Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЮРИДИЧЕСКИЯТ ДДС ПОНАМИРИСВА НА ДЪРЖАВЕН РЕКЕТ*

Националният омбудсман сезира Конституционния съд, че разпоредбата от новия Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС), предвиждаща крайните потребители, ползващи правната помощ от адвокати, нотариуси и частни съдебни изпълнители да бъдат облагани с ДДС, е противоконституционна.
От гледна точка на държавно-устройствената философия държавата е инструмент на гражданското общество, който осигурява важни за обществото функции, като: външната и вътрешната сигурност, социалната мрежа и, разбира се, правораздаването и правната сигурност. За дейностите си този инструмент изразходва средства, които се събират чрез данъците, наложени върху собствеността и върху стопанската дейност, при която се създава печалба или добавена стойност. Логиката е, че чрез осъществяването на своите дейности държавата гарантира сигурност на собствеността и разширяване на възможностите за стопанска дейност, т.е. за създаването и разменянето на новосъздадени продукти и услуги, необходими за живота на обществото. Ето защо, когато държавата осъществява своите функции, например - гарантира външната сигурност, правораздава, удостоверява правнозначими факти или реализира признати права на гражданите, няма обществена и държавно-устройствена логика за повторно данъчно облагане под каквато и да било форма.
Така че държавата за това е създадена и за това събира данъци: да изпълнява своите функции в полза на обществото. И всяко повторно облагане е израз единствено на стремежа на държавната бюрокрация да централизира управлението и преразпределението на колкото може по-голяма част от обществения продукт.
Дали обществото обаче има интерес от това? И сигурно ли е обществото, че това преразпределение е само за нуждите на държавните функции? Очевидно не е, имайки предвид многобройните полемики (не само у нас) за държавните разходи. Всъщност световната история сочи, че икономиката е толкова по-силна, а общественото богатство е толкова по-голямо, колкото по-малка е частта от обществения продукт, управлявана и преразпределяна от държавата. Христоматиен пример в това отношение са САЩ, при това - от самото си създаване до днес.
Въпросът има ли държавно-устройствена логика отделното облагане на резултата от определени дейности пряко се свързва и зависи от същността на ДДС. Както е ясно изразено в самото наименование, става дума за данък върху стойност, която е новосъздадена с дадена стопанска операция. Например от строителни материали се прави сграда, чиято стойност е по-голяма от сумата на стойностите на материалите. Именно тази разлика е добавената стойност и има логика тя да бъде обложена с данък: строителят е създал тази добавена стойност не само със собствените си усилия, но и благодарение на осигурените му от държавата сигурност и ред.
Но в процесите, свързани с правораздаването, удостоверяването на факти и с привеждането в изпълнение на вече съществували права добавена стойност изобщо не се създава.
Когато Хикс води дело срещу Игрек за собственост върху новопостроената сграда Зет и в крайна сметка получи съдебно решение в своя полза, то сградата Зет по никакъв начин не е променена, нито й е добавена някаква стойност. Просто е признато правото на Хикс, което си е съществувало. Дори ако приемем, че собствеността на Хикс се е увеличила с някаква стойност, не трябва да забравяме, че с абсолютно същата стойност пък е намаляла собствеността на Игрек. А общественото богатство е останало същото, макар и разпределено по различен начин между Хикс и Игрек.
Защо тогава дейностите за подпомагане на установяването, реализирането или изпълнението на това право на Хикс да се облагат с ДДС? Нова стойност няма, така че в този случай се облага единствено осъществяването на правото на собственост върху сградата Зет, заради която вече е платен данък върху добавената стойност. Тоест в случая с т. нар. адвокатски ДДС става дума за повторно облагане, а това някак твърде натрапчиво навява усещането за нещо като... държавен рекет.
Същото е положението, когато гражданин ползва адвокатска помощ за защита от незаконни действия или актове на административни органи, когато нотариус удостоверява факти и съществуването или прехвърлянето на права, както и когато частен съдебен изпълнител привежда в изпълнение съдебно признати права.
Във всички тези случаи добавена стойност просто липсва, защото става дума само за преразпределение на нещо вече съществуващо или за удостоверяване или привеждане в изпълнение на това преразпределение. Така че, ако облагането на държавната функция по удостоверяване на прехвърлянето примерно стане факт, защото държавата е възложила тази своя функция на частни нотариуси, като нищо след време МВР може да поиска да начислява ДДС, защото... опазва границите на държавата ни.
Казаното дотук, разбира се, засяга типичната, според конституцията, дейност на адвоката, нотариуса и частния съдебен изпълнител по защита пред съд или пред административни органи, при удостоверяване на права и факти или при привеждане в изпълнение на права. Друг въпрос е когато един адвокат, нотариус или частен съдебен изпълнител само дава съвети срещу заплащане, например - консултира свой клиент относно негов бъдещ инвестиционен проект и не извършва процесуални действия по защита и т.н. - тогава би могло да се приеме наличието на добавена стойност, която трябва да бъде обложена с данък.
Също толкова странен е и преводът на ангажиментите на България по договора за присъединяването ни към Европейския съюз. Държавната бюрокрация твърди, че облагането на правните дейности с ДДС било ангажимент съгласно Шестата директива на Съвета на Европа за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност. Истината е, че тази директива разглежда само стоките и услугите, без в понятието услуги да са включени дейностите на адвокатите, нотариусите и частните съдебни изпълнители по представителство пред съд или административни органи, при защита, удостоверяване и привеждане в изпълнение на права на граждани и организации.
Всъщност процесуалното представителство, осъществявано от адвокатите, само донякъде има нещо общо с понятието независима икономическа дейност, въведено в Закона за данък върху добавената стойност. Да, при защитата на правата на клиента си адвокатът е независим от всичко и от всички освен от закона. Тази негова дейност обаче не е икономическа, що се отнася до създаване на добавена стойност. И това е признато не само от изричната съдебна практика, изключваща адвокатската дейност от сферата на услугите (Решение № 83 от 1993 г. на Върховния съд), но и от Конституцията на България. Конституцията, която всъщност остава последна опора на гражданина в защита на правата му от посегателствата на бюрокрацията.
-----------------------
* Заглавието е на редакцията

Facebook logo
Бъдете с нас и във