Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ИНФОРМАЦИОННИЯТ МРАК: МЕЧТАТА НА БЮРОКРАТИТЕ В ТОГИ

За разлика от US-нашествениците, които през последните седем години похарчиха най-малко 50 млн. долара за отварянето на българската съдебна система към обществото, за правното ограмотяване на българските съдебни репортери и за медийното облагородяване на българските магистрати, Висшият съдебен съвет не може да се похвали с нито една такава (само)инициатива.
Едно от първите тематични начинания, финансирано от Американската агенция за чуждестранно развитие (USAID) през последната й пълноценна година в България, бе проектът Съдът и ние, разработен от Сдружение Клуб Журналисти срещу корупцията и реализиран с подкрепата на Съюзът на съдиите в България.
Според анонса на донорите, формалната цел на упражнението бе простичка: българското общество да научи, че не всички съдилища тънат в мизерия, а магистратите в тях отдавна са забравили за мръснозелените картонени папки с връзки за обувки и с класическия напдис Дело №.... И още - че жителите на 32 български града отдавна не изтръпват от мисълта, че трябва да ходят в съда. Където хем ще изгубят най-малко един работен ден по опашки пред деловодствата, хем ще се охарчат покрай някой чиновник, който умира от желание да им спести времето и нервите.
Колкото и странно да звучи, крайният резултат от проекта Съдът и ние се оказа... изключително тъжен. И то в две много конкретни посоки.
Най-напред стана ясно, че Висшият съдебен съвет и правосъдното министерство от две години са били наясно, че всички усилия на Американската агенция за международно развитие (USAID), положени за информационното облагородяване на 32 български съдилища през последните пет години, са обречени на пълен провал.
В смисъл такъв, че в условията на дълбока секретност предишното ръководство на правосъдното министерство (в лицето на неговия шеф Антон Станков и главния му секретар Мариян Абрашев), с негласната благословия на предишният състав на Висшия съдебен съвет (сегашните членове на ВСС бяха избрани през декември 2004 г.), през 2002 г. е играло и е спечелило проект по програма ФАР за въвеждането на автоматизирани системи за управление на делата, която ще работи с уникален софтуер, който няма нищо общо с американския продукт.
Единственият висш магистрат, който се осмели да хвърли повече светлина по случая, бе конституционният съдия Владислав Славов (бивш председател на Върховния административен съд), който през декември 2004 г. на един международен форум направи следното скандално изявление: Има дублиране при изразходването на 12-те милиона евро, отпуснати през 2003 г. от Американската агенция за международно развитие за компютризацията на съдебната власт. Тези пари бяха разпределени в десет направления, едно от които са закупуване на софтуер и изграждане на система за автоматично разпределение на дела. Във Върховния административен съд има такава система, която работи прекрасно. Тя струва само 50 000 долара, докато Министерството на правосъдието се готви да похарчи за същата такава система 1.2 млн. евро.
Точно една година и три месеца по-късно новото ръководство на правосъдното министерство най-после реши да хвърли повече светлина по случая. На 24 и 25 март то организира във Владая двудневен журналистически семинар, на който бяха строени абсолютно всички отговорни фактори в министерството, имащи нещо общо с компютърния проблем на Темида. По време на разговорите, закъснели с около две години по вина на бившия министър Антон Станков и бившия Висш съдебен съвет (кадровиците на Темида са били наясно с дублирането още от самото начало на операцията през 2002 г.), бяха разсеяни две много големи заблуди, упорито насаждани не само по време на жълтото управление, но и преди това.
Първата от тях е, че изграждането на прословутата Единна информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) е задължение само и единствено на правосъдното министерство. Нищо подобно. Оказа се, че магистралната идея е следната: всяко ведомство, което трябва да бъде включено в ЕИСПП - МВР, военната полиция, следствието, прокуратурата, съдилищата, митниците и данъчните, трябва само да изгради собствената си информационна система и чак тогава да се включва където и да било. А задължението на правосъдното министерство се свежда до това, че то трябва да разработи софтуера и единните стандарти, по които да работят всички въпросни ведомства.
А втората заблуда е, че компютризацията на българската съдебна система (по онзи проект по програма ФАР) била в напреднала фаза, защото благодарение на Американската агенция за международно развитие вече е оборудвала 32 български съдилища с всичко необходимо.
И в този случай се налага да употребим позната фраза Нищо подобно. Според експертите на министър Георги Петканов, които преди половин година наследиха не само проекта по програма ФАР, но и парите, отпуснати от Европейския съюз, българската съдебна система ще работи с уникален и универсален софтуер, който няма нищо общо с американските компютърни програми за разпределение и за управление на делата, внедрени в 32-те съдилища. И понеже заданието на Европейския съюз е всички магистратури да работят с един и същи софтуер, заради Единната информационна система за противодействие на престъпността щатските компютърни продукти просто ще бъдат извадени от употреба.
Кога обаче ще се случи това засега не е ясно и не би могло да бъде ясно. По простата причина, че екипът на проф. Георги Петканов е въвел единния софтуерен пакет само в четири града - София, Пловдив, Пазарджик и Варна. Което означава, че до пълното компютризиране на съдебната ни система остава още... доста време (меко казано), защото в България има 147 граждански съдилища, още толкова цивилни прокуратури и 28 окръжни следствия. Плюс още 28 регионални административни съдилища, които трябва да бъдат изградени през следващите няколко години по силата на новоприетия Административнопроцесуален кодекс.
А каква е ролята на Висшия съдебен съвет за целия този благороден (уж) хаос, забъркан още преди три-четири години? Казано накратко - огромна. Било защото едни членовете на ВСС активно участват - срещу заплащане - в обучението на редовите магистрати. Било защото други кадровици на Темида не спират да трупат опит в чужбина. Било защото... така им е по-лесно: докато двама се карат (правосъдното министерство и Американската агенция за международно развитие), третият (Висшият съдебен съвет) непрекъснато да печели.

Facebook logo
Бъдете с нас и във