Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ИСКАМ ГИ НА ДЪНОТО - В ЗАТВОРА!

Тодор е роден през април 1985 г. в едно видинско село. Не познава истинските си родители, защото още като бебе е захвърлен край някаква кофа за боклук. Намерен е - ни жив, ни умрял, от добри хора, които го предават в близкия дом за деца без родители. Осиновен е на тригодишна възраст и през следващите 12 години воюва за правото си на нормален живот (каквото и да се крие зад думите му). Въпреки това едва 15-годишен, той попада в ръцете на педофилите, неподозирайки изобщо какво го очаква. Следва скандал с осиновителите му, след който те го гонят от дома си и удрят катинара зад гърба му. Тодор остава на улицата - без подслон, без храна, без пари и на практика - без бъдеще. Какво е изживял през следващия ключов период от живота си ще стане ясно малко по-късно. По важното е, че в момента Тодор е в пансион и от две години овладява тънкостите в готварския занаят. Твърди, че измъкването си от калта дължи на ченгето от СДВР Венци Желев, на шефката на Детска педагогическа стая Наташа Николова и на инспектор Стаменова от Второ РПУ. Убеден е, че най-голямата вина да стигне до дъното имат осиновителите му. В момента се води дело за разсиновяване.Изповедта на ТодорВсичко започна през 1999 година. Осиновителите ми ме изгониха, след като се скарах с тях. Тогава и понятие нямах за какво става въпрос. Първият, на когото попаднах, се казваше Иван, но му викаха Баба Иванка. Беше възрастен, около 50-годишен, събираше боклуци от кофите и вечно киснеше в едно заведение с електронни игри на Централна гара заедно с Николай (по прякор Плешивеца), който почна да ми хвърля въдицата и да ми предлага пари за игрите. Викаше ме да ме черпи със сок и ракия. Казах му, че не си падам по алкохола, но че може да ми вземе нещо за ядене, защото не бях ял. Мислех, че ще ми помага, но се излъгах. Един ден Плешивеца ми предложи да отидем до НДК да пием капучино. Съгласих се, защото никога не бях пил капучино. Тогава за пръв път влязох в НДК. Е, не точно в НДК, а в някакво заведение в подлеза с трамваите. Пихме, каквото пихме, стана късно и преди да спрат градския транспорт, Иван ми каза: Айде да си ходиме. Попитах го къде, а той отговори: У нас. По пътя ми разказа, че в тях било малко разбъркано, да не се учудвам от обстановката. Заведеме на Сточна гара, а после се оказа, че той не живееше там. Като отвори вратата на мазето, ме удари миризма на урина. Тука правиме всичко, каза ми той и започна да оправя нещо като легло - дюшек на земята и юргани. После каза: Айде да си лягаме!. Учудих се, но си помислих, че ще имам поне покрив над главата и, ако завали, няма да съм навън. Легнах си мирно и кротко и той започна да действа. Беше ми за абсолютно пръв път. Затова се учудих, засрамих се и започнах да се дърпам. Тогава той ми каза: Спокойно, спокойно за тези работи се плаща. Пък аз му отвърнах, че нямам пари. Тогава ми заяви, че не аз, а той ще ми плаща......Покрай този Иван се запознах със Славе Джуджето и Ники Мелницата. Мелницата ме запозна с Пламен Колев и Асен Накев. С Бойко Бозуков пък ме запозна Славе Джуджето. Това са хора, които се се занимавали с много момчета преди мен - снимат ги, правят полови сношения с тях - със или без тяхно желание. Търсят 12-13-годишни момчета... докъм 20-годишни. Млади и хубави, за да са представителни. Повечето се въртяха на Централна гара. Този, който снимаше, си стоеше вкъщи и изпращаше хора, които работят за него. Прилъгваха такива, изпаднали като мен - без подслон, храна и дрехи. След като ги примамеха, ги водеха при Пламен и той изпълняваше обещаното. На втория или третия ден обаче си показваше рогата и вече никой не можеше да му каже нищо...... На Пламен Колев в къщата имаше компютър, на който бяха записани игри и с това той прилъгваше момчетата да стоят вътре. Нещата се развиваха вечер, след 22.30 ч., като пристигаха някакви негови момчета... - гаджета ли, не знам как да се изразя, които му помагаха. Ако определеното момче не иска да се снима в такива пози, в които Пламен желае, онези си знаеха работата - ще го бият ли, ще го насилват ли, но ще постигнат искането на боса. И то така, че все едно момчетата са искали сами да ги снимат. Номерът му беше да лъже, че във фотоапарата няма лента. Ако някой го усетеше, подхващаше другата коронна лъжа: На снимка ще взимам 60-70 лв., като на теб ще ти плащам по двайсет кинта.... А двайсет лева беше много за човек, който няма шансове да спечели и три. Тези снимки Пламен ги пускаше в ИНТЕРНЕТ. Страницата за тях е кодирана и само посветени могат да влязат в нея. А лентите само той си знае къде са. За някои от момчетата това беше голям срам, за други не. На мен той ми показа първо снимките с неговите момчета. Беше ми интересно. Но след това ми показа моите снимки и някак си се засрамих. Чувствах го някак си като баща и в началото си мислех, че занапред там ще ми бъде подслонът и няма да скитам по улиците през зимата. Но се оказа, че той, като си свърши работата с теб, те прехвърля на неговите работници - на онези, които са те намерили и за които хептен не знаеш как ще се държат с теб.Например Славе Джуджето е тих човек, един от най-спокойните, които можеш някога да срещнеш. Славе ме запознава с Бойко Бозуков, който ме прибра в неговия апартамент - не помня къде е, защото ме караха по тъмно, за да не запомня пътя. Първата ни среща мина добре - ядене и пиене, всичко точно. От третата вечер обаче нещата се обърнаха. Бойко Бозуков ме накара да отида в една от другите стаи и да изчакам, после щял да дойде да ме види. Междувременно каза нещо на охраната си (Васил), който излезе нанякъде. След десетина минути се върна и ми каза да се обувам. Беше ми чудно защо ме изкарват толкова късно навън, но к'во се оказа? Васил ме заведе зад блока и ме почна със следния въпрос: Ти какво си говорил за шефа ми?. Обясних му, че нищо не съм говорил, но той започна да ме бие. Удари ме веднъж в стомаха, а след това в лицето. Изби ми един зъб, аз побягнах, а той хукна да ме гони. Отскубнах му се и реших да отида при Славе Джуджето. Звъня му на вратата - не отваря. Преспах във входа на блока му. И през ум не ми е минало да си извадя медицинско. От Пламен Колев също получих един шамар - много силен, защото отказах да направя едно нещо. Той се ядоса и ме удари. Колев имаше един помощник - Антон, който май му беше и любовник. Този Антон беше наркоман и редовно идваше надрусан или мъртвопиян. Отнасяше се към момчетата много грубо, дори жестоко... ... Пламен Колев ми е разказвал, че едно от момчетата е заминало в чужбина. Нарече го по име и ме попита дали искам да вземам много пари. Не ставало въпрос за 100, 200 или 1000 лв., а за много повече. Попитах как и той ми обясни: снимките с мен били пуснати по ИНТЕРНЕТ и чрез тях имало възможност да ме продадат в чужбина. Онова момче също било продадено скъпо в някаква далечна страна - май Египет, но вече не помня със сигурност. Освен това заяви, че момчето е добре, никой не го бие и получава добри пари. Документите, вика, се уреждат за месец и заминаваш. Поисках да ми остави време, за да си помисля, след ден-два той пак ме пришпори: Казвай, какво реши! Казах, че нямам никакво желание да ме продават някъде, защото съм чувал, че момчетата ги изтезават, а после ги убиват... ... И ме е страх, и не ме е страх. На миналото дело Пламен Колев отправи към мен заплахата, че ще го загубя, а след това ще той ще повдигне обвинение срещу мен за клевета. Ако ме беше страх, нямаше да послушам Асен Накев (той почина от инсулт) и преди две години да отида при медиите. След като в един вестник ми написаха името, от СДВР веднага ме прибраха и така започна... Не се страхувам и ще съм горд, ако мога да помогна. Искам тия хора да влязат в затвора, за да стигнат до дъното и да изпитат онова, което съм изпитал аз - унижението да си играчка в ръцете на изверги...

Facebook logo
Бъдете с нас и във