежаващи по каси и долапи - най-вероятно дори и Господ няма никаква представа. Пък и никой няма никакво намерение да го информира.... доброволно!Изписахме всички тези редове заради една случка, която на 13 май (понеделник) изведнъж придоби изключителен обрат и чийто разказ сега само ще започнем. Тя тръгва през далечната 1986 година. Във време, когато и на най-върлия оптимист и през ум не му минава, че нещо е в състояние да се изплъзне от вълчия капан на Главно следствено управление към МВР, централизираната (включително и по партийна линия) прокуратура и подопечния им съд. По неизвестни (засега) пътища е засечено съществуването на изключително мощен канал за трафик на културно-исторически паметници и антики по трасето София - Югославия - Мюнхен. Установено е още, че в дъното на организираната структура са трима души - Желязко Демирев (Императора), Николай Станишев (Рижото) и Митко Станков (Бузата).В хода на разследването обаче се оказва, че те работят относително самостоятелно, въпреки че пътищата им се пресичат от време на време. Някъде в началото на 1987 г. трите случая са обособени в две отделни дела и същинската работа започва. В края на 1988 г. разследването приключва и всички материали са предадени в прокуратурата с мнение за съд на виновните. Няколко месеца по-късно обвинението също се отчита, изпращайки съответните обвинителни актове в съда. И голямото тичане... на място започва. С такова усърдие, с каквото не е вървяло дори демонтирането на тоталитарната репресивна машина в периода 1990-1992 година. Днес, три петилетки по-късно, картинката изглежда така:- Делото срещу Желязко Демирев (Императора) и Николай Станишев (Рижото) е прекратено поради изтичане на абсолютната давност. Междувременно (преди около година и половина) Императора беше застрелян и делото за убийството му също зацикли. Обвинения срещу Станишев има в момента, но... за незаконно притежаване на малокалибрена пушка (флоберка) и един джоб патрони;- Делото срещу Митко Станков (Бузата) също е прекратено поради изтичане на абсолютната давност. От цялата група, закопчана по това дело (общо 19 души), днес подсъдим е само Иван Марчев. Той е бивш шофьор в бившето СО Международен автотранспорт и ако се наложи, ще лежи за... най-обикновена стопанска контрабанда. За какво обаче става дума, та ни в клин, ни в ръкав пак се връщаме на темата за полезните изкопаеми в иманярския бизнес на България? Отговор на този въпрос намираме в едно писмо, пратено на 27 януари 1993 г. от тогавашната шефка на Националната следствена служба (НСлС) Ани Крулева до тогавашния главен прокурор Иван Татарчев. В него пише:През 1988 г. в НСлС бяха приключени две следствени дела с предмет на престъпление културно-исторически ценности (срещу дуета Императора-Рижото и Бузата - бел. ред.). По тях към наказателна отговорност бяха привлечени общо 32 обвиняеми лица за извършени крупни валутно-контрабандни престъпления, кражби, спекулативна търговия, вещно укривателство и др. на антични, средновековни и съвременни златни, сребърни и бронзови монети и предмети.По време на разследването беше установено, че основните обвиняеми Митко Станков и Желязко Демирев в продължение на години са създали на територията на страната престъпни групи от български и чуждестранни граждани за откриването, покупко-продажбата и контрабандния износ на антични и средновековни монети и предмети с висока културно-историческа стойност.По делата са инкриминирани колективни находки, представляващи съкровища, и отделни екземпляри-уникати от национална и световна значимост. Общият размер на установените щети по наши музейни цени възлиза на над 2.65 млн. лв., от които са възстановени 2.35 млн. лева. Иззети са над 20 килограма антично, средновековно и съвременно злато в монети и накити, 200 килограма сребърни монети, голяма част от които антични, 330 000 лева, 35 000 долара и голям брой металотърсачи. Стойността на иззетите по делата културно-исторически ценности по аукционни цени възлиза на над 5 млн. щ. долара....Днес всичко това трябва да бъде върнато на потърпевшите, от които двете най-лични жертви се наричат... Николай Станишев (Рижото) и Митко Станков (Бузата). Да са ни живи и здрави, тъй като аукционните цени на българските находки се вдигнаха поне три пъти през последните 7-8 години. А на 23 март 2002 г. Софийският районен съд прекрати делото и срещу последния оцелял от делото Държавата срещу Бузата - шофьора Марчев. Не за друго, а защото прокурорът от Софийската районна прокуратура поиска човечецът да бъде съден по текст от НК, който не е съществувал по времето, когато е извършено престъплението.

Facebook logo
Бъдете с нас и във