Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ИСТИНАТА ЗА ЕКЗЕКУЦИЯТА НА МАСТАРА УГРИЖИ И ВКС

Българските магистрати отново доказаха, че могат да направят с едно дело каквото си поискат, независимо от това, дали желанието им има нещо общо със законите, или тотално се разминава с тях. На пръв поглед примерът, с който те онагледиха неограничените си възможности, изглежда познат - делото за убийството на Димитър Стаматов-Мастара, извършено на 21 ноември 2002-ра. Поводът за неприятното обобщение обаче е съвсем пресен.
В сряда (25 януари) тримата съдии от Втори състав на Наказателната колегия на ВКС разгледаха делото за убийството на Димитър Стаматов и го обявиха за решение. На професионален жаргон това означава, че в едномесечен срок те трябва да преценят дали окръжните и апелативните съдии в Бургас са си свършили работата, или ще им се наложи да се потрудят още известно време в името на обективната истина.
Доколкото Параграф 22 следи редовно развитието на този случай, най-вероятно върховните магистрати ще върнат делото на Бургаския апелативен съд за ново гледане от друг състав. Или поне би трябвало да го върнат, защото първото поръчково убийство в България, разкрито уж като по учебник, изобщо не е разкрито. По простата причина, че убиецът и жертвата са налице, но от поръчителя и от оръжието на престъплението няма и следа.

Както вече е известно, Димитър Стаматов-Мастара бе разстрелян на 21 ноември 2002 г. насред Бургас. В 16.30 ч. на този ден той бе свален с един куршум на ул. Стефан Стамболов от снайперист, заел позиция върху покрива на съседен блок. Само две седмици по-късно РДВР-Бургас рапортува, че загадката е разплетена и съобщи имената на съзаклятниците - 40-годишния Бойко Стоянов, 36-годишния Тодор Неделчев и 27-годишния Пламен Дишков-Кела. Според тогавашните полицейски хвалби поръчител на екзекуцията е Кела, ролята на Неделчев е описана като момче за всичко, а задачата на Стоянов е да гръмне на всяка цена Мастара, за което ще получи 10 000 долара в брой.
Точно година след разстрела на Мастара делото срещу тримата е внесено в Бургаския окръжен съд и на 19 януари 2004 г. процесът започва. Според обвинителния акт тримата са извършили престъпление по чл.116 от Наказателния кодекс (НК) - предумишлено убийство. На подсъдимата скамейка обаче сядат само Бойко Стоянов и Тодор Неделчев, защото още в края на декември 2002 г. Пламен Дишков изчезва и е обявен за международно издирване чрез Интерпол.
Официалната версия
Според нея Пламен Дишков-Кела е негласен представител на бившата СИК за региона и държи по-голяма част от търговията с дрога, проституцията и контрабандата. Именно Кела и хората му са основните съперници на несебърско-поморийската групировка на Димитър Желязков-Митьо Очите, която е издънка на бившата ВИС и към която принадлежи Димитър Стаматов-Мастара. Войната между двете групировки бушува поне от средата на 90-те години на миналия век, но персоналната омраза между Пламен Дишков-Кела и Димитър Стаматов-Мастара пламва по-късно - през декември 2000 година. Поводът е банален - компаниите на двамата се засичат в бургаския бар Жега и от дума на дума... се сбиват.
Следващата среща между двамата е през януари 2001 г., когато в латиноклуб Фенси избухва мощна бомба - точно когато Кела и бодигардовете му излизат от заведението. От взрива на място загиват телохранителите на Кела - Димо Колев и Добрин Кафеджиев, а босът е ранен тежко и прекарва следващите няколко месеца в болница. Докато е на легло и има време да размишлява за нещата от живота, Кела постепенно достига до извода, че бомбеният атентат е поръчан от Мастара, който искал да завърти самостоятелен бизнес с дрога, като прилапа клиентите на Дишков.
През април 2002 г. идеята за ликвидирането на Мастара узрява окончателно и Пламен Дишков предлага на Бойко Стоянов да свърши работата с помощта на Тодор Неделчев. Освен че тримата са стари приятели, в онзи момент Бойко Стоянов е готов на всичко, защото е прясно разведен, безработен и безпаричен. Участието на Неделчев в заговора също е гарантирано, тъй като той е служител във фирмата на Дишков Водно стопанство и няма къде да мърда. Първоначално Стоянов иска 50 000 лв. за услугата, но след кратък пазарлък с Кела сваля цената на 10 000 долара.
Веднъж спазарили се, Пламен Дишков и Бойко Стоянов уточняват подробностите от операцията и започват да следят Мастара. За по-сигурно Дишков дори купува учебник по криминалистика и го дава на бъдещия килър, който го изяжда с кориците. (По-късно учебното помагало е открито в дома София Николова - приятелката на Стоянов.)
В началото на юни 2002 г. Пламен Дишков нарежда на Тодор Неделчев да осигури на Бойко Стоянов пистолет с оптически мерник, който заговорниците скриват във фолксвагена на Неделчев. Акцията обаче пропада, защото в края на юни някой... открадва колата.
През септември Димитър Стаматов се захваща здраво със строежа на хотела си на ул. Стефан Стамболов и редовно пие кафето си в близката сладкарница Младост. Постоянното му присъствие на строителната площадка улеснява заговорниците, които без никакъв проблем откриват най-удобната позиция за стрелба - покрива на блок № 33, който се намира точно срещу сладкарницата. След няколко сухи тренировки Тодор Неделчев осигурява смъртоносната пушка - Ерма Верке (ERMA WERKE), 22-ри калибър с оптика, плюс два пълнителя с по 15 патрона, а Бойко Стоянов започва непосредствената подготовка за удара.
Малко след полунощ на 21 ноември 2002 г. той се качва на покрива на блока, постила няколко кашона и оставя там пушката, една синя куртка и плик с червен пипер. Около 11-11.30 часа през деня той паркира колата си пред вход В на блока, изпива едно кафе в сладкарница Младост и отново се качва на покрива. Там облича куртката, зарежда пушката и замръзва в очакване на жертвата. Около 16 часа Мастара се появява на обекта, а 28 минути по-късно Стоянов го убива с един изстрел в гърба.
След това Бойко Стоянов старателно поръсва с червен пипер кашоните, прибира се в апартамента си, взема един душ и заминава в с. Ахелой при приятелката си. Там се изкъпва още един път и измива лицето и ръцете си с лакочистител (за да заличи следите от барутните частици), а после отива с гаджето си в Несебър. Там Стоянов изхвърля пушката и патроните в морето, а дрехите - в контейнер за смет.
На 22 ноември Бойко се среща с Пламен Дишков-Кела и Тодор Неделчев в хотел Приморец. Босът го хвали за добре свършената работа, а няколко дни по-късно му дава и десетте хиляди долара. Половината от премията Бойко Стоянов веднага обръща в левове, а останалите пари внася по три новооткрити банкови сметки - две на негово име и една на името на приятелката му. Десетина дни по-късно Бойко Стоянов е арестуван и без никакви колебания прави... пълни самопризнания.
Сбогом на илюзиите
На 2 юли 2004 г. състав на Бургаския окръжен съд начело с Галина Тодорова развенча мита за първото разкрито поръчково убийство, защото осъди Бойко Стоянов на 20 години затвор, но оправда Пламен Дишков-Кела и Тодор Неделчев поради липса на достатъчно доказателства.
От разпитите на Бойко Стоянов в съдебната зала стана ясно, че в края на 2002 г. самопризнанията му, върху които бе изградена обвинителната теза, са изтръгнати с насилие от тогавашния шеф на сектор Тежки криминални престъпления срещу личността в ДНСП полк. Ботьо Ботев. Нещо повече - Стоянов обясни пред съда, че е писал показанията си под диктовката на полковника на 4 декември 2002 г., защото го е било страх.
Според защитата обвинителният акт е написан некоректно и цели да внуши, че Пламен Дишков е поръчал смъртта на Димитър Стаматов. А всички 43 съдебни експертизи по делото, както и всички гласни и писмени доказателства преследват същия краен резултат. Няколко пъти в съдебната зала адвокатите задаваха един и същи въпрос: Защо никой от полицията не се е заинтересувал от младежа с руска физиономия, който веднага след изстрела е подкарал пежото си с бясна скорост, но така е не получиха отговор.
Защитата обори и следствения експеримент, проведен в Несебър, където убиецът Бойко Стоянов е изхвърлил пушката и дрехите, с които е бил облечен на 21 ноември 2002 година. И то само с един въпрос, на който обвинението не можа да отговори: След като следственият експеримент е успешен, къде са пушката и дрехите на убиеца?
На 5 юли 2004 г. роднините на Мастара обжалват решението на окръжните магистрати пред Бургаския апелативен съд. Своя протест пред второинстанционното съдилище депозира и окръжният прокурор на Бургас. Все пак около половин година по-късно Бургаският апелативен съд потвърди изцяло решението на окръжните магистрати, защото обвинението не успя да представи нито едно ново доказателство за вината на Пламен Дишков-Кела и на Тодор Неделчев. Роднините на Мастара и бургаският апелативен прокурор отново изиграха ролите си и делото отпътува към Върховния касационен съд.
Пропуснатите възможности
Поне засега не е известно на кого точно му е хрумнала мисълта, че екзекуцията на Мастара може да се впише в популярната по онова време теория на МВР за поръчковите убийства - война за преразпределение на наркопазара. По-лошото обаче е, че полицията, следствието и прокуратурата в Бургас се хващат за тази версия като удавници за сламка и на практика провалят делото.
Основанието за подобен извод е елементарно. За да започне самостоятелен бизнес с дрога, Димитър Стаматов-Мастара трябва да се отцепи от Митьо Очите (заедно с част от клиентите и пласьорите му), както и да сложи ръка на част от пазара на Пламен Дишков-Кела. А това означава, че Мастара трябва да воюва едновременно на два фронта - срещу ВИС и срещу СИК. Нещо, което е повече от абсурдно. Първо, защото Стаматов изобщо не е толкова силен и по никакъв начин не може да се нареди сред авторитетите, които МВР от години спряга като наркобарони - Митьо Очите, Кела, Златко Баретата, Киро Японеца, Косьо Самоковеца, Клюна и т. н. И второ, защото в продължение на почти две години - от атентата срещу Кела в латиноклуб Фенси (21 януари 2001 г.) до атентата срещу Мастара (21 ноември 2002 г.), Стаматов не само не е пипнат и с пръст дори, ами развива... бизнес за милиони. И то под крилото на Митьо Очите, от когото уж искал да се отцепи.
Според източници на Параграф 22, пожелали имената им да не бъдат цитирани, приживе Димитър Стаматов-Мастара държи две кланици с колбасарски цехове към тях в бургаските квартали Меден рудник и Лозово. Месечният им оборот се изчислява на около 2 млн. лв. (само лозовският цех прави по 1. 2 млн. лв. на всеки 30 календарни дни).
От гледна точка на легалния бизнес подобни суми изглеждат нереални, защото със сигурност Мастара не е снабдявал със салами и кренвирши две трети от населението на България. От гледна точка на собствеността му обаче най-вероятно цеховете са бълвали... доста по-сериозно количество пари.
Малко преди да бъде застрелян, Димитър Стаматов-Мастара има луксозна къща в бургаския кв. Банево и апартамент в ж.к. Изгрев. Притежава друга къща в унгарската столица Будапеща, плюс луксозен апартамент в Испания. Последната му кола е поръчков Мерцедес Е за около 200 000 лв., а бъдещият му хотел (по проектно-сметна документация) е на стойност 2 млн. евро. И накрая, сякаш за капак, източниците на Параграф 22 обясниха, че ден преди да бъде разстрелян, Мастара прехвърля по банков път от София в Бургас само... 700 000 евро, нужни за по-нататъшното финансиране на строителството.
За разлика от полицията, следствието и прокуратурата, почти всички по-светнати бургазлии са наясно, че месарският бизнес на Димитър Стаматов-Мастара е бил един от начините групировката на Митьо Очите да легализира приходите си от дрогата, финансовите измами, проституцията и контрабандата на алкохол, цигари, горива и т. н. Именно заради тази своя отговорна мисия Мастара е имал лична гвардия, въоръжена с автомати, а жилището му, двата цеха и къщата на родителите му в кв. Банево са били под денонощна охрана (също въоръжена с автомати).
Другото, на което разследващите органи не обръщат никакво внимание, е приказката, че година и половина-две преди да бъде разстрелян Мастара се включил активно в международна схема за източване на банкови сметки с фалшиви кредитни карти. Според осведомени бургаски антимафиоти са успели да пробият защитата на престъпната организация и са установили, че в схемата участват и служители от няколко елитни софийски хотела.
Оттук нататък всичко е познато - столичани копират данните от разплащателните документи на своите по-богати чуждестранни гости, а други участници в схемата изработват фалшивите кредитни карти. После ментетата се изнасят в чужбина, където с тях се купували сериозни количества черна и бяла техника, мобилни апарати и т.н., а накрая стоките се внасят контрабандно през Бургас и се продават на занижени цени. По данни на информирани, организаторът на тази схема е българин, който от доста време живее в Доминиканската република. Неговото име продължава да е ревниво пазена тайна и най-вероятно едва ли някога ще стане публичен факт. Особено след разстрела на Мастара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във