Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Инспекторатът на ВСС се зае с процесуалните срокове

Есента - освен че се берат плодовете на човешкия труд - е и сезонът, когато имунитетът намалява и плъпват болести. За беда нашето правосъдие, освен че бере горчиви плодове от години, се намира и в непрекъснат срив на имунната си система. Продължава да го мори една от основните му болежки в годините на преход - неизпълнението на сроковете в наказателния процес.
И тази седмица започна с потвърждението на диагнозата. В понеделник (28 септември) обаче т.нар правителство на съдебната власт се зае да дири лек и поиска поредното обяснение кой и защо бави делата. Отговор на питането на Висшия съдебен съвет ще трябва да даде новият шеф на Софийския градски съд Георги Колев. За целта той трябва да провери движението на два процеса - един за убийство и втори - срещу неосъден вече 18 години крадец.
Висшите магистрати най-после са поискали сметка и за движението на делото срещу футболния бос Ивайло Дражев в Окръжен съд - Бургас. Първи за нередностите около това дело сигнализира Инспекторатът на ВСС. Той извърши проверка, в резултат на която беше наказан следовател. Както Параграф 22 неведнъж е писал, срещу Дражев се води наказателен процес за причинена от него катастрофа с две жертви при шофиране в нетрезво състояние. Това дело започна на 14 септември 2004 г. и до ден днешен не му се види краят. Процесът, който трябваше да изясни дали и кога бургазлията Ивайло Дражев ще понесе наказание, е заради пътен инцидент, разиграл се далеч във времето - чак на 31 юли 1998 година.
Още от самото си начало разследването на този случай се повлече. Основната причина бяха неговата сложност, заплетена фактология, противоречиви обстоятелства и появата на фалшиви очевидци. До 2003 г. делото бе в архив, но папките бяха изтупани и случаят бе възложен на нов разследващ екип. Повдигнато бе ново обвинение срещу Дражев, а през 2004 г. процесът срещу него започна повторно. Оттогава до ден днешен е отлаган 47 пъти. Четиринайсет пъти по здравословни причини, а 13 пъти - за събиране на доказателства. Самият Дражев не се е явил шест пъти, а осем пъти е дошъл без адвокат...
Да беше само казусът Дражев, както казва народът, с мед да го помажеш. Като добавим и някои от т.нар. знакови дела - срещу Боян Петракиев-Барона, влачило се цели 15 години, процесът срещу Красимир и Николай Маринови - братята Маргини, делото Борилски и още други, става ясно, че заболяването е взело широки размери и е истинска епидемия.
Явно на самата Темида вече и е дошло до гуша и тя търси начини да укрепи имунитета си. А също и сриващото се доверие на хората в нея. Доказателство за това е и активната работа на Инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВСС), който откакто е създаден, дири слабите места в сложния съдебен организъм и лек за тях.
Според ръководителката на ИВСС Ана Караиванова най-важният резултат от дейността на Инспектората е превантивният ефект върху работата на съдилищата. Непотърсената досега отговорност за неспазването на сроковете в наказателния процес се дължи най-вече на криворазбраната независимост на магистратите. Работещите в съдилищата и прокуратурите вече разбраха, че ще бъдат проверявани, и то задълбочено, заяви в средата на септември шефката на Инспектората при представянето на резултатите от поредната проверка. Тя отчете, че неспазването на сроковете за приключване на процеса в двете му фази (досъдебна и съдебна) си остава да е най-често срещаната слабост.
Проблемите на съдебната система, свързани именно със сроковете в наказателния процес, станаха център на разгорещени разисквания в края на миналата седмица по време на среща, организирана от ИВСС. В края на септември (26 и 27 септември) инспекторите на ВСС събраха в хотел Катарино в Разлог представители на Висшия съдебен съвет, прокурори, съдии, административни ръководители от Благоевградски съдебен район за професионален разговор на тема Спазване на сроковете в наказателния процес, гаранция за повишаване на доверието на обществото към органите на съдебната власт. Форумът бе по проект Укрепване на административния и функционалния капацитет на Инспектората към ВСС с финансовата подкрепа на Оперативна програма Административен капацитет, съфинансирана от Европейския съюз.
В обсъжданията участваха: членовете на ВСС Стефан Петров, Костадинка Наумова, Стойко Стоев; д-р Петър Раймундов от Върховна касационна прокуратура; заместник-председателят на Върховния касационен съд Гроздан Илиев; градският прокурор на София Николай Кокинов; районният прокурор на столицата Александър Налбантов и Румен Георгиев от следствен отдел на Върховна касационна прокуратура. Свои доклади представиха и инпекторите от ИВСС Александър Мумджиев и Светлин Стефанов, които коментираха обсъжданите проблеми от позицията на проверяващи процесуалните срокове.
Градусът на дискусията скокна, след като прокурорът от Върховната касационна прокуратура д-р Петър Раймундов анализира съществуващата нормативна база, регламентираща сроковете в наказателния процес. Той се спря на спазването им в първата фаза - досъдебното производство.
В нормативната база - в случая Наказателнопроцесуалния кодекс, са заложени истински бомби от непълни и неясни текстове, стана ясно по време на разгорялата се дискусия. Като пример за неясен текст, свързан със сроковете, бе посочен чл. 185 от НПК, който регламентира продължаването на срока, но всъщност дава възможност за възстановяване на разследването - действие, което по смисъл е различно от продължаване.
Въпреки това на пръв поглед дотук всичко изглежда почти ясно. Само че когато законодателят е мъдрил този текст, кой знае защо е пропуснал да даде определение що е уважителна причина. Дребничкият наглед пропуск обаче води до лавина от разнородни уважителни причини, които нарушават дисциплината на процеса още в досъдебната му фаза.
Непоследователност в законодателната логика може да се открие и в текстовете на чл. 234, който регламентира сроковете за извършване на разследването. Там се сочи, че Разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му. В същото време, посочвайки този срок, този член дава възможност указаният срок да бъде неограничено повишен.
Неразбориите започват от изискванията на различните алинеи в чл.234. Приложени например към тежки дела, каквито обикновено са тези срещу организираната престъпност, те обричат досъдебното производство на гибел. Как например разследващите да се вместят в нормата от два месеца в дело със сложност, като на това срещу братята Маргини и групировката им?
Едновременно с това от възможността за неограничено просрочване се възползват и страните в леките дела - при тях който не е поискал, той не е получил удължаване. Явно в НПК са заложени възможности за миниране на срочността и така предполагат действия, насочени към удължаване на срока на разследване. Тези действия обаче се сблъскват с една бюрократична процедура, която няма нищо общо с правото. Достатъчно е например да посочим времето, което е необходимо едно аргументирано искане за удължаване да пропътува със служебната поща, за да разберем за какво иде реч...
Авторите на сега съществуващия НПК не са дали определение дори и на един основен термин, с който се работи както в досъдебното производство, така и в съдебната фаза на наказателния процес. Става дума за т.нар. разумен срок за приключване на делата. Ако искате да задоволите любопитството си каква е представата на родните законодатели за разумния срок, ще се разочаровате. Изглежда, това е причината и за зачестилите в последните една-две години осъдителни решения, издадени от Европейския съд за правата на човека в Страсбург, които са предимно заради нарушаване на изискването за разумен срок на процеса. От тълкуванията на съда в Страсбург става ясно, че разумен срок е този, който съдържа ефективни и активни действия на органите по процеса, бе изтъкнато по време на разискванията. От практиката на разследващите органи и съдилищата у нас обаче се вижда, че този срок отива по дяволите заради пропуски при призоваване на свидетели, заради неявяване на вещи лица, на необходимост от събиране на нови доказателства...
Своят принос в разгорещената дискусия за сроковете в процеса, организирана от ИВСС, даде и заместник-шефът на отдел Следствен към Върховната касационна прокуратура Румен Георгиев. Регламентираното у нас като максимално време за протичане на разследването от две години в повечето европейски страни е минимален срок, заяви Георгиев. Явно законодателят не е направил разлика между оперативна и процесуална работа, категоричен бе следователят с дългогодишен опит. Според него обвързването на една такава непредвидима дейност, каквато е досъдебното разследване със срокове, е абсурд и води до слаби резултати и до неефективна работа. Представителят на следователското съсловие посочи, че привидно дисциплиниращите мерки, каквито са сроковете, само бюрократизират разследването.
В защита на сроковете, особено в съдебната фаза, бе анализът на заместник-председателя на ВКС Гроздан Илиев. Той също се обоснова с поредицата решения на съда в Страсбург срещу държавата ни, които по брой ни поставят на 8-о място в класацията на осъдените за неприключили в разумния срок дела. Сред причините, довели до такива решения, са проблемите със заболеваемостта в нашите съдилища, бездействието и пропуските на съда, формалния подход и др. Съдията от ВКС предложи и няколко мерки, които бяха посрещнати с одобрение от участниците в срещата. Според съдия Илиев недоразуменията и протакането в съдебната фаза биха изчезнали, ако се въведе предварителното изслушване на страните - прокурор и защита. Съдебната фаза ще стане ефективна, ако органите на досъдебното производство се съсредоточат изключително върху събирането на доказателствения материал, а съдът - върху правната квалификация на случая. Така ще се спести време от преквалифицирането на престъпния състав, възражения и т.н, посочи съдия Илиев. Законодателят би могъл да помисли и за въвеждането на принципа на изчерпателност на възраженията. Внасянето на такъв текст в НПК би съкратил до минимум възможностите на защитата да прави възражения не по същество, а от тактически съображения.
Разискванията по темата за сроковете в наказателния процес, организирани от Инспектората на ВСС, показаха, че представителите на съдебната система у нас изпитват необходимост от професионално обсъждане на мерките за подобряване на качеството в разследването и съдебната практика. Осъществяването на идеите им със сигурност ще доведе до законодателни инициативи. Въпросът е ще се вслушат ли в гласа на професионалистите хората, които обличат тези идеи в закони. И най-вече дали ще имат политическа воля да го сторят...

Facebook logo
Бъдете с нас и във