Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ИСТИНАТА ЗА СЪДЕБНАТА РЕФОРМА СТАВА ВСЕ ПО-ТЪЖНА

Случи се! След осеммесечно колебание вътрешният министър Румен Петков най-после призна на висок глас, че реформата в досъдебното производство е пълен въздух под налягане. Знаменателното събитие се случи във вторник (18 април) по време на конференцията, организирана от правосъдното министерство по случай влизането на новия Наказателнопроцесуален кодекс в сила (на 29 април).
Вярно, в знак на учтивост към домакините и гостите шефът на МВР изрази чувствата и мислите си достатъчно деликатно. В същото време обаче за онези от присъстващите, които поне малко от малко не се страхуват да погледнат истината в очите, посланието на Румен Петков бе повече от еднозначно. Недостатъчният брой дознатели, които ще поемат разследването на 97% от престъпленията, ще блокира работата на МВР - заяви от трибуната на конференцията вътрешният министър. - От предвидените 2000 дознатели на този етап са назначени около 1500. Задачата те да поемат всички разследвания може да се окаже непосилна и по този начин да се ограничат резултатите от провежданите реформи, обобщи шефът на МВР.
Другите две критики за качествата на новия НПК, които министър Румен Петков си позволи да отправи по време на конференцията във вторник, също звучат познато. Според него решението за ограничаване на всяко разследване в срок от две години не е най-доброто за България, защото разкриването на някои от организираните престъпления може да изисква повече време. А забраната дознателите да се явяват като свидетели в съда Румен Петков определи като недостатък, защото това е практика в някои европейски страни и участието на дознателите в съдебните процеси е ключово за тяхното успешно приключване.
Съвсем според очакванията, правосъдният министър Георги Петканов защити бъдещия (все още) Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) и елитния дознателски апарат по-скоро с емоции, отколкото с аргументи. Тези 2000 дознатели са извоювани от мен и докато бях начело на МВР при предишния кабинет, назначих 1300 - 1400 щатни дознатели. Става дума за хора, за които дознанието е предмет на дейност, а не, както беше досега - оперативни работници, катаджии и инспектори да вършат междувременно и дознателска дейност, заяви министър Георги Петканов.
И наистина, доколкото Параграф 22 вярва на собствената си колективна памет, историята с назначаването на прословутите елитни дознатели с висше юридическо образование започна още през март 2003 година. По онова време никой все още нямаше дори смътна представа, че правителството на НДСВ и на ДПС има намерение да ликвидира следствието.
Тъкмо обратното - осем месеца по-рано (на 30 юли 2002 г.) 39-ото Народно събрание прие 107 поправки в Закона за съдебната власт, част от които бяха посветени на възстановяването на Националната следствена служба (НСлС). През декември същата година Конституционният съд (по искане на Иван Григоров - председател на Върховния касационен съд (ВКС) отмени 44 от тях. Националното следствие обаче оцеля, а управляващите му възложиха огромните си надежди за бързото повишаване на ефективността в борбата с организираната престъпност и корупцията.
Правосъдният министър Георги Петканов разполагаше с готови отговори и по отношение на другите две критики на МВР-шефа Румен Петков. Според него, двугодишният процесуален срок за приключване на досъдебните производства не бил чак такъв проблем, защото, след като той изтече, оперативните служби ще водят дознанията срещу неизвестен извършител и ще бъдат паралелни както досега.
Какво точно имаше предвид министър Петканов така и не стана ясно, но неколцина по-будни участници в конференцията веднага си зададоха един логичен въпрос: Ако утрешното дознание ще зацикли като вчерашното следствие, а процесуалните срокове са досадна формалност, която всеки може да заобикаля, за каква реформа изобщо става дума?
Със сигурност в новия НПК ще има промени - отговори задочно министър Петканов на незададения официално въпрос, след като остана насаме с медиите. - Това обаче ще стане, когато му дойде времето, защото не бива да се променя закон, който още не е влязъл в сила. Промените ще бъдат предприети не по-рано от три месеца, защото трябва новият НПК да проработи и да се оценят практическите му недостатъци, каза още министър Петканов. А малко преди да си тръгне, лаконично обобщи: Невъзможно е дознателите да свидетелстват по време на съдебния процес.
Ден след кахърната конференция, посветена на новия Наказателнопроцесуален кодекс, Параграф 22 научи, че бъдещето на досъдебното производство в България не е чак толкова мрачно. Според проект, разработен от директора на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров и главния прокурор Борис Велчев, НСлС трябва да бъде трансформирана в нова структура, която носи работното наименование Национално бюро за разследване и която трябва да поеме всички дела за организирана престъпна дейност и за корупция. Плюс, разбира се, делата по онези 3% от престъпленията, които новият НПК отрежда на следствието.
Засега вариантите за институционализирането на Бюрото за разследване са два. Първият е то да остане самостоятелна структура в съдебната система. При това положение неговият директор ще запази досегашните си функции. За сметка на това обаче формалното закриване на Националната следствена служба и създаването на новото Национално бюро за разследване откриват възможност неговият шеф да изхвърли всички неработещи магистрати, които сега няма как да освободи заради тяхната несменяемост. При втория вариант - ако Бюрото стане част от структурата на държавното обвинение, неговият директор ще бъде назначен за трети заместник главен прокурор, а шефовете на окръжните следствия ще станат заместник-ръководители на съответните окръжни прокуратури.
Доколкото Параграф 22 успя да научи, предложението за създаването на Националното бюро за разследване вече е изпратено на правосъдния министър Георги Петканов. През следващите няколко седмици той трябва да го обсъди с експертите, които в момента се трудят върху новия Закон за съдебната власт. Ако не се случи нещо по-особено, идеята на главния прокурор и на директора на Националното следствие трябва да придобие плът и кръв в новия устройствен закон на третата власт, който - според премиера Сергей Станишев, ще бъде приет до края на 2006 година.
Незнайно защо Борис Велчев и Ангел Александров категорично отказаха да съобщят подробности около проекта за създаване на Национално бюро за разследване. Най-вероятно те се притесняват, че за пореден път висшата съдебна номенклатура и политическият елит ще се уплашат от структурната промяна на статуквото и ще съберат от десет кладенеца вода - само и само всичко да си остане по старому. И май са прави, защото идеята за създаването на Национално бюро за разследване е първото смислено нещо, което самите магистрати предлагат на реформаторския пазар от... 1991 г. насам. А, както много добре е известно от практиката, висшата съдебна номенклатура най-много мрази две неща - да мисли и да се променя. В положителния смисъл на тези две понятия, защото за обратния процес доказателства дал Господ. При това - в излишък.

ПО-ДОБРЕ КЪСНО, ОТКОЛКОТО НИКОГА
В. Параграф 22, бр. 31 от 6 август 2005 година.
... Истината е, че като институция българската полиция се оказа съвсем неподготвена за предизвикателството, наречено организирана престъпност. Вярно, сред близо 30 000-те ченгета има прекрасни професионалисти, но като цяло системата, в която те са принудени да работят, е сбъркана.
Често главсекът на МВР ген. Борисов е казвал, че в държавата има много вожд и малко индианец. В същото време той и министърът в оставка Георги Петканов не направиха абсолютно нищо за съкращаването на раздутата администрация и за пренасочване на парите за нуждите на оперативните служби.
Какво им пречеше например да седнат и да предложат на бившите управляващи от НДСВ и ДПС една радикална идея, която със сигурност щеше да получи одобрение от Брюксел. Става дума за изваждането на Националната следствена служба от съдебната власт и на НСБОП от МВР, след което двете структури да се обединят в самостоятелна Агенция за борба с организираната престъпност (нещо като ФБР), която да е подчинена на Министерския съвет.
С какво толкова щяха да утежнят трудовия си делник ген. Бойко Борисов и министър Георги Петканов, ако бяха изпълнили обещанието си да променят Закона за МВР така, че в дейността на националните служби да няма никакво дублиране и НСБОП и Икономическата полиция не се гледат като врагове, а като партньори?

Facebook logo
Бъдете с нас и във