Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ИСТИНСКИЯТ УБИЕЦ НА ХРИСТОМИРА ИЗПАДНА ОТ ДЕЛОТО

Най-после слугите на българската Темида ще имат уникалния шанс да погледнат двама серийни бомбени атентатори в очите. В четвъртък (17 ноември) в Софийския градски съд започва процесът срещу бившия военен Йордан Колев и плевенчанина Минчо Павлев. Двамата ще отговарят пред закона за взривяването на бензиностанция и автомобил през 2002 г., а Йордан Колев еднолично ще бъде съден и за зловещото покушение срещу аптекарката Христомира Атанасова, извършено на 9 октомври 2002-а.
Според прокурора по делото, бившият военен собственоръчно е монтирал взривното устройство под колата на Христомира (Рено 5) и го е задействал само няколко минути след като жената е оставила сина си пред столичното Шесто основно училище на ул. Шести септември. Като поръчител на атентата в хода на разследването е идентифициран плевенският бандит Марио Иванов-Боксьора. Той обаче бе разстрелян на 4 април 2003 г. в родния си град, а от обвинителния акт така и не става ясно какъв е бил мотивът му да заръча бомбата за Христомира.
Всъщност обвинителният акт срещу Йордан Колев и Минчо Павлев е четиво, което наистина увлича, но... от литературна гледна точка. В него по никакъв начин човек не може да открие дори намек за смислен отговор на въпроса Защо Боксьора е поръчал на двамата подсъдими да взривят аптекарката Христомира Атанасова? Още по-малко пък е очертана логиката, която са следвали криминалистите, следствието и прокуратурата, докато са разнищвали кървавото злодеяние.
Тъкмо обратното. Ако бъде спазена порочната традиция, според която обвинителният акт е умалено, но точно копие на материалите по делото, в случая с Йордан Колев и Минчо Павлев органите на досъдебното производство за пореден път са отчели разследването като успешно приключено, но са оставили мръсната работа на съда.
С други думи, в хода на съдебното следствие слугите на Темида в черни тоги ще трябва да изровят отнякъде действителните мотиви за трите атентата. Освен това те ще трябва да докажат откъде родителите на Христомира Атанасова имат около 500 000 лв. в брой и защо са ги заключили в сейф, а например не са ги внесли по банкова сметка. На съда се пада и нелеката задача да установи по безспорен начин как плевенчанинът Марио Иванов-Боксьора е разбрал за богатството на столичната фамилия и откъде родителите на Христомира са натрупали имането си.
Иначе казано, органите на досъдебното производство - полицията, следствието и прокуратурата, за пореден път са подредили пъзела така, както на тях им звучи логично. Без да си дават кой знае каква сметка, че в разследването съществуват толкова очевидни пропуски, че съдебният състав съвсем спокойно може да прочете и оправдателни присъди.

Смъртоносната триада
Подсъдимият Йордан Колев е роден на 18 февруари 1975 г. в Калофер и завършва военното училище Васил Левски във Велико Търново, специалност Химия. Кога обаче се е случило това и къде е работил той през следващите няколко години - не е известно, защото в обвинителния акт по делото се споменава само един факт от трудовата му биография. През март 2001 г. Колев е уволнен от армията след няколко сигнала за незаконно притежаване на огнестрелно оръжие и боеприпаси. А при последвалия обиск в дома му в Сливен, органите по сигурността към Министерството на отбраната (МО) откриват напълно оборудвана оръжейна работилница (включително и вани за оксидация), множество боеприпаси и най-различни оръжия с неустановен произход - старинни ножове, саби и револвери.
След като остава без работа, Йордан Колев започва да се издържа от колекционерство, реставрация и продажба на старо оръжие. Постепенно обаче интересите му към оръжията се задълбочават и дообразовайки се чрез ИНТЕРНЕТ, той започва да усвоява тънкостите в изработването на самоделни взривни устройства. В един момент до такава степен изучава занаята, че в ИНТЕРНЕТ-форумите започва да дава съвети как се правят бомби в домашни условия, откъде се купуват материалите, как се монтират взривните устройства и какви предпазни мерки трябва да се вземат.
През лятото на 2002 г. Йордан Колев се свързва с плевенския бандит Марио Иванов, известен като Боксьора. По данни на разследващите, Марио Иванов-Боксьора има няколко ИНТЕРНЕТ клуба в Плевен, основно се занимава със сутеньорство и с разпространение на дрога, но няма нищо против да печели и от други дейности, стига да носят достатъчно пари.
Повод за срещата между двамата е, разбира се, започване на общ бизнес. Бившият военен предлага на Боксьора - срещу солидни хонорари - да произвежда различни бомби, да ги монтира и, ако трябва, да ги активира. Марио Иванов веднага се съгласява, като поставя само едно условие: неговият приятел Минчо Павлев да работи с Йордан Колев. Бившият военен, естествено, няма нищо против, двамата си стискат ръцете и... без да се бавят, започват да жънат плодовете от съдружието.
Мишена №1
През 1999-2000 г. Страхил Стоянов, който живее в Ловеч, и Марио Иванов са съдружници и притежават два ИНТЕРНЕТ клуба в Плевен. По неизяснени причини обаче бизнес отношенията им се развалят. По данни на МВР през 2000 г. неизвестни лица правят опит да запалят апартамента на Страхил в Ловеч, но пишман пироманите объркват входа на блока и удрят клечката на съвсем друга входна вратата.
Според обвинителния акт на делото за трите бомбени атентата, през лятото на 2002 г. Боксьора решава окончателно да вразуми бившия си съдружник и поръчва на Йордан Колев и на Минчо Павлев да взривят Опел-а на доскорошния му ортак Страхил. Колата всъщност е собственост на Пенка Коцева, която я е дала на Страхил Стоянов, но това изобщо не впечатлява Боксьора и бомбаджиите. На 29 юли 2002 г. двамата атентатори вече са в Ловеч и към 3 часа през нощта отиват на паркинга, на който Стоянов си държи колата. Докато Колев монтира бомбата от вътрешната страна над предната лява гума, Павлев наблюдава дали някой закъснял шофьор няма да ги изненада.
Бившият военен залага под опела класическа самоделка: 400 грама пресован тротил, капсул детонатор и 30-метров огнепроводен шнур. Бомбата избухва в ранното утро на 29 юли. Взривът унищожава не само опела на Пенка Коцева, но и паркираното в съседство Пежо 309. Щетите, нанесени на двете коли, са изчислени на около 10 000 лв., а извършителите на атентата тогава остават неразкрити.
Мишена № 2
На 1 юли 2002 г. управителят на Троян Автотранспорт АД - Милко Пепелджийски, дава под наем на фирма Топ Трейд ЕООД, собственост на Иво Върбанов, бензиностанция в троянския кв. Велчедски. Основното занимание на дружеството наемател е търговия с петролни продукти и то вече има една бензиностанция - в Плевен. Обектите на Върбанов не са на оживени места и затова той предлага гориво на по-ниски цени от конкурентите си в двата града. Въпреки че официално не притежава нито една бензиностанция, Марио Иванов явно съзира в лицето на Топ Трейд опасен съперник и поставя на Йордан Колев и Минчо Павлев втората задача: да взривят бензиностанцията на Върбанов в Троян.
Двамата се захващат сериозно за работа, проучват детайлно района и на 16 септември 2002 г. - около един часа след полунощ, започват да действат. Докато Павлев наблюдава околността за неканени гости, бившият военен залага взривното устройство зад сградата на бензиностанцията, от вътрешната страна на оградата. Бомбата е задействан дистанционно - чрез мобилен телефон, но начинанието претърпява пълен провал: от взривната вълна са счупени няколко стъкла, а щетите са изчислени на... 45 лева.

Жертва № 1
Христомира Атанасова и родителите й - Ангелина и Живко Стефанови, въртят търговия с лекарства и през 2002 г. имат четири аптеки в София. На 24 април същата година Ангелина Стефанова наема сейф в клон Батенберг на банка Биохим, в който оставя на съхранение монети и бижута на стойност 4000 лв., плюс 90 800 щ. долара и 231 000 лв. в брой.
Единственият човек, който има достъп до сейфа, е Ангелина Стефанова. През юни 2002 г. обаче тя претърпява странна злополука, изпада в кома и е настанена във Военномедицинската академия. В обвинителния акт по делото няма нито една дума по въпроса къде и какво се е случило с жената. Неизяснени остават и още няколко ключови детайла по делото: по какъв начин плевенчанинът Марио Иванов-Боксьора узнава за спестяванията на софиянците Ангелина и Живко Стефанови в столичния клон на Биохим; откъде родителите на Христомира имат толкова много пари; защо са ги скрили в банков сейф, а не са ги декларирали и не са ги внесли по банкова сметка.
Първоначално Боксьора предлага на Христомира и на баща й да им стане съдружник, но получава категоричен отказ. Тогава Марио Иванов обръща дебелия край на тоягата и започва да ги изнудва за 100 000 долара. След близо четиримесечни разправии, на 6 октомври 2002 г., Живко Стефанов най-после започва да се притеснява за живота на близките си и решава да изплати искания рекет. На 6 октомври 2002 г. той отива в клон Батенберг на банка БИОХИМ , обяснява на неговото ръководство, че съпругата му е в тежко здравословно състояние и моли за разрешение да извади от сейфа няколко много важни документа.
Шефовете на банковия клон обаче не се трогват от историята на Стефанов, отказват му достъп до сейфа и... отмъщението на Боксьора не закъснява. Той нарежда на Йордан Колев да постави бомба под автомобила Рено 5 на Христомира, което не затруднява бившия военен. На 8 срещу 9 октомври 2002 г. Йордан Колев, придружен от неизвестно лице, отива на ул. Шейново, където живее Христомира със семейството си. Намира реното на аптекарката и прикрепя бомбата с магнит под шофьорското място. На 9 октомври сутринта Христомира се качва със сина си в автомобила и го оставя пред Шесто основно училище на ул. Шести септември. Няколко минути по-късно аптекарката потегля по ул. Цар Иван Шишман, където е взривена и умира от раните си на път за болницата.

ПРОБИВЪТ

При огледа на местопрестъплението са открити множество следи, които навеждат разследващите на мисълта, че бомбата е взривена с помощта на мобилен телефон. Според обвинителния акт взривното устройство е имало следната конструкция: тротил с маса 400 грама, електродетонатор ЕДСН-500, мобилен апарат Simens С 30, хибридна батерия Simens 3,6 Y 600 m, комутиращ елемент (електронен ключ), скрепителен елемент (магнит) и медна тел. На местопрестъплението е открита и СИМ-карта, която става крайъгълният камък в разследването на бруталния атентат.
Първият сериозен пробив следователите правят на 8 ноември 2002 г., когато в Троян е проведена специализирана операция с участието на служители от НСБОП, РЗБОП-Ловеч и РДВР-Ловеч. По време на акцията е спрян за проверка автомобил Нисан, в който пътуват Йордан Колев и Минчо Павлев. При претърсването на возилото, полицаите откриват в него три тротилови пресовки по 400 грама всяка, три капсул детонатора, огнепроводен шнур и газов пистолет. А при обиск в дома на Колев в Сливен ченгетата откриват голямо количество боеприпаси, стари оръжия, взривни вещества, няколко мобилни телефона и СИМ-карти.
Първоначално срещу Йордан Колев и Минчо Павлев е образувано следствено дело за незаконно притежаване на оръжие и боеприпаси. Марио Иванов-Боксьора наема адвокати за двамата, после плаща и паричните гаранции на служителите си. Връзка между тримата обаче следствието прави едва през лятото на 2004 г., точно година и три месеца след едно изключително драматично събитие: на 4 април 2003 г. в плевенския хотел Интер Ростов Марио Иванов-Боксьора е разстрелян пред очите на двайсетина свидетели.
Оттук нататък чорапът сякаш започва да се разплита светкавично. Разпечатките на мобилния оператор изведнъж доказват, че през есента на 2002 г. Йордан Колев често посещава столицата, обикаля магазините за продажба на мобилни апарати и непрекъснато купува употребявани мобилни телефони. Разследването установява, че по онова време той използва четири мобилни телефона с различни номера, а при идванията си в София често спи при приятелката си Марияна Тенева в Студентския град.
Освен това разследващите установяват (пак чрез разпечатки, предоставени от мобилния оператор), че в периода 29 юли - 16 септември 2002 г. Марио Иванов, Йордан Колев и Минчо Павлев провеждат множество разговори помежду си, като местонахождението на обслужващите клетки съвпада с района на взривовете в Ловеч и в Троян. Пак от разпечатките разследващите установяват, че на 9 октомври сутринта Йордан Колев се е намирал в района на ул. Иван Шишман, т. е. в непосредствена близост до мястото, където е взривена аптекарката. А намерената в Нисан-а му бомба (на 8 ноември 2002 г.) изведнъж се оказа точно копие на взривното устройство, отнело живота на аптекарката. На 2 юли 2004 г. Йордан Колев отново е арестуван и този път срещу него е повдигнато истинското обвинение - за убийството на Христомира Атанасова.

Facebook logo
Бъдете с нас и във