Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ИВАН ГРИГОРОВ АНАТЕМОСА КАДРОВИЦИТЕ НА ТЕМИДА

Точно 289 дни преди края на мандата му, който изтича на 20 ноември, председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров стори нещо нечувано: издаде заповед, с която на практика прекрати отношенията си с Висшия съдебен съвет и забрани на подчинените си магистрати и служители да поддържат каквито и да било контакти с администрацията на върховния ръководен орган в съдебната власт.
Събитието, което без никакви притеснения може да бъде наречено уникално в световната история, се разигра в понеделник (29 януари) и бе съпроводено със следния лаконичен документ:
Върховен касационен съд, Заповед № 90, град София, 29 януари 2007 година.
Във връзка с някои служебни действия на главния секретар на висшия съдебен съвет г-жа Славка Каменова и съмнения за корупционни практики от нейна страна НАРЕЖДАМ:
Считано от 29 януари 2007 г. да се прекрати всякаква кореспонденция и служебни контакти между администрацията на Върховния касационен съд и главния секретар на Висшия съдебен съвет г-жа Славка Каменова до окончателното изясняване на извършени действия по служба, които в момента са предмет на проверка от Софийската градска прокуратура.
Копие от заповедта да се изпрати на министъра на правосъдието и председателстващ Висшия съдебен съвет проф. Георги Петканов.
Кой знае защо въпросната Заповед № 90 от 29 януари 2007 г. е подписана не от председателя на ВКС Иван Григоров, а от някакъв мистичен административен хибрид, който в документа е описан така: Началник кабинет, той и главен секретар на ВКС
За да няма съмнения, че случаят не е по-различен от социалистическия виц, в който най-известният испански писател и философ Хосе Ортега и Гасет (1883-1955 г.) е припознат като трима литератори и изследователи, работещи в екип (като Илф и Петров или като Маркс и Енгелс), най-отдолу под заповедта е положен само един подпис - на лицето В. Черкезов.
Защо председателят на Върховния касационен съд не е пожелал да завърти под историческата кървава заповед собствения си автограф е ясно: в случай на нужда винаги да може да каже, че друг е подписал бумагата, при това - зад гърба му.
Другото, което също не е за пренебрегване, е фактът, че Иван Григоров се оказа единственият шеф в съдебната система, който си има двама началник кабинети: един на личния му такъв - Ася Грънчарова, и един на общия - Веселин Черкезов.
По силата на каква логика за една и съща дейност председателят на ВКС ще плаща две заплати не е ясно. По-важното в случая е, че от формална гледна точка заповедта, написана от Иван Григоров и подписана от В. Черкезов, няма нищо общо с действащото законодателство и е абсурдна по своето съдържание. И то само поради една много проста причина: правомощията на главния секретар на ВСС са фиксирани в Правилника за работата на Висшия съдебен съвет и неговата администрация и нито един простосмъртен няма право да ги ревизира или забранява, независимо от това как се казва - В. Черкезов или И. Григоров.
Втората причина за нищожността на кървавата заповед е следната. Според конституцията и Наказателния кодекс, всеки е невинен до доказване на противното. В случая срещу Славка Каменова не е образувано досъдебно производство, тя не е обвинена в престъпление от общ характер и не е отстранена от поста със съдебен акт. На всичко отгоре Софийската градска прокуратура е образувала проверката още през януари 2006 г., но поне засега няма никакви изгледи тя да прерасне в досъдебно производство срещу Каменова.
Основанието за този извод се крие в позабравената (или умишлено пренебрегвана) причина за лютата война, която председателят на ВКС води от около две години с главния секретар на ВСС: прословутия ремонт на Съдебната палата, който през април 2005 г. Висшият съдебен съвет измъкна от ръцете на Иван Григоров и... възложи на Славка Каменова.
Всичко случило се досега обаче бледнее в сравнение с екшъна, разиграващ се във Висшия съдебен съвет от десетина дни насам.
Искрата, която този път наистина подпали чергата под краката на Темида, е статия, публикувана на 23 януари в столичен всекидневник и призвана за пореден път да разобличи Славка Каменова като далавераджийка. Дописката е озаглавена Подменят търг за коли на висшите съдии и в нея става дума за конкурса за избор на фирма доставчик на 28 леки коли за регионалните административни съдилища. Обемът на публикацията е повече от скромен - около 50-60 машинописни реда, но за сметка на това в нея има точно... 10 груби фактологически грешки:
- ръководителите на административните съдилища не са висши съдии;
- 28-те автомобила не са предназначени за нуждите на ВСС, а за регионалните административни съдилища;
- Софийската градска прокуратура проверява Каменова от януари 2006 г. заради ремонта на Съдебната палата, а не от януари 2007 г. за несъществуващ договор между ВСС и МКД-96;
- в този случай не става дума за печатане на формуляри за работа на затворниците в цялата страна, а за производство на бланки, ведомости и най-различни други документи, необходими за работата на съдилищата, следствените служби, прокуратурите и самия Висш съдебен съвет;
- договорът, за който авторът говори, е сключен още през 1998-1999 г., но между ВСС и Фонд Затворно дело, а по това време Каменова е била заместник-председател на Смолянския окръжен съд;
- щетата от далаверата не е 1 млн. лв., защото участниците в аферата всяка година са прибирали в джобовете си около 600 000 лв.;
- Каменова изобщо не е забавяла конкурса за автомобилите, защото на 1 ноември 2006 г. ВСС я упълномощава да проведе търг по Закона за обществените поръчки за избор на фирма доставчик на 28 леки автомобила за нуждите на административните съдилища, а на 29 декември този конкурс вече е факт;
- на 29 декември 2006 г., когато процедурата стартира, Славка Каменова не е била на работа, а до 16 януари, когато уж е манипулирала конкурса и е пренаредила класацията в полза на нейната фирма, тя не е виждала и пипала нито един лист от тръжната документация. Освен това протоколите са три, а не два, както се твърди в дописката;
- не отговаря на истината твърдението на автора, че ВСС не е упълномощил главния секретар да сключва договори за възлагане на обществени поръчки, защото този ритуал е извършен още на 1 ноември 2006 г.;
- на 17 януари ВСС е не гласувал проекторешение за упълномощаване на главния секретар на ВСС да представлява съвета при сключване на договор от наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. Според нормативната уредба, т. нар. малка обществена поръчка е до 30 000 лв., докато в случая с 28-те леки коли става дума за суми от порядъка на 500 000 - 700 000 лева.
Без да си направи труда да свери фактите в публикацията със съдържанието на документите, с които разполага, още на 24 януари (миналата сряда) сутринта председателят на Върховния касационен съд размаха публикацията като знаме и... скандалът тръгна.
В миналия брой на Параграф 22 подробно разказахме какъв цирк се разигра на онова заседание на ВСС, но за протокола отново ще припомним няколко основни момента.
След като изрецитира ключовите пасажи от току-що разкулачената публикация срещу Славка Каменова, председателят на ВКС Иван Григоров на един дъх дръпна кратко, но за сметка на това изключително агресивно слово:
Веднага след заседанието на ВСС ще издам заповед, според която всички писма, изпращани от администрацията на съвета до Върховния касационен съд, да не бъдат отваряни и да се връщат на подателя. Аз не искам въобще да контактувам с тази жена (Славка Каменова - бел.ред.), защото ме е страх пак да не бъда подведен за нещо. От материала излиза, че висшите съдии са далавераджии. А висши съдии сме аз, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор. С такива, да си го кажем, далавери се петни името на цялата гилдия. Предлагам с това да се заеме прокуратурата...
Къде г-н Григоров съзря в дописката и една обидна дума за висшите съдии не е ясно. Още по-необяснимо обаче се оказа поведението, което демонстрираха членовете на Висшия съдебен съвет.
Само за някакви си 90 минути те сътвориха следното:
- разбраха, че конкурсът за леките коли изобщо не е приключил;
- решиха случаят да не се проверява от хората на Борис Велчев, а от две комисии към ВСС - бюджетната и антикорупционната, които в едноседмичен срок трябва да докладват за резултатите;
- решиха да прекратят конкурса и да изпратят материалите на правосъдния министър, защото съгласно чл.130а, ал.2 от конституцията само той има право да управлява движимото и недвижимо имущество на съдебната власт.
Вместо хладнокръвно да изчака докладите на колегите си, в понеделник (29 януари) по обед Иван Григоров нанесе изпреварващ удар и разпространи в медиите четири материала: кървавата заповед (за нея стана дума в началото), два протокола на конкурсната комисия, доказващи вината на Славка Каменова (според Иван Григоров), и съобщение, в което е описана хронологията на далаверата (отново според Иван Григоров).
Пак в понеделник, но три часа по-късно, пресслужбата на Висшия съдебен съвет разпрати до медиите специално уточнение. В него се казва, че след първото класиране на 8 януари в комисията е постъпило възражение от външния експерт и член на комисията Елизабет Адолф Шиндлер, според което тя е допуснала грешка при изчисленията на техническата оценка на автомобилите и поради това класирането на участниците не е направено прецизно и точно.
За да спазят закона, членовете на комисията съставят втори протокол, в който най-надлежно е описано всичко: кой е допуснал грешката, къде точно е допусната въпросната грешка и какво трябва да се направи за нейното остраняване. След това председателят на комисията Саша Харитонова иска и получава от главния секретар на ВСС удължаване на срока за приключване на работата и на 16 януари се появява още един протокол (трети по ред) - онзи, с насилствено промененото класиране, който възпламени гнева на Иван Григоров.
Според информацията, с която разполага председателят на ВКС, всичко приключва дотук, т.е. до протокола от 16 януари, който възвестява победата на фирмата Автомотор корпорация АД, която е легнала на сърцето на Славка Каменова. Това обаче не е точно така, защото, според правилата, по които Висшият съдебен съвет възлага обществени поръчки, материалите от конкурса плюс мотивираното решение за победителя се внасят в една от деветте постоянни комисии към ВСС (в зависимост от характера на поръчката), където се подлагат на своебразна ревизия. Ако конкурсът е проведен по закон, председателят на ресорната комисия внася предложение във ВСС, което кадровиците на Темида лично трябва да одобрят или да отхвърлят.
Във вторник (30 януари) членовете на ВСС в комисиите Бюджет и финанси и Антикорупция единодушно решиха, че хората на Славка Каменова може да са проявили небрежност и немарливост в работата си около конкурса за 28-те автомобила на административните съдилища, но в никакъв случай не може да става дума за корупция и за умишлено манипулиране на резултатите от надпреварата.
А в сряда (31 януари), по време на редовното заседание на ВСС, кадровиците на Темида се занимаваха с всичко друго, но не и с безпрецедентната кървава заповед на Иван Григоров. Официално де, иначе из коридорите на съвета, както по тротоарите около ул. Съборна № 9, където е централата на ВСС, човек можеше да чуе много и най-разнообразни коментари извън протокола: смешни, ехидни, тъжни, зловещи и... един обнадеждаващ, разбира се.
Според най-големите оптимисти, след като скандалът утихне и истината излезе на бял свят, главният секретар на ВСС Славка Каменова най-вероятно ще сезира прокуратурата с искане - срещу Иван Григоров да бъде образувано досъдебно производство за набедяване в корупция.
Само след няколко дни четвъртият конституционен ремонт, приключил на 2 февруари (петък), ще влезе в сила и магистратите, включително и най-висшите, ще останат без имунитет и ще могат да бъдат разследвани, задържани, съдени и разпитвани без изричното разрешение на Висшия съдебен съвет.
Единственото изключение е, че те няма да носят наказателна отговорност за съдебните актове, които издават по конкретни дела. Колкото до Иван Григоров, като председател на ВКС той такива актове не издава, а приказките му в заседателната зала на ВСС нямат нищо общо с процесуално-следствената и съдебната практика.

КОГО БОЙКОТИРА ШЕФЪТ НА ВКС?
Из Правилника за работата на Висшия съдебен съвет и неговата администрация, издаден от Висшия съдебен съвет и обнародван в Държавен вестник, бр. 54 от 23 юни 2004 година.

Чл. 67. (1) Главният секретар осъществява административното ръководство на администрацията за изпълнение на актовете на ВСС.
(2) Главният секретар ръководи, координира и контролира функционирането на администрацията, като:
1. организира изпълнението на решенията на ВСС;
2. организира подготовката на заседанията на ВСС;
3. предлага на председателстващия проекта на дневен ред за заседанията на ВСС;
4. участва в заседанията на ВСС и представя становища по въпроси от дневния ред;
5. изисква от органите на съдебната власт, от централните и териториалните органи на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление, както и от други органи и организации информация и материали, необходими за осъществяване правомощията на ВСС;
6. участва в срещи и комисии с представители на други органи или организации по тяхна покана или по възлагане от ВСС;
7. осъществява контакти с представители на органите на съдебната власт, законодателната власт, централните и териториалните органи на изпълнителната власт и органите на местното самоуправление, на международни органи и организации, както и с граждани;
8. подпомага и/или участва в проверки по сигнали, молби, жалби и предложения на граждани, отнасящи се до дейността на органите на съдебната власт по възлагане от ВСС;
9. контролира разходите на администрацията на ВСС;
10. отговаря за създаването на условия за нормална и ефективна работа на звената на администрацията;
11. контролира и отговаря за работата с документите, за тяхното съхраняване и архивиране и за опазването на служебната информация;
12. определя реда за документооборота, деловодната и архивната дейност в администрацията;
13. организира и отговаря за поддържането на Интернет-страницата;
14. изпълнява и други функции, възложени му от ВСС...

ВАЖНО УТОЧНЕНИЕ:
Ако чиновниците във Върховния касационен съд решат да изпълнят кървавата заповед на своя началник и прекратят всякакви взаимоотношения с главния секретар на ВСС Славка Каменова, на практика това означава само едно: ВКС ще се обособи в нещо като държава в държавата. Ето защо е хубаво членовете на Висшия съдебен съвет най-сетне да се престрашат и да вразумят по някакъв начин председателя на ВКС Иван Григоров. Така, както колегите им от предишния състав на съвета се опитаха да вразумят бившия главен прокурор Никола Филчев, като през декември 2002 г. му поискаха оставката за системно неизпълнение на служебните задължения и за налагането на тоталитарен командно-административен метод на управление. Тогава те не успяха, защото Филчев имаше пред себе си още цели четири началнически години и се изживяваше (при това с основание) като недосегаем. Докато днес случаят е съвършено различен, а и обществено-политическата обстановка е значително по-благоприятна за подобна демонстрация на професионално самочувствие и себеуважение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във