Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ИМУНИТЕТЪТ Е ВРЕДЕН ЗА ЗДРАВЕТО НА ТЕМИДА

категоричен е окръжният прокурор на Стара Загора - Петър Василев. Според него всеки магистрат сам решава дали да посвети живота си в защита на законността и след като го е сторил, би трябвало да отстоява професионалното си кредо без каквито и да било изкуствени чадъри.Петър Василев е роден на 7 януари 1955 г. в Стара Загора. Завършва право в Софийския университет Свети Климент Охридски през 1983 г. и в продължение на четири години работи като нотариус и юрисконсулт на ТЕЦ Марица изток. През 1987 г. започва работа в Районна прокуратура - Нова Загора. Четири години по-късно става прокурор в Старозагорската окръжна прокуратура, а от две петилетки е неин шеф. Г-н Василев, неотдавна между съда и прокуратурата отново пламна задочен спор по темата: кой е виновен за бавното правораздаване у нас. Според председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров причината за това забавяне е в досъдебното производство (тоест - в полицейското дознание, следствието и прокуратурата). Според справка, разпространена от Върховна касационна прокуратура преди две седмици (на 22 януари), обаче вината е в съдилищата. Къде, според вас, е истината?- Според Върховния касационен съд причината за бавенето на предварителното производство е в многократното връщане на делата за доразследване - от прокуратурата към следствието и полицейското дознание. На това основание се твърди, че за разлика от съда, органите на предварителното производство трябва да работят със строго фиксирани срокове, защото именно те трябвало да разкрият обективната истина. Според мен обаче разкриването на обективната истина е задача както на предварителното, така и на съдебното производство. Ако един прокурор върне делото за доразследване (преди естествено да е написал обвинителния акт), това означава, че той има причина за това - открил е допуснати процесуални нарушения или е установил, че разследването не е пълно. И, ако приемем, че прокуратурът се направи на разсеян и пусне такова дело с обвинителен акт по-нататък по трасето - можете да бъдете сигурни, че съдът ще го върне за доразследване. Със същите аргументи, пред които прокурорът си е затворил очите. Ето защо аз не мога да се съглася, че вината за бавното съдопроизводство е в прокуратурата. При нас делата престояват най-малко. Именно прокуратурата обаче упражнява ръководство и надзор на досъдебното производство. Нима не е възможно ходът на едно дело да се контролира в крачка, още от самото му образуване? - Точно заради отговорността да оказва ръководство и контрол прокуратурата не може да си позволи внасянето на некачествено разследвани дела в съда. Материалите, събрани от следствието или от полицейските дознатели, трябва да отстояват тезата на прокуратурата, за да може виновните да получат справедливи наказания. На какво тогава се дължат конфликтите между звената в съдебната система (съд, следствие и прокуратура) и между съдебната система и МВР?- Окръжна прокуратура - Стара Загора, е една от малкото прокуратури в страната, които работят в синхрон със следствието, съда и полицията и това си личи по добрите ни резултати. Колкото до пререканията между висшите представители на отделните институции в магистратурата, на които ставаме свидетели, според мен те са на личностна основа. Ние тук подобни проблеми нямаме. Често в медиите се тиражират твърдения, че главният прокурор Никола Филчев е причината в прокуратурата нещата да не вървят. Първо - защото всички вие сте длъжни да изпълнявате нарежданията му, и второ - защото той упражнявал пряк или косвен натиск върху вас и колегите ви от страната. Вие били ли сте обект на подобно вмешателство?- Никога и по никакъв повод представители на ръководството на Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура или пък главния прокурор не са ни вменявали как да се разследва дело и с какъв обвинителен акт да влезе то в съда. Упражняването на контрол винаги е било във връзка с ревизии по Закона за съдебната власт или със сроковете за разследване на делата. И, ако някой смята, че изискването да се работи е упражняване на натиск за решаване на конкретни преписки и дела - това си е негов проблем, който аз не мога да коментирам. Естествено, предвид голямото натрупване на дела, са ни спускани и приоритети, но... В каква посока?- Не очаквайте кой знае какъв отговор от мен, защото въпросните спускания никога не са били свързани с ускоряването, забавянето или решаването на конкретно дело. Напротив - винаги се е говорело само за определени текстове от Наказателния кодекс, към които обществото периодично е изпитвало засилен интерес - наркотрафик, икономически престъпления, трафик на хора, дела, образувани за корупция. Уместно ли е тогава да се регламентират съкратени срокове за разследване, които така или иначе може да ударят досъдебното производство в посока качество?- За да се фиксират съкратени срокове за разследване, е необходимо разследващите органи и прокуратурата да бъдат много добре обезпечени - във финансово, техническо и кадрово отношение. И то така, че единственият им проблем да бъде: ще си свършат ли работата, или ще си измислят някаква причина за оправдание. В момента в България работят 1100 прокурори. Няма да споменавам щатните разписания в регионалните дирекции на вътрешните работи (РДВР), защото не ги знам с точност. Така или иначе обаче, в нашия регион всичко, изработено от над 2500 полицаи (толкова са горе-долу служителите в РДВР-Стара Загора) и 34 следователи, минава единствено през ръцете на... 32-ма прокурори. Така че ние сме само една от брънките по веригата, призвана да раздава правосъдие. Каква тогава е причината за очевидно мудното правораздаване? Особено в случаите, когато става дума за крупни икономически престъпления... - Основните причини са няколко. Първата е, че поради липса на средства не могат да се осигурят качествени експерти. Може да прозвучи малко обидно, но е факт - разследващите органи не разполагат с висококвалифицирани експерти, които да водят успешно този тип дела. В други държави - определени категории престъпления, се разследват от високоплатени специализирани следователи, прокурори и съдии. При нас това е невъзможно заради хроничния финансов недоимък. Необходимостта от назначаването на тройни и петорни експертизи също бави тези дела, защото много често и за тях няма достатъчно пари. Да не говорим, че някои от експертизите се правят втори и трети път, защото много от въпросите остават неизяснени. Но специално в Старозагорския регион нивото на съдебно-счетоводните експертизи е много ниско. Другата причина за бавното съдопроизводство трябва да се търси в натрупването на стари дела от предходни години. При нас (на фона на цялата страна) те не са чак толкова много - около 800. Но само преди година и половина беше някакъв ужас, защото тогава изчислявахме наследството си на над... 3000 забатачени дела. Смятате ли, че е нормално от десетина години всички магистрати - следователи, прокурори и съдии, да се оправдавате само със завареното положение и недостига на пари и компютри? - Една от основните пречки за навременното и качествено правораздаване са десетките псевдореформаторски експерименти със съдебната система през годините. Отначало премахнаха дознанието, а няколко години по-късно го възстановиха. После следствието бе извадено от МВР, а през 2000 г. извадиха дознанието от следствието и го пратиха в полицията. Само за период от осем-десет години си отидоха неколкостотин следователи, като всеки от тях остави на колегите си най-малко по 30-40 дела. Освободените щатове обаче не бяха запълнени своевременно и това задръсти (в буквалния смисъл на думата) цялата система. Стигна се до кризата с нерешените дела, от която неотдавна започнахме бавно да излизаме. Без да бъда прекален оптимист, мисля, че до края на тази година (б.ред. - 2003-а) ще приключим с всички стари дела, а това ще развърже ръцете ни в посока на новообразуваните дела. А приемате ли за уместна идеята съдът да бъде лишен от правото си да връща делата за доразследване?- Прокуратурата ще приветства подобна промяна, защото нашият наказателен процес е изключително формален. В повечето случаи делата се връщат заради това, че по време на предварителното разследване са били нарушени правата на обвиняемия. Примерно - вещите, предмет на една кражба, не са били описани поотделно. Според НПК това е основателна причина за връщане на делото и то се връща. По същия начин се процедира, ако в досъдебната фаза на производство не са събрани абсолютно всички доказателства, аргументиращи тезата на обвинението. Истината е, че съдът също има право да събира доказателства и да назначава експертизи. Ето тези два пропуска например съвсем спокойно могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на производството, която почти изцяло преповтаря онова, което е направено по време на предварителното следствие. Същото е, когато едно дело се връща за доразследване, ако един-двама свидетели (от общо 150 души) не са разпитани от следствието пред съдия... Според последните социологически проучвания едва 10% от българското население има доверие в държавните обвинители (прокуратурата). Какви, според вас, са причините за този безкрайно негативен рейтинг?- В много голяма степен прокуратурата дължи този нисък рейтинг на медиите. Освен това е добре да се знае и още нещо. В наказателните дела прокуратурата е органът, който повдига и поддържа обвинението. А при тях... никой не е доволен от крайния изход на делото. Според извършителя на престъплението (и неговите роднини естествено) прокуратурата е виновна, че той е получил толкова голямо наказание. От гледна точка на пострадалите нещата изглеждат точно обратното - прокуратурата е направила всичко възможно престъпникът да се отърве с толкова малка присъда. При гражданския процес обвинението изглежда малко по-добре в очите на хората, защото при този тип дела има поне един доволен - страната, спечелила делото. И накрая - един често дискутиран, но никога докаран докрай въпрос: необходим ли ви е имунитет, за да си вършите работата?- Не. Аз мога да ви кажа, че в действителност имунитетът пречи на магистратите и ни прави лоша услуга - защото не можем да защитим правата си. Какво имате предвид? - По закон ние имаме имунитет за престъпления, за които в Наказателния кодекс се предвижда затвор до пет години или по-леко наказание. При едно пътнотранспортно произшествие обаче, в което по някакъв начин е замесен и магистрат, разследване не се прави. И у хората остава впечатлението, че магистратът е виновен и всичко е потулено именно заради имунитета му. Но, ако има пълно и обективно разследване на произшествието - въпросният магистрат ще може с всички средства, позволени от закона, да защити и себе си, и професионалното си достойнство. В този смисъл имунитет просто не ни трябва. Ние сме призвани да защитаваме законността и по свое желание сме решили да станем съдии, следователи или прокурори. Би трябва да останем такива и без имунитет... (б. ред. - в извънработно време).

Facebook logo
Бъдете с нас и във