Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Иска се политическа воля за справянето с черния пазар за антики

Участието на римския прокурор Паоло Фери в обучителен семинар на Върховната касационна прокуратура по проблемите на прането на артефакти беше отразено в медиите твърде вяло. Съвсем не единственият, но може би най-познатият на обществото ни случай с изпрани родни антики е този със сребърното съкровище на Константин Аланос. Английският поданик от гръцки произход Тео Сармас направи опит да създаде фалшива легенда за 9 от 14-те сребърни чинии от находката. Три от тях бяха закупени от музея Бенаки, други три от Византийския и християнски музей в Атина, а последните се намират в Музея на византийската култура в Солун. На семинара пред българските магистрати беше припомнено, че италианските им колеги имат сериозен опит при поддържането на обвинения за пране на антики. Емблематичен за Италия процес по такива обвинения е този срещу куратора на Нюйоркския музей Метрополитън. Музеят се видя принуден да върне на Апенините антични предмети от своите сбирки, сред които и уникална елинистична ваза, изписана с мотиви от Илиада и Одисея. Предметът е датиран към V пр. Хр. и се приема, че е произведение на известния майстор Евфроний. Според експерти керамичният съд е бил намерен при незаконни разкопки в Италия. Музеят купил предмета през 1972 г. за скандално високата за тогавашните стандарти цена от 1 млн. долара.
Паоло Фери е емблема
на съвременната наказателна политика, водена от Италия срещу черните археолози, както са популярни иманярите там, и срещу трафикантите на антики. Точно Фери е прокурорът, който поддържа обвиненията срещу артдилъра и лидер в незаконния трафик на произведения на изкуството Джакомо Медичи. Римският съд постанови за Медичи десет години затвор. Трафикантът беше осъден и да изплати обезщетение от 16 млн. евро по обвинения за укриване на археологически находки, нелегален износ и конспирация.
Медичи е смятан за особено близък до Робърт Хехт - американец от немски произход с повече от сериозни интереси в черния пазар на антики. Хехт посредничи на трафикантите, когато те предлагат незаконно придобитите предмети на частни колекции, аукциони и музеи в Бостън, Лондон, Берлин и Токио. Според италианската прокуратура през последните 30 години по каналите на Медичи и Хехт от Апенините са били изнесени ценни предмети за над половин милиард щатски долара. Антиките са били извадени от около 100 000 антични погребални съоръжения - от обикновени погребения до прочутите етруски многокамерни гробници.
Веднага след осветяването на Медичи
световната общественост беше разтърсена от нов скандал. Американската преса обяви, че половината от уникалните антични артефакти, изложени в музея Джон-Пол Гети в Лос Анджелис, са били придобити чрез кражби или контрабанда. Скандалът бе провокиран от италианските власти, които обявиха, че 42 предмета от колекцията на Гети са били купени на черния пазар. Към онзи момент Медичи вече беше осъден и италианската прокуратура беше доказала, че той е продал на музея ценни находки от неизвестна антична вила край Неапол за сумата от 10 млн. долара.
Пред Параграф 22 Фери не скри, че съдебните инструменти не са достатъчни като средство в
борбата с контрабандата на антики
и тя трябва да се води с всички позволени от закона средства. Като пример в това отношение обвинителят посочи волята за елиминирането на черния пазар на антики на японските политици. Фери подчерта, че е много важно да се блокира желанието на големи купувачи, като такива той посочи музеите чрез отпускане под наем за дълъг период от време на различни антични предмети на изкуството на разумна цена. Обвинителят обясни, че това на практика е единственото средство, с което музеите могат да бъдат държани настрана от покупки през черния пазар. С подобно политическо решение функционирането на контрабандните канали и черния пазар биха станали нерентабилни, обясни още италианският магистрат. Има много данни за значимото място, което България заема във въпросния черен пазар на антики. Преди няколко години дори Нил Броуди, директор на Изследователския център по антична история в Кеймбридж, обяви, че страната ни е изпреварила Италия и Гърция като основен доставчик на ценни предмети от древността.
Паоло Фери не скри, че очаква конкретни постижения от България при противодействието на международния трафик на антики, още повече че у нас е създаден нов нормативен документ, чрез който по-успешно може да се води битка срещу иманярите и трафикантите. Почти пожелателно Фери заяви: Мисля, че България трябва да изпълни своите ангажименти по отношение на противодействието на трафика заради общото европейско благо. И мисля, че тя ще се опита и ще успее да спре изтичането на културно наследство от страната.
Противно на очакваното магистратът не беше особено притеснен от факта, че най-малко 60% от изнасяните от България антики всъщност са ментета. Не без задоволство той коментира, че това е проблем преди всичко за големите купувачи: Така те ще разберат, че търговията с незаконно придобити антики е престъпление!
Едно от многото доказателства, че
България има ключова роля
като страна - по произход на контрабандно изнесени антични предмети, беше появата на търг в Кристис на сребърна чиния от откритото край Пазарджик Аланско съкровище. Фери определи престъпната схема, послужила за изнасяне на съкровището като класическа и я окачестви като сравнима със схемата, използвана от Медичи. Престъпността в този бранш прибягва до оперативни модели, които са доста постоянни, обясни още Фери. Италианецът отказа да прогнозира дали усилията на българското обвинение за връщането на съкровището ще се увенчаят с успех. Той обаче подчерта, че към днешна дата обществената чувствителност към престъпленията срещу паметниците на културата е силно променена. Според магистрата различните нации вече имат ясното съзнание, че културните ценности губят стойност вън от техния контекст. При това не само от икономическа, но и от културна гледна точка. Италианският прокурор подчерта, че от българската страна е било направено всички необходимо, за да бъдат върнати предметите от аланското съкровище. Той определи работата на Николай Соларов, който е наблюдаващ прокурор по случая, като своевременна и последователна. Фери оцени позитивно и последните промени в Наказателния кодекс, с които бяха завишени санкциите за иманярство и трафик на културно-исторически ценности. Фери обаче не пропусна да отбележи нуждата от създаването на специализирано звено за противодействие на подобен род престъпления в българската полиция, какъвто имат италианските карабинери.
Не трябва да се пропуска фактът, че след операция на карабинерите, част от които под ръководството на Фери, английската аукционна къща Сотбис затвори античния си отдел. Причина за това станаха подозренията, че през къщата се перат антики.
Тенденциите в прането на антики
Темата за антиките стана болезнено актуална с приемането на новия закон за културното наследство. Във времето между първото и второто му четене редица неправителствени организации алармираха, че ако бъде приет в този му вид, нормативният акт ще провокира изнасянето зад граница на цели сбирки от предмети на античното изкуство по посока на аукционите в Западна Европа. Противниците на закона са убедени, че опасността е реална, тъй като законът въведе фигурата на държателя.
Такива към момента могат да се явят собствениците на някои артефакти, чийто произход не може да бъде доказан. Държателите им само ще ги съхраняват, но няма да ги притежават. Условието някой да бъде държател на антиката, с която се е сдобил, е тя да се окаже национално богатство. На пръв поглед нищо лошо, дори похвално решение, само дето законът не дефинира ясно понятието национално богатство. Според текстовете на нормативния акт кое е национално богатство и кое не ще решават специални комисии. А в тях ще влизат и експерти от музеите, което си е жив конфликт на интереси. На практика с подобна нормативна уредба се връщаме в изходна точка, защото преди време банални артефакти бяха обявявани за национално богатство, а уникални предмети не... Подобна перспектива стряска сериозно колекционерите с обявени и необявени колекции. Повече от логично е, че всеки, който е вложил средства в начинание, очертаващо се да му донесе загуби, ще се опита да спаси колкото може по-бързо поне част от вложените капитали.
Ако законът остане в този си вид, потенциалните държатели ще бъдат изправени пред няколко варианта: да обявят колекциите си и да влязат в новата си роля; да скрият античните предмети и монети в очакване на по-светли дни; да ги изтъргуват в странство или да ги изперат и регистрират... в чужбина.
За изпирането на подобни предмети има няколко начина. Първата схема е те да се изнесат през граничен канал до някой от аукционите в Цюрих или Мюнхен, където да бъдат изложени на търг. При пристигането им
за антиките се изготвя легенда
според която те са били експонати в няколко частни колекции или музеи.
През последната година представители на държавното обвинение и МВР неколкократно заявяваха, че международните дилъри, които предлагат контрабандно изнесените находки на българските иманяри, успешно им изготвят фалшиви легенди, така че практиката очевидно не е нова.
След като документалната част от операцията е приключила и предметите са изложени, реалният им собственик наддава за тях чрез свой представител или дори лично ги купува, получава сертификат и ги внася повторно в страната или ги оставя в някой чуждестранен трезор. Тази схема обаче действа само за предмети, които не са били обявени за регистрация.
За колекциите, които са в процес на регистрация
в някои музеи се процедира по различен начин. Доскоро доказването на произхода на антиките не беше задължителен при регистрацията им. Според запознати сега техният произход се доказва чрез документи за покупката им, но със задна дата. За целта е нужен вътрешен човек в някоя от тръжните къщи или галерии, които са склонни да издадат документите за продажба. В този случай антиките дори не напускат страната. Ако собственикът реши, че иска предметите му да са купени от галерия извън ЕС, ще му е нужна и митническа декларация за внасянето им у нас. Подобна декларация обаче не е сериозна пречка за хората, свързани с тези канали.
Третият и най-прост метод за изпиране е
фиктивната продажба на предметите
от чуждестранен гражданин на българския колекционер, но този път на българска територия. Според източници, близки до разследващите органи, подобни сделки се осъществяват предимно с граждани на държави от Близкия изток и Турция. Пак по данни на същите източници родните дилъри на антики, които имали готови схеми за пране на артефактите, били не повече от петима.
Последната тенденция сред колекционерите пък била да пазаруват само от чужбина. Дори и когато антиките са с български произход, събирачите на старини чакали да ги предложат на търг зад граница, а не бързали да ги купят от местните дилъри.
На фона на огромната финансова стойност на обявените и необявени сбирки и колекции някак странно премина спорът по текстовете на законопроекта Чилова - в строго научен дух. Не е ясно и защо неправителствените организации чакаха да започне дебатът по законопроекта, за да закършат активно ръце за изнасянето на културно-историческото ни наследство, при условие че то от десетилетия се предлага по различни аукциони и галерии. Така че въпреки новия закон проблемите около опазването на културно-историческото ни наследство са си старите...

Facebook logo
Бъдете с нас и във